Р Е Ш Е Н И Е
№ 1074
гр. Пловдив, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, XXVIIІ
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р.А,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. дело № 2011 / 2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 от АПК, вр. чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Т.Ж. И., ЕГН **********,***,
подадена от пълномощника адвокат И. С. против Решение №2153-15-218 от
07.07.2022г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение
нейна жалба против Разпореждане №РНП-1-4-15-01133057 от 03.05.2022г. на
ръководител “Пенсионно осигуряване“ в ТП- Пловдив на НОИ, с което на основание
чл.98, ал.2, т.2, във вр. чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО, е разпоредено да
възстанови недобросъвестно получена сума за периода от 01.01.2012г. до
29.02.2020г. от пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
26 513,64 лв., от които главница 16 264,37 лв. и законна лихва
10 249,27 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 03.05.2022г..
В жалбата се излагат съображения, че така оспореното решение е
незаконосъобразно и немотивирано. Конкретно се излагат фактически
обстоятелства, свързани с липсата на недобросъвестност за получаване на
процесните суми. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата и дава становище по
доказателствата. По същество на спора излага доводи, които е посочил в
подадената до съда жалба, че липсват основания за твърдяната недобросъвестност
от нейна страна. Иска се от съда отмяна на оспорения административен акт. Претендира
разноски.
Ответният административен орган- Директор ТП на НОИ –
Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрк.
В., която оспорва жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора излага
становище, че обжалваното решение е законосъобразно. Иска се съда да отхвърли жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По
подадено заявление вх. № 97/02.01.1991г. на жалбоподателят Т.И.
е била отпусната с разпореждане №
000867/16.01.1991г. на основание чл. 2, ал. 1, б. "б" от Закон за
пенсиите /отм./ лична пожизнена пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.11.1990г., навършена възраст 50 години. Към заявлението
са били приложени писмени доказателства за осигурителен стаж- удостоверение обр.
УП-30 №498/03.12.1990г., и удостоверение обр. УП-2 № 269/03.12.1990г., и двете издадени
от осигурителя ТК ''Марица“ – Пловдив. Същите са послужили за определяне на
правото и размера на пенсията, като е бил зачетен осигурителен стаж от втора
категория труд 22г., 06м., 00дни, от които времето от 01.08.1957 г. до
31.10.1978 г. в размер на 21г 03 м 00дни на длъжност "тъкачка" и
времето от 01.08.1989 г. до 31.10.1990 г., в размер на 01г 03 м. 00 дни, също
на длъжност "тъкачка" в ТК Марица-
Пловдив. Зачетен е и осигурителен стаж от трета категория труд за
времето от 01.11.1978 г. до 31.07.1989г. в размер на 10 г. 09м. на длъжност
"магазинер" в ТК Марица- Пловдив. Във връзка с последващо заявление
вх.№ 92588/23.07.1999г. за преизчисляване на пенсията на
основание осигурителен стаж, придобит след пенсионирането в размер на 01г 04м.
е издадено разпореждане № 0110157/30.08.1999г., с което отпусната пенсия е била
преизчислена на осн. чл. 26, ал. 1 от ППЗП, като е зачетен осигурителен стаж от
втора категория труд, придобит след пенсионирането в периода от 01.03.1998г. до
30.06.1999г., продължителност 01г 04м, на длъжност "тъкачка" при
осигурител "Слитекс" АД -Сливен.
Със друго заявление вх. № 57167/10.11.2000г. И. е
направила ново искане за преизчисляване на пенсията, като е посочила основен
осигурителен доход за други три последователни години до 01.01.1997г. - времето
от 01.01.1976г. до 31.12.1978г., както и осигурителен стаж „до и след“
пенсионирането и осигурителен доход след пенсионирането. В тази връзка с Разпореждане
№ 146/08.12.2000г. отпусната пенсия е преизчислена от органа по пенсиониране на
осн. чл.26, ал.1 и ал.2 от НПОС, считано от 10.11.2000г., като е признат
осигурителен стаж, придобит „до и след“ пенсионирането и при осигурителен доход
след пенсионирането. Индивидуалният коефициент е преизчислен на база осигурителен
доход за посочените от жалбоподателят три последователни години до 01.01.1997г.
- от 01.01.1976г. до 31.12.1978г. съгласно удостоверение обр. УП-2 №
179/26.05.1997 г., издаден от осигурителя
"Марицатекс" ЕАД - Пловдив. За определяне на правото и размера на
пенсията е зачетен осигурителен стаж, придобит до и след пенсионирането:
осигурителен стаж преди пенсионирането: от 19.02.1956 г. до 31.07.1957 г., с
продължителност 01 година, 05 месеца и 16 дни, на длъжност
"магазинер" при осигурител "Стария Пловдив" –Пловдив
съгласно удостоверение обр. УП-3 № 123/11.08.1999г. и осигурителен стаж след
пенсиониране от втора категория труд, в размер на 06м. на длъжност
"тъкачка", положен за времето от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. при
осигурител "Слитекс" АД гр. Сливен, съгласно удостоверение обр. УП-3
№ 91/21.03.2000г.. Отпусната пенсия е била изплащана до момента, когато е
получена информация за образувано наказателно производство по пр.пр. №
2818/2019г. по опис на Районна прокуратура -Пловдив, по което са били приобщени
пенсионни досиета на ТП на НОИ-Пловдив, за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии, едно от които е било пенсионното досие на
Т.Ж.И.. В тази връзка от органа по пенсиониране е
открита процедура за установяване на действителния осигурителен стаж и доход на
жалбоподателя. С разпореждане № **********
/протокол № 2146-15-170 от 28.02.2020г. е спряна отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.95, ал. 2 от КСО, считано от
03.02.2020г. до установяване на действително положения стаж и на правото на
лична пенсия на Т.И.. В последствие е издаден и акт
за прекратяване на отпусната пенсия № Ц1040-15-41/24.07.2020г. от Директор на
ТП на НОИ-Пловдив. При последващи съдебни обжалвания с Определение №
1460/10.09.2020г., постановено по адм. дело №1980/2020 г. по описа на
Административен съд-Пловдив е отхвърлена частната жалба на Т.И.
против Акт за прекратяване № Ц1040-15-41/24.07.2020г. на Директор ТП на
НОИ-Пловдив, а с влязло в сила Определение № 1495/16.09.2020г., постановено по
адм. дело №2205/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив е отхвърлена
жалбата против Решение № Ц1040-15-45/14.08.2020г. на Директор на ТП на
НОИ-Пловдив, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване. Изискано
е от заявителя да представи всички документи, удостоверяващи осигурителния му
стаж и доход и касаещи
отпусната и преизчислена пенсия. Същата не е представила такива. С констативен протокол
№КП-5-15-00775127/26.06.2020г., издаден от контролен орган в ТП на НОИ -
Пловдив, осигурителят Стария Пловдив АД – Пловдив не е издавал удостоверение
обр. УП-3 № 123/11.08.1999г., а проверка е невъзможно да се извърши поради
съхраняване на ведомости за заплати за периода едва след 01.01.1971г.. От извършената проверка с
констативен протокол № КП-5-15-00769122/16.06.2020г. в осигурителя
"Марицатекс"АД-Пловдив /правоприемник на ТК Марица– Пловдив/ е
установено, че същият е издал процесното удостоверение обр. УП-2 изх. №
179/26.05.1997г.. Същевременно поради констатирана техническа грешка, свързана
с отбелязване на общия сбор на брутното трудово възнаграждение, като е вписана
сума в размер на 5179.00 лв., вместо 5178,60лева, издаденото удостоверение е
анулирано и е издаден нов образец УП-2 № 32/09.06.2020г. за периода от
01.01.1976г. до 31.12.1978г.. От проверката на осигурителя "Слитекс"
АД, приключила с констативен протокол № КП-5-19-00744327/09.04.2020г. на
контролен орган в ТП на НОИ- Сливен, от ведомости за заплати и съхранени
дневници за 1999г. и 2000г. е установено, че удостоверение обр. УП-30 изх.№
91 е от друга дата- 08.03.2000г. и не касае жалбоподателят Т.Ж.И..
Същите констатации са направени и за удостоверение обр. УП-2 изх. № 92, което е
от дата 19.06.2000г. също на името на друго лице. Установено е, че Т.Ж.И.
не фигурира във ведомостите за заплати на осигурителя. По отношение на осигурителят
"Стария Пловдив"АД Пловдив е констатирано, че при него не е издавано удостоверение
обр. УП-3 №123/11.08.1999г. и проверка на ведомости за заплати до 01.01.1971г.
не може да бъде направена. При тези
предпоставки органите по осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т.2, б.д КСО отменили
Разпореждане № 0110157/30.08.1999г. за изменение на личната пенсия за ИВС,
считано от 01.08.1999г., в едно с всички последващи разпореждания за
осъвременяване и преизчисляване на пенсията. Посочено е било, че
незаконосъобразно размерът на пенсията е изчисляван въз основа на осигурителен
стаж, който тя реално не е придобила и въз основа на осигурителен доход, който
не е получила и върху който не са внасяни осигурителни вноски във фонда на ДОО,
а към заявленията за преизчисляване от нейна страна са прилагани документи с
невярно съдържание. Затова било издадено Разпореждане №**********
от 31.08.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив, с което е изменена отпусната лична пенсия за ИВС, считано от
01.08.1999година, която била изчислена при осигурителен стаж трета категория
33г11м27дни, осигурителен доход за времето 01.11.1987г до 31.10.1990г в размер
на 8077.00лева, инд. коефициент 0.782., месечна сума за изплащане 416.66 лв. Т.И.
обжалвала акта, като с Решение №2153-15-256/04.12.2020г. Директор на ТП на
НОИ-Пловдив го потвърдил, а при
последвалото съдебно обжалване, с Решение №1649 от 04.08.20221г по адм.
д.№3325/2020г. на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с Решение
№3254/06.04.2022г. по адм. дело №11244/2021г на ВАС-шесто отд., жалбата била
отхвърлена.
Предвид така установените обстоятелства е формиран извод, че Т.Ж.И.
е била недобросъвестна към момента на подаване на заявление за отпускане и
преизчисление на отпусната и пенсия, така и при получаването на същата в
по-висок размер. Затова на основание чл.114 ал.1 от КСО е прието, че се касае
за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, които подлежат на
възстановяване, поради което е издадено разпореждане № РНП-1-4-15-01133057/03.05.2022г.
на ръководител "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ. За част от тях административният орган е приел наличие на погасителна
давност /за задълженията за периода 01.01.2000г.–31.12.2011г./, а за останалия
период от 01.01.2012г. до 29.02.2020г. е разпоредил лицето да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия за ОСВ в размер на 26513.64 лв., от
които главница в размер на 16264.37лв и дължими лихви за периода в размер на
10249.27лв. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, при което е
издадено оспореното пред настоящата инстанция решение №2153-15-218 от 07.07.2022г.,
с което разпореждането е оставено в сила. За да постанови този резултат,
решаващият орган изцяло е приел изводите на ръководител ПО при ТП на НОИ
Пловдив. По отношение на изводите за недобросъвестност е посочил, че жалбоподателят
е имал съзнанието за недобросъвестно получаване на суми от държавното
осигуряване, които не му се следват, т.к. е съзнавал, че представил документи
за осигурителен доход, който не е получил и за осигурителен стаж, който не е положил.
Това обстоятелства е формирало и извод за недобросъвестност от нейна страна при
получаване на пенсия в по-висок размер, тъй като същата няма осигурителен стаж
по категории и осигурителен, зачетени при изменение на ЛПОСВ с Разпореждане
№ 146/08.12.2000г.. Направените с жалбата
възражения били отхвърлени. Недоволен от това произнасяне, И. е инициирала и
настоящото съдебно производство, по което са приобщени получените с писмо вх.№ 2103-15-207/16.02.2022г.
на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив, касаещо доказателства по наказателното
производство.
При така установеното от фактическа страна, като съобрази
събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът обоснова следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от страна, която има активна легитимация и
интерес от оспорването, в преклузивния 14 дневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Спорът между страните касае произнасянето на ответния
ръководител с Решение № 2153-15-218 от 07.07.2022г. относно това, дали вменени на
жалбоподателят за възстановяване суми по главници и прилежащи лихви с
разпореждане № РНП-1-4-15-01133057/03.05.2022г., изд. от ръководител "Пенсионно осигуряване",
са недобросъвестно получени. Съдът приема извода на ответната
администрация за недобросъвестност при получаване на по- високи суми за лична
пенсия за ИВС след тяхното преизчисление с Разпореждане №
146/08.12.2000г.. Недобросъвестността на лицето при получаването на
съответните суми е необходима предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от КСО.
Добросъвестността е правно начало, което изисква точно отношение и изпълнение
на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа
легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на
осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно
получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало
съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е
лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното
плащане поради наличието на определени обстоятелства.
Съгласно
трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд,
недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като
доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В
конкретния случай по отношение на жалбоподателката са били налице кумулативно
изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на
правната норма чл. 114, ал. 1
от КСО,
послужила като основание за издаване оспореното решение. Съдът намира, че от
изяснените при проверката от контролнен орган на осигурителния стаж и доход на
жалбоподателят, са изяснени конкретни фактически установявания и доказателства
за недобросъвестно поведение на Т.И.. Изложени са конкретни мотиви,
обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя, като са посочени извършени от
осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, които
безспорно са поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган
относно осигурителните му права. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
изразена в Решение № 6632/02.06.2021г. по адм. д. № 3915/2021 г.на ВАС, VI
отд.. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната
недобросъвестност произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на
лицето, целящи да заблудят органа относно осигурителни права, и ясно
формулирани крайни изводи за липса на основания да получава завишени суми с
отпуснатата и лична пепнсия за ЛПОСВ. Издаденото разпореждане е основано на
доказателствата, събрани в хода на проверката на осигурителите, в която
жалбоподателя е бил и страна. Безспорно са били изяснени относимите факти и
обстоятелства. При това положение материалноправното основание за
възстановяването законосъобразно е посочено по чл. 114, ал. 1
от КСО.
Това е така, защото след изплащане на сумите за ЛПОСВ и след извършена проверка
от контролните органи са събрани данни, от които е установено, че извършените
осигурителни плащания са без правно основание поради недобросъвестно поведение
на заявителя и въз основа на тях е формирана преценката на административния и
на решаващия орган, което обуславя материална законосъобразност на оспореното
решение.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение
на ответника от 07.07.2022г., с което е било потвърдено разпореждането на ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив от 08.06.2022г., се явява законосъобразно. Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, тя следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника
съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
НЗПП
в размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р
Е ШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ж.И.,
ЕГН **********,***, против РЕШЕНИЕ №2153-15-218 от 07.07.2022г. на директора на
ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Ж. И., ЕГН **********,***,
да заплати на Националния осигурителен институт разноски по делото от 100.00
/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: