Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.12.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15400 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 438514 от 27.06.2018г. по гр.д. № 22070/2015г. Софийски
районен съд, 37 състав отхвърлил предявените от В.А.С., ЕГН **********, срещу Й.А.О.,
починал в хода на процеса и заместен от наследниците М.М.О., ЕГН **********, и М.Й.О.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 109 ЗС,
както следва: за осъждане на М.М.О., ЕГН **********, да заплати на ищцата сумата
от 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на действията на Й.А.О.,
с които ограничавал достъпа на вода до помещенията, ползвани от ищцата и семейството
й, за времето от 01.10.2012г. до 21.04.2015г., както и за спиране на
водоподаването на студена вода на 03.10.2014г. и за намаленото й налягане на
16.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015г.; за осъждането
й да заплати на ищцата лихва в размер на 33.33 лв. върху главницата, считано от
01.10.2012г. до 21.04.2015г., както и за осъждането й да заплати на ищцата
сумата от 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат
на отказа на Й.А.О. да заплати половината от дължимата сума за потребена вода,
заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2015г. до окончателното й
изплащане, както и за осъждането й да заплати на ищцата лихва за забава върху
главницата в размер на 33.33 лв. за периода 01.11.2014г. - 21.04.2015г.; За
осъждане на М.Й.О., ЕГН **********, да заплати на ищцата сумата от 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на действията на Й.А.О., с които
ограничавал достъпа на вода до помещенията, ползвани от ищцата и семейството й,
за времето от 01.10.2012г. до 21.04.2015г., както и за спиране на водоподаването
на студена вода на 03.10.2014г. и за намаленото й налягане на 16.08.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015г.; за осъждането му да заплати
на ищцата лихва в размер на 33.33 лв. върху главницата, считано от 01.10.2012г.
до 21.04.2015г., както и за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 500
лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на отказа на Й.А.О.
да заплати половината от дължимата сума за потребена вода, заедно със законната
лихва върху тази сума от 22.04.2015г. до окончателното й изплащане, както за
осъждането му да заплати на ищцата лихва за забава върху главницата в размер на
33.33 лв. за периода 01.11.2014г. - 21.04.2015г.; За осъждане на основание чл.
109 ЗС на Й.А.О., починал в хода на процеса и заместен от наследниците М.М.О.,
ЕГН **********, и М.Й.О., ЕГН **********, да премахнат спирателния кран, поставен
на водопроводното отклонение към помещенията, ползвани от ищцата и семейството
й. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците
сумата 400 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата В.А.С., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В противоречие със събраните доказателства районният съд приел,
че по делото не е доказано виновно поведение на починалия ответник Й.О. относно
манипулиране от него на дебита на студена вода, захранваща ползваните от ищцата
и семейството й и това на нейния син П. Петров обекти посредством поставения от
Й.О. спирателен кран. В тази връзка неправилно били ценени показанията на св. С.
- не били ценени в пълнота и с оглед представените по делото писмени
доказателства. От показанията на този свидетел се установило, че на тръбата,
захранваща частта от имота, ползван от ищцата и семейството й, има поставен
спирателен кран, за който ищцата не била давала съгласие да бъде поставен,
както и че свидетелят виждал Й.О. да маха капака на шахтата и да бърка в нея,
веднага след което дебитът на водата към имота, ползван от ищцата и семейството
й и към първия етаж на къщата силно намалявал, докато този на съседите оставал
непроменен. Показанията на св. С. не били ценени с оглед писмото от „Софийска
вода“ АД, в което било посочено, че на 16.08.2014г. имотът бил посетен от
служители на дружеството и било установено, че причината за намаления дебит е
във вътрешната инсталация – в конкретния случай на спирателния кран. В писмото
била допусната техническа грешка относно номера на улицата. Районният съд не
обсъдил и представения протокол за предупреждение на Й.О. по пр.пр. №
46328/2014г., образуван по сигнал на ищцата за силно намален дебит на водата им
и дори за нейното спиране през исковия период. Неправилно била обсъдена и
приетата СМЕ, като не били взети предвид показанията на св.С. и св. С..
Неправилни били и изводите на СРС по втория иск за неимуществени вреди,
причинени на ищцата вследствие отказа на Й.О. да заплати половината от
дължимата сума за потребена вода, ведно с мораторни лихви. Неправилно съдът
приел, че нотариалната покана не е получена от Й.О., същата била връчена при
отказ на съпругата му. Въпреки това починалият ответник не предприел никакви
действия по заплащане на половината дължима сума за вода, което силно
притеснявало ищцата и към настоящия момент. Не отговаряло на истината и
приетото от съда, че ищцата също била отказала плащането на потребената вода от
нея, тъй като при многократните й посещения в офиса на „Софийска вода“ АД на
искането й за заплащане на нейния дял се отговаряло, че следва да заплати
цялата дължима сума. Несъстоятелно било и позоваването от районния съд на чл.
62, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги. Въпреки че ищцата подала молба
от 19.02.2018г. за разделяне на партидите, до момента на подаване на въззивната
жалба нямало никакъв резултат по нея. Неправилно по иска с правно основание чл.
109 ЗС първостепенният съд приел, че не били установени неоснователни действия
към момента на подаване на исковата молба. Последните се установили от
показанията на св. Валентин Петров, и като не ценил в пълнота показанията му,
районният съд достигнал и до неправилен извод за недоказаност на негаторния
иск. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за
първоинстанционното производство.
Въззиваемите страни М.М.О. и М.Й.О. не са депозирали отговор на въззивната
жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез
процесуален представител оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение
като правилно. Не претендират разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 26.09.2017г., ищцата В.С. твърди, че
с ответника Й.А.О., неин брат, по наследствено правоприемство и дарение са
собственици при равни квоти от по ½ ид. част на недвижими имоти – поземлен
имот с идентификатор 04234.6969.575, находящ се в с. Бистрица, ул. „******,
район Панчарево, Столична община, целият с площ от 675 кв. м, ведно с първи и
втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, всеки с площ от по
85 кв. м. В имота имало и две по-малки жилищни сгради. Твърди още, че
ползването на имота и сградите в него било разпределено доброволно между
съсобствениците, като източната част от имота, заедно с първия етаж на сградата
и допълнителната жилищна постройка от 50 кв. м в североизточния край на имота
била оставена за ползване от ищцата и семейството й, а западната част на имота,
заедно с втория етаж на сградата и допълнителната жилищна постройка от 50 кв. м
в югозападната част на имота - на ответника и неговото семейство. Между двете
части на имота през 2005г. била изградена тухлена ограда. Твърди, че
използваната вода за всички посочени сгради в имота се измервала от общ
водомер, който до м. 09.2012г. се намирал в мазето на двуетажната сграда, но ответникът,
без разрешение от ищцата, преместил този водомер в шахта, която се намирала в
западната половина от имота, до която достъп имал само ответникът и семейството
му. След преместването на водомера започнал да намалява и дори да спира
притокът на вода до жилищните помещения, ползвани от ищцата и семейството й.
През м. 08.2014г. при направена проверка от ВиК оператора ищцата установила, че
ответникът е поставил спирателен кран във водопроводната шахта на
водопроводното отклонение, захранващо ползваните от ищцата и семейството й помещения.
Ответникът, чрез манипулиране на спирателния кран, намалявал и в някои случаи
спирал притока на питейна вода до ползваните от ищцата и семейството й обекти. Поради
това ищцата е искала от съда да осъди ответника да премахне спирателния кран,
поставен на водопроводното отклонение към помещенията, ползвани от ищцата и
семейството й.
Твърди още, че посоченото поведение на ответника й е причинило значителни
битови неудобства, стрес и главоболия, изнервеност, пристягане в областта на
гръдната кост, безсъние, което било подчертано противопоказно за заболяването й
хипертония. Тези състояния започнали още повече да се влошават, когато през м.
11.2014г. ответникът отказал да заплати половината от общо дължимата за
съсобствения имот консумирана студена вода, както е измерена от общия водомер.
Това препятствало активиране на поставените два водомера, които да позволят
отчитане поотделно на консумираната вода. Въпреки готовността на ищцата да
заплати половината от сумата, това й било отказано от служители на „Софийска
вода“ АД, тъй като според тях следвало да бъде заплатен пълният размер на
дължимата сума, а не половината. Поради това е искала от съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 1 500 лв. - за вредите вследствие действията на ответника, с които системно
намалявал дебита на вода до помещенията, ползвани от ищцата и семейството й в
периода от 01.10.2012г. до завеждане на исковата молба в съда на 22.04.2015г.,
както и лихва за забава върху тази главница в размер на 100 лв. за периода
01.10.2012г. - 21.04.2015г., както и да й заплати обезщетение в размер на 1 500
лв. за неимуществените вреди, причинени в резултат отказа на ответника да
заплати половината от дължимата сума за потребена вода в съсобствения имот,
както и лихва за забава върху главницата в размер на 100 лв. за периода
01.11.2014г. - 21.04.2015г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Не
оспорва, че ползването на съсобствения имот и сградите в него е разпределено по
посочения в исковата молба начин. Оспорва твърденията да е намалявал и спирал
подаването на вода към ползваните от ищцата и семейството й имоти посредством
поставяне на спирателен кран на тръбата, захранваща ползваните от ищцата и
семейството й обекти. Твърди, че през пролетта на 2012г. синът му М.О. му
съобщил, че служители на „Софийска вода“ АД са го информирали, че във връзка с
издадена нова наредба следва водомерът в имота да бъде изнесен навън, като
връзката с водопровода от улицата към имота следва да бъде осъществена
посредством изграждане на шахта, отстояща на 2 м от оградата. До този момент
водомерът се намирал в мазето на къщата, ползвано от ищцата и нейното
семейство. Поискал от ищцата да си разделят разходите за изграждане на шахтата,
но тя категорично отказала. Синът му М.О. изцяло със свои средства изградил
шахтата съобразно изискванията на „Софийска вода“ АД за отстояние и
разположение, служители на „Софийска вода“ демонтирали стария водомер от
мазето, извършили проверка на изграденото съоръжение и поставили нов водомер в
шахтата. Твърди, че е обичайно и нормално поставяне на спирателен кран след
водомера с оглед овладяване на евентуално възникнали аварийни ситуации и с цел
предотвратяване на аварии при отсъствие на обитателите на съответния имот.
Оспорил е нотариалната покана да му е връчена. Оспорил е да е имал виновно
поведение, наличието на претърпени от ищцата вреди и наличието на причинна
връзка между описаните вреди и твърдяното системно намаляване на дебита на
водата, тъй като такова не е извършвано. Искал е от съда да отхвърли исковете.
В хода на първоинстанционното производство, на 27.12.2017г. ответникът Й.О.
е починал, и на основание чл. 227 ГПК с определение от 09.02.2018г. районният
съд е конституирал наследниците му по закон – М.О., съпруга, М.О., син, и А.О.,
син. Предвид заявения от ищцата с молба от 23.02.2018г. частичен отказ,
производството в частта му срещу А.Й.О. е прекратено с влязло в сила
определение от 20.03.2018г.
Така от наследниците М.О. и М.О. се претендират по исковете с правно
основание чл. 45 ЗЗД 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
противоправното поведение на наследодателя им, изразяващо се в намаляване
дебита на вода към ползваните от ищцата и семейството й помещения чрез
манипулиране на дебита на вода чрез спирателния кран, 66.66 лв.- лихви върху
тази главница, 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
противоправното поведение на наследодателя им, изразяващо се в отказ да заплати
половината от дължимите за имотите суми за вода, и 66.66 лв. – лихви върху тази
главница, както и по иска с правно основание чл. 109 ЗС - да премахнат спирателния
кран, поставен на водопроводното отклонение към помещенията, ползвани от ищцата
и семейството й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата намира решението за
правилно като краен резултат по следните съображения:
От фактическа страна: По делото не е било спорно и се установява, че ищцата
и Й.О. до смъртта си са били съсобственици на имотите, описани в исковата
молба, както и че ползването им е разпределено по посочения в исковата молба
начин. Не е било спорно също и от приетите контролен лист и приемо-предавателен
протокол от 20.06.2012г. се установява, че в частта от поземления имот, която
се ползва от ответника и семейството му, през 2012г. от сина му М.О. е
изградена водопроводна шахта, в която е поставен общият водомер за имота, както
и спирателен кран. От представените писмени доказателства не се установява
мястото на поставяне на спирателния кран – дали чрез него може да се спира
притока на вода само до ползваните от ищцата и семейството й помещения или и
към тези, ползвани от ответника и семейството му.
Приети по делото са писмо на ищцата до „Софийска вода“ АД и отговор /л. 18 – 19 от делото на СРС/. С
последния е заявено, че на ищцата може да бъде открита индивидуална партида за
имота, като следва да бъде представен протокол от ОС на собствениците
/ползвателите/ на адреса с клиентски номер 1039578, с който натрупаният дълг от
2 822.31 лв. е разпределен по отделните имоти.
С нотариална покана, връчена на 06.02.2015г. при отказ на М.О., съпруга на
адресата Й.О., ищцата поканила последния да се яви в определен ден и час в
нотариалната кантора на нотариус Налбантова, за да предостави половината от
дължимата парична сума за заплащане на задълженията към „Софийска вода“ АД, с
цел откриване на индивидуални партиди за всеки етаж. Съгласно констативен
протокол от 13.02.2015г., адресатът не се е явил.
От приетия и неоспорен контролен талон от 20.06.2012г. се установява, че е
извършена проверка на водомер от служители на „Софийска вода“ АД на адрес с. ********,
клиентски номер 1039578, клиент З. О., в присъствието на М.О.. Констатиран е
спирателен кран. Съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата, на адрес
с. Бистрица, ул. ******, клиентски номер 1039578, е монтиран нов водомер в
шахта. Спирателен кран не е отбелязан.
Съгласно писмо от „Софийска вода“ до ищцата от 07.12.2017г. /л. 137/, по
повод издаденото й от СРС съдебно удостоверение е посочено, че по подаден на
16.08.2014г. сигнал за слабо налягане на „посочения адрес“, на същата дата е
извършено посещение на служители на дружеството. При проверката е установено,
че причината е във вътрешната инсталация. Към писмото е приложена и справка за
дълга по индивидуална партида с клиентски номер 100 1039578, за натрупани
задължения за имот на адрес с. Бистрица, ул. „Алеко“ № 30 за периода
03.01.2013г. – 01.12.2017г., които са в размер на 8 001.86 лв.
Предвид посочения един и същ клиентски номер в писмата и документите от
„Софийска вода“, съдът приема, че същите се отнасят до процесния имот, въпреки
че в част от тях е посочен административен адрес на ул. „******, а в другите -
на ул. „*******
Според приетото в настоящата инстанция при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК
писмо на „Софийска вода“ до М.О. от 27.06.2019г., считано от 27.11.2018г. за
имотите на ет. 1 и ет. 2 и две малки къщи на адрес с. Бистрица, ул. „******, са
открити индивидуални партиди с титуляри В.А.С. и М.Й.О.. Приложена е справка за
дълга за имотите на ет. 2 и за малка къща, новият клиентски номер и договорни сметки
за етажа и малката къща. В качеството им на наследници на имота, дългът от
9 638.57 лв. е разпределен по новооткритите индивидуални партиди.
Приет по делото е предупредителен протокол от 20.11.2014г., с който на
основание чл. 56 ЗМВР Й.А.О. е предупреден да не извършва самоуправни действия
срещу сем. С.и, да спазва законите в РБ, всички спорни въпроси да решава по
установения законов ред чрез съответните инстанции. Отказът на предупредения да
подпише протокола е удостоверен с подпис на свидетел.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СМЕ се установява, че на ищцата е поставена диагноза Артериална хипертония –
втора степен, което заболяване се влияе негативно от отрицателни стресови емоции.
Това заболяване се развива по много други причини, вкл. при индивиди, които не
са подложени на стресови ситуации. Вещото лице е описало в обстоятелствената
част на експертизата, че е провело личен разговор с личната лекарка на ищцата,
която отказала да му предостави данните от прегледите на ищцата. Съобщила на
вещото лице, че ищцата е с дългогодишна хипертония, че през 2010г. е имала 2
прегледа, 2011г. - 3, като на 21.11.2011г. й е дадено направление за кардиолог;
През 2012г. е имало 1 преглед на 11.12.2012г., когато е дадено направление за
лабораторни изследвания; През 2013г. - 6 прегледа, 2014г. - 2 прегледа, като
през 2015г. и 2016г. се увеличават издадените направления. Поставената на
ищцата диагноза през 2016г. Такоцубо кардиомиопатия, известна още като „синдром
на разбитото сърце“, се характеризира с преходна дисфункция на сегменти на
лявата камера, която имитира миокарден инфаркт, но липсват данни за
обструктивна коронарна болест. Патогенезата на това заболяване не е добре
изяснена. Не е ясно защо „Синдромът на разбитото сърце“ засяга диспропорционално
повече жените след менопауза или защо са най-засегнати средните и върхови
сегменти на лявата камера. Ищцата има диагноза за сърдечно заболяване, което с
висока степен на вероятност може да бъде причинено от негативни стресови
емоции, без да може категорично да се изключи и друга причина /извън стреса/ за
появата му.
Разпитаният по делото свидетел Р.С.установява, че с ищцата били колеги от
1996г., познават се много добре. През 2013 или 2014г. била свидетел на
телефонни обаждания от „Софийска вода“ до ищцата, обаждали й се по мобилния
телефон два пъти седмично и В. като видела номера треперела, почервенявала,
вдигала кръвно над 200. Свидетелката я водила лично поне три пъти в Студентска
поликлиника. В офиса имали апарат за измерване на кръвно налягане и в тези
случаи го мерели. В. споделяла, че не знае какво става с водата, обаждала се на
живеещите около нея съседи, за да провери дали и те имат проблеми с водата.
Водата просто намалявала, а съседите нямали такива проблеми. След 2014г. свидетелката
мисли, че също имало обаждания от „Софийска вода“, те били във връзка с дължими
суми за вода. В. й споделила, че от името на „Софийска вода“ се обажда винаги
някакъв мъж, който веднъж й обяснил, че ако не се платят дължимите суми, ще
дойдат с багер да прекъснат връзката с водопровода.
Свидетелят В.А.познава страните, били далечни роднини и живеели на една
улица, врата срещу врата. Познава имота, намира се на ъгъла на ул. „Синчец и ул.
„Алеко“. В. и Й.от десетина години не били в добри отношения, като според
свидетеля причина за това била водата. От години имало скандали между синовете
на В. и Й.– П.и М.. Последните често се карали на улицата и се стигало до бой
заради водата. М. оставал без вода, идвал у свидетеля по хавлия да сипва вода,
за да изкъпе децата си. Къщите им били свързани към един уличен водопровод и би
трябвало ако М. няма вода и свидетелят на няма, но не било така. П.ползвал
първия етаж и мазето на общата къща, а М. – втория етаж и тавана. М. после
изградил шахта. Водомерът за общата къща бил в мазето преди да се изгради
шахтата, след това свидетелят не знаел къде е водомерът, но знае, че М. има
отделна партида към „Софийска вода“. Шахтата била изградена преди 3 – 4 години.
М. идвал у свидетеля за вода преди изграждането на шахтата, няколко пъти между
2008 и 2012г., поне три пъти. Й.имал здравословен проблем – счупен таз, през
2013г. или 2015г., свидетелят не помни точно кога. Бил на легло и не можел да
се движи.
Свидетелят В.С., съпруг на ищцата установява, че живее на ул. „****** в
Бистрица, в малката къщичка в североизточната част на имота, а Й.бил в другия
ъгъл на имота. Къщата имала два етажа, на първия живеел синът на свидетеля и
ищцата - П., а на втория – М.. Главен водомер имало в двора на ответника и
семейството му, но ищцата и съпругът й нямали достъп до там и не знаели какво
става. Имали проблеми с дебита, който намалявал, а при съседите в същото време
имало налягане. Така било от 2012 до 2014г., не помнел дати. Обаждали се на
ВиК, идвал представител и тогава свидетелят видял, че има спирателен кран откъм
тях. Те не допуснали представителя на ВиК, но свидетелят влязъл и видял, че има
кран на шахтата, на тръбата, която захранва къщата на ищцата и свидетеля.
Нямало други кранове. Правили оплакване до СРП, не били давали съгласие за този
кран. Свидетелят лично бил виждал Й.О. около шахтата много пъти, но свидетелят
не знаел какво става там. Но като дошъл представител на ВиК тогава видял, че
има кран откъм тяхната страна. Виждал Й.да се навежда там и да намалява
налягането, тогава вече разбрал откъде идват нещата. Капакът на шахтата бил
ламаринен и се чувал, свидетелят виждал това от етажа на сина си. Веднага
намалявало налягането на водата, което се отразявало на къпане и на други
работи, за които се ползва вода. Свидетелят виждал Й.няколко пъти в месеца поне
през тези години, когато им намалявал дебита. В. вдигала кръвно, не можела да
спи нощем, не можела да се изкъпе и да се изпере. Случвало се след намаляване
дебита на водата свидетелят да й мери кръвното, и то било до 200/110. Имали
проблем с плащането на водата и сега дългът бил над 8 500 лв. Ищцата
ходила няколко пъти и започнала да плаща някакви вноски, обаче другите отказали
да плащат. Служителите на ВиК обяснявали, че ще им спрат водата и ще докарат
багери и ще заплатят за работата на машините над 3 000 лв. Жена му ходила
на нотариус, но Й.не се появил, за да си разделят водата и да си оправят
сметките. Когато служителите на ВиК дошли, не могли да влезат при ответника и
семейството му, те не ги допуснали в двора, искали да видят главния водомер.
Това неплащане се отразявало много зле на жена му, продължавала да вдига кръвно
и да не може да спи нощем, имала болки около сърцето и главоболие. Шахтата била
изградена през 2012г. от М. и водопроводчици. Преди това водомерът бил в мазето
на двуетажната къща, което се ползвало от семейството на свидетеля. Й.О. нямал
достъп, защото тогава заградили двора, имало дувари. Служители от ВиК идвали,
свалили главния водомер и го поставили в шахтата, която той направил в двора
си. Допуснали ги, защото казали, че са изпратени да свалят водомера и да го
поставят в шахтата. Не им обяснявали къде стоят водомерите и има ли изисквания
къде да бъдат поставяни. Шахтата била с ламарина, тогава не била заключена,
сега можело и да е. Свидетелят видял този кран, който е към тях, други не
видял.
Свидетелката Д. О., съпруга на конституирания по реда на чл. 227 ГПК М.О.
установява, че живее заедно със семейството си на ул. „*******в Бистрица.
Първият етаж се обитавал от сина на В. – П., а свидетелката и съпругът й живеели
на втория етаж. Известно й е, че има проблем с плащането на водата, проблемът започнал
от една външна чешма, която била обща за целия парцел. Прибирайки се един ден с
малката си дъщеря, свидетелката искала да си налее чаша вода, но не успяла,
нямало вода. При разговор на Й.със сестра му В. последната му казала, че не
желае да й минават тръби през двора и няма да плаща тяхната сметка за вода. При
посещение в „Софийска вода“ на свидетелката и съпруга й било обяснено, че по
принцип е незаконно водомерът да стои в мазе, трябва да бъде изведен на видно
място, на два метра от оградата до централната тръба по техни изисквания.
Споделили с Й.О. какво са им казали и той отново направил опит да говори със
сестра си да изградят обща шахта, но тя отказала, казала, че няма да плаща за
шахта и ако предприемат изграждане на такава ще ги съди. Свидетелката и съпругът
й изградили шахтата по изискванията, след това от „Софийска вода“ изпратили
служители и инспектор, който да я одобри. Направеното било одобрено, след
кратък скандал с В. служителите взели стария водомер от мазето и поставили
новия водомер, пломбирали го и си тръгнали. Свидетелката не е виждала свекър си
да ходи до тази шахта, от доста време бил трудно подвижен, от около 2010г.,
имал счупване на ябълката. Никой от тяхното семейство не бил спирал
водоподаването към имота на ищцата. Между двете къщи имало ограда от тухли,
по-малко от два метра, но по-висока от свидетелката. Още преди 2002г. ищцата се
оплаквала на свидетелката, че има проблеми със сърцето, трудно се изкачвала.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на свидетелите С., А. и О. като достоверни, показанията на св. О. –
като кореспондиращи с приетите и неоспорени контролен талон и
приемо-предавателен протокол от 20.06.2012г. Не кредитира като цяло показанията
на св. С. като недостоверни и заинтересуван от изхода на спора, доколкото
същият е солидарно отговорен за натрупания дълг за вода, ползвана за нужди на
семейството му. Показанията на този свидетел в частта относно извършената
проверка през 2014г. от служители на „Софийска вода“ АД са противоречиви и
нелогични – свидетелят твърди, че „те“ /Й.О. и ползвателите на другата част от
съсобствения имот/ не допуснали служителите на ВиК оператора за проверка, но
същевременно свидетелят бил допуснат, което е нелогично предвид установените
силно влошени отношения между двете семейства. Същевременно в тази част
показанията му противоречат и на приетото писмо от „Софийска вода“ АД от
07.12.2017г., съгласно което на 16.08.2014г. проверка е била извършена и при
нея е установено, че причината за проблемите във водоснабдяването е във
вътрешната инсталация, без да се посочва какъв точно е бил този проблем. Нелогично
звучат и показанията му в частта, че виждал Й.О. край шахтата поне няколко пъти
месечно от първия етаж на двуетажната сграда в имота /където живее синът му П./,
при положение, че свидетелят живее в малката къща в североизточната част на
поземления имот, и при липса на яснота относно видимостта от първия етаж към
водомерната шахта предвид изградената в имота тухлена ограда.
От правна страна: По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са:
противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и
причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
В случая, при доказателствена тежест за ищцата съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, същата не установи при условията на пълно и главно доказване
твърдяното от нея противоправно поведение на починалия ответник Й.О. – че
същият чрез манипулиране на спирателния кран във водомерната шахта ограничавал
количеството вода към ползваните от ищцата и семейството й помещения в
съсобствения имот, а понякога и спирал водата. Показанията на св. С. в тази
част съдът не кредитира като заинтересовани, а други доказателства за
твърдяното противоправно поведение не са ангажирани. По делото се установява,
че в периода 2012 – 2014г. е имало проблеми с налягането на водата до обектите
в съсобствения имот, ползвани от ищцата и семейството й, но не се установява
причина за тези проблеми да е било поведение на Й.О.. Това не се установява
нито приетото писмо от „Софийска вода“ АД от 07.12.2017г., съгласно което при извършената
на 16.08.2014г. проверка е установено, че причината за проблемите във
водоснабдяването е във вътрешната инсталация, без обаче да се посочва какъв
точно е бил този проблем и още по-малко – от кого е причинен/, нито от приетия
предупредителен протокол от 20.11.2014г. по чл. 56 ЗМВР, от който не става ясно
във връзка с какво е отправеното предупреждение. При недоказване на твърдяното
противоправно поведение на починалия ответник, предявеният иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 000 лв. е недоказан и като такъв - неоснователен
и подлежи на отхвърляне. Съответно неоснователна е и претенцията за лихви върху
тази главница, претендирани в размер на 66.66 лв.
Вторият иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вред в резултат неплащане от Й.О. на половината от
дължимите за съсобствения имот суми за вода, с което се твърди да препятствал
поставянето на индивидуални водомери за всеки обект в имота и откриване на
отделни партиди в „Софийска вода“ АД, въззивният съд намира също за
неоснователен. Както правилно е посочил и районният съд, противно на
твърденията на ищцата, същата е имала възможност, въпреки неплащането от съсобственика
й Й.О. на половината от дълга, да иска по реда на чл. 62 вр. чл. 59, ал. 4 от
Общите условия на договора да й бъде открита индивидуална партида за ползваните
от нея имоти, като при липса на споразумителен протокол за разпределяне на
отчетените до този момент количества същите се разпределят между потребителите
по равно, до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Ищцата
е имала тази възможност, което се потвърждава и от приетото във въззивното
производство писмо от „Софийска вода“ АД от 27.06.2019г., но не се е
възползвала от нея. Ето защо отказът на починалия ответник Й.О. да подпише
споразумителен протокол с ищцата за плащане на натрупания дълг и неизпълнението
на задълженията му за плащане по облигационното отношение със „Софийска вода“
АД не могат да се квалифицират като противоправно поведение, увреждащо ищцата.
Поради това и този иск е неоснователен, съответно и претенцията за лихви върху
главницата от 1 000 лв., претендирани в размер на 66.66 лв., е
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота
според предназначението му. Следователно уважаването на негаторния осъдителен
иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е
носител на право на собственост (друго вещно право) върху процесната вещ;
неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да
отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
имота според предназначението му. За уважаване на негаторния иск е без значение
дали самият ответник е причинил противоправното състояние – достатъчно е, че
поддържа същото при предявяване на иска.
Въззивният съд намира, че само по себе си изграждането на водомерна шахта
за общия водомер в частта от съсобствения имот, разпределена за ползване на починалия
ответник Й.О., не представлява такова неоснователно въздействие върху
ползваната от ищцата част от имота. По делото се установи, че до м. юни 2012г.
общият водомер се е намирал в мазето на двуетажната сграда, предоставено за
ползване на ищцата и ползвано от сина й П.С.. Установи се също, че по указания
на ВиК оператора синът на Й.О. – М.О., ползващ втория етаж от жилищната сграда
в имота, изградил през пролетта на 2012г. водомерна шахта, съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 3 вр. чл. 43, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г.
за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в
относимата й за спора редакция. Според чл. 11, ал. 1 от Наредбата, водоснабдяването
с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните
територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на
потребителите. Според ал. 2, водопроводното отклонение е участък от
водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или фасонната част
и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран
и завършва с водомерен възел. Когато след водопроводното отклонение има повече
от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер.
Цитираната ал. 3 на чл. 11 от Наредбата предвижда, че водомерният възел на
водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се
разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп
шахта на разстояние до 2 м от уличната регулационна линия или в общо
леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след
влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата
отстои на не повече от 5 м от уличната регулационна линия.
Само по себе си поставянето на спирателен кран на водопроводния възел също
не представлява действие, ограничаващо, смущаващо или пречещо на пълноценното
използване на съсобствения имот според предназначението му. Съгласно чл. 27,
ал. 1 от Наредба № 4 от 17 юни 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация
на сградни водопроводни и канализационни инсталации, на всяко сградно
водопроводно отклонение се предвижда общ водомерно-арматурен възел за студена
вода. Според чл. 29 от същата наредба, общият водомерно-арматурен възел
включва: 1. спирателен кран; 2. филтър пред водомера; 3. водомер; 4.
Прави тръбни участъци към двата края на водомера с дължина, съответстваща на
техническата спецификация на водомера; 5. Възвратна клапа или друго подходящо
устройство за защита от обратен поток съгласно БДС EN 1717 „Защита срещу
замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи
изисквания към устройства за предотвратяване от замърсяване при обратен поток“;
6. спирателен кран с изпразнител.
В случая при преместване на общия водомер от ползваното от ищцата и семейството
й мазе в изградената съобразно чл. 7, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г.
за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
водомерна шахта, ВиК операторът на мрежата е одобрил изграденото като
съответстващо на нормативната уредба. По делото не се установи проблемите в ползваната
от ищцата част от съсобствения имот да се дължат на поставения спирателен кран,
нито се установи същият да е поставен само при тръбата, снабдяваща с вода
ползваната от ищцата част. От друга страна, от събраните доказателства се
установи, че проблеми с водоснабдяването е имало в периода 2012 – 2014г. /така
твърди и св. С./. Следователно дори да се приеме, че проблемите във
водоснабдяването са се дължали на манипулиране на поставения спирателен кран,
не се установява към момента на завеждане на исковата молба в съда на
22.04.2015г. и понастоящем правото на собственост на ищцата в съсобствения имот
да е смущавано и същата да не може да го упражнява в пълен обем. Поради това въззивният съд намира и този иск
за неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а от въззиваемите не се
претендират, поради което разноски за настоящата инстанция не се присъждат.
Предвид приетата от районния съд цена на иска по чл. 109 ЗС в размер на
данъчната оценка от 6 175.60 лв., стабилизирала се по реда на чл. 70, ал.
1 ГПК, настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване в частта му
този иск, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 438514 от 27.06.2018г., постановено по гр.д.
№ 22070/2015г. на Софийски районен съд, 37 състав.
Решението в частта му по
иска с правно основание чл. 109 ЗС подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.