№ 630
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500358 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на И. А. И., чрез адв. Н.
Маринова срещу Определение №260196/07.01.2021г., постановено по гр. дело
№14410/2020г. по описа на ВРС, с което молбата за продължаване на срок е
оставена без уважение, а исковата молба –върната на осн. Чл. 129, ал.3 ГК
и производството по делото- прекратено. Жалбоподателката счита
определението за неправилно и незаконосъобразно поради което моли да
бъде отменено, а делото –върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Твърди, че срокът за изпълнение на дадените
от съда указания следва да бъде удължен с дните на официалните празници.
Излага, че разпореждането за отстраняване на нередовности получила на
21.12.2020г., като твърди, че срокът за изпълнение на предписанието от
21.12.2020г. спира за дните, обявени в ДВ за официални празници: 24, 25 и 26
декември 2020г. и 01.01.2021г., т.е. срокът се продължава с 4 дни съгл. новия
чл.61, ал.2 от ГПК или вместо крайната дата за изпълнение на предписаното
от съда да се изпълни до 28.12.2020г., се удължава до 01.01.2021г.
включително, като 01.01.2021г. е също неприсъствен официален празник.
Твърди, че молбата за удължаване на срока е подадена в срок /на 30.12.2020г./
и PC неправилно е отказал да уважи същата. По изложените съображения
моли обжалваното определение да бъде отменено.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на
обжалвания акт, настоящият състав установи следното:
Производството по гр. Дело №14410/2020г. по описа на ВРС е
образувано по обективно кумулативно съединени искове за намаляване на
дарствено разпореждане на осн. Чл. 30, ал.1 ЗН и за делба на Чл. 69, ал.1 ЗН.
С разпореждане №270505/11.11.2020г. производството е оставено без
движение, с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба. В
разпореждането се съдържа и предупреждение до страната, че при
неизпълнение на указанията в цялост и в срок, производството по делото ще
бъде прекратено.
С последващо разпореждане № 274435/11.12.2020г., производството
отново е било оставено без движение с дадени задължителни указания, като
ищцата отново е предупредена, че при неизпълнение на указанията в цялост и
в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщенията и за двете определения, са редовно получени от адв. Н.
Маринова на 21.12.2020г., от когато е започнал да тече и едноседмичният
срок за изпълнение на дадените в тях задължителни указания.
Молба /стр. 14 от първ. Дело/ за продължаване на срока е постъпила в
съда на 30.12.2020г., т.е. след изтичане на срока, изтекъл съответно на
29.12.2020г.-първият работен ден след празничните дни.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК и е
ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. №14410/2020г. по описа на ВРС, 30-ти
състав, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
2
съображения:
Молба вх. №292346, с която се иска продължаване срока, е постъпила в
съда след изтичането на едноседмичния срок /29.12.2020г./, а именно на
30.12.2020г., като е подадена на място - в Регистратурата на съда, за което
свидетелства сложените входящ номер, печат и подпис на служителя, който я
е приел.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че срокът за
изпълнение е спрял да тече и съответно следва да бъде продължен с дните,
обявени за официални празници.
Разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК, на която се позовава
жалбоподателката е била действаща само в периода от 27.10.2017 до
01.09.2018г., когато е била отменена. Приложеното определение
№334/30.07.2018г. на ВКС е постановено именно в този период, и касае
редакцията на чл. 62, ал.2 ГПК обн. в ДВ 86/27.10.2010г., отм. с ДВ бр.
65/2018г.
Следователно, нито към датата на получаване на съобщението, нито към
настоящия момент в ГПК съществува възможност за спиране на сроковете за
дните, обявени за официални празници, предвид което се налага изводът, че
едноседмичният срок за изпълнение е изтекъл на 29.12.2020г.
По изложените съображения, и доколкото от находящите се по делото
доказателства се установява, че молбата за продължаване на срок е постъпила
във ВРС на 30.12.2020г., т.е. след изтичане на последния ден от срока, в който
ищецът е следвало да отстрани констатираните от съда нередовности, то
правилно ВРС е прекратил производството по делото на осн.чл. 129, ал.3
ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №260196/07.01.2021г., постановено по
гр. дело №14410/2020г. по описа на ВРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4