№ 27
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от „Б.“
ООД и „ В. О.“ ООД срещу решение № 25 от 18 февруари 2021 г.,
постановено по т. д. н. № 232/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е обявена неплатежоспособността на „Д. О.“ ООД; определена е
начална дата на неплатежоспособност – 1-ви януари 2020 година и е открито
производство по несъстоятелност на „Д. О.“ ООД; допуснато е обезпечение
чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземания, както и възбрана
на недвижимите имоти - собственост на търговското дружество; назначен е
временен синдик за изпълнение на правомощията му по чл. 668 ТЗ и е
определен възнаграждението му, с определена дата за встъпването му в
длъжност – на 1 март 2021 година; свикано е първо събрание на кредиторите
на 25 март 2021 година с определен дневен ред; на органите за управление на
дружеството са указани задълженията по чл. 640 от Търговския закон с
предупреждение относно последиците по чл. 640, ал. 3 ТЗ.
Така постановеното решение се обжалва от ищците „Б.“ ООД и „В. О.“
ООД в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността
– 1-ви януари 2020 година, като необосновано и постановено в противоречие
1
със събраните доказателства по делото.
Изтъква се противоречие с изводите на съда по повод възприетите
данни от заключението на вещото лице по назначената СИЕ за наличието на
неплатени задължения към въззивниците – съответно 04.07.2016 г. и
17.07.2018 г., както и към други кредитори. След посочените дати
коефициентите на ликвидност се формират въз основа на краткосрочни
активи –вземания към различни търговци, който вземания се твърди, че не са
ликвидни – било поради ликвидация и заличаване на дружествата, било
поради тяхно влошено финансово състояние и спрени плащания на публични
задължения. Посочва се, че са взети предвид вземания към свързани лица,
които от своя страна не са ги отразили във финансовите си отчети като
такива. Поддържа се твърдение, че дружеството е декапитализирано
значително по-рано, като при съобразяване реалната събираемост на
краткосрочните вземания на „Д. О.“ ООД следвало да се преизчислят
коефициентите за ликвидност на тази база. Така би се установило влошено
финансово състояние на „Д. О.“ ООД значително по-рано от възприетата в
обжалваното решение начална дата на неплатежоспособността. Настоява се,
че изводите за определянето й не са обосновани и не се подкрепят от
събраните многобройни доказателства по делото.
С оглед финансовото състояние на дружеството се поддържа и искане за
намаляване размера на определеното месечно възнаграждение на временния
синдик.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещната
страна - „Д. О.“ ООД.
В с. з. за въззивните дружества - се явяват представители по
пълномощие – адв. Х. и адв. Г., които поддържат въззивните жалби и
настояват за определяне на начална дата на неплатежоспособността, кат осе
съобрази обстоятелството, че краткосрочните активи на дружествата са
формирани от несъбираеми вземания, на фона на което през 2017 г.
дружеството трайно е изпаднало в невъзможност да изпълнява задълженията
си към своите кредитори.
Бургаски апелативен съд, в свое определение № 29 от 20 – ти април
2
2021 г., като намери, че въззивната жалба е допустима, разгледа делото и
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като по
правилността му по въпроса за определяне началната дата на
неплатежоспособността на длъжника „Д. О.“ ООД, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на „Б.“ ООД и „В. О.“
ООД – и двете дружества са със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Б." № **** и се представляват от управителя В. Н. П. Поискано е на
основание чл. 625 ТЗ във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ да се открие производство по
несъстоятелност за длъжника „Д. О." ООД, предвид спрените плащания на
задължения по търговски сделки към двете дружества, както и към други
кредитори, поради трайни финансови затруднения.
С отговора на исковата молба длъжникът „Д. О.“ ООД е оспорил
активната легитимация на двете дружества, като е изтъкнат факта на
обявеното в периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. извънредно положение,
както и на извършени плащания към „Б.“ ООД в периода 10.08.2016 г. –
25.02.2019 г. в размер на над 2 419 518 лв.
Решение № 25 от 18 февруари 2021 г., по т. д. н. № 232/2020 г. по
описа на Бургаски окръжен съд не е обжалвано в частта относно откриването
на производството по несъстоятелност с оглед активната легитимация на
въззивните дружества - „Б.“ ООД и „В. О.“ ООД, като кредитори за вземания
спрямо „Д. О.“ ООД в размер на общо 1 853 061.16 лв. към „В. О.“ ООД, най
– старото от които към 17-ти юли 2018 г. и 1 358 971.92 лв. към „Б.“ ООД, най
– старото от които – с падеж към 04.07.2016 г. и изискуеми задължения към
различни кредитори в размер на общо 4 248 146.65 лв. Датите на последните
извършени плащания към въззивните дружества.
С оглед влизането в сила, поради необжалване на решението в частта
относно откриването на производство за „Д. О.“ ООД, поради
неплатежоспособност, съдът е обвързан съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 630,
ал. 3 ТЗ по тези въпроси, като спорните въпроси, подлежащи на разрешаване
пред въззивната инстанция, касаят определянето на началната дата на
неплатежоспособността, предвид твърденията за формиране на релевантните
за определяне коефициента на ликвидност активи изцяло от несъбираеми
вземания, било поради свързаност с лицата – длъжници на дружеството, било
3
поради финансови затруднения.
По посочените въпроси Бургаски апелативен съд приема следното:
Относно финансовото състояние на дружеството пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява следното:
Общата сума на активите за 2016 г. е 3 105 хил. лв., от които
вземания от клиенти и доставчици – 2 401 хил. лв.; за 2017 г. вземанията от
клиенти и доставчици като част от общия размер на краткосрочните вземания
от общо 3 401 хил. лв. са в размер на 3 253 хил. лв.; за 2018 г. съотношението
на вземанията от клиенти и доставчици спрямо общия размер на
краткосрочните вземания е 2 716 хил. лв. към 3 265 хил. лв.; за 2019 г. това
съотношение е 3 794 хил. лв. към 4 643 хил. лв. и за 2020 г. е 3 836 хил. лв.
към 4 550 хил. лв.
Съотношението на краткосрочните активи спрямо размера на
краткосрочните задължения, изчислено по предоставените счетоводни данни,
определящо коефициента на обща и бърза ликвидност за този период е, както
следва: 3 079/3 958 или 0.78 за 2016 г.; 3 253/3 260 – 1.00 (0.997) за 2017 г.; 2
726/2 912 - 0.94 за 2018 г.; 3 794/4 309 – 0.88 за 2019 г.; 3 836/4 248 – 0.90 за
2020 г.
Както е посочило в заключението си вещото лице, коефициентите на
обща и бърза ликвидност сочат, че формално дружеството би могло да
обслужва задълженията си, но само при изрядност на собствените му
длъжници. Съпоставката спрямо коефициентите на финансова автономност
показва, че освен от платежоспособността на своите длъжници,
предприятието на „Д. О.“ ООД не е генерирало достатъчно средства и
дейността е била във висока степен на зависимост от кредиторите на
дружеството.
Показателно за възможността на дружеството да обслужва
задълженията си и да не застрашава интересите на своите кредитор са
показателите на обръщаемост на краткотрайните материални активи, които са
нулеви, което е довело през 2020 г. до свиване обема на дейност на
дружеството.
4
Несъбраните вземания на „Д. О.“ ООД са в общ размер на 3 808 128.51
лв., най-голям дял от които са тези спрямо К. „Ф.“ – 1 000 433.16 лв., която е
заличена като търговец през 2014 г. – ******). Въпреки заличаването на К.та
като длъжник, дружеството не е отписало счетоводно това вземане. Същото
се отнася и за „М.“ ЕООД със задължение в размер на 197 910.80 лв.,
заличено с ******; „П.Г. – БД“ ООД със задължение в размер на 48 917.28 лв.
– заличено с ******. Поради заличаването на тези длъжници от търговския
регистър през 2014 г. вземанията спрямо тях, което драстично намалява
размера на краткосрочните активи на „Д. О.“ ООД.
Спрямо ЕТ „М.“ – със задължение в размер на 101 001.42 лв., от
приобщената служебна справка от РС – Бургас се установява, че са
образувани над 30 дела, което също определя нулева събираемост на това
вземане, като по правилата на счетоводните стандарти то подлежи на
преоценка или обезценка при нулева степен на събираемост.
Съдружници и управители в „Д. О.“ ООД и „М. Г.“ ООД са едни и
същи лица, поради което няма спор, че това дружество, което е друг длъжник
със значителен размер на задължението – 678 833.53 лв. – за доставки и 546
246.21 лв. – цесия 2010 г., са свързани лица, като последното вземане
(обяснения на в. л. протокол от с. з. 28.01.2021 г.) е осчетоводено неправилно
като вземания от клиенти и доставчици, а е следвало да се осчетоводи като
„вземане от предприятия в група“.
Правилното осчетоводяване на посочените вземания, подлежащи на
отписване, обезценяване или вписване като вземания в група, би намалило
размера на краткосрочните вземания – общо с 1 894 509.07 лв. (1 895 хил. лв.),
всички възникнали до 2016 г., от която година датира най-старото неплатено
задължение на „Д. О.“ ООД – към „Б.“ ООД в размер на 1 853 061 лв.
След приспадане на посочените вземания при формиране размера на
краткосрочните активи, съотношението на коефициентите на ликвидност
(обща и бърза) се променя по следния начин: 2 012/3 958 или 0,51 за 2016 г.; 1
358/3 260 – 0,42 за 2017 г.; 831/2 912 - 0.29 за 2018 г.; 1 899/4 309 – 0,44 за
2019 г.; 1968/4 248 – 0,46 за 2020 г.
5
С оглед така установените данни, Бургаски апелативен съд намира, че
въззивната жалба е основателна, като началната дата на
неплатежоспособността на „Д. О.“ ООД следва да се определи спрямо
момента, към който дружеството е спряло плащания тъкмо поради
състоянието си на неплатежоспособност – или 04.07.2016 г.
Въпреки установените съгласно счетоводните данни коефициенти на
ликвидност, близки до единица, трайно и несъмнено в съдебната практика на
ВКС се приема, че преценката относно способността на търговското
дружество да осъществява дейността си, без да застрашава интересите на
своите кредитори, следва да се извършва въз основа на анализ на цялостното
икономическо състояние на длъжника, да се преценят всички установени в
процеса изискуеми парични задължения, по отношение на които са спрени
плащанията - чл. 608, ал. 1 ТЗ и да съобрази структурата на активите, като от
значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са
реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали
вземанията са събираеми или не. В този смисъл Решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р.Б. Решение
№ 164 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 284/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е.В., Решение № 18 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1845/2018 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията К.Г..
От данните по делото се установява, че в структурата на активите на
„Д. О.“ ООД значителен дял имат краткосрочните вземания. В размера на
същите, при неправилно осчетоводяване са включени вземания към
длъжници – заличени търговски дружества или такива, които поради
собствената си задлъжнялост не обслужват задълженията си или са свързани
лица. При отпадане на такива вземания от структурата на краткотрайните
активи, коефициенти за ликвидност, респективно – способността на
въззиваемия „Д. О.“ ООД се установява, че е била влошена още към 2016 г.
До 2018 г., поради пасивност на собствените му кредитори дружеството е
успявало да развива дейността си и да извършва отделни плащания, но
очевидно поради влошеното си финансово състояние, дължащо се на
значителния дял на участие на вземанията в структурата на краткосрочните
активи, е застрашило интересите на своите кредитори и спряло плащания към
своите кредитори и в частност - на въззивните дружества „Б.“ ООД и „ В. О.“
6
ООД.
Още през 2014 г. дружеството е следвало да отпише или да преоцени
вземанията си към К. „Ф.“, „М.“ ООД и „П.Г. БД“ ООД – 1 247 хил. лв., което
сочи, че реално дружеството е изпитвало значителни затруднения да
обслужва текущите си задължения чрез краткотрайните си активи. Довод в
тази насока е и определените нулеви коефициенти на събираемост.
Включително при съобразяване на неправилно осчетоводените вземания като
част от структурата на краткосрочните активи, вещото лице Х. в
заключението си установява, че след 2017 г. затрудненията са с траен
характер. Преизчисляването на коефициенти при съобразяване на
несъбираемите вземания, сочат, че това е било така още през 2016 г. Съгласно
чл. 608, ал. 3 ТЗ спиране на плащанията по смисъла на презумпцията на чл.
608, ал. 1 ТЗ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
Очевидно е в случая, че от средата на 2016 г. дружеството е извършвало
плащания избирателно към отделни кредитори именно поради състоянието си
на неплатежоспособност, възникнало в следствие невъзможността за
събиране на собствените му вземания, заемащи значителен дял от структурата
на краткосрочните активи.
Предвид изложеното Бургаски апелативен съд в настоящия му състав
приема, че началната дата на неплатежоспособността съвпада със спиране на
плащанията към „Б.“ ООД от 4-ти юли 2016 г.
Съобразно този извод, решението на Бургаски окръжен съд, с което
началната дата на неплатежоспособността е определена от 01.01.2020 г.
следва да се отмени в тази му част, като бъде определена като начална дата на
неплатежоспособността падежа на задължението към „Б.“ ООД, което е
останало неизпълнено порази влошеното финансово състояние на длъжника
„Д. О.“ ООД.
Не следва да бъда уважавано искането във въззивната жалба за
намаляване размера на възнаграждението на синдика. Липсата на ликвидни
средства е предпоставка за привнасянето им от кредиторите на основание чл.
629б ТЗ, респективно – за постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, в
7
каквато насока решението на първостепенния съд не е обжалвано. Размерът
на текущото възнаграждение на синдика корелира с характера и обема на
действията, които следва да бъда извършени. Касае се за възнаграждение на
временния синдик, който има специфичните правомощия по чл. 668 ТЗ, а
именно: да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на
длъжника, в който да посочи размера на техните вземания, както и кои от
кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с
длъжника през последните три години преди откриване на производството по
данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника; да представи
заверено от него извлечение от търговските книги; да изготви писмен доклад
за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и
взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на
предприятието. В конкретния случай посочените дейности са затруднени от
установеното неправилно осчетоводяване, при което определеният размер от
1 000 лв. не е прекомерен.
При този изход на делото на въззивниците - кредитори следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски, за които са
представени документи за извършването им – 125 лв. – заплатена държавна
такса и
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 25 от 18 февруари 2021 г., постановено по т. д.
н. № 232/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е
определена начална дата на неплатежоспособността на „Д. О.“ ООД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Р." № ****, ет. 1 –
1-ви януари 2020 г., като вместо това постановява
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „Д. О.“
ООД, ЕИК ****** – 4-ти юли 2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за намаляване размера на
текущото възнаграждение на временния синдик.
8
ОСЪЖДА „Д. О.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Р." № ****, ет. 1 да заплати на „В. О.“, ЕИК ГИК******, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Б." № **** разноски за
въззивното производство – 125 лв. за платена държавна такса.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, съобразно което препис от
същото да се изпати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския
регистър, както и на Бургаски окръжен съд за вписване в книгата по чл. 634в
ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от датата на вписване в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9