Решение по дело №2250/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1535
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702250
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

            

 

 

гр. Варна, …........................ 2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

   СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

 

При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 2250/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалбата на Областна дирекция по безопасност на храните против Решение № 1128/18.08.2022г., постановено по АНД № 4448/2021 одина на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № КХ-47/19.10.2021г. на Директор ОДБХ Варна, с което на “ПРОКСИМА ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ****,  с което са наложени административни наказания: 1. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 вр. с Приложение 4, т. 66 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки /отм. ДВ бр. 56/19.07.2022г./; 2. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 1 от Регламент за изпълнение ЕС/2017/2470 на Комисията от 20.12.2017г. за изготвяне на списък на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент ЕС 2015/2283 на Европейския Парламент и на Съвета относно новите храни; 3. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 7 ал. 1 вр. Приложение 1а, т. 2 от от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки; 4. “имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 7 ал. 3 от Регламент 1169/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите във вр. с чл. 13 ал. 1 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила поради неправилното му прилагане.  Настоява се решението на ВРС да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на касационния спор, с което да се потвърди процесното НП.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г. Г.. Касационната жалба се поддържа, отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на   юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за адвокатското възнаграждение, като моли ако бъде присъден, да е в минималния размер.

Ответникът е представил подробен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от адв. М.П.. Поддържа отговора и изразява становище, че оспореното решение е правилно постановено при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. събраните в хода на производството доказателства.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

 

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на “ПРОКСИМА ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК **** против Наказателно постановление № КХ-47/19.10.2021г. на Директор ОДБХ Варна, с което са наложени административни наказания: 1. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 11 ал. 1 вр. с Приложение 4, т. 66 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки /отм. ДВ бр. 56/19.07.2022г./; 2. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 1 от Регламент за изпълнение ЕС/2017/2470 на Комисията от 20.12.2017г. за изготвяне на списък на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент ЕС 2015/2283 на Европейския Парламент и на Съвета относно новите храни; 3. “имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 7 ал. 1 вр. Приложение 1а, т. 2 от от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки; 4. “имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 7 ал. 3 от Регламент 1169/2011 на Европейския Парламент и на Съветаот 25.10.2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите във вр. с чл. 13 ал. 1 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки.

За да отмени НП, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. Приел е, че както АУАН, така и оспореното НП не отговарят на изискванията на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН за описание на дата и място на извършване на нарушението. Посочено е, че проверката е извършена в гр. Варна, но не е посочено мястото, на което се счита, че е извършено нарушението. Също така е отразено, че  при проверката на 02. и 03.08.2021г. са установено обстоятелствата по т. 1-4, но липсва яснота дали всяко от тях е констатирано и в двата дни или някои са установени  в единия от дните, а други – във втория. Не е посочено на коя дата се счита, че е осъществено всяко от нарушенията.

На следващо място, съдът е приел, че от описанието в АУАН и НП не става ясно какво е конкретното действие или бездействие, с което е осъществено всяко отделно нарушение, тай като формулираните описания не включват съответния елемент от фактическия състав на всяка от посочените като нарушени правни норми. Описанието на всеки един пункт по т. 1 – т.4 от АУАН и НП включва повече от един продукт, за който се отнасят съответните действия на дружеството, без да е ясно отделно нарушение за всеки продукт ли се твърди, или се счита, че е извършено едно нарушение спрямо няколкото продукта по съответния пункт.

По приложението на материалния закон, районният съд също е приел, че са налице основания за отмяната на НП. Така, в т. 1 от НП се твърди нарушение на  чл. 11 ал. 1 вр. с Приложение 4, т. 66 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки, която съдържа забрана за влагане в пранителните добавки на невключени в Приложение 4 растения и части от тях, т.е. това биха могли да бъдат производители на тези добавки, а санкционираното дружество безспорно не е такъв. В т. 1 са посочени два продукта, като не става ясно санкцията за кой от тях се налага, като ако се приеме, че е извършено нарушение за всеки от тях следва да има отделен акт.

По т. 2 от НП съдът е приел, че посочената норма обявява списък на новите храни, разрешени за пускане на пазара на съюза, но не съдържа забрана. Такава се съдържа в нормата на чл. 6 § 2 от регламент /ЕС/ 2015/2283, който обаче не е посочен в АУАН и НП. Санкцията по т. 2 от НП не е за предвидено нарушение на на чл. 6 § 2 от регламент /ЕС/ 2015/2283, а за нарушение по ЗХ и подзаконовите актове по неговото прилагане.

По т. 3 от НП съдът е приел, че чл. 7 ал. 1 вр. Приложение 1а, т. 2 от от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки съдържа изисквания към хранителните добавки, поради което същата не може да бъде основание за санкциониране на друг, освен производител.

Аналогичен е мотивът на районния съд по т. 4 от НП, тъй като адресат на изискването по чл. 7 ал. 3 от Регламент 1169/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2011г., следва да бъде производител или притежател на търговсакта марка, съответно вносител, какъвто дружеството не е. Публикуването на информацията на интеренте платформата, управлявана от “ПРОКСИМА ТРЕЙД” ЕООД възпроизвежда предоставената вече информация от събукта по чл. 8 § 1 от Регламент 1169/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2011г. за всеки от посочените продукти. Обект на административна санкция може да бъде неправилното възпроизвеждане на информацията, но нито в АУАН, нито в НП не е ангажирана такъв вид отговорност на дружеството.

Така постановеното решение е правилно. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила се явяват касационни основания, но същите са неоснователни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите  разпоредби.

Съдът не споделя твърденията н касационната жалба относно правилността на правната квалификация от страна на административния орган. Никъде в АУАН и НП не се сочи нарушение на чл. 3 от Наредба № 47/28.12.2004г. за изискванията към хранителните добавки. Дружеството не е наказано за това, че е пуснало на пазара хранителни добавки, а че търгува. Посочените в АУАН и НП изпълнителни деяния не могат да бъдат отнесени към “пускане на пазара”, като следва да бъде отбелязано, че в административната преписка няма данни и за доказана търговия с посочените в т.1-4 от НП продукти. Дори да бе доказано, че санкционираното дружество е “търгувало”, описаните в АУАН и НП действия  не могат да обосноват приложимост на материалните норми, посочени като нарушени.

Предвид изложеното като е достигнал до правилни правни изводи и е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като такова искане не е направено, съдът не присъжда разноски.

 

На основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1128/18.08.2022г., постановено по АНД № 4448/2021 година на Районен съд – Варна.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                           

 

  2.