№ 195
гр. Пловдив, 30.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20245000500263 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:11 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Д. И. Д., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Х. Х., упълномощен от по-рано.
За жалбоподателя-ответник П., редовно призован, се явява прокурор С
Л от А П П.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Прокурор Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2178/05.03.2024 г. от П. против
решение № 57/27.02.2024 г., постановено по гр.д. № 579/2023 г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик, в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на Д. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2,
1
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 8000 лв. Развиват се съображения за
неправилност и необоснованост на решението в неговата обжалвана част и се
заявява искане същото да бъде отменено и предявеният от Д. иск да бъде
отхвърлен изцяло или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 2536/15.03.2024 г. от Д. И. Д.
против същото решение в частта, в която предявеният от него против П. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8000 лв. до
пълния предявен размер. Развиват се съображения за неправилност на
решението в тази му обжалвана част и се заявява искане същото да бъде
отменено и искът на Д. да бъде уважен изцяло.
Адв. Х.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и оспорвам тази
на П на РБ.
Нямаме искания за доказателства.
Прокурор Л.: Оспорвам въззивната жалба на ищеца и поддържам
жалбата на П. Ще взема становище по същество.
Няма да сочим доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, стародавният принцип да не се
вреди другиму е съотносим към настоящия казус, предмет на разглеждане.
Затова при строгото съблюдаване на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК
моля да отмените отчасти първоинстанционното решение с цел предявената
искова претенция в размер на 30 000 лв. да бъде уважена, ведно с последиците
– лихва, течаща от образуването на исковото производство.
Първоинстанционният съд в Пазарджик, проявявайки в достатъчна мяра
инициативност, е стигнал до категоричния извод, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ и че П, представлявана от Б С, следва да
бъде осъдена за претърпените болки и страдания на подзащитния ми.
В тази насока ще поставя на вашето внимание едно принципно решение
с цел да докажа, че жалбата на П е неоснователна. Решението е № 1085 от
2
25.07.2001 г. на ІV гр. о. на ВКС. В това решение без условности ВКС приема,
че държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от
правораздавателните органи, органите на ДП и на П, когато наказателното
производство е било прекратено, защото подсъдимият не е извършил
престъпление или вмененото му престъпление не представлява такова по
смисъла на НК. На Д. му е било вменено и предявено обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. По този повод първоначално е обладавал
качеството на обвиняем, а в стадия на съдебното следствие и на подсъдим и
макар че състав на Районен съд Велинград го е признал за невинен и оправдал,
П е подала съответния протест с цел да бъде отменена оправдателната
присъда. Във въззивното производство Пазарджишкият окръжен съд е
постановил решение, с което е потвърдил оправдателната присъда. Затова
казвам вън от всякакви условности, че влязлата в законна сила оправдателна
присъда характеризира обвинението като незаконосъобразно.
Обръщайки поглед към доктрината в лицето на Васил Гоцев ще си
позволя един абзац. В изискано написаната монография покрай всичко
останало авторът пише, че влязлата в сила оправдателна присъда
характеризира като незаконно обвинението и каквито и да са доказателствата
в хода на досъдебното производство и в един последващ момент, щом като е
настъпило оправдаване е очевидно, че обвинението е незаконосъобразно. С
факта на предаването му за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК доверителят ми е живял твърде болезнено от случилото се, видно
от гласното доказателствено средство - показанията на свидетеля Зяпков.
Така накратко, по силата на чл. 45 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Между приписаното престъпление и настъпилите морални вреди трябва да
има съответна причинна връзка която е част от материалноправния състав.
Във въззивната жалбата на П в твърде абстрактна форма се твърди, че
бил нарушен материалния закон, без каквито и да било доводи. Сочат се
ирелевантни факти към казуса - че делото било приключило в разумен срок, че
по отношение подзащитния ми била взета най-леката мярка за процесуална
принуда – факти, които нямат никакво отношение към казуса.
3
И накрая, готвейки се по настоящия казус, разлиствайки художествената
литература, стигнах до онова, което гениалният Достоевски е казал - няма по-
тежко посегателство върху човека от това програмирано да му се внушава
чувство за вина.
Прокурор Л.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще се опитам да бъда
съвсем лаконичен, за разлика от колегата Х..
Искам преди да кажа по същество да отворя скоба, че трябва да бъде
допълнена нормата от римското право да не се вреди другиму. Първо е да се
живее честно, да не се вреди другиму и да се отдава всекиму своето. Да се
живее честно на практика по ЗОДОВ, когато има осъждано лице, макар и
реабилитирано, с връзка с криминални контингенти и т.н., това за мен не е да
се живее честно. Затова исках да допълня триадата.
По същество по отношение на въззивната жалба на П в Пазарджик
изцяло я поддържам и изложените в нея мотиви няма да ги повтарям.
Достатъчно пространно е изложено нарушението на материалния закон,
допуснатите процесуални нарушения и искането или да бъде отменено
решението изцяло или присъденото обезщетение за неимуществени вреди да
бъде намалено съобразно практиката и чл. 52 ЗЗД, касаеща справедливостта.
Да, трябва да бъде съобразено възнаграждението в Р България по това време,
да, трябва да бъде съобразено миналото оправдание на ищеца и претърпените
морални неимуществени вреди. Всичко това е обсъдено в мотивите на съда,
но ми се струва, че не в необходимата задълбоченост.
Затова ще ви моля или да отхвърлите иска или алтернативно да
намалите присъденото обезщетение от 8000 лв. Изобщо тук не споменавам
пълния размер от 30 000 лв., каквото е искането на ищеца.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 30.10.2024 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:29 часа.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5