МОТИВИ към присъда №18/14.02.2012 г. по
НОХД №1450/2012 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия В.Ц.П. *** е внесено обвинение за извършено престъпление
по чл. 116, ал.1, т.6, предл. последно във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 18/19.01.2011
г. в град Пловдив умишлено е умъртвил другиго – Й.Г. Д., ЕГН **********, като деянието
е извършено с особена жестокост.
По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански искове от С.И.Д. – съпруга, Г.Й.Ц. и И.Й.У. – дъщери на
пострадалия Й. Д., срещу подс. В.П. в размер на по 100000 лв. за всяка от тях,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието –
предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Приет е за съвместно разглеждане и предявения от С.Д. срещу подс. В.П. граждански
иск в размер на 3000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от
деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на увреждане до окончателното изплащане.
Пострадалите С.Д., Г.Ц. и И.У. са конституирани като граждански ищци и частни
обвинители по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства водят до категоричен
и несъмнен извод, че подсъдимият П. е извършил престъплението – предмет на
настоящето производство. Излагат се съображения за особената жестокост,
проявена при извършване на деянието. Всички действия на подсъдимия са били
съзнавани от него, той е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си, въпреки наличното заболяване и употребата на
алкохол. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия
пледира да му бъде определено наказание лишаване от свобода над средния предвиден
размер, което да се изтърпи реално, при първоначален строг режим, като се
приспадне времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Гражданските искове да се уважат по справедливост. Веществените
доказателства да се унищожат като вещи без стойност, с изключение на лопатата,
която следва да се отнеме в полза на държавата. Подсъдимият да бъде осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Адв. Б. – повереник на
гражданските ищци и частни обвинители - поддържа изложеното от представителя на
ОП Пловдив относно правната квалификация и фактическата обстановка, като счита,
че деянието е осъществено при пряк умисъл от подсъдимия. Налице освен особената
жестокост е и още една квалификация – особено мъчителен за жертвата начин на
причиняване на смъртта. Безспорно е установено авторството и правната
квалификация на деянието. Несъстоятелна е защитната теза на подсъдимия, че не е
могъл да извърши деянието, тъй като е бил задържан. Липсват смекчаващи вината
обстоятелства, като е налице злоупотреба с алкохол. Моли гражданските искове да
се уважат изцяло, ведно с лихвите от датата на увреждането, като се присъдят и
разноските по делото.
Гражданският ищец и частен
обвинител И.У. поддържа изложеното от повереника си.
Гражданският ищец и частен
обвинител Г.Ц. не се яви и не изрази становище.
Според адв. Х. - повереник на
частния обвинител и граждански ищец С.Д. - подсъдимият е вменяем и следва да
понесе наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.3 от НК, тъй като е действал с умисъл да убие пострадалия, а не да му
нанесе телесна повреда. Моли да се уважат гражданските искове на доверителката
му в пълен размер.
Гражданският ищец и частен
обвинител С.Д. поддържа изложеното от поверениците си.
Защитникът адв. Е. счита, че
следва да се отчете несъответствието в показанията на свидетелите, включително
относно часа, в който подсъдимият е отишъл в дома на пострадалия, в какво
настроение е бил, кога е започнала разправията, по какъв начин са причинени
уврежданията. Побоят не е продължил дълго, както се описва от прокурора и
поверениците. Не е установено бил ли е обут подсъдимия и евентуално – с какво,
за да се прецени има ли пряк и силен удар, насочен към жизненоважни части от
тялото. Когато подсъдимият си е тръгнал, пострадалият е бил жив, а състоянието
видимо не е показвало, че е застрашен живота му. Поведението му не сочи, че е
целял умъртвяване на Д.. Според защитника правната квалификация на извършеното
от подсъдимия е по чл.124, ал.1 от НК, тъй като липсва намерение да се причини
смъртта на пострадалия. Гражданските искове са доказани по основание, но
размерите са прекалено завишени.
Подсъдимият В.П. поддържа
изложеното от защитника си, признава, че е ударил пострадалия, но не е искал
смъртта му. Моли за по – леко наказание.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.Ц.П. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Има завършено основно образование и не е осъждан /реабилитиран е по
право/. Разведен е. Твърди, че е работил като земеделец до задържането му. ЕГН **********.
Подсъдимият
В.П. и пострадалият Й. Д. били братовчеди, а последният бил брат на св. Т.Ж..
Подсъдимият
П. имал сключен брак със св. И.В. от 1987 г., като от брака си имали едно дете,
родено през 1988 г. След прекратяване на брака подсъдимият заживял с друга
жена, като и от нея имал дете. След раздялата и с нея, подс. П. отново заживял
на съпружески начала със св. В..
По
време на брака със свидетелката подсъдимият и пострадалият са осъдени с влязла
в сила на 04.07.1988 г. присъда по НОХД №19/88 г. на ПОС за кражба, като
извършеното от подсъдимия е квалифицирано по чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т.3, т.4
и т.5 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години,
което е изтърпяно реално.
Тъй
като при постъпване на подсъдимия в пенитенциарното заведение съпругата му
останала сама, грижейки се и за малкото си дете, помощ ú оказвала св. С.Д.,
съпруга на пострадалия Й. Д..
Престоят
в затвора и поводът за постъпване там били чест повод за дрязги между
подсъдимия и пострадалия. След като се съберели, за да се почерпят, винаги
възниквала разпра на тази тема, въпреки, общо взето, добрите взаимоотношения
между тях.
Често
подсъдимият удрял съпругата си, която търсела помощ в дома на Д.и. Насилие от
страна на подсъдимия е упражнявано и по отношение на жената, с която съжителствал
/втората му жена/. Според В., след като я е удрял, подсъдимият съжалявал, като
плачел и се извинявал.
След
развода св. В. продължила да поддържа контакти както със семейство Д.и, така и
със сестрите на подсъдимия. При една от срещите със сестрата Е.П., същата
споделила промяна в поведението на подсъдимия – съмнявал се, че в храната има
отрова. В. също възприела, че подсъдимият говорел несвързано. Споделила със С.Д..
Същата ú дала телефон на лекар, който консултирал подсъдимия. С оглед
състоянието му е приет на лечение в психиатрично отделение. От 27.02.1998 г. се
води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив с диагноза параноидна шизофрения,
като е провеждано многократно лечение – доброволно и принудително.
В
периодите на ремисия управлявал автомобил, като бил внимателен шофьор,
извършвал търговска дейност, заедно с пострадалия Й. Д. се занимавали с изкупуване
на охлюви и продажба на картофи. Последните начинания обаче отново станали
поводи за влошаване на отношенията между двамата поради неуредени финансови
взаимоотношения.
Последното
постъпване на подсъдимия на лечение е на 14.08.2010 г., когато е доведен в „ЦПЗ
– Пловдив” от Бърза помощ и полиция, агресивен, с неадекватно поведение и
самонаранявания.
На
29.12.2010 г. подсъдимият отново посетил ЦПЗ, като му е предписано лечение и е
насочен към личния лекар. Такова обаче не е провеждано.
Подсъдимият
живеел в самостоятелен апартамент. Произвеждал алкохол от спирт, ароматизатори
и оцветители. По – голямата част от него продавал на различни лица и в
заведения, като с него черпел и гостите си.
На
18.01.2011 г. през деня подсъдимият се срещнал със св. К.М.. П. го поканил да
отидат в дома му, за да го почерпи с алкохол. Двамата отишли в апартамента,
като подсъдимият налял алкохол от бидон в бутилка от водка 750 мл. Двамата
консумирали общо около 800 мл, като свидетелят употребил повече от подсъдимия. В
един момент подсъдимият започнал да нанася удари на св. М. – с юмрук в лицето в
областта на лявата скула и два пъти с крак в гърдите. След като свидетелят
избягал, подсъдимият решил да отиде на гости у братовчед си Й. Д..
Същата
вечер съпругата на последния била на работа, като пострадалият бил поканил в
дома си брат си Т.Ж. и Р.С.. Тримата
седели и се черпили в хола на Д.и, като изпили пластмасова бутилка с вместимост
500 мл домашна ракия.
Поради
проблеми в електрическата инсталация на апартамента токът често спирал, като се
налагало да се слиза до таблото в блока, за да се вдига предпазителя. Това се
правело с метална пръчка. Извършването на тази дейност било свързано с вдигане
на шум, като е забелязано от св. К.. Той направил забележка на св. Ж., като
възникнал спор. Пострадалият Д. и св. С. отишли, за да разберат какво става. Д.
туширал конфликта и поканил в дома си и св. К.. Отворил и втора бутилка с
домашна ракия от 500 мл. След приключването ú е отворена и трета.
По
– късно същата вечер пристигнал и подсъдимият, който бил видимо пийнал.
Всички
консумирали алкохол в значителни количества. Подсъдимият заявил, че е бил в
Камбоджа и е убивал хора, което предизвикало реплика от страна на Д. – какво му
става и пак ли е полудял.
В
един момент подсъдимият се съблякъл до кръста, а след това легнал на дивана и заспал.
През това време компанията продължила да се черпи. Св. К. се прибрал в дома си
– в апартамента, находящ се под апартамента на Д..
След
като се събудил, подсъдимият седнал на табуретка до св. С.. За пореден път
същата вечер след употреба на алкохол Д. и подсъдимият започнали да се борят,
за да си мерят силите. П. се включил в разговорите, като отново възникнала
дрязга. Подсъдимият се сетил, че преди няколко дни св. Ж. му бил взел личната
карта, за което е сезирано VІ РУП. Преди датата на инцидента обаче картата е
върната на подсъдимия. Въпреки това П. заявил на Ж., че му е откраднал личната
карта и трябва да му я върне. Ж. отричал, като Д. се намесил с думи, за да защити
брат си. Всичко това разярило подсъдимия, който ударил шамар на св. Ж.. Това се
случило около 1.00 – 1.30 през нощта. Св. К. чул, че от горе се тропа, като се
качил, за да провери какво става. При отварянето на вратата от С. видял, че всички
били до масата. Носа на св. Ж. кървял, а пострадалия лежал на разтегнатия диван.
Всички били много пияни. К. веднага си тръгнал.
Намесата
на Д. не успокоила подсъдимия, а предизвикала още по – гневна реакция.
Последвал удар и върху св. С., който решил да си тръгва. От страна на пострадалия
Д. не е имало удари или обиди към подсъдимия. Въпреки това са му нанесени
множество удари по лицето и по гърба. След първият удар с юмрук в главата
пострадалият паднал назад върху дивана. Подсъдимият го вдигнал и го ударил още
два пъти с юмрук в главата. Д. му казал да престане, но подсъдимият, както бил
обут с кубинки, се качил на леглото и започнал да рита пострадалия, като псувал.
В един момент обърнал и масата.
Тъй
като подсъдимият бил по – силен физически, а и всички били значително повлияни
от алкохола, не последвала активна намеса на свидетелите за предотвратяване на
инцидента или поне прекратяването му. Св. С. си тръгнал, като бил изпращан от
св. Ж.. След отказ на С. да бъде придружаван, Ж. се върнал в апартамента.
Там
все още били подсъдимият и пострадалият, като П. все още не се бил успокоил. В
пореден изблик на ярост започнал да рита саксиите, хвърлил на земята и мобилен
телефон, който се счупил, след което излязъл.
Малко
след това се върнал с намерена във входа на блока лопата, замахнал и ударил с
нея по главата пострадалият Д., след което си тръгнал.
Св.
Ж. останал в дома на брат си, като цяла нощ се грижел за него. Не е потърсена
лекарска помощ, въпреки наличните по пострадалия наранявания. Причината според
св. Ж. била, че подсъдимият му забранил, като свидетелят се страхувал от него. Същевременно
му бил счупен телефона, като не можел и да се обади.
На
следващата сутрин подсъдимият отишъл в дома на пострадалия и видял, че е целия
в кръв. С парцал започнал да бърше кръвта, като предложил да се обади за лекар,
но пострадалия отказал. Тръгвайки
си, подсъдимият видял лопатата, взел я от мястото, на което през нощта я
оставил - на стълбищната площадка между етажите, и отишъл с нея до кварталното кафене.
Там отново се срещнал със св. М., като го поканил, за да му сипе отново
алкохол. Свидетелят тръгнал с него.
В
апартамента подсъдимият отново сипал алкохол и започнали да се черпят. Междувременно
обаче агресията на П. отново ескалирала, като той вързал св. М. и започнал да
му нанася удари, като го заплашил и с нож. Действията му са прекъснати от
намесата на св. Ш., който дошъл и видял случващото се, изнесъл М. от
апартамента, като заключил подсъдимия в него.
Около
9 часа сутринта на 19.01.2011 г. от работа се прибрала съпругата на пострадалия
– св. С.Д., която веднага се обадила на Бърза помощ и на полицията.
Своевременно пострадалият е откаран в медицинско заведение, където обаче
починал по време на извършване на изследванията.
Полицейските
служители, след като от пострадалия разбрали кой му е причинил побоя, се
насочили към дома на подсъдимия, който при задържането оказал съпротива. Наложило
се използване на помощни средства. След отвеждането му в VІ РУП е повикан екип
на Бърза помощ, като му е извършен преглед.
Според
заключението на тройната комплексна съдебна психолого – психиатрична
експертиза, подс. П. се води на диспансерно наблюдение при ЦПЗ Пловдив от 27.02.1998
г. с диагноза параноидна шизофрения. Провеждал е амбулаторно и хоспитално
лечение, като има и хоспитализации, организирани по принудителен ред. Страда от
параноидна шизофрения, емоционално волева промяна на личността. Според
експертите, от освидетелстването и от наличните /към онзи момент/ материали по
досъдебното производство се налага впечатлението, че в резултат на персистиращите
болестни симптоми и емоционално – волевата промяна на личността П. не е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи
постъпките си. Изпитият алкохол допълнително е улеснил извършването на
деянието. Считат, че той не може да възприема и възпроизвежда факти от значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Не може да участва в
наказателния процес. Предвид данните за психично заболяване и изключителната
тежест на извършеното деяние, персистиращия риск от агресивно поведение, е
необходимо да бъде настанен в специализирано отделение за психично болни към
Затвора – Ловеч.
След
изготвяне на експертизата е внесено искане по реда на чл.70, ал.1 от НПК, което
е оставено без уважение, тъй като са налице предпоставките за принудително
лечение по чл.89 НК, което касае различна процедура.
Според
заключението на петорната комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза,
изготвена от вещи лица от Държавна психиатрична болница Ловеч, подсъдимият
страда от параноидна шизофрения с 15-годишна давност, наложила няколко
хоспитализации в психиатрични заведения и довела до промяна на личността
предимно в емоционално – волевата сфера. Страда също и от психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. С оглед
психичното му заболяване и вида на извършеното деяние, конкретно установената
фактическа обстановка, съобразена с поведението на П. преди, по време и след
извършване на деянието, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното. Относно ръководенето на постъпките е бил затруднен, от една
страна, от леката степен на снижение на волята от шизофренията, от друга – от
алкохолното опиване, в което се е намирал към момента на извършване на деянието
– над 2 промила алкохол в кръвта, но, като цяло, тази му способност не е
загубена напълно. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си и по критерий при масираното нанасяне на удари с ръце
и крака по пострадалия преди да излезе от помещението в апартамента, и след
като се е върнал в същия апартамент с лопатата и нанесъл удар по главата на
пострадалия Д.. Може да възприема и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в наказателния
процес, не е изпаднал в състояние на продължително разстройство на съзнанието,
което да изключва вменяемостта.
При
наличието на две противоположни в своите изводи експертизи в хода на съдебното
следствие се назначи седморна комплексна съдебна психолого – психиатрична
експертиза, според която подс. П. се води на диспансерен учат в ЦПЗ П. от 1996
г. с диагноза параноидна шизофрения. Той е в състояние правилно да възприема
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към
периода на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
В
хода на разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза на трупа на
пострадалия Д.. Експертът е установил колабирал десен дроб в резултат на
наличие на въздух в плевралната кухина; счупване на пето и седмо десни ребра с
разкъсване на пристенната плевра и нараняване на десния бял дроб; счупване на
5-9 леви ребра; разкъсно – контузна рана по горната устна на устата; счупване
на короната на първи горен десен зъб на нивото на венеца; наличие на кръв в
дихателните пътища; следи от кръв в ноздрите; наличие на кръв в стомаха; рана с
характер на порезна в дясната половина на челото; кръвонасядания в лявата
половина на челото; кръвонасядане под меките черепни обвивки; оток на мозъка;
охлузвания и кръвонасядания по лицето и гърдите; охлузване по дясната китка на
ръката и по лявата колянна става; атеросклероза на коронарните артерии и
аортата. Причина за смъртта е острата дихателна недостатъчност в резултат на
наличния въздух в плевралната кухина и аспирираната кръв в дихателните пътища.
Гореописаните травматични увреждания, с изключение на раната по челото, са
причинени от действието на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия.
Раната по челото е причинена от действието на предмет с остър ръб.
Според
изготвените химически експертизи, в кръвта на Д. е установена концентрация на
алкохол от 1.77 ‰, а на подсъдимия – 2.58 ‰.
В
хода на разследването е изготвена и съдебномедицинска експертиза на подсъдимия,
като при прегледа му е установено: разкъсно – контузна рана по предната
повърхност на палеца на лявата ръка, охлузване по дясна колянна става и
охлузвания по предно – страничната повърхност в горната четвърт на дясната
подбедрица. Разкъсната рана по палеца е причинена от допирателно действие на
твърд тъпоръбест предмет с добре оформен ръб. Уврежданията по десния крак са
причинени от тангенциално действие на твърд тъп предмет. Уврежданията са в
границите на края на първо – второ денонощие.
Изготвена
е и съдебно медицинска експертиза на св. Т.Ж., като при прегледа му е
установено: разкъсно – контузна рана по гърба на носа, кръвонасядане по външно
– страничната повърхност на дясната подбедрица. Уврежданията са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да
са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения –
през нощта на 18/19.01.2011 г. при възникнал скандал бил нападнат от негов
братовчед, който го ритнал с крак, блъснал го и се ударил в ръба на дървена
маса. Ударил го и с дървена дръжка на лопата. Разкъсно – контузната рана е
причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а
кръвонасядането е причинило болка.
С
оглед поведението на свидетеля в съдебно заседание – отказва да отговаря на
въпроси, като запазва мълчание, твърди, че не си спомня, на Ж. бе назначена
комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза. Според експертите, при
него е налице синдром на алкохолна зависимост, алкохолна промяна на личността,
като не са установени данни за деменция и алкохолна психоза. На инкриминираната
дата е могъл да възприема обстоятелствата и фактите, но е бил затруднен при
интерпретирането им. При проведените разпити скоро след събитието е могъл да
възпроизвежда случилото се, подпомаган от допълнителни и уточняващи въпроси. На
10.10.2011 г. /датата на съдебното заседание, в което е проведен разпита му/,
месеци след случилото се, той е значително затруднен да възпроизвежда фактите
цялостно и хронологично. Към момента на извършване на прегледа и психологичното
изследване проличават когнитивни нарушения, повишена зависимост и податливост
на внушение, което прави показанията му несигурни и неубедителни.
Според
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза, следа №10, иззета при извършения оглед на местопроизшествие в дома
на пострадалия от дисплей на GSM апарат „Сони Ериксон”, е оставена от безименния пръст на
дясна ръка на подс. П..
Според
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, кръвната група на
пострадалия Д., св. Т.Ж., св. К.М. и на подсъдимия, определена по системата АВ0
е А/β/. Кръвта по: лопата с дървена дръжка, иззета от дома на подсъдимия,
бял спален калъф, парче сив плат, парче от тапет, марлени тампони с червено –
кафяви зацапвания, иззети на 50 см от входната врата и от вещество от вратата
на хола, парченца червено – кафяво пластично вещество, иззети от стена на
коридор и от пода в хола, всички иззети от дома на пострадалия, сини дънки,
плетена блуза и марлен тампон със зацапване, иззето от подсъдимия, е човешка. В
нея /с изключение на последните три обекта/ са доказани А аглутиногени и β
аглутинини. Може да произхожда от посочените лица, както и от всяко друго лице
с кръвна група А /β/. По последните три обекта – панталон и блуза на
подсъдимия и тампон с проба, иззета от него, са доказани А и В аглутиногени,
аглутинини не са се доказали, като човешката кръв е с кръвна група АВ /0/ и не
може да произхожда само от изследваните лица.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св. А.Д., И.В., К.М., Р.С.,
Т.Ж., А.Ш. и М.К., от показанията на
св. Ц., У., Ч., У., Д., С. и К., от заключенията на: съдебно – медицинската експертиза на
трупа на пострадалия, комплексните психолого – психиатрични експертизи,
химически експертизи, съдебномедицинските експертизи на подсъдимия и св. Ж.,
дактилоскопна експертиза, съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства, от писмените доказателства по делото – медицинска карта, протоколи
за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, протокол за оглед на труп
с приложен фотоалбум, протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, медицинска документация на подсъдимия, издадена от „***” ЕООД, съобщение
за смърт, експертна справка, удостоверение за наследници на пострадалия, удостоверение
и справка от АВ - ТЗ „СВ” П., протокол за доброволно предаване от подсъдимия,
разписка, характеристична справка, справка за съдимост.
По
делото са депозирани три комплексни съдебни психолого – психиатрични
експертизи, които са категорични за наличието на заболяване у подсъдимия,
диагнозата и неговата давност. Според заключението
на първоначалната подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, а останалите две са в
противоположна насока. Независимо от факта, че първата е изготвена от трима
експерти, а останалите две – съответно от пет и от седем, настоящият състав
възприе изцяло заключението само на последните две. Тримата експерти са
извършили преглед на подсъдимия в ареста, като е изготвено заключение въз
основа на този личен преглед и медицинската документация, съхраняваща се в ЦПЗ.
Изготвената от петимата експерти е след продължително непрекъснато наблюдение
на подсъдимия в затворническото отделение на психиатричната болница в Ловеч,
като са проведени множество тестове. Такива тестове са проведени и от
експертите от седморната експертиза, като отново е извършен и преглед. В този
смисъл последните две заключения се основават не само на лични, субективни,
впечатления, но и на обективни данни – резултатите от проведените множество и
различни тестове. По тези съображения се прие, че, макар и със заболяване,
подсъдимият както към инкриминираната дата, така и понастоящем, разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Ето
защо се даде вяра изцяло на петорната и седморната комплексни експертизи, както
и частично – на тройната /в частта относно диагноза и нейната давност/.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на останалите назначени
в хода на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицинска на трупа
на пострадалия, химически, съдебномедицински на подсъдимия и св. Ж., съдебно –
медицинска на веществени доказателства и дактилоскопна, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от
страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, съобразени са и с
доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият даде подробни обяснения. Категоричен е,
че е бил задържан в VІ РУП преди инцидента, като не е могъл да убие братовчед
си. Същевременно обаче твърди, че е видял кръв по лицето на пострадалия и я е
бърсал. Тези твърдения са взаимно изключващи се, тъй като никой не твърди, че
пострадалия е имал наранявания по себе си с давност повече от два дни, като в
тази насока е и заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа му.
Съдът
прие, че изложеното от П. в първата част е защитна позиция, която не само, че
не се подкрепя от други доказателства, но се и опровергава от събраните такива
по делото. Подсъдимият твърди, че след задържането му е прегледан от лекар. Не
се сочи това да е станало два или повече пъти. Видно от приложената карта №****,
издадена от ЦСМП ***, преглед му е извършен на 19.01.2011 г. от 11.34 до 12
часа. За това, по какъв начин и кога е извършено задържането и употребата на
помощни средства, говорят и св. С. и К.. В този смисъл изложеното от
подсъдимия, че е задържан на 17.01.2011 г. и се е намирал в ареста на
инкриминираната дата, е само защитна позиция, която противоречи на събраните по
делото доказателства. Следва да се отбележи и това, че подсъдимият е бил в
значителна степен повлиян от алкохол, аргумент за което е и заключението на
химическата експертиза, което също допринася и за множество неточности в
обясненията им. Тъй като обаче същите не касаят фактите, свързани с предмета на
доказване, са несъществени и не следва да се обсъждат.
Твърдението
на П., че е бил при пострадалия и е бърсал кръвта му, като той не е пожелал да
бъде повикан лекар, не се опровергава от други доказателства, като се възприе –
даде се вяра на обясненията в тази им част.
Налице
са множество несъответствия между изложеното от св. А.Д.,
К.М., Р.С., Т.Ж., А.Ш. и М.К., но това не се дължи на недобросъвестност от
тяхна страна, а на огромното количество изпит алкохол. Наложи се и изготвяне на
експертиза на св. Ж., като експертите са категорични, че е могъл да възприема обстоятелствата и фактите, но е бил
затруднен при интерпретирането им. При проведените разпити скоро след събитието
е могъл да възпроизвежда случилото се, подпомаган от допълнителни и уточняващи
въпроси, но месеци след случилото се е значително затруднен да възпроизвежда
фактите цялостно и хронологично. Тези несъответствия наложиха приобщаване на
показанията на по- голямата част от посочените свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство. Налице са действително множество
разминаванията, но те не са по правнорелевантните факти, а по отношение на
подробности, които са без значение. В този смисъл възраженията на защитата, че
е налице съществено противоречие относно часа на пристигане на подсъдимия в
дома на пострадалия, в какво настроение е бил, са неоснователни – тези факти
нямат значение за съставомерността на деянието.
По отношение св. Ч., С. и К.
– не се установява същите да са заинтересовани по какъвто и да е начин от
изхода на делото. Същевременно показанията на последните двама си
кореспондират, а на всички съответстват и на други доказателства по делото,
поради което и се възприеха изцяло.
Въпреки че св. Ц., У. и Д. са
страни по делото, а и У., който е съпруг на конституираната като граждански
ищец и частен обвинител св. У. също може да се приеме като такъв, показанията и
на четиримата не могат да се приемат за необективни или тенденциозни. Напротив
– същите съответстват и на други доказателства, като съдът ги възприе изцяло.
Безспорно
се установява авторството на подсъдимия в извършване на деяние - убийство. Нанесените
удари върху пострадалия са възприети от св. Ж. и С., за това, кой му е причинил
нараняванията, а именно подсъдимия, Й. Д. е съобщил на съпругата си – св. Д., а
и на св. С..
Спорният
момент обаче е дали това е умишлено убийство или е причинено по
непредпазливост.
Безспорно
е, че подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци и с ритници по тялото на
пострадалия, както и един удар с лопата по главата му. По главата са констатирани
множество охлузвания, кръвонасядания, разкъсно – контузна рана и счупен първи
горен десен зъб. Ударите са повече от два, най – вероятно – юмручни. Тъй като
няма счупване на кости, те не са нанесени с голяма кинетична енергия. Порезната
рана, която е в областта на главата, също не е причинена с голяма кинетична
енергия. Нараняванията в дясно по гръдния кош най – вероятно са резултат от два
удара, най – вероятно с ритник, а нараняванията вляво са резултат от едно
стъпване или наслагване на удари. Това нараняване обаче не е водещо. Причината
за смъртта е, че болният е бил по гръб, като е поглъщал и аспирирал кръв. Аспирацията
на кръв, заедно с пневмоторакса, са причината за смъртта.
Според
изложеното от експерта в съдебно заседание /л.205 от съдебното следствие/, в
лявата половина са налице пет счупени ребра, без да има разкъсване на плеврата,
които съставляват трайно затрудняване на движенията на снагата. В дясната част
на гръдния кош са счупени пето и седмо ребра, като пето ребро се е вдало
навътре и е наранило десния бял дроб. Това увреждане – нараняването на плеврата
и десния бял дроб – е разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези
увреждания не водят категорично до смърт, и, ако бе оказана своевременна помощ,
смъртта на пострадалия не би настъпила.
Въз
основа на изложеното от експерта настоящият състав прие, че са налице множество
удари към жизнено важни части на тялото – глава, гръден кош, които обаче не
са нанесени с голяма кинетична енергия и никой от ударите сам по себе си не
може да се приеме, че е целял причиняване биологичната смърт на пострадалия. Нещо
повече – при своевременно оказване на медицинска помощ живота на Й. Д. е могъл
да бъде спасен. По тези съображения настоящият състав не прие, че е налице
умишлено убийство – не се установи подсъдимият да е действал с цел да убие
пострадалия. Същият е целял само и единствено да му нанесе побой. В резултат на
това обаче е настъпила смъртта. По изложените съображения подсъдимият бе
признат за виновен в това, че е причинил смъртта на Д. по непредпазливост, в
резултат на умишлено причинени средни телесни повреди, като го призна за
невинен в това, смъртта да е причинена умишлено и го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение за това, включително и за квалифицирания състав –
деянието да е извършено с особена жестокост.
Ето защо подсъдимият В.П. бе
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.ІІ от НК
– за това, че на 18/19.01.2011 год. в гр.Пловдив вследствие на умишлено
нанесени средни телесни повреди по непредпазливост е причинил другиму смърт –
на Й.Г. Д., ЕГН **********, като съдът го призна за невинен в това, на същата
дата и място умишлено да е умъртвил другиго - Й.Г. Д., ЕГН **********, като
деянието да е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.304
от НПК го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предложение последно, във вр. с
чл.115 от НК.
Обект на престъплението по чл.124, ал.1 от НК
са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на живота. Предмет е
жив човешки организъм – този на пострадалият Д..
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действия – подсъдимият е нанесъл удари с юмрук по
лицето на пострадалия, и с ритник в гърдите. Причинени са умишлено средни
телесни повреди, в резултат на които е настъпила и смъртта на пострадалия Д..
Изпълнителното деяние уврежда здравето на пострадалия, а несвоевременно оказаната
медицинска помощ е причина за смъртта.
От субективна
страна подсъдимият е действал:
- с пряк умисъл за причиняване на телесната повреда – съзнавал е
обществената опасност на деянието и е искал настъпване на общественоопасните
последици – увреждане на здравето на Д.,
- непредпазливост по отношение на смъртта му под формата на небрежност –
въпреки че иска причиняването на телесна повреда, не предвижда настъпването на
смъртта, въпреки че е бил длъжен и е
могъл да я предвиди като резултат.
Относно
наказанието:
За
извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до
осем години.
Деянието,
извършено от подсъдимия, се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Самият деец също е личност със завишена такава, определяща се от
лошите му характеристични данни – предишно осъждане, за което е реабилитиран, и
установени от свидетелските показания множество агресивни прояви и злоупотреба
с алкохол.
Съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при едно единствено смекчаващо
отговорността му обстоятелство – наличното заболяване. Като отегчаващи се отчетоха
посочените лоши характеристични данни, злоупотребата с алкохол, нанесените няколко
средни телесни повреди, както и множество други несъставомерни увреждания,
причинени на пострадалия. Наказанието в случая следва да се определи при значителен
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до
максимума.
Като взе предвид
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, съдът намери, че най
- справедливо е наказанието да се определи в размер на седем години лишаване от
свобода, което е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Така определеното
наказание ще съдейства за осъществяване целите на индивидуалната и генералната
превенции, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства предупредително –
възпиращо и възпитателно както върху подс. П., така и върху обществото като
цяло.
С оглед разпоредбите на ЗИНЗС /чл.65, ал.2, вр. чл. 61, т.2 вр. чл.60, ал.1
от ЗИНЗС/ се определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия П. наказание от седем години лишаване от свобода,
което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С оглед
размера на наложеното наказание не е възможно и приложение разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК са приспадна при изпълнение на наложеното
наказание от седем години лишаване от свобода времето от 19.01.2011 г. до
влизане на присъдата в сила, през което същият е бил задържан или с мярка за
неотклонение задържане под стража, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Относно гражданските искове: същите са с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да са
налице противоправно деяние /действие или бездействие/, да е извършено виновно,
да е настъпила вреда, да е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът изложи мотиви защо прие, че е налице виновно извършено противоправно
деяние от страна на подсъдимия П., като е настъпил и резултат – причинена е
смъртта на пострадалия Й. Д.. Безспорно е установено и това, че резултата е в
причинна връзка с деянието на подсъдимия.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от престъплението. Правопораждащ факт за обезщетението е
извършването на престъпното деяние. Болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в
момента, но и тези, които ще се търпят за в бъдеще.
Както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св. В., Д., У.-ви, Ц. се установи, че пострадалия и съпругата му са се
разбирали, отношенията с двете дъщери са били добри, той е полагал грижи и за
внуците си. Д. е лишена от помощта и подкрепата на своя съпруг, а децата – от
своя баща.
С оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита,
че най – справедливо е да се определи обезщетение в размер на 50000 лв. за
причинените на С.Д. неимуществени вреди, което, макар и несравнимо с изживяната
загуба, ще репарира претърпените от нея болки и страдания от загубата на
съпруга, с когото е имала дългогодишен брак. Искът в частта до пълния предявен
размер от 100000 лв. – се отхвърли като неоснователен и недоказан – не се
установиха болки и страдания, обуславящи присъждане на обезщетение в по – висок
размер.
Отново с оглед същия принцип – на справедливостта – съдът счита, че най –
справедливо е на всяко от децата на Д. да се определи обезщетение в размер на
по 20000 лв., което ще репарира изживените от тях болки и страдания от загубата
на баща им. Исковете в частта до пълния предявен размер – от по 100000 лв. за
всеки от гражданските ищци, са неоснователни и недоказани – не се установиха
изключителни страдания, които да обусловят присъждане на по – висок размер на
обезщетението, като съдът ги отхвърли като такива. За да определи по – нисък
размер, съдът отчете, че двете дъщери са пълнолетни, имат свои семейства, за
които да се грижат, а не са лишени от единствената си опора, както е при
тяхната майка.
Гражданският иск за имуществени вреди е основателен и доказан в размер на
1000 лв., за която сума съдебната практика приема, че не е необходимо доказване
на направените разноски. Гражданският ищец не ангажира каквито и да е
доказателства, за да докаже направените разходи, поради което и искът в частта
до пълния предявен размер от 3000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Всички суми се присъдиха ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 19.01.2011 г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият бе осъден да заплати на частните обвинители и направените по
делото разноски – 600 лв. на С.Д. и 300 лв. общо за Г.Ц. и И.У..
На
основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства - лопата, парче от чаршаф, дънки, пуловер, пликове с люспи,
марлени тампони, като прие, че същите са вещи без стойност и след
влизане на присъдата в сила следва да се унищожат.
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
В.П. бе осъден и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВСС направените по делото разноски в общ размер на 4255 лева, както и държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове от 3640 лева.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане
на телесната неприкосновеност на личността.
Мотивите
на подсъдимия за извършване на престъплението са разрешаване на възникнал
конфликт по неправомерен начин в резултат на злоупотреба с алкохол.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: