Р Е Ш Е Н И Е № 371
Гр. Сливен, 16.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора Димитър Георгиев
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 303 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от Й.М.М. *** срещу
Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 14 от 14.08.2023
г. на кмета на Община Пещера в частта, с която е отказан достъп до исканата
информация по въпрос № 6 и въпрос № 7 от заявлението ѝ с вх. № 94Й-489-1
от 31.07.2023 г. на Община Пещера.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното административно
решение в частта, в която е отказан достъп до исканата по
въпрос № 6 и въпрос № 7 от заявлението информация. Посочва, че по въпрос № 6 решението
има характера на отказ без да покрива изискванията за формиране на надлежни
мотиви и при липса на посочено основание по чл. 37 от ЗДОИ. Заявява, че неправилно
органът е приел, че исканата информация не е налична в готов вид и се налага да
бъде изготвена допълнително от администрацията. Посочва, че цитираната норма на
чл. 47 от ЗПФ не съдържа специално правило за предоставяне на информация, относима към дейността на общината и нейните органи, а
единствено предоставя права на гражданите да упражняват контрол, определяйки
реда, по който може да стане това. Счита, че е налице отказ за предоставяне на
информация и по въпрос № 7, като приема за необосновано основанието на органа,
че подготовката на исканата информация, сканирането на фактурите и заличаването
на данните ще отнеме 30 дни. Посочва, че неправилно органът е приел, че
информацията трябва да се подготви под формата на счетоводна справка, тъй като
такава не била искана. Моли съда да отмени атакуваното решение в оспорените му
части като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалния закон и неговата цел и да върне преписката на административния
орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не
се явява, не се представлява. По делото е постъпила молба, чрез процесуален
представител адв. М.Ц., в която се заявява, че
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендират се разноски по списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – кметът на Община Пещера,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава
заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че в същата
не се развиват твърдения за реално нарушение на защитими права, а се цели
формалното обжалване на административен акт, с цел реализиране на изплащане на
разноските, които се претендират.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със Заявление с вх. № 94Й-489-1 от 31.07.2023 г. от оспорващата Й.М.М. е подадено на електронния адрес на Община Пещера
заявление, с което е поискала от кмета на общината да й бъде предоставен достъп
до следната информация:
1.Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати
и адвокатски дружества от Кмета или общината през периода 2016 г. - 2022 г.?;
2.Каква е била цената на месечния абонамент за посочения период - месец по
месец?; 3.Сключвани ли са договори за правна помощ и/или процесуално
представителство с адвокати и/или адвокатски дружества от Кмета или общината
през периода м. 01/ 2016 г. — м. 12/ 2022 г. и каква е стойността на всеки от
сключените договори за правна помощ?; 4.Осъществявано ли е процесуално представителство
за периода м. 01/ 2016 г. - м. 12/ 2022 г. по граждански и административни дела
от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е бил кметът на общината
или общината и ако да - по кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и с какъв
материален интерес е било всяко от производствата?; 5.В какъв размер са били разходите на общината за
процесуално представителство за делата по т. 4?; 6.За периода 01.01.2016 г. — 31.12.2022 г. Общината изпадала ли е в забава
при изплащане на дължими суми по договори за абонаментно правно обслужване с
адвокати и адвокатски дружества и ако да, за колко дни и каква е сумата на
санкцията /лихва, неустойка/ по всеки договор поотделно, която Общината е
заплатила?; 7.Моля да ми бъдат предоставени копия от всички фактури по т. 1 и
т. 3 за периода 01.01.2018 г. — 31.12.2022 г. Копията
да бъдат със заличени лични данни, съгласно изискванията на Закона за личните
данни и европейските директиви, отнасящи се за защита на личните данни.
Във връзка с подаденото заявление, кметът на Община Пещера издал Решение № 14 от 14.08.2023 г. за предоставяне
на частичен достъп до исканата информация. В мотивите си
органът приел, че подготовката по исканата информация по въпрос №7 от
заявлението, както и сканирането на фактурите и заличаването на
данните ще отнеме около 30 дни. Информацията, до която заявителят желаел да
получи достъп следвало да се подготви под формата на счетоводна справка, като
отделно се сканират и заличат лични данни на приблизително 5000 бр. фактури.
Приел, че информацията, така както била поискана, не се съхранявала в Община
Пещера. Същата не била налична в готов вид и се налагало да бъде изготвена
допълнително от администрацията. Във връзка с исканата информация по въпрос №6
от заявлението, посочил, че чл. 47 от Закона за публичните финанси (ЗПФ)
изрично ограничава кръга на лицата, които имат право да контролират съответния
общински бюджет и да търсят информация за разходване на средства от този
бюджет. Формирал извод, че този кръг е ограничен до „местната общност“, което
не изключвало възможността за всички останали граждани на Република България да
търсят и да получават достъп до информация, свързана с дейността на органите на
местно самоуправление и на местната власт, но в този случай правният интерес не
се презумирал, а следвало да бъде обоснован и
доказан.
