и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17/21.08.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 860/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Иван Николов Иванов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 06.08.2007 год. в гр.Кърджали управлявал МПС- лек автомобил "Опел Кадет" с ДК № К 17 33 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно- 1.63 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК му е наложил наказание "ПРОБАЦИЯ", като на основание чл.42а ал.2, във вр. с ал.1 т. 1, т.2 и т.5 от НК, му е определил следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 12 месеца, "задължителни периодични срещи със пробационен служител” за срок от 12 месеца, и "поправителен труд” за срок от 1 година, който да се положи на настоящата му месторабота в "Монек- юг" АД – гр.Кърджали, при 25 % удръжка от трудовото му възнаграждение в полза на държавата. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът е наложил на Иван Николов Иванов и кумулативно наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 16 месеца, считано от 06.08.2007 год. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Иван Николов Иванов от гр.Кърджали, който я обжалва като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а наложените му наказания счита за явно несправедливи. Твърди, че неправилно съдът приемал, че органите на КАТ го били спрели по време на движение и са установили, че е употребил алкохол, тъй като автомобила му бил спрян до заведение „Ориентал” в кв.”Възрожденци”, където имал намерение да се отбие, като остави колата на паркинга и след това да се прибере в дома си. След като колата била паркирана и подс.Иванов бил извън нея, дошли органите на полицията, като в този момент автомобила не бил в движение и нямал намерение да го управлява. Счита, че събраните по делото доказателства не отговаряли на обективната истина, като били събрани едностранчиво, а наложените наказания намира за прекомерно завишени. Моли да бъдат намалени наложените му наказания. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, като моли да бъдат намалени наложените му наказания. Представя ново писмено доказателство, свързано със здравословното му състояние. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложените на жалбодателя наказания намира за справедливи, съответствуващи на тежестта на извършеното престъпление, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като в проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие е представено ново писмено доказателство, установяващо ортопедично заболяване на жалбодателя. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс. Иван Николов Иванов е роден на 23.02.1957 год. в гр.Свиленград, като постоянно живее в гр.Кърджали, със средно образование е, разведен, неосъждан, работи като стругар в „Монек – юг” АД – гр.Кърджали. Правоспособен водач на МПС, неколкократно наказван по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. На 06.08.2007 год. подс.Иванов се прибрал от работа в дома си, където започнал да консумира алкохол. Решил да се обади на децата си, които живеели в бл.19 в кв.”Възрожденци” на гр.Кърджали с бившата му съпруга, като започнал да набира мобилните им телефони, но тъй като никой не му отговорил, решил да отиде в жилището им. Въпреки че бил употребил алкохол, подс.Иванов се качил на лекия си автомобил марка „Опел Кадет” с ДК № К 17 33 АМ, и потеглил към бл.19 в кв. „Възрожденци”. В апратамента на бившата му съпруга възникнал скандал между подс.Иванов и сина му, за което били повикани полицейски служители – св.Деянова и Бекир. Още в апартамента свидетелите усетили, че подсъдимия лъха на алкохол, поради което св.Бекир му казал да се прибере с такси. След като си тръгнал от апартамента, подс.Иванов решил да се прибере с автомобила си, но движейки се по бул."Христо Ботев", в близост до ресторант "Ориентал" бил забелязан от св.Деянова и Бекир, които потеглили след него с патрулния автомобил и му подали светлинен сигнал да спре автомобила. Подсъдимият спрял до ресторант „Ориентал”, след което св.Деянова и Бекир извикали служители на КАТ – Кърджали, които изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол със техническо средство "Дрегер", който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1.63 на хиляда. На подсъдимия бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като бил отведен в ЦСМП-Кърджали за вземане на кръвна проба за химическо изследване, но подс.Иванов отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение и талона за медицинско изследване, както и отказал да даде кръв за химическо изследване. Със Заповед № 285/06.08.2007 год. на Началника на РПУ-Кърджали, на основание чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС на подс.Иванов било временно отнето, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Иванов и показанията на св.Деянова и Бекир, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение по назначената химическа експертиза, изготвена на досъдебното производство; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Иван Иванов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираната дата в гр.Кърджали управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.63 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и защо, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, въпреки изложените в жалбата оплаквания за необоснованост на присъдата и едностранчивост при оценка от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства /които оплаквания, обаче, не се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му/, спор относно така установената фактическа обстановка, вкл. и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложените му наказания. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията на подсъдимия, изложени във въззивната му жалба – че не бил управлявал автомобила, когато бил проверен за употреба на алкохол, а същия бил спрян пред заведение „Ориентал” и той самият бил вън от автомобила, не се оправдават от фактическа страна и не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от всички събрани доказателства по делото, вкл. и от обясненията на самият подсъдим, дадени на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, като обясненията му кореспондират изцяло и с показанията на св.Деянова и Бекир, като същите са логични, последователни и на които настоящата инстанция дава вяра изцяло. При налагане на наказанията на подс.Иванов първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за това престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година, подс.Иванов не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да е необходимо да бъдат възстановени. Действително, с разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК, в редакцията й след изменението й със ЗИДНК /ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год./ е предвидено, че ал.1-5 на същият член не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Ограничението на посочената алинея, обаче, не може да намери приложение в настоящият случай, тъй като не е налице нито една от предпоставките за това – не е причинена тежка телесна повреда или смърт от конкретното деяние, нито пък е налице множество престъпления. Що се отнася до понятието „ деецът е бил в пияно състояние”, то настоящият състав намира, че ограничението по чл.78а ал.6, свързано с това понятие, може и следва да намери приложение само и единствено тогава, когато самото престъпление включва в състава си квалификацията „пияно състояние” /напр.чл.343 ал.3, предл.1-во - при причинена средна телесна повреда, чл. 343а ал.1 б.”в”, предл.1-во – също при причинени средна телесна повреда и др./, но не и за всяко деяние, което е извършено след употреба на алкохол. Възприемането на последното би представлявало разширително тълкуване на наказателна материалноправна разпоредба, което е недопустимо. В тази връзка следва да се посочи, че само с настъпили вредоносни последици от деянието – причиняване на телесни увреждания /тежка или средна телесна повреда, или смърт/ е свързана и наложената в практиката от Тълкувателно решение № 19/1985 год. на ОСНК на Върховния съд на Република България дефиниция на понятието „пияно състояние” по смисъла на чл.343 ал.3, предл.първо от НК – когато в кръвта на дееца се съдържат над 0.5 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол, но същото понятие не би могло автоматично да се приложи и по отношение на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, при което не са налице вредоносни последици – телесни повреди или смърт, с оглед на посочената по-горе липса на изрична такава квалификация в състава на престъплението. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС над 0.5 на хиляда /но под 1.2 на хиляда/, и при липса на причинени телесни увреждания – тежка телесна повреда, средна телесна повреда или смърт, управлението на МПС не е инкриминирано като престъпление по НК, а представлява само административно нарушение. При това положение, и като не е съобразил, че са налице предпоставките на чл.78а от НК по отношение на извършеното от подс.Иванов деяние, при наличието на които приложението на посочената законова разпоредба е задължително и няма алтернатива, а е приел, че деянието е извършено в „пияно състояние”, налагайки на подсъдимия наказание „пробация” по общия ред, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон. Следва поради изложеното, обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК на подсъдимия Иван Иванов е наложено наказание “пробация”,и на основание чл.42а ал.2 от НК са му определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 месеца и "поправителен труд" за срок от 1 година, който да се положи по местоработата на подс.Иванов в „Монек-юг” АД – гр.Кърджали, при 25% удръжка от трудовото му възнаграждение, като на основание чл.78а ал.1 от НК същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне размера на глобата, и с оглед отчетените и от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, пълните му самопризнания, съдействието за разкриването на обективната истина, критичното отношение към извършеното, добрите характеристични данни, влошеното му здравословно състояние, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, съдът намира, че на подс.Иванов следва да бъде наложено административно наказание към минималния предвиден в закона размер, а именно: “глоба” в размер на 500 лв. В останалата й част /извън наложителните изменения в наказателно-осъдителната й част във връзка с приложението на чл.78а от НК за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посоченото се отнася в пълна мяра и по отношение на наложеното на подс.Иванов наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 16 месеца, като настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо, като наред със смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът е отчел и високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Ето защо, настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието е необходимо и достатъчно подсъдимият Иванов да изтърпи наложеното му наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок именно от 16 месеца, като същото е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.4 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 17/21.08.2007 год. по Н.о.х.дело № 860/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1, 2 и т.6 и ал.3 от НК са му определени пробационните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 месеца и "поправителен труд" за срок от 1 година, който да се положи по местоработата на подс.Иванов в „Монек-юг” АД – гр.Кърджали, при 25% удръжка от трудовото му възнаграждение, като на основание чл. 78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага наказание “глоба” в размер на 500 лв. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |