РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101512 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А със седалище и адрес на управление: гр. С чрез пълномощник - И,
ст. юрисконсулт, срещу А. Б. Т, с ЕГН **********, с адрес: гр. Б Иска се от съда да постанови решение, по силата на което да признае
за установено по отношение на ответницата, като заемател по Договор за потребителски кредит № сключен на 23.10.2018 г., с „Б че
дължи на „Аг, следните суми, присъдени с издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на PC - Благоевград: сумата в размер на 2 691,34 лв. /две хиляди шестстотин деветдесет и един лева и
тридесет и четири стотинки/ - представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2018
г. до 05.11.2021 г.; сумата в размер на 405,40 лв. /четиристотин и пет лева и четири стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 05.12.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.01.2021 г.; сумата в размер на 418,63 лв.
/четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.12.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, до окончателното погасяване на дълга.
Направено е искане да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното производство и всички
разноски, направени в хода на настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г., сключен между „А и „..., изцяло, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Посочено е още, че съгласно договора за цесия, „А... в качеството си на цесионер, се е задължила от името на цедента и за своя
сметка, да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично
пълномощно от цедента „Б. В изпълнение на изискванията на закона се твърди, че на ответницата е изпратено уведомление за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Б., клон с Изх. № ..., в което Т е поканена доброволно да заплати
дължимите от нея суми, вкл. като ги разсрочи. Излага се, че уведомителното писмо е изпратено с известие за доставяне чрез Бкоето се
е върнало в цялост с отбелязване „Преместен“. Навежда се, че на ответницата е изпратено и още едно уведомление за извършената
цесия от името на „Б с писмо Изх. № Сс известие за доставяне чрез Б което е получено на 13.01.2021 г. от К - съпруг на адресата.
Твърди се в исковата молба, че процесният Договор за потребителски кредит с № E, е сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че размерът на предоставения с този договор кредит, е равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита“, а именно: 2 891,10 лв. Застрахователната премия е в размер на 291,10 лв.
Твърди се, че стойността на договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 386,78 лв. Сочи се, че на
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.11.2021 г.,
на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 93,83 лв., при първа погасителна вноска 05.12.2018 г., съгласно
погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е упоменат падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита се сочи, че е 05.11.2021 г. /датата на последна погасителна вноска/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Сочи се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 06.12.2018 г., до датата на подаване на заявлението в съда,
която е в общ размер на 405,04 лв.
Сочи се, че Агенция за събиране на вземания ЕАД е депозирала Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника-ответник, по
което е образувано ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград и съдът е издал Заповед за изпълнение и е връчил
същата на длъжника. На 13.05.2021 г. ищцовото дружество е получило съобщение, с указание на съда, в съответствие с чл. 415 от
ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
На 14.01.2022 година е депозирана и молба-уточнение от ищеца, в която е посочено, че ответницата не е погасила общо 36 броя
месечни погасителни вноски, всяка от тях с падежна дата 5-то число на съответния месец, като първата непогасена месечна
погасителна вноска е с падежна дата 05.12.2018 година, а последна месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.11.2021 година.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в указания едномесечен срок е постъпил писмен отговор, с който се
твърди, че исковата молба е редовна и допустима. Не се оспорват твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с цедирането на дълга,
начина на уведомяването за това, както и правото на ищеца да предяви процесният иск. Не се отрича и фактът, че действително,
поради възникнали неочаквано за ответницата неблагоприятни обстоятелства от лично и финансово естество, същата е изпаднала в
състояние да не може да погасява дълга си по договора. Оспорва се обстоятелството кой е точният момент на възникването на
1
предсрочната изискуемост, както и размерът на дълга към момента на предявяване на иска. Сочи се, че ответницата е заплащала
вноски, считано от 05.12.2018 година до 05.05.2019 г. включително, като се твърди, че е заплатила към кредитора БН, общо 6 /шест/
вноски, всяка от тях в размер на по 93.83 лева.
Твърди се, че неплатените от ответницата вноски по договора реално са 30 на брой, всяка от тях в размер на по 93.83 лева, а
не 36 броя, както се твърди в исковата молба. В тази връзка, се сочи, че реално предсрочната изискуемост на дълга е настъпила на
дата 05.07.2019 г., а не на 07.01.2019 година, от която дата и се дължат съответните начисления за лихви и обезщетения за забава.
Заявява се, че реално дължимият от ответницата остатък от дълга й, е в размер на общо 2814.90 /две хиляди осемстотни и
четиринадесет лева и деветдесет стотинки/ лева.
Твърди се, че претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава са частично основателни.
Претендират се сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е в цялост производството по ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен
съд Благоевград. Допусната е и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит № /л. 8 от делото/, се установява, че същият е
бил сключен между „Б.. /като заемодател/ и ответницата А. Б. Т /като заемополучател/. По силата на този договор за заем,
заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 2600 лв., като Т се задължила да върне заемната сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на 93.83 лв., т.е., до 05.11.2021 г. Заемополучателят е получил
заемната сума, което обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /неоспорено от
страните/.
От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 към него
/л. 18 – л. 27 от делото/, се установява, че „Б /цедент/, е прехвърлило на „А/цесионер/, вземанията си към ответницата, произтичащи от
процесния договор за стоков кредит.
От приобщеното по делото пълномощно /л. 29 от делото/ е видно, че предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България е упълномощил новия кредитор - ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, да уведоми длъжника -
ответник за извършената цесия.
От данните по делото се установява, че на 14.08.2019 г. ищецът е изпратил до ответницата уведомление с изх. № за извършената
цесия, в което е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът. Съобразно
приобщеното към доказателствения материал известие за доставяне от 21.08.2019 г., издадено от Български пощи, визираното
уведомление за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника, като същото е върнато обратно, с отбелязване
„преместен“.
Установява се още, че на 06.01.2021 г. ищецът е изпратил до ответницата и ново уведомление с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ЕМLN
14-16468831, за извършената цесия, в което е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за
кредит, е ищецът. Съобразно приобщеното към доказателствения материал известие за доставяне от 13.01.2021 г., издадено от
Български пощи, визираното уведомление за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника и получено от
Костадин Милушев – съпруг на ответницата.
Ищецът е приложил и към исковата си молба уведомлението, изходящо от цедента за извършената цесия.
На 29.01.2021 г. ищецът в настоящото производство е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника-ответник, по което е образувано ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград. Със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 90798/30.01.2021 г. съдът е разпоредил ответницата Терзиева да заплати на ищеца сумите,
предмет на настоящата искова претенция, както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок от връчването на заповедта, ответницата е депозирала възражение срещу
нея по реда на чл. 414 от ГПК.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е достигнало до следните изводи:
Датата, на която е преведена от кредитора стойността на кредита от 2500 лева, е 23.10.2018 г.;
Дължимата главница по погасителен план е за 2 891,10 лева. Платената главница общо до датата на цесията и след датата на
цесията, е за 199,76 лева. Остатък неплатена главница - 2 691,34 ва.
Дължимата договорна лихва до 05.11.2021 г /падеж на последната погасителна вноска/, е за 486,78 лева. Платена договорна лихва
общо до датата на цесията и след датата на цесията, е за 299,09 лева. Непогасен остатък за периода до 05.11.2021 г. /падеж на
последната погасителна вноска/ - за 187,69 лева.
Датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е 29.01.2021 г. Към цитираната дата - 29.01.2021 г., не са
били извършени плащанията след датата на цесията и задълженията към 05.01.2021 г. са, както следва:
дължимата падежирала главница по погасителен план към 05.01.2021 г., е за 1 995,09 лева. Платената главница е за 199.76 лева.
Остатък неплатена падежирала главница е за 1 795,33 лева;
дължимата договорна лихва към 05.01.2021 г., е за 444,49 лева. Платена договорна лихва - за 81,74 лева. Непогасен остатък към
05.01.2021 г. е 362,75 лева.
Размерът на задълженията за периода от 05.02.2021 г. до 05.11.2021 г. е по отношение на главницата: Дължимата главница по
погасителен план за периода 05.02.2021 г. до 05.11.2021 г. е за 896,01 лева. Платена главница - 0,00 лева. Непогасен остатък - за 896,01
лева.
По отношение на договорната лихва: дължимата договорна лихва по погасителен план за периода от 05.02.2021 г. до 05.11.2021 г.
е за 42,29 лева. Платена договорна лихва - за 0,00 лева. Непогасен остатък - за 42,29 лева.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 06.12.2018 г. до датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.01.2021 г., е за 177,07 лева.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 06.12.2018 г. до датата на
подаване на Исковата молба в съда /14.06.2021 г./, е за 267,38 лева.
Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за неговата
2
правилност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване; чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД - относно вземането за договорна лихва по договор за заем; чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за лихва за забава по договор за заем.
Исковете са допустими - същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Аргументи:
Съдът приема, че по силата на сключения договор за потребителски паричен кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което цедентът има качеството на
кредитодател, а ответникът на заемополучател.
Цедентът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно - реално е предоставил на ответника главницата по
договора.
Прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия, като тази
упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед това, съдът приема, че изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са изпълнени, като е настъпил уведомителният ефект на цесията
с връчването на ответника на препис от исковата молба, подадена от ищеца /цесионер/, който е надлежно упълномощен от цедента.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, съгласно
легалните определения в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между цедента и А. Терзиева, на 23.10.2018 г., е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № представлява финансова институцията по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй
като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна,
ответницата има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е
за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото е представено заверено копие на процесния договор и Условия към договора, подписани от двете страни по него, вкл.
подписана всяка страница от заемателя А. Терзиева.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор по чл. 9 от ЗПК, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слабите участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне по тях. Предвид
изложеното, съдът приема, че относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, намират приложение
разпоредбите на чл. 10 - чл. 11 от ЗПК, които поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за
потребителски заем, а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора.
Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е в посочената редакция от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.,
т. е., е била действаща с горното съдържание към датата на сключване на процесния договор от 23.10.2018 г. и е приложима към
настоящото правоотношение.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 от ЗПК - съдържа дата и място
на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
На първо място, не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В случая не е необходимо наличието на специални знания за съда, за да констатира, че това изискване не
е спазено. Видно е, че единствено Заглавията в документа „К”, са изписани със шрифт не по-малък от 12. Следва да се отбележи, че
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, се отнася до всички елемента на договора.
В Директива на Ев относно договорите за потребителски кредити, се съдържат хармонизирани разпоредби от правната уредба на
потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла й, за държавите-членки възниква ограничение да запазят или
въвеждат различни от разпоредбата на Директивата национални разпоредби. Изрично е посочено, че това ограничение се прилага само
доколкото съществуват хармонизирани с Директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на чл. 10 § 1 от Директивата, която изисква
договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно § 2 на горната разпоредба,
3
посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договори за кредит, които
са в съответствие с правото на Общността. Държавите-членки следователно не са ограничени да поставят допълнителни условия за
действителност на договора за кредит, стига последните да не противоречат на общностното право. По конкретния въпрос относно
въведеното от българския законодател изискване относно размера на шрифта на текста на договора, има и практика на Съда на
Европейските общности. Съгласно определение на Съда /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело / „“ срещу Т. Г. М. /, образувано по
преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд-Разград с акт от 02.10.2020 г., доколкото в Директива 2008/48/ЕО не се
определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които необходимата информация трябва да бъде предоставена на длъжника
при сключване на договора за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както
относно формата на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при
условие, че тези правила допринасят за представянето на посочената в чл. 10 § 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин.
Приемането на изискване за шрифт не по-малък от 12, изглежда в състояние да гарантира, че информацията ще бъде предоставена
прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността информацията
при сключване на договора и при изпълнението му, да бъде пропусната от потребителя. В заключение е прието, че чл. от Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е в унисон с правото на ЕС и не му противоречи, т. е., същата
следва да се приложи и в настоящата хипотеза. След като процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискването за
шрифт, последният е нищожен и по силата на същия не е възникнало задължение на ответницата да заплати на дружеството-кредитор
процесните вземания на претендираното договорно основание.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и заемополучателят
дължи чистата стойност, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита /чл.
Съдът намира, че процесният договор е недействителен и на друго основание. Видно от съдържанието на същия, като стойности
са посочени годишният процент на разходите – 13.30 % и лихвен процент – 10.16 %, като само от тези данни не може да се установи
по какъв начин се формира годишният лихвен процент и какъв е действителният му размер. Съгласно § 1, т. 2 ДРЗПК, общата сума,
дължима от потребителя /по договор за кредит/, е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
посочването на абсолютната стойност на ГПР не е достатъчно, а е необходимо да се отразят допусканията, използвани при
изчислението му по определения начин, в която насока са и изискванията на чл. 19, ал. 1-2 от ЗПК, което в случая не е сторено.
Неспазването им препятства проверката дали ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и дали посочената клауза относно ГПР не е нищожна - чл. 19, ал. 5 от ЗПК, поради което е съществено и води до
недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК, ответницата е освободена от задължения за лихва и други
разходи по кредита. Задължена е да върне само получената главница.
Както бе посочено, в Договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати
на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал.
1, т. 12 от ЗПК информация, относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 от ЗПК, сключеният между страните Договор за потребителски кредит от
23.10.2018 г., е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответницата. Нормите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях, законодателят не е предвидил, а за
приложението им съдът следи служебно.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Относно изискуемостта на вземането:
Ищецът се позовава на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на основание от чл. 5 от Договора, предвиждащ при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, вземането на кредитора да
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Клаузата в цитираната й част, настоящият съдебен състав намира за неравноправна, на основание чл. 143 от ЗЗП. Нормата
обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като по арг. от т. 19 на чл. 143 от ЗЗП, без
значение е дали клаузата има за предмет, или постига някой от изрично изброените в чл. 143, т. 1-18 конкретни резултати.
В Решение № 109/12.08.2019 г. по т.д. № 636/2019 г. на ВКС е посочено, че тази клауза не би била неравноправна, ако съдържа
достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договора за кредит ще бъде
прекратен, респ., кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора. Формулировката, според ВКС - не е ясна, тъй като не
съдържа указания дали просрочието следва да обхваща цялата дължима месечна вноска, или част от нея и какво трябва да е
естеството на просроченото задължение - главница и/или акцесорни задължения, уговорени в договора /напр. възнаградителни лихви,
такси и др./. Освен това, такава формулировка не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния
дълг, които несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се
освободи от конкретната договорна обвързаност. Поради неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване
на предсрочната изискуемост, такава клауза поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора, който
може да се позовава на нея винаги, когато длъжникът забави плащания по кредита, дори забавата да е частична или да касае само
4
акцесорни задължения. Клаузата е в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който
произтича изискване за кредитора да отправи изявление до длъжника за едностранното превръщането на срочното задължение в
безсрочно. Предвиденото обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нарушава изискването за равновесие в отношението длъжник-
кредитор и поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение, като се имат предвид и неблагоприятните последици от
предсрочната изискуемост на кредита.
Разрешението, дадено от ВКС, макар и да е по клауза, предвиждаща предсрочна изискуемост, като последица от прекратяване на
договора при неплащане на посочен брой вноски в посочен срок, е приложимо и по настоящото дело, в което макар и в процесните
условия да не е визирано за последица при такива условия прекратяване на договора, а само настъпване на предсрочната изискуемост,
то предвид мотивите на ВКС относно сочената според него проява на неяснота на визираните предпоставки, при наличието, на които
настъпват последиците /прекратяване на договора и предсрочна изискуемост/, са относими и при предвидената от чл. 5 от Договора
единствена последица на предсрочна изискуемост без прекратяване на договора, какъвто е настоящият случай.
Т.е., за правото на кредитора да измени Договора от срочен в безсрочен, каквото по същността си представлява правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, означава, че липсва дължимата яснота за предпоставките, които следва да се налице, за да го
упражни. Неравноправието й произтича и от липсата на договорени при отчитане на непредвидени от националното ни право
подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя да преустанови действието на изискуемостта на кредита. Затова
клаузата като неравноправна, във вреда на по-слабата икономическа страна, е нищожна, поради което за ищеца не е имало основание
за такова изменение на договора - да превърне договора в предсрочно изискуем.
В случая, предвид неравноправността на клаузата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е без значение налице ли е
надлежно връчване на изявлението на кредитора за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за
плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от
ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори
и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът
при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. Позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор между страните. /така прието и в Определение № на ВКС по т. д. №
Следователно, съгласно даденото задължително тълкуване на ОСГТК на ВКС, тъй като предсрочната изискуемост не е обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настоящият състав на съда следва да уважи
установителния иск по чл. 422 от ГПК за вноските за главница с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо – в случая това е датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, а именно – 19.06.2023 г.
До датата на приключване на съдебното дирене – 19.06.2023 г., съобразно погасителния план, с настъпил падеж са всички вноски
за главница.
По договора, съобразно експертното заключение, ответницата е сторила плащания до датата на изготвяне на експертизата в общ
размер на 781.50 лв. Посочено е в заключението, че със сумата в размер на 199.76 лв. е погасена главница, а със сума в размер на 81.74
– договорна лихва. След 12.08.2019 г. с платената сума в размер на 500 лв. са погасени: съдебни разноски в размер на 282.65 лв.
/137.35 лв. – държавна такса по настоящото дело, 70.30 лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 25 лв. – други разходи/ и 217.35 лв. – договорна лихва. Предвид изложеното, платената
сума от ответницата за погасяване на договорна лихва следва да бъде извадена от дължимата главница, като от размера на дължимата
главница следва да бъде извадена и сумата в размер на 282.65 лв., с която ищецът е погасил съдебни разходи. Съобразно експертното
заключение, дължимата главница е в размер на 2691.34 лв. След изваждане на сумата в размер на 81.74 лв., с която е погасена
договорна лихва, сумата в размер на 282.65 лв., с която са погасени съдебни разноски и сумата в размер на 217.35 лв., с която е
погасена договорна лихва, дължимата главница остава в размер на 2109.60 лв.
Предвид горното, искът за главницата следва да бъде уважен за сума в размер на 2109.60 лв., а в останалата му част, до пълния
претендиран размер от 2691.34 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Останалите претенции – за договорна
лихва и за и за мораторна лихва, следва да бъдат отхвърлени изцяло, по подробно изложените по-горе съображения.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски. С отговора на исковата молба ответницата претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 476.05 лв. В приложения Договор за правна защита и съдействие обаче /л. 59 от делото/, не
е отбелязано дали сумата е реално платена от ответницата на представляващия я адвокат. По аргумент от т. 1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСТГК на ВКС, в този случай претендираната сума не следва да се признава като реално извършен разход за заплатено адв.
възнаграждение.
Ищецът също има право на разноски. В настоящото производство ищецът е сторил разноски за възнаграждение за вещо лице в
размер на 400 лв. и разноски за държавна такса в размер на 137.35 лв. На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, като общият размер на сторените от ищеца разноски, възлиза на сумата от 637.35 лв.
Съобразно уважената част на исковите претенции, в тежест на ответницата следва да бъде възложена сума в размер на 382.52 лв. за
разноски в настоящото производство.
Съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът дължи произнасяне и относно сторените в заповедното производство разноски /70.30 лв. – държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/. Отново, съобразно уважената част на иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски
на ищеца, сторени в производството по ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград, в общ размер на 72.20 лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Б. Терзиева, с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ДЪЛЖИ НА „А” ЕАД, с ЕИКсъс
седалище и адрес на управление: гр. Сочрез ст. юрисконсулт - Иследната сума, за която по ч.гр.д. № 243/2021 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2109.60 лв. /две хиляди сто и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатената главница, дължима по Договор за
потребителски кредит с № EM., сключен между БН като кредитодател и Алекснадра Б. Терзиева, като кредитополучател - месечни
погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2018 г. до 05.11.2021 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от 29.01.2021 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2 691,34 лв. /две хиляди шестстотин деветдесет и
един лева и тридесет и четири стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Асъс седалище и адрес на управление: гр. С бул. „Д-р Па чрез ст. юрисконсулт - Ирпротив А. Б. Т
с ЕГН **********, с адрес: гр. Бискове – да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата в размер на 405,40 лв. /четиристотин и пет лева и четири стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 05.12.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.01.2021 г.;
сумата в размер на 418,63 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда /29.01.2021 г./.
ОСЪЖДА А. Б. Терзиева, с ЕГН **********, с адрес: гр. Б ДА ЗАПЛАТИ на „АГсъс седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Дрез ст. юрисконсулт - И, сума в размер на 382.52 лв. /триста осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. Б. Т, с ЕГН **********, с адрес: гр. Б0, ДА ЗАПЛАТИ на „АК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Счрез ст. юрисконсулт - И сума в размер на 72.20 лв. /седемдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски в производството по ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград.
Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6