Присъда по дело №46/2022 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 5 от 06.10.2022г. по НOХД № 46/2022г. по описа на
Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу В. Й. Н. от
гр.Б., обл.Р., за това, че на 23.06.2020г. в гр.Б., обл.Р. пред надлежен орган на властта – И. А.
– разследващ полицай при ОМДВР - Русе, като свидетел по досъдебно наказателно
производство № 247-ДП-76/2020г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, устно
съзнателно затаила истина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А.
изтеглила през 2017г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил
неговия размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „П.
Ф. Б.“ и Х. И. А. – престъпление по чл.290, ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда по отношение на подсъдимата, като с оглед наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства бъде наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 за срок от една година и по т.5, чрез удръжки от възнаграждението в размер на 10 на
100 в полза на държавата за срок от една година.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на
обвинителната теза и моли подсъдимата да бъде призната за невинна по така повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата, редовно призована не се явява в съдебно заседание. Същата е дала
подробни обяснения на досъдебното производство, в които отрича извършване на
престъплението, за което е привлечена като обвиняема.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата В. Й. Н. е родена на .....г. в гр.Б., обл.Р., живуща в гр.Б., ул.“Ц. Б. П.“ № .,
българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, медицински лаборант в
МБАЛ - Бяла, ЕГН **********.
На 15.02.2017г. между „П. Ф. Б.“ и Х. И. А. бил сключен договор за потребителски
кредит № ********* за сумата от 1 200лв. Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на кредитополучателя, по искане на заемодателя било образувано ч.гр.д.
№ 56/2019г. по описа на Районен съд – Бяла по реда на чл.410 от ГПК и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Х. А., която я
оспорила по реда на чл.415 от ГПК и било образувано исково производство за установяване
съществуването на паричното задължение на основание чл.422 от ГПК – гр.д. № 330/2019г.
по описа на Районен съд – Бяла. В хода на производството Х. А. оспорила истинността на
представения договор, с твърдения, че не е подписвала същия, с оглед на което била
назначена съдебно-графологична експертиза. От приетото по делото заключение било
установено, че подписът, положен срещу заемател в договора за потребителски кредит, не
бил изпълнен от Х. И. А. С Решение № 268 от 13.12.2019г. по гр.д. № 330/2019г. на Районен
съд – Бяла, договорът бил признат за нищожен, а исковата претенция срещу Х. А. –
отхвърлена. В тази връзка съдът сезирал Районна прокуратура – Русе, за установени данни,
сочещи на извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК, с оглед на което било образувано
досъдебно наказателно производство № ТОБ-943/2019г. по описа на прокуратурата, № 247-
ДП-76/2020г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе. В хода на разследването било
установено, че подс. Н. е присъствала при оформянето и сключването на договор за
потребителски кредит № ********* от 15.02.2017г., и е възприела факти и обстоятелства,
които са от значение за разкриване на обективната истина и спадат към предмета на
доказване в провеждащото се досъдебно наказателно производство. В тази връзка, водещият
разследването, разсл. полицай И. А. призовал подсъдимата да се яви за разпит в качеството
на свидетел, което същата сторила на 23.06.2020г. Подсъдимата била запозната, от
1

водещия разпита разсл. полицай, с правата и задълженията в качеството на свидетел по
НПК, както и с наказателната отговорност, която се носи за потвърждаване на неистина или
затаяване на истина, при което подсъдимата положила подпис под записаните права и
задължения в началото на протокола за разпит на свидетел, като по този начин
удостоверила запознаването със същите. Подсъдимата дала показания пред разследващия
полицай, като твърдяла, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А. е изтеглила през
2017г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговия размер,
както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит, сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А.. За нуждите на разследването от
подсъдимата били снети образци за сравнително изследване от почерк и подпис. В хода на
разследването била извършена съдебно-почеркова експертиза на приложените по делото в
оригинал Договор за потребителски кредит № ********* от 15.02.2017г., Приложение № 1 и
№ 2 към Договора, погасителен план, формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, 3бр.
седмичен отчет на парични постъпления от КК, 13бр. списъци инкасиране, както и заверени
копия на лична карта на Х. И. А. и на разпореждаме от НОИ. От заключението на така
назначената експертиза било установено, че подписите, които имат отношение към
сключването и отпускането на посочената в договора за кредит парична сума, както и в
самия договор за потребителски кредит, не били изпълнени от Х. И. А. и не е установено от
кого са изпълнени. Било установено, че ръкописния текст, с който били изписани имената на
Х. И. А. в договора за потребителски кредит, както и всички документи, които имат
отношение към сключването и отпускането на посочената в договора за кредит парична
сума; ръкописният текст, положен върху копията на личната карта на Х. И. и
разпореждането на ТП НОИ – Русе, както и подписите, положени в графа „подпис на
клиента“ в предоставените за изследване квитанции за плащане на вноски по отпуснатия
кредит са изпълнени от подс. Н.. В рамките на разследването по досъдебното производство,
бил проведен разпит в качеството на свидетел на Х. С. Г. – Б. – кредитен консултант към
„П. Ф. Б. , оформил и придвижил договора за потребителски кредит и съпътстващите го
документи, при който били опровергани направените изявления от подс. Н. дадени пред
разследващия орган в качеството ѝ на свидетел.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимата съзнателно е затаила истината в дадените пред
надлежен орган на властта – разследващ полицай при РУ – Бяла показания в качеството на
свидетел по досъдебно наказателно производство № 247-ДП-76/2020г. по описа на РУ –
Бяла при ОДМВР – Русе.
Дадените обяснения от подсъдимата на досъдебното производство представляват
изцяло защитна версия и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото.
Направените в съдебно заседание възражения от страна на защитата за липса на
деяние от обективна и субективна страна са бланкетни, без конкретика, като се сочи
единствено, че подсъдимата не е знаела за сключения договор за кредит. Твърди се незнание
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, които
изключват умисъла относно това деяние. Липсата на конкретика в така направените
възражения не дават възможност на съда да отговори им отговори точно, но следва да се
посочи, че фактическите обстоятелства, предмет на грешката са винаги конкретни външни
обстоятелства. Вътрешните психически преживявания на дееца не са обстоятелства и не
могат да са несъзнавани от него. От друга страна, твърдението че подсъдимата не е знаела за
сключения договор за потребителски кредит се опровергава, както от гласните
доказателствени средства, така и от заключението по съдебно-почерковата експертиза. Още
повече, че показанията на св. Б. кореспондират със заключението на вещото лице и дават
основание на съда да приеме, че същите са дадени правдиво и ги кредитира изцяло. Така
2

същата сочи, че подсъдимата я е потърсила с въпрос, дали може леля да тегли кредит.
След което заедно посетили дома на Х. А., където били оформени документите с участието
на подс. Н. и св. Б. предала паричната сума. Свидетелката посочва, че попълнила
реквизитите на договора, които се изискват от нея като консултант, а именно паспортната
част и ЕГН на клиента, нейните имена, като консултант, сума по договора, период на
кредита. Трите имена на клиент в края на договора и на Общите условия били изпълнени от
подс. Н., която държала ръката на Х. А.. Тези сведения напълно се подкрепят от
заключението по съдебно-почерковата експертиза, която е приета от съда. Ангажираните
свидетелски показания на св. С. по никакъв начин не опровергават обвинителната теза, като
изнесените от нея сведения досежно характеристичните данни на св. Б. не се обхващат в
предмета на доказване по настоящото производство. Показанията на св. Б. са логични,
последователни и се подкрепят изцяло от останалите доказателства по делото.
Неоснователно се явява и възражението, че св. Б. предявявала на подсъдимата тефтерче,
като закривала имената и оставала видима само графата за подпис, като последната не
знаела срещу чие име се подписва. Това възражение не само, че не представлява грешка по
чл.14, ал.1 от НК, както твърди защитата, но и противоречи на нормалната житейска логика.
С оглед изложеното съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен начин и подс. Н.
е извършила виновно деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Престъплението по чл.290 от НК се намира в глава Осма, раздел III от НК –
„Престъпления против правосъдието“. С тези престъпления се засягат обществените
отношения, които обезпечават нормалното и правилно функциониране на правосъдната
система. Престъплението "лъжесвидетелстване" може да бъде осъществено, ако
извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина –
свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го
възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина – като премълчава
факти, които е възприел, твърдейки че не му е известно, не си спомня и пр. Това
изпълнително деяние трябва да бъде осъществено в хода на разпит, провеждан пред съд или
пред друг надлежен орган, ангажиран с наказателното производство, който е компетентен да
извършва разпит на свидетели.
От обективна страна, на 23.06.2020г. подс. Н., призована в качеството на свидетел
по досъдебно производство № 247-ДП-76/2020г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе,
след като била изрично запозната с правата и задълженията на свидетел, съзнателно
затаила истина, като заявила пред разследващия полицай провеждащ процесуално
следственото действие, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И.А. е изтеглила през
2017г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговия размер,
както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „П.Ф. Б.“ и Х. И. А.
Предвид това, съдът намери, че извършеното от подсъдимата деяние се изразява в затаяване
на истината, поради което я оправда по първоначалната квалификация по чл.290, ал.1, пр.1
от НК и я призна за виновна за престъпление по чл.290, ал.1, пр.2 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като подсъдимата с действията си е целяла настъпването на общественоопасните
последици, а именно възпрепятстване разкриването на обективната истина. Същата
съзнателно е премълчала факти, включени в предмета на доказване по конкретното
наказателно производство, за които е безспорно установено, че е възприела.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление по чл.290, ал.1, пр.2 от НК съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало, както и добрите характеристични данни, а отегчаващо
обстоятелство се явява липсата на критично отношение към извършеното. Съдът счита, че
не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, тъй като липсва многобройност на
смекчаващите обстоятелства и не водят до извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Наличието на смекчаващите обстоятелства
3

обуславя единствено налагане на наказание ориентирано към минимума, като съдът намира
за най-подходящо и с оглед целите на НК наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца. След като съобрази нормата на чл.66, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице
предпоставките за условно осъждане на подсъдимата, като счита, че за постигане целите на
наказанието и за поправяне на осъдената, не е наложително да изтърпи така наложеното
наказание, поради което и изтърпяването му бе отложено с изпитателен срок от три години.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

4

Номер на акта:	5
Дата:	10 октомври 2022 г.
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20224510200046
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2022 г.

Присъда по дело №46/2022 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите