Решение по дело №3082/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1045
Дата: 7 юни 2019 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20171100903082
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. София, 07.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                                СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 3082 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.

С молба от 13.05.2019 г. /подадена по пощата на 10.05.2019 г./ от Национална агенция за приходите, която заявява да има качеството кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество – „Р.Т.“ ЕООД, *** е формулирано искане за възобновяване на производството по делото, което към момента е спряно по силата на решение от 10.05.2018 г. В молбата са развити съображения, че при осъществено от страна на молителя проучване относно имущественото състояние на обявеното в неплатежоспособност дружество, ставало ясно, че  в масата на несъстоятелността му присъства имущество, което трябва да се счете за такова, което може да бъде осребрено и да послужи за покриване на необходимите разноски за осигуряване нормалното производството по несъстоятелност на „Р.Т.“ ЕООД. Аргументи в изложената насока се извеждат от това, че в съдържанието на приетото в производството по чл. 625 ТЗ заключение по СФИЕ присъствал анализ на вещото лице, където се посочвало, че към края на финансовата 2016 г. дружеството-длъжник разполага според вписванията в счетоводния си баланс с ДМА, чиято стойност била равна на 12 501 хил. лв. Освен това справки в ТР на АВ показвали, че „Р.Т.“ ЕООД е сред субектите фигуриращи, като такива записали акции в дружеството – „Г.И.“ АД –в несъстоятелност, а именно то притежавало 2 500 000 броя налични поименни акции, като номиналната стойност на всяка от тях била равна на 1 лв. Това не изчерпвало притежаваното от „Р.Т.“ ЕООД имущество, защото същото имало и качеството на акционер в дружеството „К.М.Р.“ АД, от капитала на което притежавало 499 броя налични поименни акции, всяка с номинал от по 100 лв., като това акционерно участие обхващало 99,8 % от капитала. „Р.Т.“ ЕООД притежавало в своя собственост и безналични акции от капитала на търговско дружество - „ВАМО“ АД. Добавя се, че НАП е своевременно се е възползвала от правото си да наложи запор върху очертаните по-горе пакети от акции, които се притежават от неплатежоспособния длъжник. В обобщение молителя настоява, че в масата на несъстоятелността на „Р.Т.“ ЕООД е налице достатъчно по своя обем имущество, което може реално да осигури средства за посрещане на първоначалните обичайни и текущи разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Подчертава се това, че в текста на чл. 632, ал. 2 ТЗ законодателя не е поставил изискване имуществото предназначено за покриване на текущите разноски в несъстоятелността да се свежда единствено до краткотрайни активи, а напротив заложеното изискване е за достатъчно имущество, без да се отдава значение на неговия характер. В този смисъл водещия критерии не бил характера на активите, а тяхната стойност.   

С определение от 16.3.2018 г. постановено по делото съдът е определил сумата от 19 000 лв. за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност. В дадения 10-дневен срок за привнасяне на посочената сума, като разноски по делото е отсъства предприето плащане на същата от страна на кредиторите. Това е довело до постановяването по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ на Решение № 926 от 10.05.2018 г., с което съдът е постановил спиране на производството по т.д. № 3082/2017 г. по описа на СГС, VI-2 състав. Цитираното решение е вписано по партидата на „Р.Т.“ ЕООД, *** на 10.05.2018 г., като същото е влязло в сила, считано от момента на изтичане срока му за обжалване.  

Така установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Молбата с инкорпорирано искане за възобновяване на производството по настоящото дело е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по чл. 632, ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор. Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.

Инициативата за възобновяване относно спряното производство по несъстоятелност открито по отношение на „Р.Т.“ ЕООД, без съмнение е предприета от легитимирана страна по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. 1 ТЗ, тъй като депозиралия молбата субект /НАП/ е процесуален субституент на Държавата, за която са налице данни в кориците на делото, че разполага с неудовлетворени вземания от публично – правен характер. Видно е, че искането е упражнено в пределите на заложения 1-годишен срок, тъй като молбата е подадена на 10.05.2019 г. по пощата, което е последния възможен ден за предприемане на подобно процесуално искане, защото срокът за възобновяване на производството изтича именно на 10.05.2019 г.

За да бъде уважено искането за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 изр. второ предложение първо ТЗ, молителят – кредитор следва да удостовери по несъмнен начин твърдяната от него алтернативна предпоставка, а именно наличието на достатъчно имущество на длъжника. Необходимо е да се отбележи, че под налично имущество за покриване разноските по несъстоятелността законът има предвид наличието на такива краткотрайни активи от имуществото на длъжника, които биха послужили за извършване на непосредствено необходимите и належащи текущи разходи в производството по несъстоятелност. В този смисъл за възобновяване на производството по несъстоятелност трябва да се проведе не доказване в насока, че длъжникът разполага с дадено имуществено право, а че това имуществено право  се характеризира, като такова включващо в предмета си бързоликвидни активи, чието конвертиране може да позволи да се авансират разноските по заплащане на месечно възнаграждение на синдика, за запазване, оценка и продажба на имуществото на длъжника, и изобщо за осребряване на активите. Съдът не споделя виждането на кредитора отправил искането за възобновяване на производството, че законодателя не е ограничавал вида на имуществото, с което трябва да разполага масата на несъстоятелността, когато е предвидил хипотезата за възобновяване на производството по несъстоятелност, като единственото установено изискване е това имущество да е достатъчно. Под понятието „налично имущество“ употребено в нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ трябва да се разбира само имуществото свеждащо се до наличните парични средства /такива в касата или по банковите сметки на длъжника/, но не и останалото му имущество, още повече дълготрайните финансови активи, каквито са акционерните участия в други търговски дружества. Това е съвсем уместно, защото целта на първоначалните разноски нужни за провеждане на производството по несъстоятелност е чрез тях да се постигне покриване текущото възнаграждение на синдика и на всички други обичайни разходи, които същия следва да прави за да осъществява вменените му от закона функции. В този контекст тяхното набавяне не трябва да е свързано с процедури по осребряване на имуществени права, в тази връзка продажба на акции, което изисква поредица от процесуални действия, вкл. е необходимо съгласие на събранието на кредиторите по смисъла на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, чието провеждане според нормата на чл. 673, ал. 1 ТЗ е предвидено да се осъществява едва след одобряване на списъците по чл. 692 ТЗ. Предвид тези съображения визираните в молбата имуществени права върху акции няма как да бъдат квалифицирани като имущество, което може да бъде използвано за покриване на необходимите разноски в производството по несъстоятелност.

На следващо място по направеното в молбата на НАП процесуално изявление насочено към съда за посочване размера на първоначално необходимите разноски до извършване осребряване на имуществото, вкл. в масата на несъстоятелността, както и банкова сметка, ***ята на сезирания съд е следната : за съда по несъстоятелността не съществува задължение да определя повторно срок за внасяне на разноските при направено искане за възобновяване на производството – в чл. 632 ТЗ, защото разпоредба в този смисъл не е включена, а и за поискалия възобновяването кредитор възможността да внесе определената по реда на чл. 629б ТЗ сума съществува до момента на постановяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ и за това определянето на нарочен срок не е необходимо.    

По гореизложените мотиви сезираният съд намира, че не е налице нито първата, нито втората законова предпоставка по чл. 632, ал.2 изр.1, пр. 1 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност по т.д.№ 5440/2014 г. Ето защо, искането на кредитора Държавата, чрез нейния процесуален субституент   Национална агенция за приходите за възобновяване на производството следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, Софийски  градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от Национална агенция за приходите молба с вх. номер 61749/13.05.2019 г. /депозирана по пощата на 10.05.2019 г./, с която е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност на „Р.Т.“ ЕООД ***, с ЕИК ******, със седалище ***, провеждано по т.д. №  3082/2017 г. по описа на СГС, VI-2 състав.

Решението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, както и на основание чл. 622 ТЗ да се изпрати за вписването му по партидата на „Р.Т.“ ЕООД ***, с ЕИК ****** в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

Решението подлежи на обжалване, на основание чл. 633, ал.1 ТЗ, пред Апелативен съд, гр.София в 7-дневен срок, считано от момента на вписването му в Търговския регистър.

 

 

         СЪДИЯ :