Решение по дело №6/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Срещу Решение № 91/13.01.2010 г., постановено по гр.д. № 608/2009 г. по описа на РС-гр.Г... е подадена въззивна жалба от Д. М. И. и Ф. А. И., двамата от с.Р., община Г., област Б.. С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения срещу тях ревнадикационен иск с предмет част от УПИ ІІ, пл.№ 378, кв.35 по плана на с.Р. - 10 кв.м. от същия, разположени между улицата, изградения в УПИ ІІ гараж, УПИ І и стълбата, водеща към мазето на изградената в УПИ ІІ къща. Решението в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 1 320.00 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване е обжалвано от В. О. К. от с.Р., община Г., област Б. с насрещна въззивна жалба, подадена в срока по чл.263, ал.2 от ГПК.

Във въззивната жалба на Д. М. И. и Ф. А. И. се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е разгледал делото без ответниците по същото да са били редовно призовани и същите са разбрали за процеса на етап, на който вече са преклудирани правата им по чл.131 ГПК. Твърди се, че жалбоподателите не са получавали препис от исковата молба, като приложените събощения за това на л.11 и 12 от първоинстанционното дело не са подписани от тях. Прави се оплакване, че РС не е изпълнил служебните си задължения да напъти страните относно доказателствената тежест за установяване на това тяхно възражение и не го е уважил, приемайки че не са ангажирали доказателства за твърдяните обстоятелства.

В жалбата се навеждат и доводи по съществото на спора. Сочи се, че спорните 10 кв.м. се ползват и от двете страни по делото, както и че РС не е изложил мотиви защо приема ревандикционния иск за основателен.

Като правен резултат се иска отмяна на решението на РС-гр.Г... в обжалваната му част, както и в частта за разноските, които жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца по делото.

В насрещната жалба на В. О. К. се навеждат доводи за неправилност на решението в по иска за неоснователно обогатяване. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че РС е извел основателността на ревандикационния иск от приетия за доказан факт на владение на спорната част от имота от страна на ответниците, а при произнасянето си по искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД, за да го отхвърли е изложил мотив, че това място се ползва и от двете страни по делото и не е налице промяна в имуществото или доходите им. Жалбоподателят изразява становище, че обедняването, което следва да установи в това производство, се изрязава в пропуснатите от него ползи в резултат на лишаването му от ответниците от възможността да ползва 10 кв.м., предмет на спора, като обезщетението следва да бъде изчислено на базата на пазарния наем. Инвокират се оплаквания и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в промяна на първоначално дадената с доклада правна квалификация на иска, в която връзка е се твърди, че неправилно е разпределена и доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата по този иск и не е указано за кои обстоятелства страните не сочат доказателства. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и вместо него да се постанови ново, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 320.00 лв., с която са се обогатили за негова сметка.

В предвидения в чл.263, ал.1 от ГПК срок за отговор по въззивните жалби, такъв е постъпил само от В. К.. Със същия се оспорва изложеното в жалбата на Д. М. И. и Ф. А. И., както по отношение на оплакванията там досежно твърдяните процесуални нарушения, така и по съществото на спора по ревандикационния иск.

Пред Окръжен съд не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Жалбите и на двете страни са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежна страна с право и интерес от обжалване и насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

РС-гр.Г... е сезиран при условията на обективно и субективно съединяване с кумулативно предявени искове по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка и с оглед направеното във въззивната жалба на В. К. възражение за изменение на първоначално дадената от РС правна квалификация на втория иск, следва да се отбележи, че РС в доклада си, направен в с.з. от 17.12.2009 г. не е дал правна квалификация на исковете, а само е докладвал посочената такава от ищеца в исковата молба. В същото време, съобразявайки се с конкретно наведените факти и обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си, РС правилно в решението е квалифицирал иска като такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-гр.Б. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр.Б.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи по отношение на иска по чл.108 от ЗС. Следва да се отбележи, доколкото жалбоподателят оспорва именно тях, че настоящият състав напълно споделя възприетото от РС относно наличето на всички предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция, а именнно: ищецът да е собственик на имота, същият да се намира във владение на ответника и владението да се упражнява от последния без основание. Последните са установени по делото както от представените писмени доказателства - нотариален акт № 189, том V, рег.№ 9490, дело № 938/2006 г. на нотариус Б., в който е обективиран договор за дарение, така и от гласните и от приобщеното заключение на съдебно-техническата експертиза, което третира спорните 10 кв.м. В този смисъл настоящият състав намира, че е налице съвпадение на крайните изводи на настоящия състав с тези на РС и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение в частта му по ревандикационния иск следва да бъде потвърдено по отношение на процесното място от 10 кв.м., като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

Произнасянето на РС в диспозитива на обжалваното решение, кореспондиращо на отправения към съда петитум в исковата молба, по отношение на собствеността върху целия имот, настоящият състав намира за недопустимо. Преценявайки исковата молба като нередовна в тази й част, въззивният съд с изрично определение № 482/18.03.2010 г. я е оставил без движение, като с поправената такава претенцията по чл.108 от ЗС, както в установителната, така и в осъдителната част е насочена единствено по отоношение на частта от имота на ищеца, собствеността върху която се оспорва от ответниците. С оглед на това в тази част решението на РС-гр.Г... следва да бъде обезсилено.

По отношение на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за обещетение поради неоснователно обогатяване от страна на Д. М. И. и Ф. А. И. за сметка на ищеца В. О. К., неправилно квалифициран в исковата молба по чл.55, ал.1 от ЗЗД, настоящият състав намира, че изводите на РС в тази насока са неправилни. От анализа на гласните доказателства, събрани по делото, се установява, че ответниците владеят спорните 10 кв.м. Единствено в показанията на св.Г. се съдържат данни за съвместно ползване и от двете страни по делото на процесното място. Този свидетел обаче е баща на ответницата и като такъв показанията му следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК. В същото време при съобщаване на фактите на съда, свидетелят говори за общинско място и за преминаването му през 2001 г. към имота на ищеца. В този смисъл от разпита на св.Г., в който той съобщава за поставени от страна на ищеца бидони и за ползването му от граничещо с него заведение не могат да се отнесат към претендирания с исковата молба период, за който се иска обезщетение, а именно: 22.08.2007 г. до завеждане на исковата молба - 24.06.2009 г.

Изложеното по-горе мотивира настоящия състав да приеме, че по делото безспорно е установено ползването на процесното място от 10 кв.м. от ответниците. Последното пък от своя страна налага извода за основателност на ищцовата претенция до посочения от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза размер от 1 100.00 лв. (хиляда и сто лева) и за посочения в исковата молба период, чиято начална дата е изведена от отказа на ответниците да предадат имота в 7-дн. срок след получаване на нотариалната покана на К.. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи, че в случая неоснователното обогатяване, при което се достига до обогатяване на едно лице за сметка на обедняването на друго, се обосновава с ползването без разрешение и без заплащане на наем на собственика на чужд имот, при което последният е лишен от както от възможността да си служи с него, така и от възможността да извлича гражданските плодове от него. В този смисъл доводите на РС, свързани с липсата на приходи от експлоатацията на спорния имот за ответниците, което е мотивът за отхвърлянето на иска, не могат да се споделят от настоящия състав.

По отношение на възраженията за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане на делото пред РС без ответниците по същото да са били редовно призовани и за неизпълнение на службените задължения на съда да напъти страните относно доказателствената тежест за установяване на това тяхно възражение, настоящият състав намира следното: В проведеното първо по делото съдебно заседание от 17.12.2009 г. ответниците са се явили лично, като не са направили възражение за нередовно или несвоевременно призоваване. Едва след даване ход на делото същите са заявили фактите, които изнасят и пред въззивната инстанция, свързани с връчването на книжата по делото. От една стра действително РС не им е указал доказателствената тежест за установяване на тези твръдяни от тях обстоятелства, но от друга страна правото на защита на ответниците реално не е накърнено, тъй като в това съдебно заседание те са се запознали с доклада по делото и противно на твърденията им, че са им преклудирани правата, РС е допуснал до разпит водения от тях свидетел.

В същото време ответниците, въпреки възможността си да поискат отлагане на делото по изнесената от тях причина или допълнителен сорк за запознаване с исковата молба и доказателствата по нея, не се възползвали от това свое право нито при изразяване становището си по даване ход на делото, нито пък при това по приемане на доказателствата.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че ответниците са имали възможност и пред настоящата инстанция да правят възражения и да сочат доказателства, доколкото исковата молба е била оставена без движение и отново им е дадена възможност за отговор. С представения такъв Д. М. И. и Ф. А. И. изразяват становището си за неоснователното им привличане като ответници по иска и обосновават наличието на пасивна процесуална легитимация за община Г.. Тези техни възражения не могат да се приемат за основателни, доколкото предявените искове касаят защита срещу ползване на имот от лице, което не е негов собственик. По делото от една страна се установи собствеността на ищеца върху процесното място, а от друга, ответниците не ангажираха доказателства, с които да противопоставят свои права върху него. Направените от тях възражения и доказателствени искания по отношение на община Г., са неотносими, тъй като не са касаят релевантни за спора факти. Евентуална грешка в кадастралния план е предмет и би могла да се преценява в друго производство, не и в настоящето.

По отношение на искането, направено от пълномощника на въззивника К. за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, същото следва да бъде уважено в размер на 226.40 лв., от които 26.40 лв. за заплатена дължавна такса и 200.00 лв. - адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 91/13.01.2010 г., постановено по гр.д. № 608/2009 г. по описа на РС-гр.Г... в частта, в която е признато по отношение на Д. М. И. и Ф. А. И., че В. О. К. собственик на УПИ ІІ, имот пл.№ 378 в кв.35 по плана на с.Р., целият с площ от 210 кв.м. за площта над 10 кв.м., разположени между улицата, изградения в УПИ ІІ гараж, УПИ І и стълбата, водеща към мазето на изградената в УПИ ІІ къща.

ОТМЕНЯ решение № № 91/13.01.2010 г., постановено по гр.д. № 608/2009 г. по описа на РС-гр.Г... в частта, в която е отхвърлен иска за осъждане на Д. М. И. и Ф. А. И., двамата от с.Р., община Г., област Б. да заплатят на В. О. К., ЕГН * от с.Р., община Г., област Б. обезщетение в размер над 1100.00 лв. (хиляда и сто лева) И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. М. И. и Ф. А. И., двамата от с.Р., община Г., област Б. да заплатят на В. О. К., ЕГН * от с.Р., община Г. сумата от 1100.00 лв. (хиляда и сто лева), с която последният се е обеднил вследствие използването от страна на ответниците на 10 кв.м. от собствения му УПИ ІІ, пл.№ 378, кв.35 по плана на с.Р., разположени между улицата, изградения в УПИ ІІ гараж, УПИ І и стълбата, водеща към мазето на изградената в УПИ ІІ къща за периода 22.08.2007 г. - 24.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ПОТВРЪЖДАВА решение № № 91/13.01.2010 г., постановено по гр.д. № 608/2009 г. по описа на РС-гр.Г... в останалите му части.

ОСЪЖДА Д. М. И. и Ф. А. И., двамата от с.Р., община Г., област Б. да заплатят на В. О. К., ЕГН * от с.Р., община Г., област Б. направените от последния разноски по въззивното производство в размер на 226.40 лв. (двеста двадесет и шест лева и четиредесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: