Р Е Ш Е Н И Е
№ 496/16.3.2023г.
Град Пловдив, 16.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 906
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба С.Д.М. *** срещу решение № 110 от 29.03.2022 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ РД-16-1364
от 15.03.2022 г. срещу разпореждане изх.№ С220016-137-0002548 от 02.03.2022 г.,
издадено от В.А., главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД
Пловдив на НАП.
Според жалбоподателя
обжалваното решение е неправилно, поради което
се иска неговата отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в решението и в
писменото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 114/2013 г. по описа на ТД Пловдив на
НАП, образувано за събиране на неплатени в срок публични вземания – глоба по
наказателно постановление и фиш, към което производство през годините са присъединени
и други публични задължения на жалбоподателя към МВР, Община Пловдив и НАП. За
обезпечаване на изискуемите публични вземания е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190016-022-0040577 от 23.05.2019 г., с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
длъжника, находящи се „Банка ДСК“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД и „Юробанк и Еф
Джи България“ АД, като запорите са наложени реално на 31.05.2019 г. Заради
увеличения дълг на жалбоподателя е издадено ново постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С210016-022-0082074 от 05.11.2021 г., с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника,
находящи се „Търговска банка Д“ АД,
„Юробанк България“ АД и „Райфайзен банк“ ЕАД, като запорите са наложени реално
на 05.11.2021 г.
С
молба от 24.02.2022 г. (л.124-125) жалбоподателят е поискал от публичния
изпълнител да бъдат погасени посочените в жалбата задължения от глоби и
осигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г. поради изтекла погасителна давност,
както и да бъдат заличени от данъчно-осигурителната му сметка задълженията за
осигурителни вноски за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
С
разпореждане изх.№ С220016-137-0002548 от 02.03.2022 г. публичният изпълнител е
погасил глоби по фишове от 2011 г. и 2014 г. на ОДМВР Пловдив и от 2017 г. на
община Пловдив, като е отказал да бъдат погасени по давност задълженията за
задължителни осигурителни вноски за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г.
и 2020 г. по декларации обр.6 № 160021605225555 от 06.06.2016 г., №
160021704327468 от 30.04.2017 г., № 160021804164834 от 26.04.2018 г., №
160021904053866 от 24.04.2019 г., № 160022003507283 от 21.04.2020 г. и №
160022103644075 от 21.04.2021 г.
Разпореждането
е обжалвано пред директора на ТД Пловдив на НАП, който с решение № 110 от
29.03.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство – е оставил без уважение като неоснователна
жалбата, защото срокът за плащане на задълженията за ДОО и УПФ за 2015 г. е бил
до 30.04.2016 г. и те стават изискуеми през 2016 г., като общата петгодишна
давност по чл.171, ал.1 ДОПК за събиране на тези задължения започва да тече от
01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г., ако в този срок не са предприети
действия, водещи до спиране или прекъсване на давността, каквито действия
според директора на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК са наложените с
разпорежданията от 23.05.2019 г. и от 05.11.2021 г. запори. Съответно към
момента на произнасяне на директора 5-годишната давност е спряна и не е изтекла
10-годишната. Тези изводи според директора на ТД Пловдив на НАП са относими и
към осигурителните вноски за НЗОК, а с още по-голяма тежест за вноските за
следващите периоди.
Относно твърдението на жалбоподателя за плащане на
останалите негови задължения директорът на ТД Пловдив на НАП е посочил, че при
извършена служебна проверка в информационните системи на НАП не са установени
постъпили и неразпределени плащания по данъчно-осигурителната сметка на
жалбоподателя.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя повторно са представени от ответника справка за платените от С.М.
осигурителни вноски за периода 2017 г. – 2020 г., от която се установява, че не
са погасени задълженията на жалбоподателя за посочените години.
Исканата от жалбоподателя експертиза, доколкото ще
трябва да работи по документите и справките, съдържащи се по делото, не може да
установи нови факти от значение за плащането на публичните задължения на
жалбоподателя и цели единствено шиканиране на процеса. Плащането е благоприятен
за жалбоподателя факт и следва да бъде доказан от него самия с оглед нормата на
чл.154, ал.1 ГПК. За извършеното плащане жалбоподателят следва да разполага с
платежни документи, които не бяха представени в съдебното производство, не са
били представени и на административните органи, поради което твърдението за
погасяване на задълженията за 2017 г. – 2020 г. чрез плащане се явява недоказано.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма на мотивирано решение, при спазване на материалния закон и
административнопроизводствените правила.
Не
кореспондира с текста на оспореното решение твърдението на жалбоподателя в
уточняващата молба от 04.11.2022 г., че не са погасени по давност задълженията
му за глоби по фишове от 2011 г., 2014 г. и 2017 г. Тези задължения са погасени
с разпореждането на публичния изпълнител от 02.03.2022 г., а с оспореното
решение директорът на ТД Пловдив на НАП е потвърдил правилността на изводите му.
По отношение на
останалите задължения за осигурителни вноски за периода 2015 г. – 2020 г.
директорът на ТД Пловдив на НАП е приложил правилно законът. Съгласно чл.171 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ал.1), а с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността (ал.2). Чл.172 ДОПК урежда хипотезите на спиране и прекъсване на
давността, като налагането на обезпечителни мерки води до спиране на давността
съгласно ал.1, т.5, а предприемането на действия по принудително изпълнение
води до прекъсване на давността съгласно ал.2.
При съществуващата
правна уредба съдът намира за обосновани и правилни изводите на директора на ТД
Пловдив на НАП, че с оглед наложените през 2019 г. и 2021 г. обезпечителни
мерки са извършени действия, които са спрели теченето на краткия давностен
срок, поради което за процесните публични задължения е приложима нормата на
чл.171, ал.2 ДОПК и 10-годишната давност, която за най-рано възникналите
публични задължения за 2015 г. ще изтече на 01.01.2027 г. Следователно
материалният закон е приложен правилно.
Твърденията на
жалбоподателя за плащане на останалите публични задължения не са доказани нито
в производството пред административния орган, нито в съдебното производство.
Представените от жалбоподателя и съдържащи се в административната преписка
справки за задължения към 22.02.2022 г., както и допълнително представената от ответника
в съдебното производство сочат на непогасени публични задължения за периода
2017 – 2020 г., а от друга страна, самият жалбоподател не е доказал
благоприятния за себе си факт на плащане на тези свои задължения. Липсата на
категорични доказателства за извършено плащане на целия размер на публичните
задължения – главници, лихви и разноски – прави обоснован и доказан изводът на
директора на ТД Пловдив на НАП, че по данъчно-осигурителната сметка на
жалбоподателя няма неразпределени плащания, съответно че не следва да се
погасяват поради плащане или по давност публичните му задължения за периода
2017 – 2020 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП, ТД Пловдив сумата 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.268 ДОПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.М., ЕГН **********,***,
срещу решение № 110 от 29.03.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Националната агенция по приходите, ТД Пловдив сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: