№ 5
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно
наказателно дело № 20211100603972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С решение от 04.06.2021 г. по НАХД № 847/21 г., СРС, НО, 133 състав
е признал обвиняемия ИВ. Ц. Б., роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, висше образование, вдовец, пенсионер, неосъждан,
постоянен адрес гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес гр. ****, ЕГН
********** за НЕВИНЕН в това, че 23.09.2020 г. около 13:05 часа в
гр.София, на кръстовището, образувано от ул. Г.С.Раковски и ул. Московска,
противозаконно е пречил на орган на властта - С.С.Я. - полицейски инспектор
от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Пловдив, да изпълни задълженията си
по опазване на обществения ред по реда на чл.14, ал. 1 от ЗМВР, като при
разпореждане на полицейския орган да не преминава през кръстовището и
образувания полицейски кордон, не се подчинил да не преминава през
кръстовището като продължил движението си напред по посока на
полицейския кордон с управлявания от него мотоциклет марка „Ямаха“ с рег.
№ *****, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
1
270, ал. 1, пр. 1 от НК.
Със същия съдебен акт СРС на основание чл.190, ал.1 от НПК е
присъдил разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпил протест с
допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, в
които се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания съдебен акт и се иска постановяване на ново решение, с което
обвиняемият да бъде признат виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. В протеста е посочено, че оценката на
установената фактическа обстановка и доказателствата, извършена от
първоинстанционния съд е неправилна, като се твърди, че обвинението е
безспорно доказано от събрания по делото доказателствен материал.
В закрито заседание на 15.10.2021 г. въззивният съдебен състав е
преценил по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждане на съдебно следствие във въззивната
инстанция.
В открито заседание пред въззивния съд обвиняемият Б. не се явява. За
него се явява упълномощения му защитник - адв. Х..
В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение
не поддържа подадения протест, считайки го за неоснователен. Сочи, че
обвиняемият не е изпълнил обективните признаци на престъплението по чл.
270, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като от доказателствата по делото не се установява
нито наличието на твърдения полицейски кордон, нито че обвиняемият е
преминал с мотоциклета си през въпросното кръстовище. Моли съда да
потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът на обвиняемия - адв. Х., се присъединява към
становището, изразено от представителя на прокуратурата в съдебно
заседание, като изтъква, че подзащитният му е бил задържан единствено, за
да бъде отстранен от протестите, в които е участвал. Моли съда да остави
решението в сила протестирания съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, констатира, че не са налице основание за неговото
2
изменяване или отмяна, като възприе фактическа обстановка, сходна с
възприетата от първоинстанционния съд, изразяваща се в следното:
Обвиняемият ИВ. Ц. Б. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с
постоянен адрес: гр. София, ж. к. **** и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ****,
с ЕГН **********.
На 23.09.2020 г. служителите на МВР свид. С.Я., С.Ш. и В.Н. били
назначени като охрана на масови мероприятия в гр. София, в района на
кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Московска“. Била е изградена
полицейска позиция, чиято цел била да ограничава преминаването в тази зона
на определени граждани.
На същата дата около 13.05 ч. обвиняемият И.Б. управлявал мотоциклет
„Ямаха“ с peг. № ***** в гр. София в района на същото кръстовище, като
възнамерявал да премине през същото, за което достигнал до позицията на
полицейските служители. Там същият бил спрян и полицай С.Я. му обяснил,
че не може да продължи движението си в същата посока, а обвиняемият
поискал обяснение за причината за това, тъй като забелязал че други лица
били пропускани през полицейския пункт. След това обвиняемият направил
завой с мотоциклета и отново доближил позицията на полицейските
служители. Тогава полицай С.Я. уведомил обвиняемия, че ще заснеме на
видеофилм поведението му, което било възприето от обвиняемия, който не се
противопоставил изрично на това. Тогава му било разпоредено от свидетеля
Я. да спре, да обърне мотоциклета си и да излезе от улицата, а обвиняемият
потвърдил, че разбрал разпореждането му. Обяснил, че искал да отиде до
Централното военно окръжие. Попитал дали ще бъде задържан, ако не
изпълни разпореждането, а свидетелят Я. потвърдил последното. В отговор на
същото обвиняемият поискал да му бъде освободен пътя, за да премине, а
свидетелят Я. заявил, че това няма да бъде допуснато, наредил да бъде
загасен двигателя на мотоциклета и обвиняемият да слезе от същия,
отбелязвайки че обвиняемият не изпълнявал полицейското разпореждане и
предупреждавайки го че ще бъде използвана физическа сила. Тогава
полицейските служители оказали съдействие на обвиняемия да слезе от
мотоциклета си. Обвиняемият се опитал да набере телефонен номер на
адвокат, но телефонният му апарат бил взет от полицейски служител. След
3
това на обвиняемия Б. били поставени помощни средства – белезници и бил
отведен във 02 РУ СДВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на обвиняемия Б.,
показанията на свидетелите С.Я., С.Ш., В.Н. и П.К., заключението на
извършената техническа експертиза, а също и писмените доказателства по
делото - справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, план-
разстановка, заповеди и др.
Макар да се съгласява с крайните изводи на първоинстанционния съд,
въззивният състав намира, че извършеният от него и залегнал в мотивите на
решението доказателствен анализ не е достатъчно обстоен, поради което
счита, че следва да обсъди повторно доказателствената съвкупност по
настоящото делото.
Основните доказателствени средства, върху които съдът закрепва
своите фактически изводи, са показанията на св. С.Я., С.Ш. и В.Н., както и
заключението на извършената техническа експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство.
Посочените свидетели са депозирали показания както в съдебна фаза,
така и пред орган на досъдебното производство, като с оглед обстоятелството,
че първоинстанционното дело е протекло по реда на глава двадесет и осма от
НПК и предвид разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, доказателствата,
събрани в досъдебното производство, могат да се използват от съда при
разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт.
Показанията на тези свидетели по отношение на основните факти,
подлежащи на доказване по делото, са последователни, логични и
кореспондират помежду си, като не са налице противоречия в изложенията на
различните свидетели, както и в изложеното от всеки от тях в различните
фази на производството, за което съдът изцяло им дава вяра.
Свидетелят Я. е категоричен, че на процесната дата, докато е бил
4
назначен да охранява мероприятие в София със задача да не пропуска
определени лица с рисков профил в забранена зона, обвиняемият се е появил
на мотоциклет и е настоявал да премине към нея. Това твърдение се подкрепя
от показанията на свидетелите Ш. и Н., като свидетелят Н. разказва, че е
наблюдавал появата на обвиняемия и проявеното от него желание да премине
през позицията на полицаите, както и че на обвиняемия било разпоредено да
обърне мотора и да напусне зоната, а свидетелят Ш. сочи, че е забелязал
обвиняемия едва, когато последният е разговарял със свидетеля Я.. В разпита
си пред орган на досъдебното производство свидетелят Ш. потвърждава
твърденията на свидетеля Я. относно обстоятелството, че последният е
отправил на обвиняемия разпореждане да се върне назад, да обърне
мотоциклета в друга посока, според Я., както и че го е предупредил, че при
неизпълнение на разпореждането ще бъде задържан. Свидетелите са изцяло
единодушни и досежно принудителното изключване на двигателя на
мотоциклета, както и последвалото задържане на обвиняемия Б. и
отвеждането му във 02 РУ – СДВР.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи със съжденията,
развити в мотивите на Софийски районен съд, че разположението и
поведението, съобразно възложените задължения на полицейските служители
в района на кръстовището не може да се определи като „кордон“ или верига
от лица, разположени по начин, за да попречат преминаването отвъд
разположението им. В това отношение свидетелят Ш. в съдебно заседание
пред първия съд твърди, че обвиняемият искал да премине през кордон,
състоящ се от трима души. Свидетелят Я., разпитан пред съда, заявява, че във
връзка със задачата им да не пропускат граждани по улица Московска е бил
изграден именно кордон. Същото определение свидетелят използва и в
депозираните от него показания в хода на досъдебното производство.
Свидетелят Н. твърди пред съда, че обвиняемият се опитвал да премине през
позицията, която в показанията си от досъдебното производство определя
като образуван от полицейските служители пропускателен пункт /кордон/.
Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят К., който представлява
случаен минувач и е изцяло незаинтересован от изхода на делото, е
потвърдил, че не е пропуснат да премине и бил спрян, а разположението на
полицейските служители определя по същия начин – като кордон. След като
всички свидетели по делото, дори свидетелят който служебно не принадлежи
5
към състава на МВР, определят разположението на полицейските служители
като „кордон“ – три лица от състава на МВР към момента на задържане на
обвиняемия, според свидетеля Ш., три или четири лица - според
възпроизведените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
снимки, то съдът счита, че противно на приетото от първоинстанционния
състав, полицейските служители са били разположени в редица, целяща
ограничаване на достъпа, даваща възможност за определяне в посочения
смисъл. Този извод не влияе върху правилността на заключението по
същество на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, съдът приема за израз на защитна позиция
твърдението на обвиняемия за липса на разположение на полицейските
служители като полицейски кордон или верига от лица, разположени за да
ограничават преминаването през определена линия.
Същевременно, макар в показанията на разпитаните свидетели да се
обсъжда полицейски кордон, то нито в тях, нито в останалите
доказателствени източници по делото, не се посочва конкретното съдържание
на полицейското разпореждане по начина, посочен в постановлението на
Софийска районна прокуратура, а именно, че свидетелят Я. разпоредил на
обвиняемия да не преминава през кръстовището и образувания полицейски
кордон, а разпитаните свидетели говорят единствено за разпореждане към
обвиняемия да обърне посоката на движение на управлявания от него
мотоциклет. Разпореждане с посоченото в обвинението съдържание не се
съдържа и в обсъдената от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза.
По отношение на депозираните от обвиняемия обяснения, с
изключение на противоречието във връзка с изградения полицейски кордон,
останалите данни, изложени в тях, не противоречат на изнесеното от
разпитаните полицейските служители и не създават нови релевантни към
предмета на доказване фактически положения, несъвместими с приетата за
установена фактическа обстановка, поради което въззивният съд им се
доверява, с изключение на частта относно липсата на разположение на
полицейските служители в конфигурация, определима като полицейски
кордон.
В хода на съдебното следствие пред Софийски районен съд е разпитан
6
и свидетеля К.. Изложеното от него е логично и последователно, като не се
намира в колизия с останалите доказателства по делото, поради което съдът
му се доверява в цялост. Свидетелят не изнася данни, пряко относими към
основните факти за доказване по делото, тъй като се е появил на мястото едва
след като на обвиняемия са сложени белезници, поради което депозираните
от него показания допринасят косвено за изясняване на обективната истина.
Първостепенният съд основава част от фактическите си изводи – тези
относно липсата на полицейски кордон, на извършен оглед в съдебно
заседание от 04.06.2021г. на видеозапис, предоставен от орган на МВР.
Въззивният състав констатира, че в съдебния протокол не е отразено в писмен
вид какво е възпроизведено при прегледа на видеозаписа, поради което
заключенията в контролирания съдебен акт въз основа на извършения оглед
са непроверими, а както съдът отбеляза, противоречат на оценката на
разположението и действията на полицейските служители, дадена от самите
тях и от свидетеля К..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и съдебно
техническа експертиза, чиято цел е била да изследва съдържанието на
видеоматериал, заснет от свидетеля Я., намиращ се на същия оптичен
носител. Експертизата е обективна, аргументирана, даваща отговори на
поставените им въпроси и изготвена от вещи лица със специални знания в
съответната област на науката, поради което съдът я кредитира в цялост.
Въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че разпитан пред
Софийския районен съд, свидетелят Я. посочва, че е извадил телефона си и е
започнал да снима едва, след като обвиняемият не е изпълнил
първоначалното му разпореждане – да обърне посоката на движение на
мотоциклета. Във тази връзка следва да се вземе предвид, че съдържанието на
видеозаписа отразява събития, протекли след първоначалното разпореждане,
отправено към обвиняемия, а именно не възпроизвежда изцяло
комуникацията с обвиняемия. Въпреки това, обективираното в писмен вид
визуално и звуково съдържание на видеозаписа потвърждава изложеното от
разпитаните свидетели относно отправеното разпореждане към обвиняемия
да обърне посоката, проведения между него и полицейските служители
разговор, както и последвалото задържане с използването на белезници. В
него обаче не се съдържат данни обвиняемият да е бил предупреден да не
преминава, нито пък такива, сочещи че последния се е опитал да премине
7
през образуваната от полицаите позиция или „кордон“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на основата на
така изяснената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира от
правна страна, че обвиняемият Б. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК предвижда ангажирането на
наказателна отговорност за този, който противозаконно пречи на орган на
властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен
изпълнител да изпълни задълженията си. Изпълнителното деяние на това
престъпление - "противозаконно пречене" се осъществява, когато са
създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да
изпълни служебните си задължения, като същото следва да се изрази в
активни действия, които пречат, възпрепятстват органа да изпълни
задълженията си.
В настоящия случай не се доказа по несъмнен начин съдържанието на
посоченото в постановлението на Софийска районна прокуратура полицейско
разпореждане обвиняемият „да не преминава през кръстовището и
образувания полицейски кордон“, тъй като същото не открива конкретен
израз в нито един от доказателствените източници по делото. В този смисъл
съдът не може да приеме за доказано съдържанието на даденото полицейско
разпореждане по начина, описан в постановлението на прокуратурата.
Макар да се доказа подаването на устни полицейски разпореждания от
свидетеля Я. на обвиняемия, а именно да спре, да обърне мотоциклета си и да
излезе от улицата, а също да бъде загасен двигателя на мотоциклета и
обвиняемият да слезе от същия, същите не обсъждат нито кръстовище, нито
полицейски кордон или образувана от полицейски служители верига с
ограничителна цел. Гласните доказателствени средства, от които единствено
може да се съди за разпореждания, дадени преди началото на заснемането на
видеоклипа, включително и самите показания на свидетеля Я., не
възпроизвеждат разпорежданията, посочени в обвинението.
8
Нещо повече, по делото не се доказа и обвиняемият да е пречил
противозаконно на орган на властта С.Я. - полицейски инспектор от сектор
„Пътна полиция" ОДМВР - Пловдив, да изпълни задълженията си по опазване
на обществения ред по реда на чл.14, ал. 1 от ЗМВР, чрез неизпълнение на
посоченото в обвинението полицейско разпореждане не само защото не се
доказа да е давано разпореждане с конкретното съдържание, но и тъй като не
се установи обвиняемият да е извършил фактическите действия, с които се
твърди, че е извършено престъпното деяние, като не се подчинил да не
преминава през кръстовището и продължил движението си напред по посока
на полицейския кордон с управлявания от него мотоциклет.
Обвиняемият не е преминал през образуваната от полицейските
служители позиция и не е навлизал в кръстовището, за което се твърди в
обвинението, като се събраха данни единствено той да е доближил с
мотоциклета си полицейските служители и да е настоявал да премине през
позицията им, за което е водил неагресивен разговор с цел да разбере защо не
му се позволява да продължи отвъд нея.
Не се доказва с поведението си обвиняемият по какъвто и да е, дори
непосочен в обвинението начин, да е пречел на полицейските служители да
изпълняват. Както правилно е отчел първоинстанционния съд, обвиняемият
не е създавал безредици, не е проявил агресия - вербална или физическа към
граждани или полицейски служители, не е застрашил здравето или
имуществото на лица и така да е попречил противозаконно на орган на
властта да изпълни правомощията си, като деянието му се е изразило в
няколко опита да премине с мотоциклета си през полицейския пост, без да
поставя в опасност полицейските служители - обвиняемият е спирал при
препречване на пътя му от страна на органите на МВР и е искал от тях
обяснение за причината за непропускването му. Изложеното може да се
определи като неагресивна комуникация между обвиняемия и органите на
полицията, която не представлява противозаконно пречене на последните да
изпълняват правомощията си и която е израз на самите техни правомощия с
оглед поставените им конкретни задачи - да не пропускат определена
категория лица през кръстовището, на което се намирал полицейския пост и
свързаната с това възможност да разясняват причините за тези свои действия
на непропусканите граждани.
9
Установи се от възпроизведените кадри от съдебно-техническата
експертиза, че на челното стъкло на мотоциклета на обвиняемия имало
надпис „#ОСТАВКА“. Макар надписът да представлява демонстрация на
политическа позиция, последната не е била афиширана по друг начин открито
от обвиняемия пред полицейските служители, а обвиняемият е бил сам в
района на полицейския пост, с изключение на присъстващите полицейски
служители, видно от въпросните кадри, поради което поведението му не би
могло да се определи като рисково за нарушаване на обществения ред, а
въпросната демонстрация на политически убеждения не би могла да
представлява легитимно основание за задържане на лицето.
С оглед изложеното не се доказа извършване на деянието, за което е
повдигнато обвинение, както правилно е преценил първостепенния съд.
По изложените съображения районният съд основателно е заключил,
че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Цялостната преценка на обстановката
показва, че деянието на обвиняемия Б. не осъществява състава на посоченото
престъпление, поради което въззивната инстанция отхвърля, като
неоснователни, исканията на прокуратурата, застъпени във въззивния
протест.
Тъй като не се доказва на обвиняемия да е дадено полицейското
разпореждане със съдържанието, посочено в обвинението, нито същият да е
извършил действията, сочени от Софийска районна прокуратура, въззивният
състав намира, че не са доказва осъществяване на състав и на
административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му по начина, посочен в постановлението по чл. 375 от НПК.
С оглед изхода на делото законосъобразно съгласно разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК първостепенния съд е определил направените разноски
в производството да останат в тежест на държавата.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението в крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
изцяло.
Така мотивирана, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл.
10
313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2021 г., постановено от СРС, НО,
133 състав по НАХД № 847/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11