Мотиви към Присъда № 210, постановена по НЧХД № 3407
по описа на БРС за 2017 година
Производството в Районен
съд-Бургас е образувано по повод частната тъжба, подадена от Н.В.Ц. с ЕГН **********
*** против В.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, с обвинение по чл. 130 ал.1 от НК, за
това, че на 01.07.2017 година, след 14,30 часа, в град Б., в кв.С., на ул.“А. И.“
№ ..., хванал дясната й ръка, стискайки я и дърпайки я й нанесъл по горната
трета на външната повърхност на предмишницата кръвонасядане, с което й причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки, синини и
кръвонасядания по дясната предмишница.
С тъжбата е предявен и е приет
от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
срещу подсъдимия в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева, представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди
вследствие непозволеното увреждане причиняване на лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата
на увреждането 01.07.2017 година до окончателното изплащане на задължението. Тъжителят
иска да му се присъдят и направените разноски по делото за държавна такса за частна
тъжба и възнаграждението за адвокат по адвокатско пълномощно в размер общо на
512 (петстотин и дванадесет) лева.
Частният тъжител и неговия повереник адв.К.К.–надлежно
упълномощен (пълномощно на лист № 8 от делото) представят пред съда писмени и
гласни доказателства и по тяхно искане съдът служебно се снабди и с още писмени
доказателства. Поддържат обвинението. Защитата иска от съда да признае подсъдимия
за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание глоба на основание чл.78а ал.1 от НК в размер на 2500 лева. Иска се и
подсъдимият да бъде осъден да заплати гражданския иск в размер от 1500 лева
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от дата на увреждането 01.07.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
Подсъдимият не се признава за
виновен.В последната си дума моли съда да постанови оправдателна присъда и да
отхвърли приетия граждански иск като неоснователен. Защитата на подсъдимия
адв.П.К. *** моли съда да признае подзащитния й за невинен. Счита, че посочената
в тъжбата правна квалификация на деянието не съответства на представените
писмени и гласни доказателства от страна на тъжителката. Признава, че от доказателства
и от обясненията на подсъдимия, е налице хващане ръката на Ц., повдигане, но не
и дърпане и блъскане. Според защитата не са събрани доказателства да е имало
някакво насилие и с оглед това да бъде отхвърлен като неоснователен и приетия
граждански иск. Представят се писмени и гласни доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият В. Ц. Ц. е 69 годишен
български гражданин, понастоящем пенсионер, вдовец, неосъждан (амнистиран)
(лист 63 от делото).
Подсъдимият В. Ц. Ц. и П. И. К. сключили брак през
2005 година (лист 25 от делото). Коева починала през 2016 година и оставила като
нейни наследници по закон тъжителката Н.В.Ц. (дъщеря) и подсъдимия В.Ц.Ц. (преживял
съпруг). Макар тъжителката да носи имената на подсъдимия пред настоящия съд не
бе представен документ, от който да е видно, дали е било налице осиновяване. След
смъртта на майка си тъжителката и подсъдимият започнали делба при прекратяване
на СИО. Видно от приетото по делото Решение №287 от 06.03.2017 г по гр.д.№6788
по описа на РС-Бургас е допуснато извършването на делба между тях (лист 20 от
делото). В протокол от съдебно заседание с определение постановено по гр.д.№2265
по описа на БРС за 2017 г съдът е одобрил постигната спогодба между подсъдимия
и тъжителката по разделяне на наследствените имоти (лист 21-23 от делото). Понастоящем
тъжителката и подсъдимия живеят в една и съща жилищна сграда в отделни апартаменти
–тъжителката на 3 етаж, а подсъдимия на 4 етаж.
Отношенията между страните по настоящото дело са
се влошили, ако се съди по обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното
следствие и от представените от него писмени доказателства. Подавал е жалби до
Районна прокуратура-Бургас с искане за съдействие. По неговите жалби БРП се е
произнесла два пъти с постановления, с който е отказала образуването на
досъдебни производства (лист 66 и 67 от делото). Вследствие на тези влошени
отношения, около средата на месец юни на 2017 година тъжителката Ц. решила да
поставил видеокамера на фасадата на жилищната сграда, в която живее насочена
към гаража където държала личния си автомобил и втора камера насочена към врата
на апартамента, който обитавала. На 30.06.2017г. на адреса обитаван от тъжителката
и от подсъдимия жилищна кооперация, находяща се в гр.Б., кв.С., ул.“А. И.“ № ...,
пристигнали техници от „К.“ ООД–офис Б. за да поставят камера на фасадата на
жилищната кооперация, там където Ц.
посочила. Тъжителката след монтажа на камерата не одобрила котата, на която била
поставена като счела, че е много ниско и има вероятност да бъде открадната.
Затова поискала отново да се явят техници от същата фирма и да преместят външната
камера на по-висока кота. На 01.07.2017
г, около 14,30 часа, дошли на адреса посочен по-горе двама служители на фирмата
„К.” ООД, за да преместят фасадната камера. Това били свидетелите Р. В. и С. С.
Двамата до този ден не са били виждали и познавали тъжителката. Докато свидетелите
се занимавали с преместването на камерата, тъжителката се намирала в двора на
жилищната сграда и си чистела велосипеда.
Техниците били извън двора на жилищната сграда, в съседен двор и на
около 5 метра от мястото, където стояла тъжителката. От входната врата на
жилищната кооперация излязъл подсъдимият и докато тъжителката била наведена,
подходил зад гърба й, хванал я за дясната ръка в областта над лакета и я вдигнал.
Започнал да я блъска като искал да я изведе извън двора. Започнал да й крещи,
да я заплашва, че ще й скъса главата и това дърпане, бутане и стискане за
ръката продължило около 4-5 минути. Тъжителката успяла да се отскубне и се
прибрала в дома си на 3 етаж в сградата. След като се прибрала от сградата
излязъл свидетелят Костов. Тъжителката се обадила на ЕЕН 112 и след около 10
минути на място пристигнали полицаи, които съставили протоколи за
предупреждение и на подсъдимия, и на тъжителката. Тъй като случилото се било в
съботния ден на 01.07.2017 година, тъжителката в първия работен ден - на
03.07.2017 година се явила в отделението по съдебна медицина при „УМБАЛ Бургас”
АД и по нейно желание д-р Г.М. –началник отделение по съдебна медицина я
прегледала. При прегледа патоанатомът М. установила по вътрешната повърхност на
дясната предмишница на тъжителката в горната й трета, на площ от 12х8 см,
множество кръгловати синкаво-морави кръвонасядания с оток по меките тъкани. В
областта на горната трета по външната повърхност на дясната предмишница на тъжителката
били установени и напречно разположени две драскотини 1,5х3 мм покрити с корици
над нивото на кожата и синкаво кръвонасядане с диаметър от около 1 см. Според
съдебния лекар, тези увреждания е възможно да са били получени от действието на
тъпи предмети с ограничена повърхност и ръбести такива (възможно е и нокти).
Причинена била болка.
Издадено било съдебномедицинско удостоверение
№99/2017г (лист 7 от делото).
Горната фактическа обстановка се потвърди от
показанията на разпитаните в хода на съдебно следствие свидетели С. и В. Съдът
кредитира показанията им като ги намира на първо място за безпристрастни. Свидетелите
до 01.07.2017 година не са познавали тъжителката и подсъдимия. Не се
заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са логически издържани,
последователни. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. като ги намери
за пристрастни, заинтересовани. Това е така, тъй като майката на свидетеля К. живее
от 2016 година в едно домакинство с подсъдимия, освен това на 14.07.2017 г подсъдимият
Ц. е прехвърлил собствения си имот на свидетеля К. срещу издръжка и гледане (нотариален
акт на лист 34 и 35 от делото). От обясненията на подсъдимия дадени пред съда е
видно, че същият нарича свидетеля К. свой син и се отнася с него като такъв.
Според показанията на свидетелите В. и С. свидетелят К. не е бил очевидец на
инцидента описан в тъжбата, тъй като същият се е появил след като същият е приключил.
Нанесените травматични увреждания са доказани по несъмнен начин от представеното
съдебномедицинско удостоверение № 99/03.07.12017 г. Подсъдимият в обясненията
си не отрича, че е хванал ръката на тъжителката, с цел да я повдигне и да я
изправи, но отрича да я е блъскал и дърпал.
С оглед изложената фактология съдът направи
следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По несъмнен начин се доказа,
че подсъдимият В.Ц.Ц. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна
страна престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за това, че 01.07.2017 година, след
14,30 часа, в град Б., в кв.“С.“, ул.“А. И.“ № ..., хванал дясната ръка на Н.В.Ц.
стискайки я и дърпайки я й нанесъл по горната трета на външната повърхност на
предмишницата й кръвонасядания, с което й е причинил болка.
Установеното от съдебномедицинското
удостоверение травматично увреждане води до извода, че е налице лека телесна
повреда, изразяваща ес в болка. Не е налице разстройство на здравето.
Установеното травматично увреждане според съдебномедицинското удостоверение се изразява
в множество синкаво-морави кръвонасядания на обща площ от 12х8 см с оток на
меките тъкани. Тези травматични увреждания обаче не представляват големи и
дълбоки кръвонасядания в резултат на разкъсвания на кръвоносни съдове и
подкожни кръвоизливи, които могат да внесат смущение в засегнатите органи и да
предизвикат временна нетрудоспособност (в този смисъл Р.384-71-І). По делото не
се представиха доказателства касаещи продължителността на претърпените от
тъжителката болки, налице ли е било страдание (продължителен процес на
болката). С оглед липсата на такива доказателства и единствено представеното
съдебномедицинско удостоверение, съдът счита, че последица от нанесената травма
на тъжителката, същата е изпитала болка , която по своята същност
представлява неприятно физическо
усещане. За съставомерността обаче на това деяние не е необходимо във всеки
конкретен случай да се доказва, че пострадалата е претърпяла болка. Достатъчно
е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива
последици при нормални условия. Допустимо е дори при такова увреждане и да няма
обективни следи. Затова съдът прие, че деянието е с правна квалификация по
чл.130 ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение
първо от НК. Подсъдимият е съзнавал, че хващайки ръката на тъжителката,
стискайки я и блъскайки я в продължение на 4-5 минути ще й причини травматични
увреждания, предвиждал е, че й причинява болка и искал настъпването на тази
последица.
С оглед направените правни изводи
съдебният състав стигна до извода, че повдигнатото в тъжбата обвинение за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК не е извършено от подсъдимия и затова на основание чл.304
от НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед установеното от фактическа страна, предвиденото в НК
наказание за извършеното от Ц. умишлено престъпление - до шест месеца лишаване
от свобода, или пробация, или глоба от сто до триста лева, необремененото
съдебно минало - същият е неосъждан, видно от приложеното свидетелство за
съдимост, обстоятелството, че не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК, В.Ц.Ц. с ЕГН ********** следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130
ал.2 от НК и да му бъде наложено административно наказание по смисъла на чл.78а
ал.1 от НК.
Подсъдимият В.Ц.Ц. с ЕГН ********** е вдовец, пенсионер. Живее в собствено
жилище. Обществената опасност на дееца е ниска. Обществената опасност на деянието е ниска в
сравнение с останалите случаи на престъпления от същия вид. С оглед изложеното съдът счита, че следва да
освободи подсъдимият В.Ц.Ц.
с ЕГН ********** от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер
на 1000 (хиляда) лева явяваща се и минималното наказание предвидено в чл.78а
ал.1 от НК, като съобрази семейното му и финансовото състояние. С това
наказание по мнение на съда могат да бъдат постигнати целите на закона визирани
в чл.12 от ЗАНН.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за да се говори за непозволено
увреждане, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки - да е
извършено противоправно деяние, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и
да е налице причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда.
Подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2
от НК. От събраните по делото доказателства се установи категорично, че именно
подсъдимият В.Ц.Ц. с ЕГН ********** е нанесъл на тъжителката лека
телесна повреда изразяваще се в изразява в причиняване на множество
синкаво-морави кръвонасядания на обща площ от 12х8 см с оток на меките тъкани
по горната трета на външната повърхност на предмишницата й кръвонасядания, с
което й е причинил болка.
Следователно в резултат
на противоправното си
поведение
подсъдимият е причинил
престъпния резултат.
Предвид това, че претендираното обезщетение не съответства
на причинените с престъпленията неимуществени вреди, включени в предмета на
доказване по делото, съдът уважи гражданската претенция в размер на 100,00
лева, а за горницата до размера на 1500,00 лева отхвърли като недоказана, като осъди подсъдимия В.Ц.Ц.
с ЕГН ********** да заплати на гражданския
ищец Н.В.Ц. с ЕГН ********** сумата от 100,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :
Осъди подсъдимия В.Ц.Ц. с ЕГН
********** да заплати на държавата държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева,
върху уважената част от гражданския иск.
На основание чл. 189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия В.Ц.Ц.
с ЕГН ********** да заплати на тъжителката Н.В.Ц. с ЕГН **********
направените от нея по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 12,00 (дванадесет)
лева държавна такса за частнонаказателно дело, 500 (петстотин) лева възнаграждение
за адвокат по адвокатско пълномощно и 10 (десет) лева разноски за издаване на
два броя съдебни удостоверения или общо 522 (петстотин двадесет и два) лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: