Решение по дело №1229/2021 на Районен съд - Велико Търново

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на АС. ИБР. С. от гр. Велико Търново, който
не е съгласен с Наказателно постановление № 18-1275-002134 от 09.10.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок
от шест месеца. В жалбата се сочи, наказателното постановление е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и
изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г.Г. от ВТАК, заявява, че поддържа
депозираната жалба срещу наказателното постановление по подробно изложени
съображения.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаване на Наказателно постановление № 18-1275-002134 от 09.10.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново за това, че на 23.09.2018 г.,
около 1045 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 55, в посока центъра на
града, С. е управлявал лек автомобил „***”, рег. № ****, собственост на Р.С.П., като след
извършена справка е установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. В НП е
посочено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 18.07.2018 г. на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. Отразено е, че НП се издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с
Постановление на ВТРП за прекратяване на Бързо производство № 2299/2018 г. –
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП на А.С. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 23.08.2021 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от дата 23.08.2021 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи НП е издадено от компетентен орган.
По делото като доказателства са приети материалите по БП № ЗМ - 857/2018 г. по
описа на РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, като от Постановление от
03.10.2018 г. по преписка № 2299/2018 г. на ВТРП се установява, че на основание чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК наказателното производство, водено срещу АС. ИБР. С. за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е прекратено.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като
наказателното постановление подлежи на отмяна, по следните съображения:
На първо място, наказателното постановление следва да бъде отменено,
съобразявайки Тълкувателно решение № 3/2015 г., постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСНК
1

на ВКС, като в настоящия случай следва да се приеме, че е нарушен принципа „ne bis in
idem“ или „не два пъти за едно и също нещо”. Очевидно наказателното производство,
водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел липсата на престъпление, но за същото деяние
на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност с издаването на
процесното наказателно постановление. В този смисъл, щом деянието е едно и също,
провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по критериите „Енгел” по смисъла и за
целите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставлява
нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията, независимо от обстоятелството,
че са засегнати различни обекти на защита.
На следващо място, съдът констатира нарушаване на процесуалните правила по
издаване на НП в рамките на административнонаказателното производство, а именно е
установено съществено несъответствие в описаните обстоятелства в НП касателно
собствеността на процесния лек автомобил. От материалите по бързото производство е
видно, че на 17.05.2018 г. Р.С.П. е продал на жалбоподателя АС. ИБР. С. процесното МПС,
като описаното нарушение е извършено на 23.09.2018 г., а в НП е вписано, че лек автомобил
„***“, рег. № **** е собственост на Р.С.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността на
моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като Министерство на
вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за
регистрираните в страната превозни средства и сключените договори /ал. 4/. Съгласно чл.
145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
като за неизпълнение на това задължение на собственика е предвидено административно
наказание глоба, съответно имуществена санкция в размер на 200,00 лева /чл. 177, ал. 6 от
ЗДвП/ и служебно прекратяване на регистрацията на ППС в двумесечен срок от
придобиването. При това положение, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, засягащо основното право на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и за
кое нарушение е наказан. С това нарушение се е достигнало до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за него да разбере за кое
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, да прецени срещу
какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. В случая, не би
могло да се приеме, че допуснатото несъответствие е техническа грешка, която не се е
отразила на правото на санкционирания да се защити, доколкото производството по
издаване на наказателно постановление е строго формално и не предвижда процедура за
поправка на явна фактическа или техническа грешка, като е недопустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените реквизити на НП. По
тези причини, съдът приема, че допуснатото при издаването на наказателното
постановление нарушение е съществено и води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, което води до порочност на издаденото НП, а оттам е и основание за
неговата отмяна.
Съдът не присъжда направени от жалбоподателя разноски, доколкото изрично
пълномощникът адв. Г. заяви, че не претендира такива.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
2

Номер на акта:	596
Дата:	3 декември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия:	Милена Алексиева

Дело:	20214110201229
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 септември 2021 г.

Решение по дело №1229/2021 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите