,
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян И, като
разгледа докладваното от съдията Д. Рачева к.н.а.х.д. № 608 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна срещу Решение № 89 от 22.01.2020
г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 5839 по описа на ВРС за 2019 г., 27
състав, с което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-14/02.07.2019 г. на
Директора на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41
от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат
и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за
животни, на Н.Д.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150 лв. на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
В касационната жалба са изложени доводи, че
решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Касаторът твърди, че наказаното лице Н.Г. в качеството й на управител
на Общински приют за безстопанствени кучета /ОПБК/ - с. Каменар не е изпълнила
законово задължение по смисъла на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г.,
което й е вменено по силата на трудов договор, регламентирано в разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 от Правилник за вътрешния ред и организацията на работа в ОПБК -
с. Каменар. Счита, че е налице бездействие от страна на управителя на приюта в
качеството й на задължено лице, респективно пропускане да извърши това, което
законът й предписва като дължимо поведение. В тази връзка твърди, че
законосъобразно е извършена квалификацията на вмененото административно
нарушение, респективно правилно е отразено изписването на законовата
разпоредба, която е била нарушена. В заключение е направено искане за отмяна на
решението на Районен съд – Варна и за постановяване на друго решение по
съществото на правния спор, с което обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло.
Ответникът по касация, Н.Д.Г. оспорва
касационната жалба, като твърди, че не е съгласна с изложените в нея аргументи,
които счита за неоснователни и недоказани. Решението на Районен съд - Варна
счита за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалните
правила. Моли същото да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази
доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на проверка във въззивното
производство е било Наказателно постановление № ЗЖ-14/02.07.2019 г., издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с
което за нарушение на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. на Н.Д.Г.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на
основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според
описаните в наказателното постановление факти, които са възприети и от районния
съд, на 10.06.2019 г. в 17.25 ч., при извършена проверка в ОПБК – с. Каменар е
констатирано, че управителят на приюта Н.Д.Г. не е създала необходимата
организация за работа в приюта, тъй като част от клетките в хале № 1 не са
почистени и същите са с наличие на множество изпражнения, в хале №1 не е
осигурено изкуствено осветление и достатъчно естествено такова.
С оглед събраните по делото доказателства,
въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй като приел, че неправилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.Г..
Касационният състав намира жалбата за допустима,
като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок от
уведомяването му за издаването на обжалваното решение. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Разглежданото в настоящото касационно
производство въззивно решение е второ по ред по жалбата на Г. срещу Наказателно
постановление № ЗЖ-14/02.07.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните- гр. Варна, след като с решение № 2490/18.12.2019
г., постановено по к.н.а.х.д. № 3166/2019 г., друг състав на Административен
съд – Варна е отменил Решение № 1837 от 15.10. 2019 г. на Районен съд – Варна,
постановено по н.а.х.д. № 3572/2019 г., и е върнал делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото
въззивният съд е спазил указанията на касационната инстанция като е обсъдил
всички наведени във въззивната жалба възражения, в т.ч. и за неправилно
приложение на материалния закон. Събраните във фазата на съдебното дирене
доказателства са анализирани подробно и задълбочено. Повдигнатият спор не е по
фактите, а за правилното приложение на материалния закон. Направените въз
основа на установените факти правни изводи напълно се споделят от настоящия
състав на касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва
да бъдат подробно излагани повторно в мотивите към настоящото решение.
Правилно въззивният съд е посочил в
мотивите към решението си, че в конкретния
случай отговорността на Г. неоснователно е ангажирана за това, че не е създала необходимата организация за работа в приюта, тъй
като част от клетките в хале №1 не са били почистени. Видно от материалите по
делото за организацията на работа в приюта е бил приет правилник, който е бил
утвърден от кмета на Община Варна и одобрен от директора на ОДБХ (наличен и общодостъпен за всички на сайта на
община Варна - http://www.varna). Сам по себе си този правилник
опровергава тезата на административнонаказателния орган и е доказателство, че ответникът
по касация е създала нужната организация за работата в приюта, като е разпоредила
почистване с определена периодичност на всички помещения на приюта - ежедневно
- сухо и мокро, и е определила лицата, които следва да извършват това
почистване - служителите, пряко полагащи грижи за тях („Готвач-чистач“, „Хигиенист“,
„Шофьор-Ловец“). Обстоятелството, че при извършване на проверката са били
констатирани непочистени помещения, не означава, че е липсвала организация на
работата в приюта, а евентуално че не е бил упражнен контрол по нейното
изпълнение, каквото обвинение обаче не е повдигнато. Ето защо настоящата инстанция намира за
неоснователна касационната жалба в тази част.
Правилeн e и изводът на районния съд за недоказаност на извършено
нарушение от ответника по касация, изразяващо се в неосигуряване на изкуствено
и достатъчно естествено осветление в хале № 1, предвид приложените по делото множество писмени материали - докладна записка,
писма с размяна на информация между отговорните дирекции в Община-Варна,
количествено-стойностни сметки, от които е видно, че ремонтни дейности в
приюта, в това число и в процесното хале № 1 са били планирани и предприети с
финансиране от страна на Община Варна, като е била определена и фирма изпълнител,
която е започнала ремонтните дейности. Неосигуряването на посоченото осветление - изкуствено и естествено, за
което са били необходими ремонтни дейности, финансирани от собственика на
приюта - Община Варна, няма как да се вмени във вина на ответника по касация,
още по-малко да й бъде вменено, че не е създала необходимата организация на
работа в приюта в това отношение. Същата е извършила всичко необходимо в
рамките на своите правомощия, за да сигнализира отговорните лица, че ремонтните
дейности не са извършени, а последните е следвало да предприемат действия по
планирания ремонт, в т.ч и да осигурят нужното осветление.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89 от 22.01.2020
г. на Варненски районен съд, 27 състав, постановено по н.а.х.д. № 5839 по описа
на ВРС за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.