С писмо изх. №94Й-489-1#2 от 14.08.2023 г. е предоставена информация досежно формулираните в заявлението въпроси от №1 до №5.
Решението било връчено на М. по електронен път на 14.08.2023 г. Жалбата срещу този акт е депозирана пред настоящата съдебна инстанция
на 23.08.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена до компетентния да разгледа спора съд
в срока по чл. 149 от АПК, от заинтересовано лице – заявител за достъп до
обществена информация и адресат на решението, с което е предоставен частичен
достъп до информация, като по въпрос №6 и въпрос №7 от заявлението е налице
отказ за предоставяне на поисканата информация. Разгледана по същество, жалбата
е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Решението в обжалваната част е издадено в законоустановената
писмена и предметна форма, от материално, териториално и персонално компетентен
орган съобразно изискванията на чл. 28 ал. 2, във вр.
с чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ и в предвидения за това срок. Тоест, атакуваният акт не
страда от пороци, касаещи неговата валидност. Едновременно с това обаче, при
преценка съдържанието на акта, съдът намира, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон и на неговата цел.
По делото не е спорно, че ответникът притежава качеството на задължен
правен субект по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно легалното определение в чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, „обществена
информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието
„обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого
или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация
може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани,
получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно
обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот,
съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани,
получавани или съхранявани от задължения субект. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ
обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации се дели на официална и служебна, като чл. 10 от с.з. определя, че
официална е информацията, която се съдържа в актовете,
издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. В случая не съществува
спор относно характера на исканата информация като служебна такава.
Право да изисква достъп до обществена информация има всеки представител
на обществото, поради публичния характер на информацията и целта на достъпа –
да бъде предоставена на гражданите възможност да си съставят обективно и
обосновано мнение за работата на органите на централната и местна публични
власти, както и да разполагат с възможност за контрол над разходването на
бюджетни средства. По тази причина липсва необходимост от друго, различно
обосноваване на правния интерес на оспорващата освен обстоятелството, че същата
е гражданин на страната и член на това общество и желае да се запознае и
контролира реда и начина на упражняване на публичната власт в една или друга
сфера на обществения живот.
Законът за достъп до обществената информация регламентира един от
правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до
информация, а именно задължените, по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ, правни
субекти да предоставят информация, когато е обществена по смисъла на чл. 2 ал.
1 от ЗДОИ и когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация (чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Съдът
не споделя съображенията, изложени в процесния акт
относно наличието на специален ред за предоставяне на исканата информация. Цитираната
в решението разпоредба на чл. 47 от ЗПФ не ограничава достъпа до обществена
информация по възприетия от органа начин. Същата не съдържа специално правило
за предоставяне на информация, относима към дейността
на общината и нейните органи, а единствено и само предоставя права на
гражданите да упражняват контрол и определя реда, по който може да стане това.
Предвиденото в тази разпоредба право на контрол обаче не може да бъде
отъждествено с правото на достъп до обществена информация, което гражданите
имат, за да си съставят мнение за дейността на органите. Мнението не винаги е
свързано с дейност по осъществяване на пряк контрол, какъвто се предвижда с
нормата на чл. 47 от ЗПФ. Ето защо настоящият състав приема, че цитираната от
органа норма на чл. 47 от ЗПФ не предвижда специален ред за търсене и
получаване на информация от вида на процесната.
Доколкото исканата с процесното заявление
информация се явява служебна обществена информация, по смисъла на чл. 11 от
ЗДОИ, то основанията за отказ на достъп до такава информация се съдържат в разпоредбата
на чл. 13 от ЗДОИ, като същите не са били предмет на обсъждане от страна на
органа. Като основание за постановяване на процесния отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация, е цитирана разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ. Предвид, че цитираната
разпоредба не съдържа специален ред за предоставяне на търсената информация, а
както се спомена по-горе предвижда ред за контрол върху бюджета на общините,
настоящият съдебен състав намира посоченото фактическо и правно основание за
отказ на достъп до търсената информация за неотносимо
към предвидените в ЗДОИ предпоставки за достъп до същата.
По отношение на отказа за предоставяне на достъп до обществена
информация по въпрос №7 от заявлението, съдът формира следните изводи от правно
естество:
След запознаване със съдържанието на въпрос №7 от заявлението за достъп
до обществена информация, съдът намира, че са поискани копия
на фактури, отразяващи информация за разходи, извършени от общината за
конкретно посочен период и дейност. Това е информация, касаеща
бюджета на общината, която област е от компетенциите на органите на местно
самоуправление.
Искането за предоставяне на информация по посочения въпрос
е ясно формулирано и органът е могъл да даде отговор без да е необходимо да
изготвя допълнителни справки, каквато необходимост неправилно е възприел. Необосновани
са изложените в процесния акт мотиви, според които
търсената информация не се съхранява в Община Пещера, не е налична в готов вид и се налага да бъде изготвена допълнително от
администрацията. За абонаментно правно обслужване, правна помощ и процесуалното
представителство (дейностите по въпрос №1 и №3 от заявлението, към които
препраща въпрос №7) се изготвят книжа – договори и
пълномощни, изплащат се суми след съставянето на счетоводни документи.
Следователно информацията е създадена и съществува поради необходимостта от
счетоводна отчетност на общинските средства. Още повече, че с писмо изх. №94Й-489-1#2
от 14.08.2023 г. на Община Пещера е предоставена информация по формулираните в
заявлението въпроси от №1 до №5, касаещи именно сключени договори за
абонаментно правно обслужване, правна помощ и процесуалното представителство.
Исканата информация по въпрос №7 от заявлението не въвежда задължение
да се съставят счетоводни документи извън законоустановените
такива. Ако има извършени плащания, дружеството следва да разполага с исканата
информация и да я предостави, за да отговори на подаденото заявление, като систематизирането
на информацията не представлява съставяне на нови счетоводни документи. В
случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана
много общо, с разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ЗДОИ е предвидена възможност от заявителя
да бъде изискано уточнение на заявлението за достъп. В този случай органът
разполага с възможност да уведоми заявителя за данните и документите, с които
разполага и да поиска уточнение по предмета на исканата обществена информация. Ако
субектът за предоставяне на достъп до обществена информация не разполага с
информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това.
Ако не може да я предостави във предпочитаната форма, следва да спази чл. 27
ЗДОИ.
Като основание за отказ за предоставяне на достъп до заявената по
въпрос №7 от заявлението информация, в решението е посочено, че предоставянето
и сканирането на фактурите и заличаването на данните ще отнеме около 30 дни. С нормата
на чл. 30 ал. 1 от ЗДОИ е предвидена възможност за удължаване на срока по чл.
28 ал. 1 от ЗДОИ, когато поисканата в заявлението информация е в голямо
количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, от която
възможност органът не се е възползвал.
В резултат на гореизложеното съдът приема, че изискванията на чл. 37
ал. 1 от ЗДОИ не са изпълнени и постановеният отказ да се предостави информация
по въпрос №6 и №7 от заявлението е незаконосъобразен и постановен при
неправилно приложение на материалния закон. Ето защо решението в оспорената
част следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски намира правно си основание в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК.
Съдът обаче приема, че същата не следва да бъде уважена, по следните
съображения:
Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, решенията за предоставяне на достъп до
обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса
относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право (ДВ,
бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.). При решаване на въпроса за
разноските съдът е задължен да прецени дали са налице данни за злоупотреба с
право. Такава ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да
бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и в
противоречие с обществения интерес, в какъвто смисъл е и практиката на ВАС (решение
№ 14629/31.10.2019 г. по адм. дело № 3257/2018 г. на ВАС, Пето отделение, решение
№ 13243/08.10.2019 г. по адм. дело № 11401/2019 г. на ВАС, Пето отделение и
решение № 12413/18.09.2019 г. по адм. дело №
12801/2018 г. на ВАС, Пето отделение и др.). Жалбоподателката
в настоящото производство е подала няколко заявления за достъп до обществена
информация с идентично или сходно съдържание. На съда е служебно известно, че
заявление с идентично съдържание е подадено до кмета на Община Котел, до кмета на Община Велинград, като има образувани съдебни производства
– адм. д. №302/2023 г.; адм.
д. №304/2023 г.;
адм. д. №376/2023 г. и адм.
д. №377/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, по
повечето от които процесуалният представител е един и същ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 14.08.2023 г. на кмета на
Община Пещера в частта, с която е отказан достъп до исканата от Й.М.М. по заявление с вх. № 94Й-489-1 от 31.07.2023 г. на
Община Пещера информация по въпрос № 6 и въпрос № 7 от същото.
ИЗПРАЩА преписката
на кмета на Община Пещера за ново произнасяне по заявление вх. № 94Й-489-1 от
31.07.2023 г. на Община Пещера, подадено от Й.М.М.,
при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на
закона в съответствие с мотивите на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Й.М.М. *** да бъде осъдена Община Пещера да
й заплати претендираните по делото разноски.
Решението е
окончателно на основание чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ.
Административен
съдия: