№ 53
гр. Силистра, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. В.а
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Въззивно гражданско дело №
20223400500038 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от П.Д. Хритова,
ЕГН **********, чрез адв. К.Х. от АК, гр. Силистра, против решение № 633 / 29.11.2021 г.
по гр. д. № 509 / 2021 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което съдът е ОТМЕНИЛ
ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ обективиран в Нотариален акт № 163,т.1,рег.№ 992,д.№ 93 от
2013г. по описа на нотариус Зл.Нотев, с рег.№ 307 на Нотариалната камара, вписан в СВ с
акт № 131,т.П,д.№ 323/2013г. с който М. СТ. Г., с ЕГН **********, дарява на внучката си П.
Д. ХР., с ЕГН **********, 3/16 ид.ч. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО с идентификатор 66425.500.3751 /шест
шест четири две пет точка пет нула нула точка три седем пет едно/ по кадастралната карта
на гр.Силистра, одобрена със Заповед № РД-18-66 от 02.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
124 /сто двадесет и четири/ кв.м., и административен адрес гр.Силистра. ул.”Стефан
Караджа” № 1 /едно/, трайио предназначение на територията „урбанизирана”, и начин на
трайно ползване ,.ниско застрояване7’, стар идентификатор - имот № 660 /шестстотин и
шестдесет/, кв.40 /четиридесети/, парцел 2 /втори/, ведно с изградените в имота -
ЕДНОФАМИЛНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
66425.500.3751.1 /шест шест четири две пет точка пет нула нула точка три седем пет едно
точка едно/ по кадастралната карта на града, със застроена площ от 89 /оссмдссст и девет/
кв.м., и СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД кьм жилищната сграда, с идентификатор
66425.500.3751.2 /шест шест четири две пет точка пет нула нула точка три седем пет едно
точка две/ по кадастралната карта иа града, със застроена площ от 2 /два/ кв.м., при съседи и
граници на поземления имот - по актуална скица : имоти с идентификатор 66425.500.3750;
66425.500.5073 (ул.’'Д-р Петър Вичев”); 66425.500.5074 (ул.”Стефан Караджа”). Присъдени
са в нейна тежест разноски по делото. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го отмени , като не е
посочил какъв резултат очаква, но е логично да иска въззивната инстанция да постанови
ново решение , като изцяло отхвърли предявения против нея иск като неоснователен и
1
недоказан. Изложила е подробни мотиви във връзка със становището си. В с.з. пред тази
нистанция се явява адв. Х., който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
М. СТ. Г., с ЕГН ********** , въпреки предоставената от РС процесуална възможност. В с.з.
пред тази нистанция не се явява, представлява се от адв. В. от СсАК, който счита, че
жалбата е неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
Ищцата пред първоинстанционния съд, настояща въззиваема – М. СТ. Г., чрез
процесуален представител, е предявила на основание чл.227,б”в” от ЗЗД иск против
ответницата, настояща въззивница Полина Даниелова Х., като моли съда да отмени
дарението на 3/16 ид.ч. от недвижим имот, описан подробно в исковата молба и Нотариален
акт № 163,т.1,рег.№ 992,д.№ 93 от 2013г. по описа на нотариус Зл.Нотев, с рег.№ 307 на
Нотариалната камара,вписан в СВ с акт № 131,т.11,д.№ 323/2013г., тъй като се нуждае от
издръжка, която ответницата отказва да и предостави.
От изнесените от страните факти и събраните по делото доказателства, се
установява, че с горепосочения НА ищцата, настояща въззиваема е дарила на внучката си
П.Х. процесния недвижим имот. Не се спори, че до въззивницата са достигнали отправените
от въззиваемата две покани, едната за месечна издръжка от двеста лева, а другата – да и
съдейства да извърши ремонт в жилището си и двете датирани от септември 2020 г.
Спецификата на акта на дарението е , че той има специално основание, а именно
намерението на дарителя да надари едно лице, да му отстъпи безвъзмездно правото на
собственост върху една движима или недвижима вещ и не създава за дарения задължение да
издържа дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска
издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само морално, а се превръща в
правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва
помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното,
за да може дарителят да разполага със средства за собствената си издръжка.
Предвид характера на договора за дарение, законодателят в чл. 227, ал. 1 от ЗЗД
лимитативно е изброил изчерпателно основанията, при които той може да бъде отменен,
като недаването на издръжка е едно от тях. То обаче не следва да бъде абсолютизирано.
Видно от останалите предвидени в закона основания за отмяна на дарение, законодателят е
целял постигане на сигурност в правния мир, като е предвидена възможност за отмяна на
дарение само в редки и специфични случаи. Отмяната на дарение е възможна само при
нарушение на изключително тежки морални задължения, каквито са убийството и
набедяването, които са въздигнати и като престъпления. От своя страна недаването на
издръжка не е въздигнато в престъпление (освен в случаите, когато става дума за
произтичащо от закон задължение, каквато е издръжката на дете), но в този смисъл, за да
бъде възможна отмяната на дарение поради недаването на издръжка, то това провинение
трябва да бъде приравнено и да се приближава в изключителна степен на останалите
предвидени основания за отмяна по морална тежест.
Предпоставките за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД
следва да са налице кумулативно и те са: дарителят да е изпаднал в състояние, налагащо
получаването на допълнителни средства за издръжката му, надареният да разполага със
средства за даване на издръжката, без това да е обстоятелство, което ще го постави в по-
неблагоприятно материално положение от дарителя, както и надареният да е отказал, респ.
да не е давал издръжка, ако не е налице изричен отказ за това след поканата/в този см. и
Решение № 198 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 705/2014 г., IV г. о., ГК/.
2
Съобразно приетото с решение № 177/14.04.2011 г. на ВКС по Г. д. № 209/ 2010
г., ІV г. о. и Решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС по Г. д. № 263/2011 г., ІV г. о., двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК, нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1 б. "в"
ЗЗД следва да се установява за всеки отделен случай към момента на поканата и при
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. За тази цел е необходимо да се
установи по данни на статистиката какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно
лице, от какви пера е формирана тя и как се отнася към нуждите на дарителя, с оглед
обичайния му начин на живот, респективно кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат
коригирани- повишени или намалени, нужно ли е да бъда прибавени нови пера, с оглед
здравословното състояние на дарителя и др. Необходимостта от издръжка, с оглед нуждите
на дарителя и необходимите средства за задоволяването им, следва да се докаже именно от
него с всички доказателствени средства, включително и съдебна експертиза. В този см. и Р
№ 177/14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/ 2010 г., ІV г. о. и Решение № 473/20.01.2012 г.
на ВКС по гр.. д. № 263/2011 г., ІV г. о., Р 473/12г, ІV г. о, Р 688/10 г. на III г. о. /.
По делото са представени медицински документи, от които се установява, че
въззиваемата, която е пенсионерка на 77 години, хронично страда от бронхиална астма,
хипертонична болест, световъртежи. Размерът на пенсията и към 16.04.2021 г. възлиза на
368,45 лв. От назначената пред районния съд експертиза се установява, че от момента на
изпращане на поканите за заплащане на издръжка средномесечната така възлиза на 555,95 за
периода 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. и 528, 36 лв. за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г.
Следователно, месечните доходи на ищцата са били недостатъчни и то приблизително в
размера, който тя е поискала като издръжка от внучката си – 200 лв.
Съдът счита, че възражението на жалбоподателката, че ищцата има ниви, от
които да се издържа не може да се възприеме. Че тя е продала тези ниви става ясно от
показанията както на сестра и св. Димитрова, така и от показанията на св. Михайлова, които
не са заинтересовани от изхода на делото.И двете са категорични, че парите от нивите е
дала, сопред първата свидетелка на майката на товетницата да си закупи жилище в
Исспания, а според втората . разделила ги е между децата си. Така или иначе, съдът счита за
доказано, че същата не може да се издържа от нивите си, защото ги е отчуждила и
предоставила получените пари на трети лица. Вярно е, че по делото има доказателства, че за
закупуване на жилището в Испания въззивницата е теглила ипотечен заем, който обаче се
предоставя при наличие на част от средствата. Въззивницата не представя доказателства
откъде и с какъв размер налични средства е разполагала , за да се отпусне кредита, поради
което и наличните доказателства, че въззиваемата и е предоставила тези пари от продажбата
на земеделски земи остават неопровергани.
Що се отнася до твърденията и доказателствата, че в миналото отношенията
между страните са били добри, въззиваемата е прекарвала доста време в Испания,
обгрижвана от близките си, то тези обстоятелства са ирелевантни, предвид факта, че се
твърди, че ищцата не разполага с доходи да покрие месечните си нужди за последната
година и половина, а въпросните посещения са били до 2017 г. Същото се отнася и за
извършения ремонт през 2018 г. от бащата на въззиваемата и то в къщата, която именно е
предмет на дарението. Следователно, ремонтирайки сградата и плащайки данъците и,
взъщност въззивницата не подпомага дарителката си, а стопанисва собствения си имот. За
период до 2019 г. става въпрос и когато се твърди, че периодично чрез св. Маринова,
въззиваемата изпращала пари и подаръци на баба си. По делото така и не се доказа, че това е
ставало регулярно, а по – скоро когато се отвори такава възможност и освен това, няма нито
твърдения, нито доказателства, че това се случва към 2020 г., за който период се отнася
исковата претенция.
На последно място, изтъква се от въззивницата, че през 2020 г. ищцата е
3
получила застрахователно обзщетение в размер на 10 000 лв. Пред райония съд се
установява, че сумата е послужила за покриване на стари заеми на въззиваемата от 4000 и
5000 лв., както и за попкупка на по- високи по стойност вещи, от които е имала нужда –
готварска печка и телефон.
Усилията на въззивницата са насочени към оборване на твърденията ищцата, че
не разполага с достатъчно средства да покрива месечните си нужди. По делото няма
твърдения, още по – малко доказателства, че въззивницата не разполага със средства, от
които да отделя, за да допълва месечните нужди на въззиваемата, поради което съдът счита,
че надарената разполага със средства за даване на издръжката, без това да е обстоятелство,
което ще го постави в по-неблагоприятно материално положение от дарителя, което е едно
от условията, изброени по – горе, за уважаване на исковата претенция.
При така изложените обстоятелства съдът счита, че правилно
първоинстанционния съд е уважил исковата претенция, тъй като са налице визираните в чл.
227 кумулативни предпоставки за разваляне на договора за дарение - възникване на нужда
от издръжка на дарителката, нейното поискване от надарената и възникване в нейния
патримониум на задължение за издръжка спрямо дарителката, което, предвид
неизпълнението му, води до разваляне на договора. Решението на РС е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 38 от ЗА, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на адв. В. възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 633 / 29.11.2021 г. по гр. д. № 509 / 2021 г. по описа
на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА П. Д. ХР., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В. от АК-
Силистра сумата от 400(четиристотин) лева- възнаграждение по гр.д.№ 509/2021г. по описа
на РС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4