МОТИВИ към Присъда № 172/05.11.2019г. по НОХД 4365/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д.Ж.М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че за периода от месец
юни 2016г. до месец февруари 2019г. включително в гр. Бургас, след като е бил
осъден с Решение на Районен съд гр. Бургас № 598 от 01.04.2016 г., по гр. дело
№ 1250/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на
01.04.2016 г. да издържа свой низходящ - сина си Ж.Д.М.,
роден на *** г., чрез неговата майка и законен
представител К.Щ.М., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 33 (тридесет
и три) месечни вноски, всяка по 150 лв. - общо 4950 (четири хиляди деветстотин
и петдесет) лева – престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
В
първото съдебно заседание съдът конституира като частен обвинител пострадалото
лице Ж.Д.М., действащ чрез своята майка и законен представител -
К.Щ.М., последната представлявана в производството от
повереник – адв. Е.К. – БАК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371
т.2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че следва
да се определи наказание „пробация” при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от десет месеца.
Повереникът на частния обвинител – адв. К.
– БАК също заявява, че обвинението е доказано по безспорен начин, поради което
и пледира за постановяване на осъдителна присъда. По отношение на конкретното
наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, предоставя на съда.
Претендира присъждане на сторените разноски в досъдебната и съдебната фази,
като представя списък.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. С.Г. - БАК, също посочва, че вината на неговият подзащитен е
безспорно установена. Акцентира, че същият е с чисто съдебно минало, изразил е
съжаление и съдействие на разследването, поради което и следва да се приеме, че
в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази
връзка пледира за приложение на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „в“ НК и замяна на
най-лекото предвидено наказание „пробация“ с наказание „глоба“, което счита че
е съответно на обществената опасност на извършеното и извършителя и би могло да
постигне целите по чл. 36 НК.
Подсъдимият М. заявява, че се
присъединява към казаното от защитника си, а в предоставената от съда
възможност за последна дума заявява, че в случай на осъдителна присъда иска да
му се наложи наказание „Глоба“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Ж.М.
с ЕГН
********** е роден на ***г***. Той е българин, с българско гражданство,
със средно образование, разведен, неосъждан, без данни за противоправни прояви
до момента. Работи като дистрибутор в „***“ ЕООД.
На 13.06.2009г. св. К.Щ.М. и подсъдимият Д.Ж.М.
сключили граждански брак. По време на брака – на ***г.
се родило и детето им - Ж.Д.М.. Със съдебно Решение №
598/01.04.2016г. на Районен съд Бургас, в сила от 01.04.2016г. гражданският
брак между двамата съпрузи бил прекратен по взаимно съгласие, като съгласно
утвърденото от съда споразумение - подсъдимият М. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на 150 лева, чрез неговата майка - К.Щ.М., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася.
Въпреки това, считано от влизане на
решението в сила на 01.04.2016г. подсъдимият не изплатил дължимата издръжка за
сина си, поради което св. М. се обърнала към ЧСИ за принудително събиране на
дължимите суми. Било образувано изпълнително дело № 225/2018г. по описа на ЧСИ
Делян Николов. След завеждане на изпълнителното дело М. платил две вноски в
размер на 150 лева всяка на датите 11.07.2018г. и на 01.11.2018г. За двете плащания
обвиняемият не направил уточнение за кой период е издръжката, поради което с
нея се погасили най-старите му задължения, а именно това за месец април 2016г.
и за месец май 2016г. От месец март 2019г. обвиняемият започнал да плаща
дължимата издръжка, като в платежните документи посочвал месеца, за който се
отнасяла внесената сума.
За периода от влизане на решението в
сила на 01.04.2016г. до месец февруари, 2019г. включително подсъдимият внесъл
единствено две дължими месечни вноски, погасяващи най-старите му задължения -
тези за месец април и месец май 2016г. За периода от месец юни 2016г. до месец
февруари 2019г. подс. М. не платил общо 33 месечни вноски - всяка по 150 лева.
Общият размер на неплатените дължими вноски бил 4950 лева.
Във връзка с неплащането на
издръжката св. М. *** и било образувано ДП № 3292
ЗМ-208/19г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор. № 722/2019г.
