Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.06.2016
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На тридесети юни две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К. Б.
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 281 по описа за
2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН,
образувано по молба на Т.Х.П., ЕГН: **********, действаща лично за себе си и
като майка и законен представител на детето С.С.С., ЕГН: **********,***, за
издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против
С.Н.С., ЕГН: **********,***.
В молбата се
твърди, че Т. П.. и С.С., живеели на съпружески начала от .. г., като от съвместното си съжителство
имали едно дете – С.С.С., родена на *** г. Молителката твърди, че ответникът
започнал да злоупотребява с алкохол и в резултат на това да предизвиквал
скандали и тормозел както нея, така и детето им, което в резултат на тези
скандали се разстройвало и се страхувало да се прибира в дома им.
Твърди, че
последния такъв случай бил на ...2016 г., когато отново след употреба на
алкохол, в присъствието на дъщеря им С., започнал кавга с нея. Започнали да се
карат, ответникът отправил заплахи да ѝ счупи ръцете и краката. Започнал
да крещи, че трябва да се изнесе от дома им и ако не го направела доброволно,
щяла да намери вещите си в чували някъде. Заплашил, че ще отиде в поделението,
където работела и щял да каже, че била откраднала кутии с патрони, за да я
изгонят от работа. Твърди, че по време на скандала я ударил в областта на
главата, след което я притиснал в кухненския бокс между шкафовете, но тя успяла
да избяга и да се скрие в детската стая
при детето им. Там двете се заключили и останали до сутринта. Твърди, че детето
цяла нощ не могло да спи, защото било разстроено. На сутринта завела детето на
училище, а тя отишла на работа където докладвала на командира на батальона в
който работела за заплахите. Оттогава детето било много разстроено, защото
чуло, че трябва да напуснат дома си и и се страхувало какво ще направи баща
ѝ като се върне и види че са в дома им.
Моли съда по
отношение на нея и малолетното дете С.С.С., да бъдат взети мерки за защита по
чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, а именно: по т.1 – да задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.2. – да го отстрани от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в жилищна сграда С., ул. С.В. №. – да не
доближава молителките, дома им, местоработата на Т.П. в гр. К.., поделение ..,
училището на детето – СОУ Х.П. в гр. К., както и на местата им за социални
контакти и отдих, при срок, максимално дълъг, при условия каквито съда прецени.
В съдебно
заседание, молителката, действаща в лично качество и в качеството си на майка и
законен представител на детето С.С.С., чрез процесуалния си представител адв.
Д., поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът
С.Н.С., чрез процесуалния си представител адв. Ш., оспорва изцяло твърденията,
изложени в предявената молба, като излага следните съображения:
Твърди, че на
...2016г. привечер, когато молителката се прибрала в дома им, ответникът не бил
вкъщи, а бил при приятел – съседа П.А. Й.. При него стоял от 16:00 ч. до 23.00
ч., а в този период, в който молителката
твърдяла, че е станал инцидентът, ответникът не си бил вкъщи, за да извърши твърдените действия на домашно
насилие. Моли съда да отхвърли молбата за издаване на заповед по ЗЗДН.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е
представена като доказателство Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителката
Т.Х.П., че ответникът по молбата С.Н.С., вечерта на ….2016 г. в дома им в гр.
С., ул. С.В. №. е извършил акт на физическо и психическо насилие спрямо нея –
отправил заплахи да ѝ счупи ръцете и краката, крещял, че трябва да се
изнесе от дома им и ако не го направела доброволно, щяла да намери вещите си в
чували някъде, заплашил я, че щял да отиде в поделението, където работела и щял
да каже че била откраднала кутии с патрони, за да я изгонят от работа, ударил я
в областта на главата, след което я притиснал в кухненския бокс между
шкафовете. Това се случило в присъствието на малолетното им дете С., в стаята
на която майката избягала и се заключила. Детето не станало пряк свидетел на
действията на баща си, но чуло скандала и се разстроило и уплашило.
Представено е
заверен препис от удостоверение за раждане №548506 на детето С.С.С., родена на
*** г., от което е видно, че негови родители са Т.Х.П. и С.Н.С..
Представени
са извадки от ученическа книжка и ученическа лична карта, от които се
установява, че С.С.С. е ученичка в СОУ „Х.П. - гр. К..
От
представените от молителката писмо от „ЕВН“ ЕАД от 18.04.2016г, Удостоверение
от РУМВР Карлово от 10.05.2016 г. и постановление на РП Карлово от 03.05.2016
г. за отказ да се образува досъдебно производство, се установява, че след
процесната дата страните са били в обтегнати отношения. Електрозахранването в
семейното жилище е било спряно от ответника, а след това – възстановено, спряна
е била и водата, като молителката е депозирала жалба срещу ответника за тези му
действия. РП Карлово е отказала да образува ДП за нарушаване на издадената
незабавна заповед за защита от домашно насилие (чл.296, ал.1 НК) с аргумента,
че спирането на тока и водата от С.С. не осъществяват признаците на визираното
престъпление.
От приетия
като доказателство по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Карлово и след изслушването на социалния работник Й.Д. се установи, че
страните се намират във влошени взаимоотношения от дълго време. Молителките не
желаят да съжителстват с ответника, който според тях бил агресивен, особено
след злоупотреба с алкохол. Според ответника, Т.П. му изневерявала и това се
случвало неведнъж.
От показанията
на свидетеля Х.П. – баща на молителката Т.П., се установява, че дъщеря му и С.
били във влошени отношения. Знаел, че, че на 8-ми март имало инцидент между
тях. С. му се обадил по телефона да му каже, че е хванал дъщеря му с чужд мъж.
На другият ден отишъл в къщата им в гр. С., за да разбере какво се е случило.
Когато отишъл там му станало ясно, че те двамата нямали никакво бъдеще. Т. му
се оплакала, че С. я ударил,, но свидетелят не видял видими наранявания по
лицето ѝ .С. отишъл в друга стая и нищо не каза по повод този инцидент.
От разговорите с Т. разбрал, че С. ѝ казал да напусне, а Т. му
отговорила, че ще си тръгне, когато тя реши. След този случай С. спрял водата и
тока в жилището. Това му го казала внучката С., дъщерята на Т.. Детето му споделило,
че баща му спрял тока и водата заради делото на Т. срещу С.. Дъщеря му му
казала, че С. я ударил в лицето. Жилището, доколкото знаел, било собственост на
С. и там живеели, откакто дъщеря му била там с него, преди да се роди детето –
от 14 или 15 години. През годините, в които Т. живяла със С., имало и други
случаи, в които тя му се е оплаквала, че С. ѝ посягал. Предупреждавал го
да не прави така. Само веднъж ответникът признал, че я е ударил. От С. бил
чувал, че дъщеря му имала връзка с други мъже, но не знаел дали било вярно.
От
показанията на свидетеля П.Й. се установява, че е познавал С.С., откакто се бил
родил. Той му бил комшия и приятел. С. работел като международен шофьор. Не бил
конфликтна личност. С. хванал жена си с друг мъж и той станал свидетел. Това се
случило в края на м. февруари 2016 г. Заедно с ответника карали на ремонт
хладилна техника. Пред един от жилищните блокове в квартала, където се намирало
училище „П.“, видели
спрян автомобила на Т.. На първия етаж вляво, видели през остъклената вратата
на апартамента, двама души, които се прегръщали и целували. Свидетелят за пръв
път виждал остъклена външна врата на апартамент. Това била Т. с някакъв мъж.
Свидетелят излязъл от блока, за да не присъства на случката, а след малко С.
дошъл при него и му казал, че Т. била с някакъв турчин. Свидетелят бил много
възмутен. След този инцидент имало голямо напрежение в семейството на Т. и С..
На 06.03.2016 г. той бил с тях двамата на ресторант, като през цялото време Т.
се държала грубо и обиждала С.. На ...2016 г. С. му дошъл на гости и стоял при
него от 16:00ч. до 23.00 ч., а няколко дни след това ответникът заминал на курс
с камиона.
По реда на
чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето е изслушана С.С., на … г. Детето
споделя, че баща ѝ се държал лошо с нея и майка ѝ. Често им крещял
на висок глас. Бил много ревнив и когато пиел алкохол, започвал тази тема и
ставал агресивен. Не си спомня какво се било случило на 7-ми или на 8-ми март
2016 г., но преди 3-4 месеца баща ѝ нанесъл побой на майка ѝ и тя
била насинена. Страхувала се от баща си.
С оглед на
така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни
актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е
подадена от легитимирани по закон лица и срещу легитимирано лице по смисъла на
чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10 ал.1 от
Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и
спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
За да
проведат успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени
спрямо тях актове на домашно насилие, молителите следва да установят при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо всеки от тях чрез действие от
ответника е реализирано домашно насилие, изразяващо се в конкретни прояви,
които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който
дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки
събраните в хода на делото доказателства, съдебният състав намира, че по делото
е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната
молба на Т.П. акт на домашно насилие под формата на физическо и психическо
насилие спрямо нея и психическо такова спрямо детето С..
Съдът, въз
основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът
е проявил агресивно поведение спрямо молителката Т.П., като вечерта на
07.03.2016 г., е отправил закани за саморазправа с нея, крещял на висок глас,
ударил я в областта на главата, след което я притиснал в кухненския бокс между
шкафовете. По същото време детето С. било в своята стая и чувало какво се случва.
Майка му се заключила при него, за да се спаси от баща му, което го уплашило и
разстроило.
С оглед
изложеното, съдът намира,че поведението на ответника е подведимо под
предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и
психическо такова.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля П. и отчасти тези на свидетеля Й.,
съобразявайки, че първият е баща на молителката, а другият – близък приятел на
ответника. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., че самият ответник
му се е обадил след инцидента, за да го уведоми, че дъщеря му му изневерява.
Твърденията, че молителката му се е оплакала, че е била ударена от ответника,
кореспондират с изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Й., че ответникът е бил при него в
процесната вечер, тъй като противоречат с всички останали доказателства по
делото. Съдът не приема за достоверни твърденията на този свидетел, че през м.
февруари 2016 г. заедно с ответника видели през остъклена външна врата на
апартамент в гр. К..молителката да се прегръща и целува с друг мъж, още повече,
че свидетеля не конкретизира къде точно се намира този апартамент, чиято външна
врата е остъклена и позволява през нея да се вижда вътрешността на същия.
Съдът
кредитира и показанията на детето С., доколкото същото твърди, че баща му се
държи лошо с нея и майка ѝ и че се страхуват от него. Независимо, че
малолетната не си спомня за конкретния инцидент на ….2016 г., от това не следва
извода, че не се е случил. Налице са данни за системност в поведението на
ответника и съдът счита за резонно предвид наличието на множество други
инциденти, малолетното дете да не си спомня за процесния.
Безспорно за
съда е, че ответникът е проявил агресия, която е била породена от ревност. В
тази връзка, съдът намира, че дори и поведението на ответника да е било
провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията
между страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършения от него
акт на насилие.
С оглед
изложеното в случая са налице предпоставките за налагане на мерки за защита по
смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в
закона. Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че осъществените от
ответника действия спрямо молителката и детето представляват акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо и психическо
насилие спрямо лице, с което извършителя живее съпружески, както и психическо
насилие спрямо негов низходящ. Налице е нужда от защита на живота и здравето на
молителката и на ненавършилото пълнолетие дете, което обуславя основателността
на молбата за предприемане на исканите мерки за защита.
Посочените в
молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1-3 ЗЗДН са наложени от съда и действат
понастоящем като временни мерки за незабавна защита (чл.19 от ЗЗДН). Съдът
намира, че същите продължават да са адекватни на нуждата от защита и следва да
бъдат наложени в същия вид като окончателни мерки, като се наложи и мярка по
т.4 от ЗЗДН.
По отношение
на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът
намира, че подходящ и справедлив е срок от дванадесет месеца, считано от датата
на постановяване на решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита,
че определеният срок за защита от дванадесет месеца е съобразен със степента и
интензитета на извършеното от ответника насилие, тъй като налагането на мерките
за по-дълъг срок би прекъснало връзките на ответника и дъщеря му, което не е в
интерес на детето.
На основание
чл.5, ал.4 от ЗЗНД на ответника следва да бъде наложена глоба, чийто размер
съдът определя на 300.00 лв., като на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в негова
тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството,
която съдът определя в размер на 50.00 лв.
Основателно е
искането на молителката за присъждане в нейна полза на сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 400.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие,
която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В
заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗДН.
Водим от
горното и на основание чл. 15, вр. с
чл.16 ал.1, вр. с чл.5, във от ЗЗДН, съдът
Р
Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл. 5, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН по отношение
Т.Х.П., ЕГН: ********** и С.С.С., ЕГН: **********,***, следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА С.Н.С., ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършването на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие по отношение на Т.Х.П., ЕГН: ********** и С.С.С., ЕГН:
**********,***.
ОТСТРАНЯВА С.Н.С., ЕГН: **********,*** от съвместно обитаваното с
Т.Х.П., ЕГН: ********** и С.С.С., ЕГН: **********,*** жилище – втори жилищен
етаж в жилищна сграда в гр. С., ул. „С.В. №. за срок от дванадесет месеца,
считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА на С.Н.С., ЕГН: **********,***, да приближава Т.Х.П., ЕГН:
********** и С.С.С., ЕГН: **********,***, жилището им – втори жилищен етаж в
жилищна сграда в гр. С., ул. „С.В. №., местоработата на Т.Х.П., ЕГН: **********
в гр. Карлово поделение .., училището на С.С.С., ЕГН: ********** – СОУ „Х.П.
гр. К., както и местата за социални контакти и отдих на двете за срок от
дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване
на заповедта.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетната С.С.С., ЕГН **********, при нейната
майка Т.Х.П. ЕГН: ********** *** за срок от дванадесет месеца, считано от
датата на постановяване на решението и издаване на заповедта.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в
която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ВРЪЧИ решението и заповедта на страните
и на РУ на МВР – гр. Карлово.
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 300.00 (триста) лева по
сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН: **********, да заплати на Т.Х.П. ЕГН: **********, сумата от 400.00
(четиристотин) лева разноски за възнаграждение на един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.