Решение по дело №60/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 290/5.6.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Паун Савов	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 60 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на А.О.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при престоя му в Затвора гр. Пазарджик, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, държан е в пренаселени килии, където са разполагали с под 3 кв. м. чиста жилищна площ на човек, не му е осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода, килиите са мръсни, с дървеници, гризачи и хлебарки в тях. С горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени на сумата от 50 000 лева за периода от 02.02.2018 г. до 17.01.2020 г. Моли се да бъде призован и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената сума. Претендира заплащането на внесената държавна такса от 10 лева.

В съдебно заседание, ищецът – А.О.С. се явява лично и с адв. С., пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявения иск. Счита се, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства и размерът, който се претендира, е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗДД, както и практиката на ЕСПЧ.

 Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно уведомена, се представлява от старши юрисконсулт Т.Ч., който по изложени съображения моли съда да кредитира представената справка от затвора като обоснована и приеме, че няма нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. По делото е приложен и писмен отговор от пълномощника на ответника, в който е изложено становище в тази насока. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 691 от 27.01.2020г. лишеният от свобода А.О.С. ***.02.2018 г. като след извеждане от приемно отделение е настаняван както следва:

В спално помещение 406 с площ 44.01 кв.м. в периода от 09.02.2018 г. – 05.11.2018г. е пребивавал с 4-9 други лишени от свобода на площ над 4 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.29 кв.м.

В периода от 06.11.2018 г. до 21.11.2018 г. за срок от 14 дни, ищецът е бил изолиран в наказателна килия сам на площ от 6.75 кв.м., в която не е наличен санитарен възел.

В спално помещение 703 с площ – 46.13 кв.м. в периода от 21.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и от 07.12.2018 г. до 09.01.2019 г. е пребивавал с 12 други лишени от свобода на площ от 3.85 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.88 кв.м.

На 06.12.2018 г. за срок от един ден, ищецът е бил изолиран в наказателна килия сам на площ от 6.7 кв.м., в която не е наличен санитарен възел.

В спално помещение 804 с площ – 22.50 кв.м. в периода от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. е пребивавал с 6 – 8 други лишени от свобода, като през целия период от една година е пребивавал на площ около 3 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.9 кв.м.

Изброените спални помещения се намират в четири отделения, всяко от които има и общ санитарен възел с течаща студена и топла вода, която лишените от свобода могат да ползват във времето от 06.00 ч. до 20.30 ч., а в почивни и празнични дни от 6.30 до 20.30 ч. Всички осъдени настанени в неремонтираното 6-то отделение посещават затворническата баня два пъти в седмицата.

Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки лишен от свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.

За изтърпяващите дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ няма изготвен график за ползване на течащата вода и санитарен възел. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути. Посещават затворническата баня два пъти седмично, като през останалото време достъпът до общия санитарен възел се осигурява от постовите полицаи при изявено желание от осъдените – 24 часа в денонощието.

От постъпването му в Затвора гр. Пазарджик до този момент ищецът не е подавал каквито и да е оплаквания относно битовите условия, при които е бил настаняван.

По делото е разпитан като свидетел З.З.А., чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че познава ищеца от м. август 2018 г. и са били в една килия с още 12 лишени от свобода. Според свидетеля условията в килиите са много мизерни, има плъхове и хлебарки. В килиите подовете са бетонни, циментови, мазилката е изкъртена, няма вода. Прозорците са счупени. Почистването в килиите става от самите затворници, но не им са били предоставяни препарати, метли, кофи.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, страхове и притеснения за здравето му и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия № 804 с площ – 22.50 кв.м. в периода от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. е пребивавал с 6 – 8 други лишени от свобода, като през целия период една година е пребивавал на площ около 3 кв.м.

Доказаната пренаселеност в килиите, за период от една година, сама по себе си е достатъчна, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Освен това за периода на пребиваване в наказателните килии от 06.11.2018 г. до 21.11.2018 г. и на 06.12.2018 г. или общо 15 дни, лишеният от свобода не е имал достъп до санитарен възел, ходенето до тоалетна е било организирано по график и само чрез съдействие на служителите при ответника. Въпреки, че на всяко задържано лице се осигурява достъп до санитарен възел непрекъснато, по всяко време на денонощието, съдът намира, че при ограничаване на правата и свободите на всеки един лишен от свобода следва да бъдат осигурени условия, които да съответстват на човешките представи за извършване на елементарни физиологични нужди, по всяко време на денонощието и независещи от други фактори и лица. С оглед на това съдът намира, че за посочените периоди искът следва да бъде уважен.

Съдът намира за недоказана исковата претенция относно пренаселеност за останалите периоди, а именно: В спално помещение 406 с площ 44.01 кв.м. в периода от 09.02.2018 г. – 05.11.2018г. е пребивавал с 4-9 други лишени от свобода, като през целия период е пребивавал на площ над 4 кв.м., а в спално помещение 703 с площ – 46.13 кв.м. в периода от 21.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и от 07.12.2018 г. до 09.01.2019 г. е пребивавал с 12 други лишени от свобода, като през целия период е пребивавал на площ от приблизително 4 кв.м. За тези периоди не се доказа от ищеца, че е живял в условията на пренаселеност или при условия, унижаващи човешкото достойнство, принуждавайки го да върши или да приеме действия против волята си, както и да осъществява елементарни хигиенни и битови нужди. С оглед на това съдът намира, че за посочените периоди искът не следва да бъде уважен.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около дванадесет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. В исковата молба от ищеца и процесуалния му представител е направено единствено искане за присъждане на внесената държавна такса в размер на 10 лева, поради което за същата сума следва да се осъди ответникът да я заплати.

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на А.О.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 /шестстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.О.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 600 /шестстотин/ лева до предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на А.О.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева, за внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ:/п/

 

Решение № 775 от 09.10.2020г. на Административен съд гр. Пазарджик, X -ти състав по АД № № 803/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 05.06.2020г., постановено по адм. дело № 60 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., в частта му с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А. О. С.с ЕГН ********** в момента в Затвора Пазарджик, обезщетение за причинени от действия и бездействия на длъжностни лица на същата, неимуществени вреди в размер на разликата от 300,00лв. до 600.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба, тоест 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.