по описа на БРП, в хода на което подсъдимият бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 183, ал.1 НК. Изрично в хода на досъдебното производство на
М. била разяснена поощрителната норма на чл. 183, ал.3 НК (протокол за разпит на л. 22-гръб от ДП), но въпреки това – до приключване на
съдебното следствие същият не изплатил изцяло
дължимата сума за издръжка.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по в производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: К.М. (л. 21 от ДП), включително и депозирани при проведената с нейно
участие очна-ставка (л. 23 от ДП) и от депозираното признание на подсъдимия Д.М. (л. 23 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното
производство); удостоверение за раждане (л. 24 от ДП); копие от решение №
598/01.04.2016г. на БРС (л. 27-29 от ДП); справка от ЧСИ (л. 30-31 от ДП);
извлечения от банкова сметка *** (л. 33-40 от
ДП); платежни документи (л. 53-54 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая,
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 598/01.04.2016г. по гр.д. № 1250/2016г. на РС - Бургас, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в размер от
150 лева месечно по отношение на сина си. По отношение на издръжката във
въпросното Решение е посочен и началния момент, от който се дължи – 01.04.2016г. – т.е. първият месец, за
който М. е дължал плащане на издръжка е именно м. Април 2016г. Въпросното уточнение е важно, доколкото подсъдимият
все пак е заплатил известна сума за издръжката на детето си – 150 лева на 16.07.2018г. и 150 лева
на 05.11.2018г. Доколкото по отношение и на двете суми подсъдимият не е заявил,
за кой точно месец се отнасят, както правилно е приел и прокурорът - приложение
следва да намери правилото на чл. 76 ЗЗД, съгласно което – когато длъжникът има
няколко еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички –
той може да заяви кое погасява. Ако не стори това – погасява се
най-обременителното задължение, а ако задълженията са еднакво обременителни –
погасява се най-старото. В конкретния случай задълженията за издръжка са
периодични и еднакво обременителни, като най-старото от тях е възникнало за
месец Април 2016г. Доколкото М. не е
посочил за кои задължения (месеци) се отнасят плащанията му – то прилагайки
горните правила съдът стига до извод, че с тях са били погасени задълженията за
месец Април 2016 и Май 2016г. Поради
това съдът счита, че правилно РП-Бургас е приела като начало на периода на
неизпълнение Юни 2016г., в който
смисъл е и направеното от подсъдимия признание на
изложените в обвинителния акт факти.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса
на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски
запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимия
през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е
ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като
същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката
е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че
подсъдимия евентуално е имал финансови/здравословни затруднения (изтъкнати
първоначално в хода на ДП) не го освобождава от задължението му да дава
издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата
на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя
специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2
от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални
затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Също така следва да се
отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК
при промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в Постановление № 5 от 16.XI.1970
г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което
твърди, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението,
следва да докаже това свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал
от предоставените му законови възможности, което още веднъж сочи, че същият не
се е намирал в такава обективна невъзможност да заплати дължимите суми, а
напротив - правил го е съзнателно.
Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия
случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние в периода м.Юни 2016г. до м.Февруари 2019г. включително включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и
другият изискуем обективен признак, а именно – неизплатените суми за издръжка
да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата по делото е видно, че
неизплатените вноски са 33. В случая, макар и престъплението да е формално по
своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в неполучаване на
съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият М. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща
издръжка на детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие
на бездействието си детето му няма да получи дължимата издръжка за повече от
два месеца, както и че по този начин същото ще бъде лишено от полагаемия му се
финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
При избора на едно от
двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл.
57, ал. 1 и 2 НК и като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, и
всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява наказанието -
„Пробация”.
При
индивидуализацията на размера на така определеното накзание „Пробация” и вида
на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът приложи
правилото чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК,
както застъпва защитата.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М.
обстоятелство, съдът отчете значителният брой дължими вноски, а именно – 33 – т.е.
повече от две години и половина подсъдимият е бездействал и е лишил детето си
от издръжка, крайно необходима за съществуването му. Конкретният размер на
дължимата сума също не е малък – 4950,00 лева, което също следва да се отчете
във вреда на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М.
обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно минало, трудовата
ангажираност и изразената готовност за плащане на издръжка в бъдеще, която се
доказва от обстоятелството, че считано от Февруари 2019г. подсъдимият коректно
изплаща издръжката на сина си. Съдът взима предвид и оказаното съдействие в
хода на разследването и изразеното съжаление.
Въпреки това съдът счита, че така изложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, поради което и приложението на чл. 55 НК се явява неоправдано. Нещо повече – евентуалното
приложение на чл. 55 НК би довело до замяна на най-лекото наказание „пробация“
с „глоба“, което с оглед конкретните обстоятелства по делото и фактът, че
подсъдимият така или иначе има да заплаща на сина си почти 5000 лева, кара
настоящия състав да заключи, че това наказание не би могло да изпълни целите по
чл. 36 НК и само би се явило допълнителна пречка пред
подсъдимия за издължаване към детето си.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като прецени, че следва да се наложат само двете задължителни
пробационни мерки („Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”), като срокът и на двете да бъде десет месеца.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,ал.1 НК,
като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М. и наред
с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Не на последно място – така наложеното наказание не би възпрепятствало
подсъдимия при упражняване на трудовата му функция, като по този начин не би се
явило пречка пред изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка в
бъдеще.
По
разноските и веществените доказателства:
Видно от приложението към обвинителния акт - по делото
от страна на държавните органи няма сторени разноските или приложени веществени
доказателства.
Доколкото в производството беше конституиран частен
обвинител – Ж.М., действащ чрез своята майка и законен
представител – К.М., то и на основание чл. 189, ал.3 НПК своевременно поисканите и реално сторени разноски
следва да се възложат в тежест на подсъдимия. В пледоарията си повереникът -
адв. К. – БАК изрично направи искане за присъждане на сторените разноски, като
представи и доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в общ размер на
850 лева (400 лева за досъдебното производство и 450 лева за съдебната фаза),
поради което и с оглед горното правило съдът възложи същите в тежест на
подсъдимия М..
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.