№ 394
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100500066 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
Въззивникът АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ,
редовно призован по телефона, представлява се от старши юрисконсулт Д.
Д. - Хр., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. П. Г., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция за социално подпомагане,
с адрес на управление гр. София, ул. „Триадица" №2, срещу Решение №3033
11.10.2022г. по гр. д. №1709/202г. на ВРС, 7-ми състав, с което, по исковете на
Н. П. Г., ЕГН**********, с правно основание чл.128 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ
и чл.222, ал.3 от КТ, е осъдена АСП на РБ да плати на Н. Г. следните суми:
-306.60 лв. - остатък от дължимото трудово възнаграждение за
положен труд през м.08.2020г. по трудов договор за длъжността „социален
работник" в ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до окончателно
изплащане на задължението;
-306.60 лв. - остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността
„социален работник" в ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до пълното изплащане
на задължението;
-3066.05 лв. - остатък от дължимото обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за длъжността „социален работник" в ДСП-Варна,
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -
10.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и съдебни
разноски съобразно изхода в производството пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушения на материалния закон. Макар че фактическата
обстановка е правилно възприета и безспорна между страните,
първоинстанционният съд не е формирал правилни изводи по решаващия
спорен въпрос - дали след като е било прекратено правоотношението на
ищцата от 01.09.2020г., същата попада в кръга на служители, които съобразно
ПМС №240/31.08.2020г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020г., следва да получат
индексиране на основното възнаграждение. По този въпрос въззивникът
поддържа доводите си, заявени и пред ВРС, че тъй като ищцата не е била
страна по ТПО към влизане в сила на ПМС, спрямо нея актът на МС не
намира приложение. Изпълнителният директор на АСП на РБ е изпълнил
коректно задължението си по ПМС, като на 04.09.2020г. е увеличил всички
2
възнаграждения на работещите към този момент служители, съответно не е
можел да индексира възнаграждение на лице, което към този момент не е
било служител. При липса на основание за увеличаване възнаграждението на
ищцата, не е следвало да бъдат увеличавани и обезщетенията й по КТ. Сочи и
съдебна практика в подкрепа на позицията си.
По същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, при съответно присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор,
с който оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано.
Поддържа и развива твърденията и аргументите си пред първата инстанция за
относимост на ПМС №240/31.08.2020г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020г., и към
ищцата, с оглед на изрично предвиденото в него обратно действие, считано от
01.08.2022г., при още висящо ТПО. Увеличеният размер счита относим и към
обезщетенията при прекратяване на ТПО.
По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски.
С оглед изявленията на страните и по представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски и доказателства за
реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружени с
доказателства за извършени такива.
3
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: С оглед изложеното становище във въззивната
жалба моля да отмените решението на първоинстанционния съд и да
постановите друго, с което да отхвърлите исковата претенция на Н. Г. П., като
неоснователна. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, в минимален размер.
АДВ. Д.: При постановяване на решението моля да вземете предвид
следното: видно от депозираната въззивна жалба и становището ни, между
страните няма спор по отношение на приетите по делото факти. Основният
спор между страните е правен, дали ПМС № 240/31.08.2020г. е приложимо
спрямо въззиваемата, тъй като тя е била с прекратено трудово
правоотношение. Считам, че законодателят не е изключил от обхвата на §3а,
ал.1 ПЗР на Наредбата определените нови размери на индивидуалните
месечни заплати за служители, които са с прекратени правоотношения, като
при тълкуване на текстовете на изменената Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация и процесното постановление, може
да се направи извод, че работодателят е бил длъжен за служителите, които са
били в трудово или служебно правоотношение към 01.08.2020г., е следвало
да се индексират заплатите съгласно ПМС, като тази разпоредба има
ретроактивно действие и в случай, че законодателят е имал предвид само за
действащите трудови правоотношения от влизане в сила на ПМС, то изрично
щяха да бъдат изключени тези служители. Но тъй като те не са изключени,
няма такъв текст в разпоредбата, считаме, че правилно първоинстанционният
съд е възприел, че следва на ищцата да и се изплатят следващите и се
́́
обезщетения.
Моля да постановите решение в този смисъл.
4
Моля да ни присъдите разноските.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5