№ 19731
гр. С., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110110359 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 54255/27.02.2023г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
12.09.2022г. по ч.гр.д. № 46253/2022г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Л. Н. К. и Д. Н. К.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„*************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „*********“, бл. 411, вх. Г, ет. 7, ап. 81, аб. № ********, както следва:
1. Л. Н. К.:
73,22 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2021г. и 4,58 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
14,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-03.08.2022г. и 88 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019г.-03.08.2022г.
2. Д. Н. К.:
73,22 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2021г. и 4,58 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
1
14,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-03.08.2022г. и 88 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019г.-03.08.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Десислава Петрова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Н. К. и Д. Н. К. чрез назначения им
особен представител адв. М. З. – АК-С., са подали Отговор вх. № 211011/25.07.2023г. на
СРС, уточнен с Молба, вх. № 246353/04.09.2023г. на СРС, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия с ищеца и качеството на ответниците на потребители на
такава. Те не били сключвали договор за това, а такъв имало на името на майка им. Твърди
се, че падежът на задълженията по общите условия на ищеца е уреден с клауза, която е
неравноправна и нищожна по своя характер. Ответниците не били титуляри на партидата.
Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Не ставало ясно за кой
имот се отнасят представените съобщения към фактури. Неоснователни били претенциите за
лихви, тъй като липсвали отправени покани за заплащане на задълженията. Заявява, че,
доколкото оспорването се основава на факта, че липсва основание за ангажиране на
отговорността на ответниците, то не се явява необходимо изслушването на заключения на
вещи лица. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват,
като се представляват от адв. М., преупълномощена от адв. З.. Предявените искове се
оспорват, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
321214/10.11.2023г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на
предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
2
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно количествата доставена топлинна енергия и размера на
сумите, предмет на предявените по делото искове. Поради това спорът по делото се
концентрира до това дали е налице облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия, съответно налице ли са погасени по давност задължения.
Видно от представеното заверено копие, с Договор за замяна на държавен
/ведомствен/ недвижим имот с имот собственост на граждани от 25.10.1984г. Н.И. К. и
М.Д.К. са придобили чрез замяна недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „*********“,
бл. 11-14, вх. Г, ет. 7, ап. 81, ведно с припадащите му се права и помещения. Видно от
Удостоверение № ОИ-30-203/1/25.07.2013г., така посоченият блок понастоящем е с номер
411 и се намира в ж.к. „*********“ 4. Няма доказателства дали към датата на замяната Н. К.
и М.К. са били в брак, поради което не може да се направи несъмнен извод за придобиване
на имота в режим на съпружеска имуществена общност /реално обаче това няма значение,
тъй като и в двата случая квотите при наследяване собствеността ще се разпредели при едни
и същи дялове/. Видно от Удостоверение за наследници от 20.02.2009г., Н.И. К. е починал
на 19.12.2008г., като е оставил за свои наследници по закон М.Д.К. /съпруга/, Л. Н. К.
/дъщеря/ и Д. Н. К. /син/. Тъй като в договора за замяна не са посочени дялове, съдът
приема, че всеки от приобретателите е станал собственик на 1/2 от апартамента.
Следователно след смъртта на К. всеки от наследниците му на основание наследствено
правоприемство /неоспорено от ответниците/ е станал собственик, съобразно чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН, на по 1/3 от половината на починалия, съответно всеки от ответниците е
станал собственик на по 1/6 от целия имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-IVг.о.). Доколкото ответниците са собственици на
3
идеални части от топлоснабдения имот, като няма данни за процесния период тези части да
са отчуждени, то съдът приема, че същите са имали качеството на клиенти на топлинна
енергия, която закупуват от „*************“ ЕАД по силата на съществуващо между тях
облигационно отношение, съответно носят отговорност за заплащането на потребената в
топлоснабдения имот топлинна енергия съобразно дела си в него. Ирелевантно е на чие име
е открита партидата за топлоснабдяване на имота, доколкото това обстоятелство има
значение само относно преценката дали е налице облигационно отношение с трето за
съсобствеността лице /ползвател на облигационно основание и др./.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и
при отчитане на периода, през който давността е била спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г.) са вземанията за
главница за топлинна енергия (149,56 лева за целия имот) отнасящи се за м.05.2018г.-
м.05.2019г. При това положение дължимата от всеки ответник главница за топлинна
енергия следва да бъде намалена с погасената по давност припадаща му се сума /24,93/
лева, като така всеки ответник дължи 48,29 лева за главница за топлинна енергия. За
тази сума предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, а за
горницата до пълния си предявен размер – отхвърлени.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че
задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното
предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите.
Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1
от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Задълженията за дялово разпределение не са
погасени по давност, като са дължими в неоспорения им от ответниците размер от по 4,58
лева, за които суми предявените искове са основателни.
На основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 9,37 лева за
всеки ответник, като предявените искове за нея са основателни и следва да бъдат
уважени, а за горницата до 14,21 лева следва да се отхвърлят. Лихвата за забава върху
главниците за дялово разпределение не е оспорена по размер, поради което исковете за нея
следва да бъдат уважени в предявения размер от по 88 стотинки за всеки ответник.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответницата
в качеството ú на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, каквато претенция ищецът е заявил, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Ответниците не са доказали сторени разноски и такива не им се следват.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на всеки ответник следва да
се присъдят по 12,50 лева за разноски в заповедното производство, в които е включена част
от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база такова от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на всеки ответник следва да
се присъдят по 253,02 лева за разноски в първоинстанционното исково производство, в
които е включена част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база такова от
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че Л. Н. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Н. К., ЕГН
**********, от град С., дължат на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*********“, бл. 411, вх. Г, ет. 7, ап. 81, аб. № ********, както следва:
1. Л. Н. К.:
48,29 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.06.2019г.-м.04.2021г. и 4,58 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.08.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 48,29 лева до пълния му
предявен размер от 73,22 лева и за периода м.05.2018г.-м.05.2019г.;
9,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-03.08.2022г. и 88 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019г.-03.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над
9,37 лева до пълния му предявен размер от 14,21 лева.
2. Д. Н. К.:
48,29 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.06.2019г.-м.04.2021г. и 4,58 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.08.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 48,29 лева до пълния му
предявен размер от 73,22 лева и за периода м. 05.2018г.-м.05.2019г.;
9,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-03.08.2022г. и 88 стотинки за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019г.-03.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над
9,37 лева до пълния му предявен размер от 14,21 лева.
ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Н. К., ЕГН **********, от град
С.,, да заплатят на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки по 12,50 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 46253/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Н. К., ЕГН **********, от град
С.,, да заплатят на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки по 253,02 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 10359/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6