№ 1695
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216631 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ АД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 23-2200609 от 29.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда (КТ), вр. чл.6, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 15 000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.4 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се и недоказаност на
нарушението, тъй като към момента на проверката все още не била съставена
присъствена форма за месец октомври 2022 г., а само график за месеца. Претендират се
разноски.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното НП. Счита, че нарушението било недоказано, тъй като от
присъствената форма за месец октомври 2022 г. се виждало, че била спазена
изискуемата 12 часова почивка, а проверяващите изградили своите заключения на база
графика за месец октомври 2022 г., който обаче не бил окончателен и търпял промени.
Представя писмени бележки и претендира разноски.
1
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита нарушението за
категорично доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
06.10.2022 г., в обект на контрол - складова база, находяща се в гр. ********, и в
периода от 11.10.2022 г. до приключване на проверката по документи на 17.10.2022 г. в
сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ било установено, че
дружеството-жалбоподател „****“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е осигурило
минимална непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа на лицето Ю. Б. Я., ЕГН ********** на длъжност „шофьор лекотоварен
автомобил“. Според наказващия орган нарушението се установявало от присъствените
форми за месец септември и месец октомври 2022 г., според които обаче работникът Я.
е почивал точно 12 часа между смените си на 30.09.2022 г. и 01.10.2022 г., тъй като
смяната му на 30.09.2022 г. е приключила в 22:00 часа, а на 01.10.2022 г. е започнал
работа в 10:00 часа. Реално проверяващите са направили своите констатации на база
присъствената форма за месец септември 2022 г., но за месец октомври 2022 г. такава
не им е била представяна, тъй като не е била изготвена и те са видели смените на
работниците единствено от графика за месец октомври 2022 г., но този график не бил
окончателен, търпял корекции и промени. В този график било посочено, че работникът
Я. е започнал работа на 01.10.2022 г. в 08:00 часа, вместо в 10:00 часа, както е
посочено в присъствената форма.
С оглед направените констатации на база присъствената форма за месец
септември 2022 г. и графика за месец октомври 2022 г., свидетелката С. М. съставила
акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател
за извършено нарушение по чл.152 от КТ, вр. чл.6, ал.2 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските. Актът бил връчен на представител на дружеството, който след
запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
2
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
23-2200609 от 29.11.2022 г., с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ),
вр. чл.6, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 15 000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.4 от КТ. В издаденото
НП е акцентирано, че нарушението било извършено при условията на повторност.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите С. М., Ю. Я. и приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелката М. са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. Тя подробно разказа за
извършената проверка и констатациите от нея, като изрично подчерта, че изводите й за
извършено нарушение са били направени на база присъствената форма за месец
септември 2022 г. и графика за месец октомври 2022 г., тъй като присъствена форма за
месец октомври 2022 г. не й е била представяна, понеже не е била изготвена към
момента на приключване на проверката. Свидетелят Ю. Я. изрично заяви пред съда, че
никога не е почивал по-малко от 12 часа между смените си, като графикът за месец
октомври 2022 г. не бил окончателен, търпял корекции и промени. Думите на двамата
свидетели се потвърждават и от представените писмени доказателства. Видно от
присъствените форми за месец септември и месец октомври 2022 г., работникът Я. е
почивал точно 12 часа между смените си на 30.09.2022 г. и 01.10.2022 г., тъй като
смяната му на 30.09.2022 г. е приключила в 22:00 часа, а на 01.10.2022 г. е започнал
работа в 10:00 часа. Предвид на това остава недоказано твърдяното от проверяващите
нарушение, тъй като те са направили своите констатации на база присъствената форма
за месец септември 2022 г. и графика за месец октомври 2022 г., който в случая не е
окончателен, търпи корекции и промени. В издаденото НП обаче изрично се посочва,
че нарушението било установено от присъствените форми за месец септември и месец
октомври 2022 г., а запознавайки се с двете присъствени форми, съдът констатира, че
минималната почивка от 12 часа е била спазена и не е налице извършено нарушение.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
Съгласно актуалната съдебна практика и то не само на касационната инстанция
АССГ, но и на Върховния административен съд, а именно Решение № 5447/24.09.2021
г., постановено по адм. дело № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град
и Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на
Върховния административен съд, по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“,
3
Дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол
по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната
служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на
други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други
правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С този подзаконов акт се
уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА
„ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални
поделения - дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните
центрове на областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална
/предметна/, компетентност по степен и компетентност по място /териториална/.
Компетентността на административния орган не е някакво субективно право, а е
едновременно „правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена
област и по определен начин“. Териториалната компетентност на отделните
териториални поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от
Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния
директор на права да определя или изменя тази компетентност. При делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и
правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В
настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП
повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни
актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това
обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т.е.
териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази законова
регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че Протокол от проверка на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка на територията
на Столична община е нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган,
действал извън териториалния обхват по чл.16, ал.2 от Устройствения правилник. По
аналогия и след като няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор
да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
съдът следва да приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган, а
издаденото НП също е съставено от орган без териториална компетентност.
4
Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни органи води до
незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна на атакуваното НП.
Цитираните решения на АССГ и ВАС са постановени по сходен казус, при
който инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са извършили
проверка на територията на Столична община, тъй като със Заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е била разширена
териториалната им компетентност да извършват проверки на територията на Столична
община. При тази проверка са били дадени задължителни предписания, за чието
неизпълнение в указания срок е било издадено НП, обжалвано пред съда, но
междувременно АССГ е прогласил предписанията за нищожни, тъй като приел, че са
издадени от некомпетентен орган, а неговото решение е било потвърдено от ВАС.
Именно изложеното от АССГ и ВАС в цитираните две решения кара настоящия състав
по аналогия да приеме, че след като изпълнителният директор няма изрично възложено
правомощие да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по
труда, то инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
(проверяващите в настоящия казус) нямат териториална компетентност да извършват
проверки на територията на Столична община (където е извършена проверката и
констатирано настоящото нарушение), поради което АУАН е съставен от
териториално некомпетентен орган, а издаденото НП също е съставено от орган без
териториална компетентност. В този смисъл е и Решение № 7424 от 06.12.2022 г.,
постановено по КНАХД № 8048/2022 г. по описа на АССГ, XXVI касационен състав.
Допълнително основание за отмяна на издаденото НП е и недоказаността на
извършеното нарушение. В атакувания акт наказващият орган е посочил, че
нарушението било установено от присъствените форми за месец септември 2022 г. и
месец октомври 2022 г., а запознавайки се с двете присъствени форми, съдът
констатира, че минималната непрекъсната междудневна почивка от 12 часа е била
спазена, тъй като смяната на работника Я. на 30.09.2022 г. е приключила в 22:00 часа, а
на 01.10.2022 г. е започнал работа в 10:00 часа. Реално проверяващите са направили
своите констатации на база присъствената форма за месец септември 2022 г. и графика
за месец октомври 2022 г., но този график не е бил окончателен, търпял е корекции и
промени, а и в крайна сметка, след като АНО изрично твърди, че деянието се
установява от двете присъствени форми, то именно с тях трябва да се докаже
нарушение на разпоредбата на чл.152 от КТ, вр. чл.6, ал.2 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските, каквото в случая липсва.
На последно място е налице и неяснота при прилагане на санкционната
разпоредба, тъй като дружеството е наказано само на основание чл.414, ал.4 от КТ,
която гласи, че: „за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена
санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно
5
лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лева“. В случая обаче остава неясно за съда и
за наказаното лице, за повторно нарушение по алинея 1 или за повторно нарушение по
алинея 3 е било наложено наказанието, тоест липсата на изрична връзка с ал.1 или ал.3
води до неяснота за повторно нарушение на коя от двете разпоредби е било наказано
дружеството. Това от своя страна съществено ограничава правото на защита на
наказаното лице и по-точно възможността му да разбере по коя конкретно норма е
било санкционирано.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия
член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Според чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 1750 лева. Въз основа
на представената фактура и списък на разноските става ясно, че дружеството-
жалбоподател е заплатило по банков път на адвокатското съдружие възнаграждение в
размер на 1750 лева и 20% ДДС върху тази сума или общо 2100 лева, като това е
станало на 19.12.2022 г. Предвид на това не следва да се уважава направеното
възражение за прекомерност от другата страна и да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, понеже то не надхвърля размера на
минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото,
на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева с
ДДС, съобразно представения списък за разноски и доказателствата за реалното
заплащане на възнаграждението.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200609 от 29.11.2022 г., издадено
6
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.6, ал.2 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските, на „****“ АД, ЕИК *** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.4 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати на „****“ АД, ЕИК ***
сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева, представляваща сторените от дружеството
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7