Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2506 по
описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е по предявен от В.З.А. срещу
„И. – 40“ ЕООД иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването в търговския регистър на ищеца като управител на
ответното дружество, извършено с акт за вписване №20160224172333, представлява
вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответното дружество, уведомено по реда на чл.
50, ал. 4 ГПК, не взема становище по иска.
От писмените доказателства, представени с
исковата молба, но и от съдържанието на обявените документи по електронната
партида на „И. – 40“ ЕООД в търговския регистър се установява, че ищецът е
вписан като управител на дружеството въз основа на заявление обр. А4 №20160218152747, подадено по електронен път от адв. И.П.И.,
към което са представени: нотариално заверено на 10.02.2016г. съгласие и
образец от подпис от името на В.З.А. като управител на дружеството, декларация
от 10.02.2016г. по чл. 13, ал. 4 ЗТР за истинността на заявените за вписване
обстоятелства, подписана от името на В.З.А., декларация от 10.02.2016г. по чл. 142 ТЗ, подписана от името на В.З.А., протокол от 08.01.2016г. за решение на И.И.А.в
качеството й на едноличен собственик на „И. – 40“ ЕООД, с което избира В.З.А.
за управител на дружеството, както и въз основа на последващо заявление №20160222192037,
подадено след указания на длъжностното лице по регистрацията, дадени с акт
№20160218152747, към което са представени: декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР с
нечетлива дата (чете се само м.02.2016г.), подписана от името на В.З.А., пълномощно
за адв. И.П.И. да подава заявления и други книжа пред търговския регистър от
името на „И. – 40“ ЕООД, подписано от името на В.З.А. като представляващ „И. –
40“ ЕООД, декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТР, подписана от адв. И.П.И., с която
адвокатът декларира, че заявлението и приложените към него документи са
предоставени от заявителя.
От показанията на адв. И.П.И.,
разпитан като свидетел по делото, се установява, че адвокатът не познава ищеца В.З.А.,
подал е заявлението за вписване на ищеца като управител на „И. – 40% ЕООД по
искане на трето за процеса лице – Г.П.Г., а всички документи, които е подал по
електронен път като приложения към процесните заявления са му предоставени на
електронен носител от посоченото лице.
Показанията на свидетеля
опровергават представената пред Агенцията по вписванията декларация от адвоката
по чл. 13, ал. 5 ЗТР, но сами по себе си не са достатъчни да обусловят извод,
че ищецът не е дал съгласие за назначаването му за управител на ответното
дружество.
Такъв извод обаче безусловно
следва от заключението на изслушаната съдебно-графологична експертиза, от което
се установява, че никой от цитираните по-горе документи, върху които е положен
подпис от името на ищеца В.З.А. (а именно декларациите по чл. 13, ал. 4 ЗТР,
декларацията по чл. 142 ТЗ, пълномощното за адв. И.П.И. и съгласието с образец
от подписа, заверен от нотариус с рег. №594 на НК), в действителност не е подписан
от ищеца.
Това означава, че вписването на
ищеца като управител на ответното дружество е извършено въз основа на
неистински документи, а което е от значение в процесния случай – при липса на
съгласие на ищеца по чл. 141, ал. 3 ТЗ, предвидено с цитираната разпоредба като
условие за вписване на управител на дружество с ограничена отговорност в
търговския регистър.
Предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ се явява основателен и
следва да бъде уважен, а доказаното по делото оспорване на истинността на
цитираните по-горе документи в приложение на чл. 194, ал. 3 ГПК предпоставя
изпращането им на прокуратурата.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските на ищеца за
съдебното производство, а съгласно чл. 77 ГПК и разноските, направени от
бюджета на съда за изплащане на част от възнаграждението на вещото лице по
допусната съдебно-графологична експертиза.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от В.З.А. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл. 29, ал. 1,
пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването в търговския регистър на В.З.А. като управител на
„И. – 40“ ЕООД с ЕИК********, извършено с акт за вписване №20160224172333,
представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „И. – 40“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 21 да заплати на В.З.А. с ЕГН **********
и адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 660,00 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „И. – 40“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 21 да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 286,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила преписи от решението да се
изпратят на Агенцията по вписванията и Софийска районна прокуратура (на
прокуратурата – заедно с преписи от документите, приложени на л. 16, 17, 18,
21, 22 от делото, както и с препис от протокола за откритото съдебно заседание
по делото, проведено на 10.10.2018г.).
СЪДИЯ: