Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 1974 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Д.Р., депозирана против наказателно постановление №
19-1085-002426 от 11.09.2019г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР -
Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец“, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено
с разпоредбите на закона и се моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената от него жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя твърдения, прецени събраните по
делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-002426/03.07.2019г.
(бл. № 060195) против жалбоподателя, за това, че на 20.06.2019г., около 19,53
часа, в град Русе, ул. „Панайот Хитов“, управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Р 30 44 РК, собственост на Д. Р.Р., при което несъобразил
своето поведение с пътен знак В2, като навлязъл по ул. „Панайот Хитов“ при
въведена временна организация на движението от Община Русе със заповед № РД-239
от 24.01.2019г., което е субсумирано като нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, с възражения, че загражденията са били премахнати.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения срещу съставения
АУАН, във връзка с които е била извършена проверка от страна на наказващия
орган и същите са били приети за неоснователни.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното
в АУАН като на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец“, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на
свидетел на актосъставителя К.Н.Д. и свидетеля Д.Ц.Н., както и писмените
доказателства - АУАН № 19-1085-002426/03.07.2019г. (бл. № 060195), справка
относно възражение с вх. № 108500-13286/04.07.2019г., възражение, декларация по
чл. 188 ЗДвП, снимка, жалба, Заповед на Община Русе № РД-01-239/24.01.2019г. и
справка за нарушител/водач.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наказващият
орган се е произнесъл по депозираните срещу АУАН възражения от страна на
жалбоподателя, като по този начин е изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
По
изложените мотиви съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица
отмяна на оспореното наказателно постановление.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и
доказва, че жалбоподателят на 20.06.2019г., около 19,53 часа, в град Русе, ул.
„Панайот Хитов“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 30 44
РК, собственост на Д. Р.Р. и не е съобразил своето поведение с пътен знак В2,
като навлязъл по ул. „Панайот Хитов“ при въведена временна организация на
движението от Община Русе със заповед № РД-239 от 24.01.2019г
Преки
доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел Д.Ц.Н., който пряко и
непосредствено е възприел приетите за осъществили се в АУАН и НП факти.
От
показанията на тези свидетели категорично се опровергава тезата на
жалбоподателя, че не е имало заграждения.
В
своите показания свидетелят Д.Н., който е свидетел очевидец, изрично посочва,
че е сигурен, че е имало поставени заграждения, от страната на улицата от която
е дошъл жалбоподателя, както и че мястото е било обозначено и освен пана е
имало и поставен знак „Забранено влизането в двете посоки“. Наличието на този
свидетел на мястото, както и факта, че е имало заграждения се потвърждава от
самия жалбоподател в депозираното от него възражение срещу АУАН.
Отделно
от това от съдържащата се в административнонаказателната преписка Заповед №
РД-01-239/24.01.2019г. безспорно се установява и доказва, че на посоченото
място, където е нарушението има въведена временна организация на движението.
От
представената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП съдът намира за безспорно
установено и доказано, че именно жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и
НП лек автомобил, който факт видно от депозираното от него възражение не се и
оспорва от него.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност, а във волево отношение същият пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение
с пътните знаци. От своя страна разпоредбата на чл. 47, ал. 3
и чл. 49, ал. 1
от ППЗДвП – предписват, че с пътен знак В2 се въвежда забрана за
влизането на ППС в двете посоки, като същият се поставя непосредствено пред
местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 3
ЗП - собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат
да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или
участъци от тях при възникване на опасност за сигурността на движението. В
конкретния случай е налице въведена временна организация на движението за срок
от 24.01.2019г. до 31.12.2019г., предвид извършвани строителни и монтажни
работи по ул. „Панайот Хитов“, с цел осигуряване на безопасност на движението.
Забраната е била въведена, чрез поставяне на забранителен знак „В2“ и заграждения.
Недоказани в хода на
производството по делото са твърденията на жалбоподателя, че не е имало
поставени заграждения и знаци, които негови твърдения освен, че се опровергават
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, а така
също се опровергават и от изложеното от самия нарушител във възражението му
срещу съставения АУАН.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно всяко
едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид, поради и което извършеното нарушение, не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” и да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1085-002426 от 11.09.2019г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР -
Русе, с което на К.Д.Р., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК
ОТ ЕДИН МЕСЕЦ“, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: