П Р
О Т О К О Л
№ 260056
|
Година |
18.02.2021 г. |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският
районен |
съд |
|
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Осемнадесети февруари |
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния
състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Съдебни
заседатели: |
М.Т. |
|
|
В.А. |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
Прокурор: |
Димитър Пехливанов |
|
Сложи за разглеждане
докладваното от |
Съдията |
|
НОХ |
дело |
номер |
789 |
по описа за |
2020 |
година. |
|
На именното повикване в |
13,30 |
часа се явиха: |
Подсъдимият
А.С.А. се явява лично, редовно призован, ведно с упълномощения от него защитник
адв. К.А., с пълномощно приложено по делото от по-рано, включително и такова,
приложено към депозирания на 10.11.2020 г. отговор във връзка с въпросите,
които следват да бъдат разгледани в разпоредително заседание.
За Районна Прокуратура – Пловдив се явява
прокурор Димитър Пехливанов, редовно призовани.
Пострадалият
Б.Г.М., редовно призован, не се явява.
Пострадалият Й.Г.К., редовно призован по
телефона, не се явява.
Докладва се
изготвената справка от деловодител при РС – Асеновград относно призоваването на
пострадалия Й.Г.К..
Пострадалата Й.И.К., редовно призована по телефона, не се явява.
Докладва се изготвената справка от деловодител при РС – Асеновград относно
призоваването на пострадалата Й.И.К..
Пострадалият
П.Н.Б., редовно призован по телефона, не се явява. Вместо него се явява адв. К.К., преупълномощена от адв. С.Г.П., редовно упълномощена от
пострадалия Б. да го представлява по настоящото дело. Към депозираната днес –
18.02.2021 г. молба са приложени и съответните писмени доказателства относно преупълномощаване
на адв. К.К..
Докладва се изготвената справка от деловодител при РС – Асеновград относно
призоваването на пострадалия П.Н.Б..
Пострадалата
А.Д.Г., редовно призована в Затвора в гр.Сливен, се явява лично, доведена от органите на РД“Охрана“
- Пловдив.
Пострадалият
Л.Б.Л., редовно призован в Затвора в гр. Пловдив,се явява лично, доведен от органите
на РД“Охрана“ - Пловдив.
За търговското
дружество „ИТАЛМОДАЛУЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в несъстоятелност, не се явява
представител, включително и упълномощеният синдик М.Г.С., редовно призовани.
За
търговското дружество „МИГТОН НЕТ“ ЕООД, в несъстоятелност, не се явява
представител. Не се явява и синдикът А.Н.Н., редовно призовани.
Съдебните заседатели М.А.Т. и В.Ц.А.,
редовно призовани, налице.
АДВ. А.:
Получил съм своевременно молбите за
предявяване на граждански иск от страна на П.Б., „ИТАЛМОДАЛУЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
„МИГТОН НЕТ“ ЕООД.
ПРОКУРОРЪТ:
Да, също съм получил своевременно предявените молби от П.Б., „ИТАЛМОДАЛУЧЕ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МИГТОН НЕТ“ ЕООД.
Докладва се постъпилата молба с
вх. № 260323/12.01.2021 г. от А.Н.Н., в качеството й
на синдик на „МИГТОН НЕТ“ ЕООД относно въпросите, които следва да бъдат обсъдени в
днешното разпоредително заседание.
Докладва се постъпилата молба с
вх. № 263736/17.11.2020 г. от М.Г.С., в качеството й на синдик „ИТАЛМОДАЛУЧЕ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД във
връзка с депозирания граждански иск.
Докладва се постъпилият с вх. №
263353/10.11.2020 г. отговор по чл.
247б, ал. 3 от НПК от страна на адв. К.А.,
в качеството му на защитник на подс. А.С.А., във връзка с въпросите, които
следва да бъдат обсъдени в настоящото разпоредително заседание. Препис е
изпратен на прокурора.
Съдът констатира, че на прокурора, подсъдимия, неговият защитник,
пострадалите и техните представляващи своевременно са връчени разпореждания по
делото, с които те са уведомени за въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, които
подлежат на обсъждане в разпоредително заседание.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание. Няма пречка.
ПОСТРАДАЛАТА
А.Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Л.Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. А.:
Да се даде ход на делото на разпоредителното заседание.
Съдът намира,
че няма пречка за даване ход на делото за разпоредително заседание. Предвид
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРИЕМА
и приобщава така постъпилите писмени доказателства.
СНЕ СЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ
А.С.А. - роден на *** г. в гр. Раковски, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, работещ като ЧСИ с район на
действие Пловдивски окръжен съд, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Получил
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОСТРАДАЛИТЕ
СВИДЕТЕЛИ
А.Д.Г.:
на 63 г., българска гражданка, омъжена,
неосъждана, с висше образование, в момента задържана в Затвора – Сливен,
безработна, без родство с подсъдимия, съпруга на св. Л.Б.Л..
Л.Б.Л.:
на 53 г., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с полувисше образование, задържан в Затвора
– Пловдив, безработен, св. А.Г. му е съпруга, без родство с подсъдимия.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност по
чл. 290 от НК, същите обещават да говорят истината.
Пристъпи
се към изслушване становищата на явилите се лица по въпросите, подлежащи на
обсъждане в разпоредителното заседание, а именно:
1.
Подсъдно
ли е делото на съда?
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми съдебен състав, считам, че делото е подсъдно на съда като родово
компетентен такъв.
АДВ. К.:
Считам, че делото е подсъдно на съда.
ПОСТРАДАЛАТА
А.Г.: Потвърждавам становището на прокурора.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Л.Л.: Потвърждавам становището на прокурора.
АДВ. А.: Делото е подсъдно родово на съда, не
е местно подсъдно, но по този въпрос имаме произнасяне от ВКС с нарочно
определение, с оглед отвода, който са си направили всички съдии в Пловдив.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Подкрепям това, което каза моят защитник.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след проведено съвещание, намира, че
делото е подсъдно на съда, поради което и
няма пречка същото да бъде разгледано, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО
е подсъдно на РС – Асеновград.
По отношение
на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно:
2. Има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство?
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
АДВ. К.:
Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
ПОСТРАДАЛАТА
А.Г.: Потвърждавам становището на прокурора.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Л.Л.: Подкрепям становището на прокурора.
АДВ. А.:
След изменението на чл. 250, ал.
1, т. 2 през 2017 г. няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Преди тази дата имаше, тъй като по наше мнение
описаното деяние в обвинителния акт не представлява престъпление, но това вече
отпадна като основание за прекратяване на наказателното производство, т.е. няма
основание към настоящия момент.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Подкрепям това, което каза моят защитник.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след проведено съвещание, намира,
че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
НЯМА основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По
отношение на чл. 28, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно:
3. Допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници?
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че на ДП не е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила, което да е ограничило правата на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. След като внимателно се познах с отговора на защитата
по чл. 247, ал. 3, в която се твърди за допуснати
в изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, довели до
неяснота на обвинението, в което са посочени и отделни примери, фрагментарно разбира
се избрани не в контекста на цялостното изложение, мога да кажа следното:
Още със
самото начало на изложението на защитата, че подзащитният не оспорва факта на
превеждането на паричните суми на процесните дати, това говори за едно много
добре и ясно разбрано обвинение, защото именно това е обвинението на
прокуратурата. Сега, дали парите са негови, или не са негови, дали парите са
чужди, това е въпрос по същество, което не може и законът забранява да се
обсъжда в настоящото производство. Именно това на мен ми говори, че обвинението
много добре е разбрано и възражения в тази
насока ми се струват неоснователни.
На
следващо място, отново с уговорката, че аз няма да се спирам по същество на
процеса така, както е сторено в отговора, ще коментирам единствено и само смисловите
според защитата противоречия, които са довели до неяснота на обвинението. Така
например такова възражение е на лист 2, последен абзац, относно периода, в
който е извършено изпълнителното деяние досежно, че на две или три от датите
паричните средства, за които се твърди, че са присвоени, са присъствали в
сметките, което е било в противоречие с изложеното в обвинителния акт. Внимателният
прочит на обвинението, конкретно в диспозитива, ще се даде да се разбере, че
касае за период от - до, ние не коментираме отделни деяния във връзка с чл. 26,
продължавано престъпление, където ще следва действително да има разбивки. Естествено,
че в този период се коментира цялата процесна сума и ако прокурорът беше излязъл,
конкретно от периода, с различна сума от коментираната в диспозитива, тогава
бих се съгласил, че има смислово противоречие в обвинителния акт. Както е
известно, предполагам на всички страни, в сметките, от която са присвоени
според прокуратурата паричните средства, не е такава с отделни депозити, не е
такава с отделни партиди, а освен това законодателят незадължава прокурора да
конкретизира всяка отделна сума от коя партида излязла, когато става въпрос за
чл. 201, още повече че като в резултат на увреждащо престъпление за нас като
прилагащи закона е важно да се посочат някакви съществени неща – пострадали
лица, като тук отварям скоба, че възражението относно пострадалите лица, че не
са такива, е уредено с няколко решения на Гражданската колегия на ВКС, за които
мисля, че няма спор, там се сочи кои лица са собственици, респективно и пострадали
на парични средства внесени по специалната банкова сметка ***.
На
следващо място, описание на изпълнителното деяние, описание на разпоредителните
действия, които в този обвинителен акт са описани много подробно, защото знам,
че няма да стане ясно на колегите и за това съм се постарал да пиша доста
по-подробно и увреждащата последица от
разпоредителните действия е обсъдена много детайлно. Защо, след като според
прокурора се е разпоредил подсъдимият със средствата, е настъпила вреда и какъв
е точният размер? Дотук противоречие няма.
Внесените парични средства по сметката, както казах, са собственост на
длъжниците, дали негов роднина, или негов пълномощник е ирелевантно по този
въпрос. В обвинителния акт много точно е
посочено, детайлно, кой и на коя дата е внесъл тези средства, като упрекът в
тази насока го считам за несправедлив, както посочената на чл. 24 от ЗЧСИ
отнесен към поверяването на паричните средства отново изваден от контекста на
обвинителния акт, като в обвинителния акт, в диспозитива, много ясно е
посочено, че според прокурора паричните средства се поверяват по реда на чл.
455 от ГПК. Няма нищо общо с чл. 24 от ЗЧСИ.
Следващото
възражение за това дали не една от
датите подсъдимият е имал качество на длъжностно лице е въпрос изцяло по
същество и това изобщо не следва да се обсъжда в днешното съдебно заседание, в
днешната процедура, най-вече заради това, че прокурорът е описал в обвинителния
акт защо счита, че подсъдимият притежава това длъжностно качество в тази
хипотеза. Ако това се установи, че не е така, следва със съответния съдебен акт
да се поправи, респективно да се оправдае, като това не е основание за връщане
на делото.
Следващо
възражение, последно за това, че прокурорът си е позволил да упражни едно от
правомощията си и да отдели материали от делото, аз лично не го разбирам, при
положение че в конкретното производство са повдигнати обвинения за по-малко
пострадали лица, за по-малко изпълнителни деяния, които за мен лично улеснява
защитата, при положение че става въпрос и за по-ниска сума, по-лесно да
организира защитата. Отделно от това дали прокурорът ще упражни правото си по
чл. 216 от НПК е изцяло по негово усмотрение, като в случая се е мотивирал защо
го е направил и по така отделените материали производството продължава да е
висящо, така че какво ще се случи там, все още нямам никаква идея, събираме
доказателства като считам, че този
въпрос не следва да бъде обсъждан в днешно съдебно заседание, тъй като законът
изрично дава такава възможност на прокурора в фазата на ДП.
Последно,
отново едно възражение, което години
наред си вървят, това, че след присвояване на сумата по сметката е останала
такава надвишаващата инкриминираната, то това не е нещо, което е необяснимо,
при положение че самата сметка е такава на ЧСИ, в която се внасят суми от много
повече длъжници от тези, които са пострадали и са ощетени в случая, като в
конкретното производство от значение е не дали е останала сума в сметката, а
налице ли е увреждаща последица от тези преговори. Мисля, че в хода на
разследването това е установено и е описано в обвинителния акт защо се счита,
че има такава увреждаща последица. Що се касае до преводите на парични средства
в сметка на „Прокредит“ и на „ОББ“, визирана от прокурора като разпоредителното
действие осъществяващо състава на чл.
201, то възражението, че двете сметки на физическото лице А. за мен е
неправилно посочено, тъй като едната сметка в „Прокредит банк“ е на ЧСИ, а не
на физическото лице А.. Другите суми, които са посочени от прокурора като
налични и преведени в „ОББ“ сметката, то е написано в обвинителния акт
илюстрират нейната, на сметката имам предвид, насоченост като лична такава, за
плащане на сметки и т.н.
В този
ред на мисли, г-н Председател и уважаеми съдебни заседатели, намирам, че няма
смислови противоречия в обвинителния акт, които да са довели до неразбиране на
обвинението, което е и идеята на закона по т. 3, това че сме ограничили правото
на защита и повечето въпроси, които възникват, считам, че следва да се изяснят
в процеса на доказване на делото и при евентуално отрицателен отговор на тях да
се произнесе със съдебния акт.
АДВ. К.: Считам, че по ДП не са допуснати остраними нарушения
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.
ПОСТРАДАЛАТА
А.Г.: Да Ви кажа, аз не съм чела точно
нещата, никой не ми ги е предоставил, но като изслушах прокурора, мисля, че
може би няма нарушения, доверявам се на прокурора.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Л.Л.: Мисля, че по ДП не са допуснати отстраними нарушения
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните ми права.
АДВ. А.: За мен несъмнено има допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на обвиняемия и аз продължавам да твърдя, че обвинението не е ясно,
неразбираемо, противоречиво и моят подзащитен не може да разбере за какво иде
реч, защото както прокурорът правилно отбеляза в началото на отговора по чл.
247б, ал. 3 от НПК, изрично заявяваме позиция, че парите на трите дати,
посочените три суми, са били теглени от специалната сметка, да, но твърдим, че
това са пари на А. от събрани, дължими му пропорционални и обикновени такси, те
са негови средства и неразбираме къде е присвоителната ме дейност, да, парите
са там, но защо да има присвояване? За мен обвинителния акт не отговаря на
стандартите по Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по ТД № 2/2002 г. на
Общото събрание на Наказателната колегия, т. 4.2, където изрично е записано, че
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат
всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Ненапразно, аз ще
направя малка хронология, делото досега е връщано 5 пъти от съда и аз съм 6 път
пред Вас, 2 пъти окръжният съд и 3 пъти от
РС – Асеновград и то за едно и също нещо, което прокуратурата отказва да
отстрани. В окръжния съд какво направи? Там обвинението беше по 203 и за това
обвинението се гледаше в окръжния съд. Два пъти съдия Буюклиева го връща делото с указания да
се каже защо тези пари са на тези лица, които са теглени, при положение че се
твърди, че е обща сметка и защо за тях е щетата. Два пъти прокуратурата отказва
да направи и понеже видя, че изтичат сроковете, тогава имаше възможност да се
прекрати делото, какво направиха – измениха подсъдността?! Махнаха особено
големите размери и особено тежкия случай, отидохме на 202 и се явихме пред Вас,
само че два пъти съдия Пашова и веднъж колегата Бабаков, те прекратиха пак със
същите указания и ясно заявиха, че тези указания, които са дадени от тези
съдии, те не са изпълнени, защото вижте какво пише. Аз няма да се спирам
подробно пункт по пункт на отговора, тъй като Вие сте го чели, запознати сте с
него, но ето какво пише на стр. 17, казва така:
„В периода 11.06.2013 г.
до 16.07.2013 г. /вкл./, събраната обща сума конкретно по тези дела в размер на
660 905.95 лв. / шестстотин и шестдесет хиляди
деветстотин и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, е била налична по
специалната банкова сметка, ***, открита за целта от ЧСИ А. в „Прокредит Банк““.
Точка. Значи през целия този период тази сума е била налична. Е, като е
налична, как да е присвоена? Това твърдяха и другите обвинителни актове. Това е
едно от основанията съдия Бабаков да го върне с изрични указания. От къде идват
проблемите? За мен проблемите идват първо от това на какво основание и с
непосочване на основанието, с което моят подзащитен е длъжностно лице. В
обвинителния акт се твърди, че той е длъжностно лице на основание чл. 93, т. 1,
б. „б“ от НК. Само че там има няколко
хипотези! И вече тук, смесвайки различните хипотези, прокуратурата стига до
тези противоречиви изводи, защото той не е длъжностно лице понеже заема работа
свързана с опазване на обществено и лично имущество, а то е длъжностно лице,
само защото има качеството на ЧСИ, ако беше достатъчно само да бъде длъжностно
лице, защото събира пари, нямаше с приемането на ЗЧСИ, нямаше ЧСИ от Народното
събрание да бъдат обявени по законодателен ред за длъжностни лица, т.е.
длъжностно лице е, защото е ЧСИ, не защото събира, не защото му се предоставя!
Какво му се предоставя на съдебния изпълнител? Навсякъде е използван този
термин. Нищо не му се предоставя. На него му се вменява държавна функция по
принудително изпълнение, той взима насила парите, той взима насила предметите,
които трябва да бъдат предмет на изпълнително дело, за да бъдат осребрени
вземанията и т.н., така че на него никой нищо не му предоставя и в момента, в
който той губи качеството на ЧСИ, на 15.07.2011 г., на 16-и той вече няма това
качество. И тук вече се позоваваме на едно решение от 93 година. Ама първо го
вижте! През тази година, през която е взето отношение, какъв е бил текстът на
това решение, то е съвсем друга редакцията на чл. 93 тогава, нямаше ЧСИ, нямаше
помощници, нямаше нотариуси, нямаше нищо! Освен това, другата грешка на
прокуратурата е, че неразбирайки същността на качеството на длъжностно лице,
приема навсякъде, че той длъжен, на него му са предоставени пари да ги пази и
да ги управлява. Не, той не пази, той се разпорежда с парите. И това изрично е
записано в закона и когато се твърди, че ЧСИ няма право да тегли от специалната
сметка, трябва да се види какво представлява тази специална сметка. Оттам идват
парите, които са от осребряване на имуществото на длъжниците, но в тях са
таксите по т. 26 за тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. То е ноторно
известно, а и законът казва така, че когато постъпят тези суми, те не се внасят
авансово, противно на това, което пише в обвинителния акт, тези суми ,
пропорционалната такса, тя се събира от длъжника и тя се удържа от сумите
внесени по специалната сметка. В тази връзка искам да обърна внимание на
следното, че два са спорните въпроси във връзка с това как той трябва да получи
тези суми. Вярно е, регламентиран е видът какво представлява сметката, но
според моето становище, това представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и на това основание
се взима от съдебния изпълнител парите. Друго становище, което е също
разпространено в практиката и в теорията е, че той не е страна, не е взискател
по изпълнително дело, поради което при получаване на таксите първо се отделят
парите по т. 26, което представлява неговото възнаграждение и се разпределят
останалите суми, т.е. той има право на тях. Сега, той дали ще ги изтегли и дали
ще ги държи в специалната сметка, дали ще ги преведе по друга негова сметка,
това негово право, неговото възнаграждение той разполага както си иска. И ние
това твърдим! Да, три дати, но поставяме въпроса – как да разберем и защо
прокуратурата смята, че това е точно по тези дела и точно тези три дати са
изтеглени парите по тези дела? Поставя се и втори въпрос, който е много важен –
добре, на първата дата, 11.06.2011 г., той е изтеглил определена сума по шестте
дела, по кое дело от шестте дела той е изтеглил тази сума? Колко пари е
изтеглил? Колко пари са останали? Аз оттам нататък съзирам и другата грешка,
която прави прокуратурата и всичко това, което говоря е самостоятелно основание
за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
прокуратурата, но това, което сега ще Ви кажа, то е допълнително нещо, което аз
не съм го написал в отговора и това е – вижте как е написан обвинителния акт,
обвинение по чл. 202, вр. чл. 201, няма
по чл. 26, във всички други обвинителни актове, ако бяха погледнали, и там аз
поставям въпроса – какво престъпление е извършил и как А. да разбере какво е
извършил? Едно-единствено престъпление ли е извършил? Множество престъпления ли
по смисъла на чл. 23 от НК? Продължавано престъпление ли е извършил? Продължено
ли е престъплението? За мен няма спор, че след като имаме теглене на дата,
теглене на пари на три дати, на три различни дати по шест различни изпълнителни
дела, че има множество деяния. Тук въпросът е 23 или 26 от НК. Несъмнено е 26,
но не може да се каже, че е сгрешено, защото той и така е привлечен. Последното
постановление за привличане на обвиняемия чл. 26 го няма. Нямаме извършено
продължавано престъпление. Тогава какво престъпление е извършил А., след като
сочат три дати? Само че защо е неправилно така, слушайки прокурора, мисля, че
това е направено с цел да не се обясни, защото когато имаме три отделни деяния
на три дати, трябва да се каже коя сума, от коя сметка с колко е намаляло по
кое конкретно изпълнително дело. Бягайки
от чл. 26 прокурорът казва, ама ние не го
казахме, защото сочим период, ама те не
са извършвани непрекъснато, то не е продължено престъпление, за да си извърши.
За мен само на това основание, липса на чл. 26, както са описани деянията,
несъмнено сме изправени пред тази хипотеза, е достатъчно за прекратяване на
съдебното производство и за връщане на делото. Що се касае до това кой е
пострадал? Сега, тук много вярно отбеляза прокурорът, че има практика, за
щастие аз имам пък много богата практика по тези дела, включително и във
Върховния съд, на кой са парите внесени по специалната сметка и прокурорът
казва така: „Средствата са на длъжниците“, като цитира решение на Върховния съд
и слага точка. Само че Върховният съд продължава: „Те са на длъжниците, но са
предназначени за удовлетворяване на взискателите, без длъжниците да имат право
да се разпореждат с тях.“. Това е целият текст. И тогава кои са пострадалите? Длъжниците
ли? Какви пострадали са? Освен това има практика на Върховния съд, който казва,
че с извършване на публична продан се погасява вземането, което се погасява
частично, ако сумата не е достатъчна и пълно, ако сумата е достатъчна,
събраната сума за погасяване на вземането, т.е. ощетени са винаги взискателите
в случая, защото те са предназначени за взискателите, длъжникът няма как да е
ощетен, защото той в никакъв случай не може да получи тази сума. Бил
собственик? Какъв собственик си без да имаш право. Те даже не казват и че са
собственици. Казват, че принадлежат на, а не казват, че са собственост на. Така
че за мен и тук имаме пак накърняване, което не наша работа, но
накърняване правата на пострадалите. В тази връзка, когато опрем до
гражданските искове, аз ще взема становище относно правото им дали имат правен
интерес, или не. Така че липсата на
конкретика, по коя точка моят подзащитен е длъжностно лице и по коя хипотеза на
чл. 93, б. „б“ и непосочването на това, че се касае за продължавано
престъпление е абсолютно основание за прекратяване на производството и за
връщане на делото. Сега вече на мен ми става ясно защо прокурорът е разделил
делото, защото Вие ще видите, първо беше за 33, после за 25, за 24 изпълнителни
дела, сега го въртим за 6 случая. Прокурорът казва: „Мое суверенно право е“. Не
е негово суверенно правно и аз нямам да отнема много от Вашето внимание, искам
само да кажа в тази връзка, да цитирам Решение № 1/27.01.2005 г. по КД № 8/2004 г., което е
образувано не по искане на някой друг, а по искане на Главния прокурор на
Република България, като с искането се иска обявяването за противоконституционността
на изменената ал. 6 на чл. 26, както и за престъпления, извършени преди внасяне
на обвинителния акт, но невключени в него. И там казва главният прокурор защо
тази норма е противоконституционна, защото по този начин се ликвидира
институтът на продължаваното престъпление и прокурорите не могат да правят
каквото си искат, те могат да разбиват продължаваното престъпление, което се
обезсмисля, на което Конституционният съд за съжаление там имаше и наказателни
съдии, но г-жа Друмева е била докладчик, казва така, че има два подхода, има сходни подходи при
различните уреждания на материята, първият е институтът на продължаваното
престъпление да бъде уреден в чист вид, при който подход няма да има разкъсване
на института му, а при вторият подход, какъвто са приели законодателят според
КС деянията, част от продължаваната престъпна дейност, неразкрити до внасяне на
обвинителния акт се изключват от рамките на продължаваното престъпление, т.е.
ако действително ние имаме неразкрити престъпления, тогава те не се включват.
Това е целта! А не ние имаме 5 обвинителни акта внесени с едни и същи
престъпления и се оказва, че в 6 обвинителен акт ние ще ги отделим от другите.
И какво казва КС? Че аргументите
преведени в искането от главния прокурор визират именно евентуално неправилно и
недобросъвестно прилагане на особената част на ал. 6 от чл. 26, и тук се
твърди, че всъщност трябва да се касае за недобросъвестност на прокуратурата и
нарушение на задълженията да преследват престъпленията при това разглеждане. За
това съм искал и мисля, че това е едно съществено процесуално нарушение, което
съдът предполагам, че ще ми отговори, ако изобщо се стигне да ми отговаря на
всички моя възражения, ще ми отговори, че съдът не е компетентен. Не съм много
съгласен и ще Ви кажа по какви причини. Решението на КС е от 2004 г. НПК е от
2007 г. В чл. 216 на НПК е дадена възможност да се разделят ДП, но ако имаме
различни престъпления, а не ако е налице продължавано престъпление и за това аз
обжалвах акта на прокурора за разделяне като твърдя, че, за да са налице условията,
трябва да имаме няколко престъпления, ако приемем 5 – 6 на прокурора, че това
са отделни и различни престъпления, да, ако не е продължавано престъпление може
да се разсъждава в този смисъл, но за мен това се отговори на въпроса – защо
нямаме продължавано престъпление? Въпреки че в същото това постановление на
прокурора той изрично казва, че прокурорът бил суверенен да се произнесе по
това кои от деянията по продължаваното престъпление следва да включи и него в
обвинителния акт, което за мен е не е така. С това несъмнено се накърняват
правата на обвиняемия, защото се касае за престъпления, които са част от продължавано престъпление, 216 от НПК
непозволява да се прави разделяне, то се прави на ДП, съдът следи за нарушаване
на правата на подсъдимия навсякъде на ДП, че ако нямаме тук нарушаване, къде
другаде имаме? Да, приемем, не е предвиден изричен съдебен контрол, но аз
мисля, че щом конституционалният контрол не е предвиден, както за други, но
смятам, че в рамките на това производство, още повече че то е ново по чл. 248,
няма никаква пречка Вие да се произнесете по този въпрос. Така че аз смятам, че
има достатъчно други, всичко съм изложил достатъчно подробно, Вие сте
запознати, но това е не е ясно, по кое дело, на коя дата, колко пъти е изтеглил
и защо се смята, че това са суми точно на тези лица, а не на други лица, при
положение че след изтегляне на тези 660 000 лева по сметката, която е
предадена на В. са му предадени 1 011 000 лева. Предадени са му тези
пари, защото може да бъде по същата логика всяко едно дело, изпълнително дело,
което прокуратурата и разследващите да кажат, че това дело е преследвано.
Второ, защо при превода от сметка по сметка само по себе си да представлява
престъпление присвояване? Да, възможно да е бъде нарушение, дисциплинарно, но
сметката се води на ЧСИ, но както ЕТ те са физически лица, там няма различна
правосубектност както ние адвокатите имаме адвокатски сметки, но ние нямаме
друго качество, нямаме друга правосубектност. В негова парична сметка ги
превежда тези пари и след като ги превежда тези пари в негова лична сметка от негова
сметка, макар и специална, и твърди, че са негови лични суми, къде е
присвояването, какво се присвоява? Не следва ли тези суми да са разпоредени,
къде са отишли и т. н.? Пак казвам, не е ясно защо точно тези изпълнителни лица
и по тези изпълнителни дела, на коя дата и колко е присвоено? Това са все неща,
които са от значение за организиране на защитата ни. Друг е въпросът, че ние
искахме на ДП събиране на други доказателства, които не ни се уважиха и то с
оглед основната ни теза – парите са наши, и ние знаем, че са наши, защото, ще
отворя една скоба, но ние имахме заведено дело пред КПКОНПИ, спечелихме го! И
там има разбито от – до, как А. е станал ЧСИ до ден-днешен колко дела, какви
пропорционални такси, каква лихва, 4 – 5 000 000 излиза, че той е
имал негови пари към онзи момент. Ние твърдим, че така както е написан
обвинителният акт не ни дава в пълен обем да упражним правото си на защита и
подробно изложените съображения в отговора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Подкрепям това, което каза моят защитник.
Според мен има допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните ми права.
Тази сметка, специалната сметка, по която постъпват, да речем днес продавам за
100 000, плащат се тези пари от евентуалния купувач и от тези
100 000, казано принципно, 10 000 са мои, те могат да стоят по
сметката докогато си искат, а аз съм имал от 2006 година досега около 10 000 дела и някои са за милиони.
ПРОКУРОРЪТ
РЕПЛИКА: Уважаеми г-н Председател, слушах
внимателно това, което каза колегата, и продължавам да съм убеден, че е разбрал
много ясно обвинението, защото изцяло или почти цялата му реч беше по същество
на делото като заключителна такава, касаеща разпоредителни действия, касаеща
виновност, касаещ правосубектност и т.н., поради което аз няма да навлизам,
защото съм с ясното съзнание в каква процедура сме. Едно-единствено нещо мога
да се съглася с колегата – това е, че съвсем основателно делото е било връщано
5 пъти, но не заради причината, която той изтъква, защото оставам с
впечатлението, че много добре умее да борави с част от цялото. Изтъква се един
аргумент, който изключен от основния и се надгражда над него, за да се затвърди
тезата. Предишните обвинения са касаели период, който не е конкретен, ще
сложа в кавички период до завършване на
ДП е меко казано абсурден. Аз съм част от тази система и за това поемам също
критика. Съвсем основателно при такъв период, неконкретизиран, няма как да се
организира защитата. Това какво е дала като указания съдия Буюклиева и
конкретно за присвоителните действия отново не отговаря на истината, защото там
се говори за експертиза свързана с
данъчните престъпления, в които е бил
обвинен. Видите ли ЧСИ не пазел средствата! Добре, а докато ги разпредели
състоянието в сметката какво прави? Тези средства стоят 1 година в сметката.
Кой ги пази? Кой отговаря за тях? Дали е длъжностно лице, дали той разполага с
тези правомощия, описани в обвинителния акт, е въпрос по същество на делото.
Ако се установи, че не е, то тогава знаем какъв ще е изходът на делото. Аз съм
описал много подробно защо считам, че всеки лев, който е преведен като подробно
е описан и по дата, когато са превеждани тези пари по сметката, защо са
присвоени и с какво е присвоителното деяние. Стигаме до другия спорен въпрос,
който колегата, че не съм посочил чл. 26, ми аз считам, че няма чл. 26! Защо
трябва Вие да ме упреквате, т.е. едва ли не да ми казвате, че има 26! Ами аз
казвам, че няма 26! Да, това е спор по същество. И когато съм описал в обвинителния
акт, че става въпрос за едно деяние отново съм описал, че става въпрос за едно
решение, това е разликата, разковничето, решението, когато е едно решение и се води по това решение и се извършват
останалите движения,телодвижения, както се нарича в практиката, за мен деянието
е едно. Аз съм се мотивирал защо е едно деянието и за това е посочен период, а
не защото бягам от отговорност. Аз ако бягах от отговорност нямаше да опиша и
ако се притеснявах, конкретно всеки превод по сметката и защо са точно тези
пострадалите? Ами защото за тях е настъпила вредата! Вие се опитвате сега да ме
убедите, по-скоро съдът да убедите, че едва ли не е невъзможно да се извърши
присвояване от страна на ЧСИ, ми напротив, в сметка, специална, в която внасят
парични средства стотици длъжници изкарването неправомерно на тези парични
средства естествено, че касае част от тези длъжници и няма как то е невъзможно
да се опише лев по лев, че това е на Иван, това е на П. това е на Симеон, важно
и съществено е за кой настъпва вредата! И аз съм написал много точно за кого
настъпва вредата. Вредата е за тези, които няма парични средства да се извърши
разпределението. Не за взискателите! Аз съм посочил ТР на ВКС в тази насока и
мисля, че тук спор няма. Когато за тези конкретни 5 – 6 дела е настъпила
вредата е кой да е пострадал? Увреждащото деяние за кой да е? Естествено, че е
за тях. Ако беше настъпила за други, щеше да е за тях. Точно за тези 6 дела е,
защото когато приключва делото, дейността на В., за тези хора няма пари. То
пише в обвинителния акт коя година. Периодът е посочен. Изцяло това, което Вие
казахте за мен е 90% е по същество, значи Вие прекрасно разбирате обвинението –
дали е длъжностно лице, дали е имал правосубектност, дали са собственици, дали
е настъпила вреда, за кого, това ако не е пострадал, вас какво ви засяга, ако
не е пострадал и кой не е пострадал, какво общо има това с подсъдимия? Какво
общо има пострадалият с подсъдимия? Той
се защитава от това, че не е извършил разпоредителните действия, а дали парите
са негови, както каза подсъдимият: „Аз имам 100 000.“, това е по същество.
Рамките са много ясно посочени, става въпрос според прокурора за едно деяние и
няма задължение прокурорът да включва 26. Такова задължение в практиката и в
НПК няма. Дали едно деяние и не става въпрос за множество престъпления, става
въпрос за едно, единно престъпление! Това че е в период, всички знаем колко
кражби и всякакви други престъпления са инкриминирани в период. За прокурора,
за мен, като вътрешно убеждение става въпрос за едно взето решение, което се
изпълнява с три акта.
АДВ. А. ДУПЛИКА: С
това завършвам, едно взето решение с три акта, общност на умисъла, както
казахте 26, отделни деяния, три акта. Ние не говорим за съучастие. Общност на
умисъла три акта, три деяния, три дати обаче по 6 дела, ако тук нямаме
класическа форма на продължавано, иначе ще бъде продължено, но при положение че
имаме повече от едно деяние на три дати са теглени парите няма как трите
тегления да бъдат едно теглене.
След изслушване становище на страните и след проведено тайно съвещание, според
съда на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалното право на защита на обвиняемия и неговия
защитник, които няма как да бъдат отстранени в съдебно заседание. В този смисъл
искането на адв. К.А., в качеството му на защитника на подс. А., за връщане на
делото на прокурора поради противоречия, неясноти и липса на факти в
обвинителния акт, се явява основателно,
като то следва да бъде уважено, по следните съображения:
Въпросът относно точното изясняване на длъжностното
качество на подс. А.А. е бил поставен и в
разпоредително съдебно заседание проведено на 20.12.2018 г. по НОХД №
129/2018г. по описа на РС - Асеновград. Липсата на изложени от прокурора съответни
обстоятелства относно съдържанието на това качество се явява една от причините
делото да се върне на Окръжна прокуратура - Пловдив за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото
на защита на подс. А.. Същият въпрос се поставя отново и в настоящето
разпоредително заседание. Внимателният анализ на изготвения обвинителен акт
дава на съда основание да направи извод, че все пак прокурорът от РП - Пловдив
е изпълнил задължението си и е изложил в своите мотиви своето виждане относно
съдържанието на този елемент от състава на чл. 201 от НК. От изложеното на стр. 1 и стр. 28 от
обвинителния акт се установяват мотивите на прокурора защо той приема, че в
периода от 11.06.2013 г. до 16.07.2013 г. подс. А. е имал съответното
длъжностно качество по смисъла на чл. 93, ал. 1,б. ”б” от НК, поради и което
съдът е на становище, че твърдяната от защитника непълнота по отношение на това
обстоятелство в настоящия обвинителен акт не е налице.
По отношение на сочените в обвинителния акт
периоди, през които се твърди, че подс. А. и извършил престъплението и размерът
на сумите, съдът е на становище, че в така изготвения обвинителен акт са налице
съществени противоречия, неточности и неясноти.
На стр. 1 и стр. 2 от обвинителния акт прокурорът
твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена
единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на
имуществото на длъжниците. Той тряб***а да има
отделни сметки определени за получаваните такси и разноски. Отново според
обвинителния акт, на 20.10.2006 г., на
основание чл. 24, ал. 1 от ЗЧСИ, обв. А.А. е сключил
договор с представител на “Прокредит Банк” АД за откриване на специална банкова
сметка ***”. ***. А. на 30.11.2009 г. искане за регистрация в приложението, с
парите по специалната банкова сметка ***да единст***ено ЧСИ, както и да борави с приложението на банка
„Прокредит Банк” - „интернет банкиране”. Така изложените мотиви, ведно с
допълващите ги такива изложени по нататък, в останалата част на обвинителния
акт, създават предпоставки за различно тълкуване, тъй като не става ясно, на
първо място, кой е процесният период според представителя на държавното
обвинение: този посочен в диспозитива на обвинението - от 11.06.2013г. до
16.07.2013г. /вкл./, някой от тези посочени на стр. 2 от обвинителния акт, а именно от 25.03.2011
г. до 18.02.2014 г., или от 14.01.2013 г. до 16.07.2013 г., или пък периодът
е този от страница 23 от обвинителния
акт - от 01.09.2029 г. до 22.08.2013 г. На второ място, във връзка с изложеното
от прокурора по отношение на специалната сметка, то не става ясно как са били
осчетоводявани постъпилите в тази сметка суми и по какъв начин постъпилите суми
са били свързвани с водените от ЧСИ А. изпълнителни дела, т. е. постъпилите
суми в специалната сметка като цяло са „неперсонифицирани“ или по всяко едно от
изпълнителните дела е била водена отделна партида за постъпилите и изплатени
суми по него. В тази връзка липсват и мотиви и анализ на водените през годините
от ЧСИ А. изпълнителни дела и на осребреното имущество на длъжниците преминало
като суми по тези дела и съответно банкова сметка. *** не би бил
необходим, ако не беше налице твърдението на лист 19 от
обвинителния акт, че на 11.06.2013 г. подс. А. взел решение да присвои парични
средства от специалната банкова сметка в „Про Кредит Банк”, собственост на
длъжниците по ИД № 266/2009г., ИД № 67/2009г. ИД № 754/2010 г., ИД № 501/2011
г., ИД № 749/2011 г. и ИД № 698/2011г., като по банков път превел от
специалната банкова сметка *** „Прокредит Банк” №: BG21PRCB92301013439526, парична сума в размер на
250 000.00 лв. както и твърдението, съдържащо се в следващия абзац, където се
посочва, че на 11.06.2013г. салдото по специалната банкова сметка в „Прокредит Банк”, IBAN: ***, на
ЧСИ А., след извършване на неправомерния паричен превод от 250 000.00 лв. по
своя собствена разплащателна сметка, било 1 614 764.76 лв. След тези твърдения,
то основателен се явява в тази ***ръзка и поставения
от защитника въпрос (чийто отговор не се съдържа в обвинителния акт) при това салдо и липса на изложени факти в
обвинителния акт относно общия броя на водените от ЧСИ ИД и събраните по тях
суми и конкретика относно тяхната отчетност, кое свърза събраните суми по цитираните
шест изпълнителни дела с твърдяната за преведена на 11.06.2013 г. паричната сума в размер на 250 000.00 л***.
При посочените в обвинителния акт различни салда на
специалната сметка от 26.06.2013г. и от 16.07.2013г. , сходни изводи следва да
се направят и по отношение на преведената на 26.06.2013 г. сума в размер на 200
000.00 лева, както и по отношение на преведената на 16.07.2013г. сума в размер
на 240 000.00 лева. Между впрочем по отношение на разликата в салдото на
специалната сметка след датата на твърдения превод от 16.07.2013г. е налице и
неяснота - на стр.21 се твърди, че размерът е бил 956 678.68 лева, а от
изложеното на лист стр. 23 от обвинителния акт става ясно, че към датата на
предаване на архива в специалната сметка е
имало налични 979 415.94 лева. Тъй като все пак се твърди, че подс.А. е
присвоил конкретна сума от специалната сметка по конкретни 6 бр. изпълнителни
дела, то при всички случаи прокурорът е длъжен да изложи мотиви и за тази
разлика в салдото.
Предвид констатираното от съда то основателно се
явява и възражението на защитата относно неяснотата и противоречието в
инкриминирания период във връзка обвинението, за което подс. А. е бил предаден
на съд.
На стр. 5 от обстоятелствената част на обвинителния
акт е записано, че „през процесния период на извършване на инкриминираното
деяние, а именно за времето от 11.06.2013 г.до 16.07.2013 г./вкл./, преди да
бъде присвоена от подс. А. от специалната банкова сметка в „Прокредит банк”, е
била налична сумата по изпълнително дело №266/2009 г. по описа на ЧСИ А., в общ
размер на 77 501,92 лв.,собственост на длъжника по делото Б.М.”.
Идентични са и мотивите относно ИД № 67/2009г., ИД
№ 754/2010г., ИД № 501/2011г., ИД №
749/2011 г. и ИД № 698/2011г. като разликата е в размера на сумата и името на
длъжника, като отново се твърди, че „през процесния период на извършване на
инкриминираното деяние, а именно за времето от 11.06.2013 г.до 16.07.2013
г./вкл./,преди да бъде присвоена от подс. А. от специалната банкова сметка в
„Прокредит банк”, конкретно присвоената сума е била налична“.
При положение, че за времето от 11.06.2013 г.до
16.07.2013 г./вкл./, сумите по ИД № 266/2009г., ИД № 67/2009г. ИД № 754/2010г.,
ИД № 501/2011г., ИД № 749/2011 г. и ИД № 698/2011г./ са били налични, то на
подс. А. е повдигнато обвинение, че на 11.06.2013 г., 26.06.2013 г. и
16.07.2013 г. е присвоил същите тези суми. Основателно се явява възражението,
което прави защитникът в тази насока, и на което в същото време представителят
на държавното обвинение също не е дал отговор.
От обвинителния акт не става ясно на всяка една дата от трите посочени
дати, за които се твърди, че имало разпоредителни действия от страна на ЧСИ, по
кое от шестте изпълнителни дела, каква точно сума е била налична и присвоена.
В тази насока основателно се явява и възражението
на защитата относно цитираното на стр.
17 от обвинителния акт. Там е посочено, че внесените в специалната сметка суми
по всичките шест дела възлиза на 660 905,95 лв., като е направен извод, че „В
периода 11.06.2013 г.до 16.07.2013 г./вкл./,събраната обща сума конкретно по
тези дела в размер на 660 905,95 лв. е
била налична по специалната банкова сметка,*** А. в „Прокредит Банк”. Този извод
е в пълно противоречие с изведения в диспозитива краен извод и обвинение за
присвояване на същата сума през същия този период. Няма как да е възможно
сумата едновременно цялата сума да и налична в периода започващ с 11.06.2013г.
и завършващ на 16.07.2013г. в същото
време да е била присвоена цялата на още на 11.06.2013г. Изтъкнатото
противоречие ограничава правото на обвиняемия на защита, тъй като обвинението е
неясно и неразбираемо.
Твърдяното в обвинителния акт, че за периода от
11.06.2013 г. до 16.07.2013 г./вкл./,събраната обща сума по тези дела, /вкл. и
ИД № 754/2013г. / в размер на 660 905,95 лв. е била налична е пълно
противоречие и с изложените обстоятелства на стр. 7 и 8 от обвинителния акт от
прокурора. Там е посочено, че по ИД №
754/2013г. е била внесена сумата от 15 788.90 лева посредством цитираните от
прокурора и извършени 28 бр. преводи на суми по специалната сметка на ЧСИ.
Твърди се също така, че цялата посочена сума от 15 788.90 лева е била налична
към 11.06.2013г. След като това е така, то няма никакви мотиви и защо към
наличната сума по ИД към 11.06.2013г.,
съответно към общата присвоена сума от 660 905,95 лв., е добавена у
сумата от 200.00 лева, за която самият прокурор твърди, че е била внесена от
Цеца Боева по специалната сметка на 21.06.2013г.
Въпреки,че с определението постановено в
разпоредително съдебно заседание проведено на 20.12.2018г. по НОХД № №
129/2018г. по описа на РС – Асеновград, на представителя на държавното
обвинение са били дадени съответни указания относно изискуемото съдържание на
понятието „да ги пази и управлява” и в какво се изразява съответния порок в
обвинителния акт, то и в настоящия обвинителния акт се констатира същата
непълнота на обстоятелства, която представлява процесуално нарушение. В
обвинителния акт липсва обосновка дали чуждите движими вещи са били връчени на
длъжностното лице, или са му били поверени да ги пази и управлява. Както в
постановлението за привличане на обвиняем, така и в диспозитива на обвинителния
акт е посочено, че парите са били връчени на обвиняемия и поверени му да ги
пази и управлява. С оглед обвинението за
извършено престъпление, посредством три самостоятелни изпълнителни деяния, е
възможно да са осъществени присвоителни действия и спрямо връчени на обвиняемия
пари, както и спрямо поверени му в същото качество, пари. Реализирането на
правото на защита на обвиняемия, изисква да бъде посочено в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в кои случаи е
присвоил, връчени му и в кои случаи, поверени му пари. В този смисъл, съдът е
на становище,че отново не са изпълнени
указанията, дадени на прокуратурата с Определение № 357/23.07.2015 г. по ВЧНД №
300/2015 г. на Пловдивския апелативен
съд. Направените в тази насока възражения се явява основателни и следва да се
уважат.
Твърдението на прокурора, че паричните суми
постъпили по специалната сметка, съобразно указаното в текста на чл.455, ал.1
от ГПК, следва да се считат за поверени му, в случая не е достатъчно. След като
според представителя на държавното обвинение за съответния период подс. А. е
присвоил постъпилите суми по цитираните от него 6 бр. изпълнителни дела, то
следва в обвинителя акт, следва да се посочат и мотиви по всяко едно от конкретните
дела и съответните суми, кога и как са му били поверени, от кого и съответно
дали да ги пази и/или управлява.
Въпреки, че в приложените към обвинителния акт 25
тома материали, повечето от които събрани в хода на водените ДП № 184/2012г. на
ОСлО - Пловдив и ДП № 238/2015г. на ОСлО - Пловдив са налице няколко заключения
по назначените съдебно-счетоводни експертизи, то представителя на държавното
обвинение се е ограничил да цитира едно от тях / неизвестно кое заключение/ и то съвсем лаконично само в един абзац от 13
реда, който се съдържа в обв. акт на стр.31. Действително няма пречка и това да
е в един пестелив вид, но при положение, че в хода на досъдебното производство
са били назначени няколко единични, допълнителни и тройни съдебно-счетоводни
експертизи, заключенията на чиито експерти са съдържат в стотици страници от
разследването, то според съда представителят на държавното обвинение следва да
даде дължимата минимална информация на подсъдимия, неговия защитник, а да ориентира
и съда кое все пак от тези множество
заключения кредитира и на кое има предвид в
своите доводи. В действителност в
списъка към обвинителния акт е посочено, че като вещо лице следва да
призове и разпита Маргарита А. Апостолова., което може би означава, че се има
предвид това което тя е изготвила като вещо лице. Същата обаче е изготвила общо
четири заключения по назначените й ССчЕ, като само от това обстоятелство няма
как да подразбере, което заключение са има предвид от изложеното на стр. 31 от
обвинителния акт.
При внимателния анализ на обвинителния акт, с който
подс. А. е бил предаден съд, се констатира и друго противоречие и неяснота.
Така например на стр. 22 от обв. акт е посочено че „С протокол от 22.08.2013г.,
комисията определена от председателя на ОС- Пловдив, предала архива на обв. А.
на ЧСИ В.. На 23.08.2013г., комисията е съставила протокол за салдото по
специалните сметки за осребряване имущество на длъжници, които е имал ЧСИ А..
По четирите банкови сметки към момента на предаването им за разпореждане от
страна на ЧСИ В. е имало парични средства, както следва - в банка „ДСК”, сумата
от 22 514,26 лв., в „Прокредит банк” в сметка с IBAN: ***, сумата от 979 415,94
лв.,в „Алианц банк” сумата от 1306,69 лв. и в „ОББ” , сумата от 940,40 лв., или
общо в четирите сметки сумата от 1 004 177.29 лв. Горното означава, че според
прокурора на 22.08.2013г. по специалната
сметка е била налична сумата от 979 415,94 лв.
На стр. 23 от обвинителния акт е посочено, че „ от
съдържащата се по делото детайлна справка /без да е посочено на кой лист и кой
том от ДП/ за движението на сумите по
специална банкова сметка *** А.С.А., в „Прокредит Банк”, за движението на паричните средства за периода от
01.09.2009 г. до 22.08.2013 г./датата на предаване на архива и паричните
средства на ЧСИ В./, се установява според прокурора, че наличността по
специална банкова сметка *** А.С.А., в „Прокредит Банк”, към дата 01.09.2009 г., била 230 777.96 лв. За
периода от 01.09.2009 г. до 22.08.2013 г. по сметката имало постъпления в
размер на 17 540 976.61 лв. От тази общо постъпила по сметката сума в размер на
17 540 976.61 лв., като били извършени съответни плащания за визирания период в
размер на 16 792 338.63 лв.” По-надолу следва разбивка на извършените плащания
за периода 01.09.2009 г. до 22.08.2013 г. Като се вземе предвид постъпилата
през посочения от прокурора период в специалната сметка, то било логично, ако
от нея се извади размерът на извършените плащания, то да се получи сумата,
която на 23.08.2013г. е била налична в специалната сметка. Тоест при една
елементарна математика свързана само с операцията изваждане, ако от сумата 17 540 976.61 лв. се
извади сумата от 16 792 338.63 лв., то следва да се получи наличната сума от
979 415,94 лв. Простата аритметика обаче показва, че разликата не числото 979
415,94 лв., а е сумата от 748 637.98
лева, което означава, че в тази част от обвинителния акт има освен и неяснота,
а и съществено противоречие, което следва да се отстрани по съответния ред,
чрез излагане на съответни доводи от представителя на държавното обвинение.
Неяснота и повод за различни тълкувания създава и
използваната от прокурора конструкция на
обвинението. На някои места са твърди, че деянието е извършено „за времето от
11.06.2013г. до 16.07.2013г /вкл./ , на други, напр. стр.32, че е „в периода
от 11.06.2013г. до 16.07.2013г /вкл./“. Днес
в съдебно заседание, представителя на държавното обвинение направи опит да
уточни защо в диспозитива на обвинението за което подс.А. е предаден на съд,
отсъства приложението на чл.26, ал.1 от НК. Начина обаче по който бе направено
това уточнение съдът намира за неприемлив, като е на становище, че , но все пак
ако прокурорът счита, че извършеното е във
връзка или не с текста на чл.26, ал.1 от НК, следва да изложи своите
мотиви писмено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсата на такива
мотиви, в действителност само по себе си, според съда не представлява основание
за връщане на делото на прокурора, но направеното възражение от защитата в тази
насока относно липса на факти се явява основателно.
Основателно се явява и направеното възражение
относно лицата които фигурират в списъка на свидетелите към обвинителния акт.
Съобразно своите правомощия по чл. 246, ал.4 вр. ал.1 от НПК, прокурора решава
в кои случаи да състави обвинителен акт, който следва да съдържа съответните
реквизи. Към така изготвения обвинителен
се прилага и списък на лицата, които следва да бъдат призовани за
съдебно заседание. От така изготвения по настоящето дело обв.акт с който подс.А.
е бил предаден на съд, се установява че същия съдържа и списък на лицата които
следва да бъдат призови като свидетели. В същия обаче освен лица които са
свидетели фигурират и представители на четири търговски дружества. Чрез това
изписване от една страна не става ясно кои и колко от представителите на
цитираните търговски дружества следва да се призоват и какво качество. От друга
страна, от извършената от съда служебна справка по интернет в Търговски регистър се установи, че към
настоящия момент едно от тези дружества, а именно „Пиреос България“ АД въобще
не съществува, а за друго едно от тях „ И Еф Джи Аутолизинг“ ЕООД въобще няма
никакви данни. Това отново само по себе си не представлява основание за връщане
на делото, но предвид факта, че съдът връща делото на прокурора за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушение, то ще следва при тяхното
отстраняване да се отстранят и констатираните неточности в списъка на
свидетелите към обвинителния акт.
В действителност съдът не следва да обсъжда
събраните по делото доказателства, на наличните и констатирани от съда грешки
при изготвяне на обвинителния акт, няма как да бъдат отстранени по друг начин
освен, чрез връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Предвид
горното и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 789/2020 г. по описа на РС -
Асеновград, ІІІ н.с.
ВРЪЩА делото на РП - Пловдив за
отстраняване на допуснати съществени нарушения процесуални правила на ДП,
довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
Определението
на съда подлежи на обжалване и протест в частта относно въпросите по чл.248,
ал.1, т.3 от НПК по реда на Глава ХХІІ от НПК в седемдневен срок от днес пред
Окръжен съд - Пловдив.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което се закри в 15,34 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: