Р Е Ш Е Н И Е
№ 741 19.05.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският Административен съд,
първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 812 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на
детето (ЗЗакрД).
Административното дело е образувано
по жалба от М.А.А. и И.А.М., двамата с адрес: ***, чрез пълномощника-адвокат С.К.
от БАК, против Заповед № ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г., издадена от Алина
Конкьова- директор на Дирекция „Социално подпомагане” -гр.Бургас, с която е
наредено, считано от 26.03.2021г. временно продължаване настаняването на малолетния
П.И.М., роден на ***г., с родители: майка М.А.А., ЕГН ********** и баща И.А.М. с ЕГН **********, в Центъра за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, ул.“Кооператор“
№ 35, за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28 от Закона за
закрила на детето.
С жалбата се
иска отмяна на оспорената заповед като незаконо-съобразна, поради
несъответствието й с материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Жалбоподателят
М.А. поддържат жалбата, чрез служебно назначения си процесуален представител- адв.С.К. ***. Процесуалният представител излага
съображения и в допълнително представени писмени бележки по делото. Твърди, че
не са налице основания за удължаване срока на
вече изтърпяното едногодишно настаняване на детето в подобна институция. Излага
съображения за това, че родителите на детето имат възможност да го отглеждат в
подходящи да него условия.
Сочи доводи
за нарушение на правата както на детето, така и на родителите, които са обект
на защита по чл.8 от КЗПЧОС. Твърди се че не са налице основания за отделянето
на детето от родителите му, а прекъсване на връзката с близките му е
необоснована.
Ответникът –
Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас се представлява от старши
юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като
неоснователна. Излага съображения за допустимостта, валидността и
законосъобразността на обжалваната заповед.
Заинтересованата
страна – П.И.М. не се явява лично, а предвид малолетната си възраст /навършени 8 години към момента на издадената
заповед и провеждане на откритите заседания по делото/, се представлява от назначен
процесуален представител- адв.С.Й. ***. Застъпва се становище за неоснователност
на жалбата и за законосъобразност на постановената заповед по отношение на
детето П.М..
Малолетният П.И.М.
не е изслушан по делото предвид малолетната си възраст и еднопосочните
изявления на страните за липса на такава необходимост.
По отношение
на оспорването от страна на бащата И.М.А., до приключване на последното съдебно
заседание не бяха изпълнени указанията на съда за представяне на подписано
пълномощно издадено от това лице да бъде представляван от изготвилия жалбата
адвокат, както и за потвърждаване на извършените действия без представителна
власт, респективно за внасяне на дължимата държавна такса, поради което съдът
намира оспорването от името на това лице за процесуално НЕДОПУСТИМО. Следва да
бъде оставена без разглеждане жалбата от името на И.М.А., поради неотстраняване
на нередовностите от негова страна и да бъде прекратено производството по
делото, по отношение на тази страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, въз основа разпоредбите
на закона, прие за установено следното:
Малолетният П.И.М. е настанен в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ж.к.”Меден
Рудник”, ул.“Кооператор“ № 35, за срок до произнасяне на съда с решение,
съгласно чл.28 от Закона за закрила на детето.
П. е едно от
общо четиринадесетте родени от майката деца. На 22.03.3019г. десет от децата са
изведени от семейството поради оценка за наличие за висок риск за тях, ако
продължат да живеят в семейна среда. П. е настанен в ЦНСТД, находящ се на адрес
в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, ул.“Кооператор“
№ 35 със заповед
на директора на ДСП – Бургас, като мярката е потвърдена с решение на Районен
съд – Бургас за срок от една година до 25.03.2021г.
Родителите към момента живеят в с.Кошарица на
посочения адрес. Сочи се започнала дейност на
24.02.2021г. за реинтеграция на малолетния П. в биологичното му семейство. Издадено
е направление за социална услуга в ЦОП -Несебър и се работи с родителите. На
мястото, където е настанено детето редовно се посещава от неговите родители,
които се интересуват от неговото развитие и не е прекъсната връзката
„родител-дете“.
Във връзка с
изтичане срока на настаняването е направено запитване до ДСП –Поморие и
изразяване на становище за евентуална реинтеграция на детето в биологичното му
семейство. Изразено е мнение, че към момента това не е в интерес на детето П..
Сочи се, че продължава работата по реинтеграция на малолетния в биологичното му
семейство, като следва да бъде продължено настаняването му в посочената
институция, където се намира детето и са създадени подходящи условия за
отглеждането, с оглед неговите потребности. Описва се, че през учебната
2020-2021г. П. е записан като ученик във втори клас в ОУ „Найден
Геров“-гр.Бургас и за детето са осигурени всички необходими учебници и
помагала, както и че детето усвоява учебния материал с желание.
Отчетени са
положителните аспекти на семейството, а именно съхранената емоционална връзка,
като е отразена и отрицателна характеристика доколкото родителите нямат
собствено жилище и постоянна трудова заетост, а също и обстоятелството за
неглижиране потребностите на децата в минал период.
Към момента
на издаване заповедта, в обстоятелствената част са описани констатациите по
отношение на обитаваното жилище в с.Кошарица, където родителите и някои от
децата живеят в дома на И. А.
В хода на
производството обаче е изслушан като свидетел директорът на ДСП-Поморие- г-н М.
К.. Видно от неговите показания, на социалните служби е служебно известно
обстоятелството, че лицето, в чието жилище живеят родителите на П. е починало,
като е проведен разговор с наследниците на И. А.а, от които социалните
работници са разбрали, че предстои продажба на имота от нейните наследници.
По делото е
представено становище от Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/ при община
Несебър /л.63-65 от делото/, в което е описана хронологията на извършените
действия на социалните служби за установяване на условията, в които живеят
родителите на децата. Сочи се, че по повод издаденото направление на М.А. и И.М.,
т.е. семейно консултиране и повишаване на родителския капацитет, вкл.
подготовка за реинтеграция на децата, включително малолетния П., на
26.02.2021г. е направено посещение в дома в с.Кошарица, където живеят лицата.
Подписан е договор за предоставяне на социалната услуга- семейно консултиране и
подкрепа, със срок до 15.08.2021г. Сочи се, че на 31.12.2020г. г-жа А. е починала. Към този момент, родителите имали
устна договорка със сина на починалата да продължат да живеят в дома и да я
поддържат, като заплащат комуналните разходи. Сочи се, че къщата се състои от
три стаи, като в едната живеят двамата родители. Втората стая се ползва от
детето Сехер, а третата е обзаведена с две легла и други пособия.
Отразено е,
че на 29.03.2021г. ЦОП-Несебър е уведомен относно обстоятелството, че със
заповед на ответника от 25.03.2021г. е прекратено настаняването на други три
деца- А., А.и В.и същите са върнати в семейството. На 13.04.2021г. е постъпила
информация, че бащата И.М. е във Федерална Република Германия, където му
предстои сключването на трудов договор за три месеца, като работник в
строителството. Посочени са обстоятелства и относно трудова ангажираност на
майката- М.А..
Представен е
социален доклад /л.69-70 от делото/, изготвен на 15.02.2021г. В този документ е
отразено, че от направени справки за актуални трудови договори на родителите не
са установени такива. Изложени са данни, получени от самите родители, в които
сочат, че получават парични средства от непостоянни трудови дейности, като
спрямо бащата е отразено и пребиваването му в чужбина за периоди от време.
Представено
е и изрично становище за реинтеграция от ДСП-Поморие /л.71-72 от делото/, в
което се изразява отрицателно мнение за реинтеграция към този момент по
отношения на посочените деца, сред които и П.. Сочи се, че за периода от
извеждане на децата от семейството до настоящия момент двамата родители не са
предприели стъпки за промяна на адресната си регистрация по настоящ адрес, а
освен това липсва регистрация и в Бюрото по труда- Поморие. Изтъква се липсата
на здравно осигуряване и личен лекар на двамата родители. Изразено е становище,
че при възникване на нови семейни битови и финансови проблеми, би могло да се
отключи нова криза при майката, а този извод е направен въз основа на преценка
обстоятелствата назад във времето и получените сигнали. По повод имущественото
положение на родителите е отчетено и обстоятелството, че бащата е извършил
кражба, което се установява от постановена Присъда № 26 от 22.07.2020г., с която е бил признат
за виновен, като му е наложено наказание лишаване от свобода за една година и 6
месеца от РС-гр.Несебър по НОХД № 226 от 2020г., която е обжалвана от
подсъдимия и към момента не е постановен съдебен акт от Окръжен съд-гр.Бургас
по образуваното ВНОХД № 964 от 2020г.
Сочи се, че наказанието не е условно, а ефективно.
При така
отразените факти е обоснован извода, че семейството към този момент има
възможност за отглеждане на още две деца, а именно вече върнати на семейството
с решение на съда Асен и Васви.
Установено от материалите по делото е и
обстоятелството, че пред Районен съд –гр.Бургас е образувано гражданско дело № 2583
по описа на съда за 2021г. по повод молба от директора на дирекция
"Социално подпомагане" -Бургас към Агенция за социално подпомагане
/АСП/, с правно основание чл.28 от ЗЗД, като липсва произнасяне по спора, а се
сочи, че същото е насрочено за разглеждане на 07.05.2021г. /справка- л.39 от настоящото
дело/.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна /относно оспорването на М.А./, която има правен интерес от обжалването.
По отношение на другия жалбоподател- И.М.А., по-горе вече бе отбелязано, че
оспорването е процесуално недопустимо
по изложените съображения и в тази част делото следва да се прекрати.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът
съобрази следното:
Заповедта
е издадена от компетентен орган, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД, според който
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето, какъвто именно е настоящият случай.
Заповедта
е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
При така
установените по делото относими към предмета на делото факти, при произнасянето
си органът, в случая – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Бургас, временно
продължил настаняването на детето П.И.М. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, на
посочения адрес, за срок от 26.03.2021г. до произнасяне на съда с решение,
съгласно чл.28 от Закона за закрила на детето.
При постановяване на заповедта са приложени правилно
нормите на материалния закон и не са допуснати твърдените съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, а административният акт е в
съответствие и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена, въз основа на приложимите разпоредби на
материалния закон. Правното основание за изготвянето й е чл.26, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването й е необходимостта осъществяване
на мерки за закрила на детето поради това, че двамата родители са в трайна
невъзможност да отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на
достатъчно средства да осигурят съответните социално битови условия за това,
съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. Обективираната от заповедта фактическата
обосновка се подкрепя от изложеното в приложеният социален доклад, като и въз
основа на допълнително ангажираните
писмени доказателства не са налице основания за промяна на направените изводи,
обосновали издаване на заповедта. Последната е мотивирана, съгласно
изискванията на закона, с посочване на конкретните факти и обстоятелства във
връзка с констатираното относно възможността на родителите да отглеждат децата
си и конкретно малолетния П.И.М.. От съдържанието на социалните доклади и
останалите приложени доказателства, които представляват официални документи, се
установява несъмнено необходимостта от налагане на цитираната мярка.
Съобразно
нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана за резидентна грижа се
извършва от съда, като до произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. Следователно, в конкретният случай, се касае за налагане
на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за
настаняване на детето в семейството на близки или роднини.
Съгласно разпоредбата на чл.125 от СК,
родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и
осигуряват образованието му, съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето, с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност, като нямат право да използват насилие, както и методи за
възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията
на родителите, произтичащи от закона. Обосноваването на извод, че родителят
полага адекватни грижи за детето, се основава на комплексно изпълнение на
всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни
задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения.
Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя
спрямо детето се дължи постоянно.
С категоричност, в настоящото
производство се установи, че към момента на постановяване на оспорената заповед
майката и бащата не са имали работа и постоянни доходи и че същите не са били в
състояние да осигурят условия на децата си, включително и по отношение на
заинтере-сованата страна П.И.М., т.е. необходимите условия за отглеждането и
възпитанието им в благоприятна и подходяща за възрастта им среда, посрещайки
нуждите на децата от дрехи, храна, подслон и учебни пособия за ефективно
образование.
Според чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Нормата на чл.142, ал.2 от АПК указва,
че установяването на нови факти от значение на делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. Фактите, на които
се основават изводите обусловили издаване на процесната заповед в процесният
случай не са се променили до степен установяване на съществено нова фактическа
обстановка, след издаване на адм.акт.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че лицето, в чийто дом живеят родителите понастоящем е починало, а предвид
заявеното от свидетеля в съдебно заседание е налице още по-голяма несигурност
по отношение на тяхното бъдещо местоживеене, предвид заявените намерения на
наследника на починалата да продаде недвижимия имот.
Наред с това, обективно са обсъдени
възможностите за отгреждане на децата в това жилище, което има само две стаи за
тях, като е описано какъв е техния капацитет да бъдат обитавани и от изложените
факти не би могло да се обоснове извод за наличие на възможности за обитаването
им и от другите деца към настоящия момент
Въпреки предприетите действия от страна
на бащата за работа в чужбина не без значение е и обстоятелството, че същият е
осъден на първа инстанция, видно от информацията съдържаща се в писменото
доказателство по делото, като му е определено ефективно наказание лишаване от
свобода за период от 1 година и 6 месеца, а при евентуално потвърждаване на
тази присъда същият обективно не би могъл да осигурява доходи на семейството си
при изпълнение на наказанието му.
Не без значение е и обстоятелството, че
и в това производство на майката М.А. е предоставена правна помощ, предвид
липсата на средства за ангажиране на договорен представител в процеса.
По делото не са ангажирани нови
доказателства за различни факти и обстоятелства, които да обосноват противоположен
извод, а именно, че оспорващите разполагат с достатъчно финансови средства,
постъпващи регулярно от трудови или други постоянни доходи, които да им дадат
възможност да осигурят необходимия социален статус на П.М. за правилното му
отглеждане и възпитание.
Законът за закрила на детето
регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са
интересите на децата. В този смисъл е и разпоредбата на т.1 на чл.3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991г., че висшите интереси на детето са "... първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази
уредба е и нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси. Несъмнено е установено от данните по
административната преписка, че двамата родители са в трайна невъзможност да
отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на достатъчно средства да
осигурят съответните социално битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3
от ЗЗДет.
В конкретният случай, административният
орган правилно е преценил, че с оглед установените от него факти и
обстоятелства и направените въз основа на тях изводи,именно посредством предприетата
мярка по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. ще бъде постигната целта на закона да бъдат
защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В
случаят, административният орган е достигнал до обоснования извод, че към
настоящият момент не са налице възможности за реинтегриране на детето в семейна
среда и обосновано е пристъпил към временно продължаване на настаняването му в ЦНСТ-Бургас,
за да защити висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията
или интересите на родителите.
Следва да има предвид и
обстоятелството, че след като е записан като ученик в съответния клас в учебно
заведение в гр.Бургас, на детето се осигурява обективна възможност за обучение,
свързано с необходимите учебни пособия и материали, каквато обективна
възможност не е налице при така установеното финансово положение на неговите
родители и към приключване на делото.
Неоснователни са доводите, че са
засегнати родителските права и контакта на бащата и майката с детето им, а
оттам се е стигнало до нарушаване правото им на личен и семеен живот по смисъла
на чл.8 от ЕКПЧ. Видно от приложените материали, по време на престоя му в
социалното заведение контактите с родителите му не са били ограничавани, а
емоционалната връзка е запазена.
Само по себе правото на личен и семеен
живот, защитено от ЕКПЧ няма абсолютен характер, като при определени хипотези
може държавата да го ограничи, ако ограничението е законно, с оглед преследване
на законна цел, да бъде пропорционално и необходимо в едно демократично
общество. В настоящият случай, това са все обстоятелства за които са налични
данни по делото. Ограничителната мярка в адм.акт има временен характер,
предвиден от закона с цел опазване живота здравето и интересите на всяко дете,
защитени от чл.14 и чл.47 от Конституцията на Република България. Предприетата
мярка се явява и пропорционална според съда. Действително тя е с висок
интензитет, но той съответства на интензитета на заплахата, от която следва да
бъде защитено детето, като фактически се явява единствено възможна мярка, с
която държавата е в състояние да защити ефективно живота на детето в риск.
В конкретната хипотеза са налице
конкуриращи се права на родителите и детето, защитени от ЕКПЧ, съответно
правото на семеен и личен живот на първите по чл.8 от ЕКПЧ и правото на живот
на последното по чл.2 от ЕКПЧ. В случаят не е налице надделяващ интерес от
упражняване на правата по чл.8 от ЕКПЧ от страна на майката над тези по чл.2 от
ЕКПЧ от страна на детето, тъй като правото на живот на детето при всички случаи
надделява над правния интерес на майката за защита на личните й права по чл.8
от ЕКПЧ.
В заповедта правилно е фиксиран и периода на
настаняване на детето, с оглед временния характер на този административен акт и
във връзка образуваното гражданско
дело № 2583 от 2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, а именно до
произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет.
По
изложените съображения, оспореният административен акт е законосъобразен,
поради което оспорването му е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Разноски не
се претендират и не се присъждат, при този изход на спора.
Мотивиран от
изложеното, съгласно чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на
И.А.М., ЕГН **********, против Заповед №
ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Бургас, като процесуално НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото административно дело № 812
от 2021г. по описа на АС-гр.Бургас по отношение на този жалбоподател.
ОТХВЪРЛЯ оспорването от М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г.,
издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Бургас, с която е наредено, считано от 26.03.2021г. временно
продължаване настаняването на малолетния П.И.М., в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ж.к.“М.Рудник“,
ул.“Кооператор“№ 35, за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.28 от
Закона за закрила на детето, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: