Решение по дело №15525/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9198
Дата: 17 май 2024 г. (в сила от 17 май 2024 г.)
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20231110115525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9198
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110115525
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД срещу Л.
С. Л., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 751,88 лв.,
представляваща дължима главница за периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; сумата от
236,60 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.09.2021 г. до 05.10.2022 г. и
лихва за забава в размер на 178,31 лв. за периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г. по Договор
за потребителски кредит № ***, сключен между „фирма“ ЕООД и Л. С. Л., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми на 12.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58763/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 225,67 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължима за периода от
21.09.2021 г. до 05.10.2022 г., сумата от 453,33 лв., представляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, дължима за периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до окончателно заплащане на
сумите.
Ищецът твърди, че на 03.08.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
*** между „фирма“ ЕООД и Л. С. Л., по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 800 лв. и след удръжка за
заплащане на дължима застрахователна премия в размер на 13,86 лв. по сключена по
желание на клиента застраховка „Живот“, (наречена според договора застраховка „защита
на кредита“) със ЗК „фирма“ АД, е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер
на 786,32 лв. чрез посочен от кредитополучателя начин – с превод чрез „фирма“. Посочва, че
кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 18 месечни анюитетни
1
вноски, с размер на всяка вноска по 99,05 лв. на месец, като бил договорен годишен лихвен
процент в размер на 41 % и ГПР – 48,69 %. Посочва, че със сключването на договора
кредитополучателят е поискал допълнителни незадължителни услуги, за които се дължи
отделно възнаграждение – услугата „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит, за която се дължи възнаграждение в размер на 240 лв. и
която услуга е използвана от длъжника, както и услугата „Флекси“ за отлагане на определен
брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежната дата на вноските, които услуги не са били използвани от кредитополучателя и за
които се дължи заплащането на допълнителна сума в размер на 480 лв. Твърди, че след
усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер
месечните си вноски съгласно договора, поради което на 05.10.2022 г. кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем чрез уведомление, изпратено на длъжника на посочения в
договора адрес. Твърди, че за периода от изпадане на длъжника в забава 21.09.2021 г. до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.10.2022 г. длъжникът дължи лихва за
забава в размер на 178,31 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Л. С. Л. (подаден
на бланка от възражение по чл. 414 ГПК вх. № ***/*** г.), с който ответникът не отрича, че
е сключила процесния договор за потребителски кредит, но твърди, че не е уведомявана от
кредитора за допълнително начислените услуги.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „фирма“ ЕООД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за
ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на
непогасеното задължение; уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост, респективно – настъпване на изискуемостта на процесното вземане според
договора за кредит;.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „фирма“ ЕООД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на
валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер,
както и наличието на валидни уговорки за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които са индивидуално договорени или че с посочените клаузи не се създава
неравнопоставеност между правата и задълженията на кредитора и длъжника и не се
нарушават императивни изисквания на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи: парично задължение на ответника; настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение и размер на задължението.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото (с доклада) е отделено обстоятелството, че на
03.08.2021 г. между „фирма“ ЕООД, като кредитодател и Л. С. Л., като кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № ***.
2
По делото е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит
„***Кредит ***“ № ***от ***г., от който се установява, че сумата от 800 лв. е предоставена
на ищцата за срок от 18 месеца, дължима разсрочено съгласно погасителен план, неразделна
част от договора, при размер на месечната вноска 59 лв., при посочен годишен процент на
разходите - 48, 69 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент - 41 %, лихвен
процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по кредита – 1062 лв. В договора за кредит е
предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупена допълнителна
услуга „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит - 240 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
480 лв. Посочен е общият размер на вноската – 99,05 лв., от които 40 лв. - размер на вноска
по закупена допълнителна услуга, дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, и общото задължение по кредита с вноските по допълнителната услуга – 1782,66
лв. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна
услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се
разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски
за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или
частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в
пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“ – дължи пълният
размер на възнаграждението на същата.
В декларация към договора /л. 9 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че договорът е
подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са
му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема
форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на
възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация,
основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и
др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е
условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора
е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.
По делото са приложени също искане за отпускане на потребителски кредит „***
Кредит ***“ № *** от *** г., общи условия към договора, погасителен план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Според
последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на
искането в системата на „фирма“ ЕООД или в срок до два часа от началото на първия
следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на
кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено, че
кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“
получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в
срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „фирма“ ЕООД. Посочено е, че допълнителната услуга „Флекси“
предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит,
извън предоставените по закон изменения на погасителния план поради предсрочно
погасяване, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили
допълнителна услуга „Флекси“ нямат право да променят първоначално уговорения
погасителен план, освен при изпълнение на законовите изисквания за предсрочно
3
погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните правила, касаещи
допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са
налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.
Тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит за валидността му и правните му последици
следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за
периода редакция.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според
императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, като не е
предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора,
посочен е и годишният процент на разходите – 48,69 %. Изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и
възможността кредитополучателят да се откаже от кредита в определен срок, налице е
информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е
фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
4
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,69 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги
като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, което заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият разход за допълнителна услуга подлежи на
разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Видно от твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя
възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен
план. Заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е
уговорено без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за
кредитополучателя. По отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се
дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в
5
противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова
сметка, както и води до значително неравноправие между тях. В тази връзка следва да се
посочи, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с действия
по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е
предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на
пакета услуги от основното съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване
на общия разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера
на законната лихва.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Характерът на
вземането за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи възнаграждение на
предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според настоящия съдебен състав текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че частично недействителни са единствено клаузите за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита – в процесния случай в размер на сумата 800 лв., като не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От представеното от ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № *** към *** г. /л. 22 от делото/, се установява, че на 28.08.2021 г. ответницата е
заплатила на ищцовото дружество сумата от 100,05 лв.
Предвид изложеното искът за главницата по процесния договор за кредит се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 699,95 лв., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 751,88 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изводите на съда за недействителност на договора за потребителски кредит,
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № *** от *** г, в който уговорените клаузи са
валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са неравноправни и не
6
противоречат на императивните материалниправни норми и правилата на
добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването и
изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ основанието, от което произтичат
твърдяните допълнителни услуги, които реално да се били предоставени, както и дължимото
за тях възнаграждение.
Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на процесния договор за
кредит, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „фирма“ ЕООД следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 58763/2022 г. по описа на СРС, 61 състав,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 32,55 лв., както и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от тях в размер на 29,72 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в
този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Л. С. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Л.
С. Л., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 699,95 лв.,
представляваща дължима главница за периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г. по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г.
до изплащане на вземането, за която сума на 12.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58763/2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Л. С. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Л. С. Л., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 236,60 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.09.2021 г. до
05.10.2022 г. и лихва за забава в размер на 178,31 лв. за периода от 21.09.2021 г. до
05.10.2022 г. по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Л. С. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 225,67 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, дължима за периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г., и сумата от
453,33 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, дължима за
7
периода от 21.09.2021 г. до 05.10.2022 г.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32,55 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 58763/2022 г., и сумата от 29,72 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8