№ 824
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000500118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266138 от 19.10.2021 г., постановено по гр. д. №
7703/2019 г. на Софийски градски съд, ответникът Я. С. Б. е осъден да заплати
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД на ищцата
И. Ц. Н. сумата от 412, 39 лв., представляваща неотчетена продажна цена на
лек автомобил „Мерцедес S 500 4Матик L 221“ с рег. № *** по договор,
сключен от него сам със себе си като неин пълномощник, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение частта, в която искът е
отхвърлен до размер на сумата от 44 555 лв., е останала ищцата Н., която в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за недопустимост и
неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост. Излага съображения, че
съдът е дал неправилна правна квалификация на иска и така е разгледал
непредявен иск. Сочи, че се е запознала с условията на процесната сделка
едва с представянето на доказателства от ответника през време на процеса.
Счита, че ответникът като неин пълномощник не е действал в неин интерес,
1
като поради неизпълнение на задълженията си е причинил вреди на
упълномощителя си, съставляващи разликата между действителната цена на
автомобила и платената за него.
Решението е обжалвано и от ответника Б. с насрещна въззивна жалба в
осъдителната му част, в която се поддържа, че неправилно съдът е приел за
неоснователно възражението за прихващане на сумите от 164, 59 лв. – платен
данък МПС за процесния автомобил, и 480 лв. – платен паркинг за четири
месеца. Изложени са съображения, че според събраните по делото
доказателства тези суми са заплатени с негови средства, но в нейна полза,
поради което същите следвало да бъдат прихванати от продажната цена на
автомобила.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата И.Н. е била
собственик на лек автомобил „Мерцедес S 500 4 Матик L 221“, с рег. № ***,
първоначална регистрация – 03.04.2007 г. На 12.06.2014 г. тя е упълномощила
ответника Я. С. Б. да го управлява, да извършва всякакви правни и
фактически действия, свързани с управлението и ползването му, както и
всички разпоредителни действия с лекия автомобил, който предала на същата
дата, включително да го продаде от нейно име и за нейна сметка при цена и
условия, каквито намери за добре сам на себе си, но след 11.10.2014 г. С
договор за покупко-продажба на МПС от 13.10.2014 г. ответникът, в
качеството му на пълномощник на ищцата, е продал процесния лек автомобил
на себе си за сумата от 1 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че страните са били обвързани от консенсуален безвъзмезден договор
за поръчка. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми
доверителя си за изпълнението на поръчката, като според ал. 2 на същия чл.
284 ЗЗД той е длъжен и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение
на нея. Искът за предаване на полученото по поръчката е осъдителен, за
реално изпълнение на договорно задължение, който правилно
първоинстанционният съд е подвел под правната квалификация на чл. 284,
ал.2 от ЗЗД връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД с оглед въведените с исковата молба
твърдения за настъпили факти и обстоятелства и заявения въз основа на тях
петитум. Обстоятелствата, на които ищцата Н. основава претенцията си са, че
ответникът Б. в качеството му на неин пълномощник, не й е предал цената, за
която е продал процесния лек автомобил. В исковата молба липсват
твърдения и формулирано въз основа на тях искане за присъждане на
вредите, произтекли от неправомерните действия на ответника в качеството
му на довереник, които не са в интерес на последната. Дори да се е запознала
с договора едва в хода на процеса, ищцата не е изменила основанието на иска
си по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, нито е направила възражения срещу
доклада, в който е посочена правната квалификация на иска и е разпределена
доказателствената тежест между страните. Ето защо, правилно
2
първоинстанционният съд е приел, че не е сезиран с иск за присъждане на
обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. В допълнение към
изложеното, в случая не е предявен и с иск за обезщетение вместо
изпълнението по чл. 79, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, нито искове за
недействителност на така сключената продажба – относителна, поради
договаряне във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД, или абсолютна,
поради противоречие с морала по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това, доводите на
ищцата, свързани с наличието на неправомерно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в разпореждане с нейна вещ за цена, значително по-
ниска от действителната й такава, не следва да бъдат обсъждани в това
производство, чийто предмет е само иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от
ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение.
Въззивният съд намира за неоснователна и насрещната жалба на
ответника Я.Б.. В отговора на исковата молба той е направил възражение за
прихващане със сумата от общо 1 232, 20 лв. От тях, за платените от него, но
от името и за сметка на ищцата суми от 75, 98 лв. и 511, 63 лв.,
представляващи вноски по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“
на процесното превозно средство, възражението е основателно, тъй като
видно от представените доказателства тези суми са заплатени на 09.09.2014 г.,
т.е. след дата на упълномощаването и преди датата на продажба на лекия
автомобил, и липсват доказателства тези суми да са възстановени. Те са
изразходени в полза на довереника. Относно сумата от 164, 59 лв. по делото
липсват данни в подкрепа на твърдението на ответника, че я е заплатил като
данък за МПС. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд и относно сумата от 480 лв., представляваща разходи за съхранение на
МПС за период от 4 месеца на паркинг. От показанията на свидетеля М.
действително се установява, че ответникът е държал автомобила на паркинг в
Панчарево, за което заплащал наем, но тези показания не кореспондират на
твърденията в отговора на исковата молба, че превозното средство е държано
в гараж. От друга страна, решението автомобилът да бъде държан именно там
и именно на цена, каквато се твърди, че е била платена, е взето по лично
усмотрение на довереника, който е можел да се грижи за вещта и по друг, по-
подходящ начин. Довереникът има право на разноски за пазене на
имуществото, което е получил във връзка с изпълнение на поръчката, но само
дотолкова, доколкото изпълнява поръчката с грижа на добрия стопанин.
Завишените разходи по опазване на повереното имущество не отговарят на
посочения критерий, поради което и тази сума също не подлежи на
възстановяване.
При този изход на делото пред въззивния съд и с оглед
неоснователността на подадените жалби, направените от страните разноски
следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266138 от 19.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 7703/2019 г. на Софийски градски съд, в обжалваната част.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба по
реда и при условията на чл. 280 от ГПК в тридесет дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4