Р Е Ш Е Н И Е
№ 340 05.11.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
търговско дело № 251 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на К.В.Ч. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.С.П., с адрес ***,
против „Феникс гарант“ ООД със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Индустриална“ № 2, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Димов Михайлов, с която се претендира да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв.,
частично от 617 500 лв., представляваща ½ от стойността на притежаваните
от наследодателя Венцислав Стефанов Ч.дружествени дялове във „Феникс гарант“
ООД, изчислена въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който
е настъпило прекратяването на членството му в ответното дружество, както и
сумата от 2500.00 лв. , частично от 37 736.11 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.12.2019 г. - 07.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпването на исковата молба в съда - 09.07.2020
г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че К.В.Ч. е наследник на починалия ѝ баща В.С.Ч., който е бил съдружник в ответното дружество, поради което ищцата има имуществени права, съответни на ликвидационната стойност на идеалната част от притежаваните от него дружествени дялове във „Феникс гарант“ ООД. Заявява се, че смъртта на съдружник е прекратително основание по чл.125 ал.3 от ТЗ, като в този случай членството се прекратява автоматично, без допълнителни правни действия и наследниците К.и С.Ч.наследяват имуществените права на починалия В.Ч.в дружеството поравно като негови деца. Те имат право да получат от дружеството паричната равностойност на дружествения му дял, изчислена въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството, т.е. м.ноември 2019 год. Сочи се, че видно от представения акт за смърт, прекратяването на членството е настъпило на 20.11.2019 год. Твърди се, че счетоводния баланс към края на м.ноември 2019 год. е 1 900 000 лв. Тъй като паричното задължение е носимо, а не търсимо, ответното дружество е следвало да предприеме необходимите действия по изплащане стойността на дружествените дялове и доколкото това не е сторено, след 30.11.2019 год. ответникът е в забава. Сочи се, че наследниците на починалия съдружник имат право на получат равностойността на притежавания от него дял въз основа на баланс, съставен към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството, като активите и пасивите се оценяват по тяхната историческа стойност – цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена, съгласно приложимите счетоводни стандарти. Под имущество се разбира чистото такова, представляващо разликата между актива (паричната стойност на правата) и неговия пасив (паричната стойност на задълженията). Заявява се, че съгласно дружествения договор капиталът на дружеството възлиза на 78 100 лв., разпределени в 7810 дяла по 10 лв., като В.Ч.притежава 5076 дяла по 10 лв. всеки на обща стойност 50 76 лв., което прави 65% от капитала. Следователно, ищцата има право да получи паричната равностойност на дружествения дял от 32,5% в размер на 617 000 лв., от които се предявява частичен иск от 40 000 лв.
В предоставения срок по чл. 367 ГПК ответникът „Феникс гарант“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. По същество признава, че В.Ч.е бил съдружник с 65% от капитала и че членственото отношение е прекратено със смъртта на съдружника, съгласно чл.125 ал.1 т.1 от ТЗ, настъпила на 20.11.2019 год. От правна страна не се спори, че дружествения дял се наследява, като имуществените отношения с наследниците следва да бъдат уредени въз основа на счетоводен баланс, съставен към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството т.е. към 30.11.2019 год. Заявява се, че наследниците на починалия съдружник не са оправили покана до дружеството, ведно със съответните доказателства, установяващи наследственото правоприемство и дела на ищцата и претенцията е преждевременно предявена. Оспорва се твърдението, че вземането на наследника става изискуемо по силата на закона, с факта на смъртта на съдружника, доколкото това не са ноторни факти, а подлежат на установяване и доказване. Изразява се становище, че вземането става изискуемо след покана. Дори и да се приеме, че вземането става изискуемо с факта на смъртта, то същото не подлежи на изплащане и дружеството не изпада в забава, до установяване качеството на наследник и неговия дял.
Оспорва се твърдението, че счетоводния баланс към края на м.ноември 2019 год. е 1 900 000 лв. Твърди се, че посочената в исковата молба сума не съответства на стойността на активите, нито е ясно на каква база е изчислена.
Оспорва се довода на ищцата, че при определяне размера на ликвидационния дял, активите следва да бъдат определени по тяхната справедлива цена. Позовава се на трайната съдебна практика, която приема, че стойността на дълготрайните материални активи се определя по тяхната балансова стойност, което съответства и на законовото разрешение, а именно, че имуществените отношения се уреждат по баланса на дружеството към датата на прекратяване на членството. Заявява се, че ако се приеме тезата на ищцата, ще се прави съпоставка на справедливата пазарна оценка на активите спрямо балансовата стойност на пасивите, т.е. на стойности, извлечени по различни, несъвместими критерии. Твърди се, че е необходимо да се съпоставят стойността на дълготрайните материални активи по баланс, други нематериални активи и краткотрайните активи, със задълженията по пасива и ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и стойността на един дружествен дял по описания начин. Ответникът твърди, че стойността на чистите активи не е в посочения от ищцата размер от 1 898 461,53 лв. или съразмерно на претендираните от нея 617000 лв., представляващи 32,5% от тях. Заявява се, размерът на дружествения дял следва да бъде определен от вещо лице, съобразно счетоводните записвания в междинния баланс към 30.11.2019 год., респ.балансова стойност на активите и пасивите.
В срока по чл. 372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца, в която поддържа твърденията си от исковата молба и доказателствените искания, заявени с нея. Сочи се, че приложения към исковата молба счетоводен баланс е бил предоставен от счетоводителя на дружеството и отразява междинното салдо към 30.11.2019 год. Сочи се, че съгласно чл.13 ал.1 от ЗСч активите, собствения капитал, пасивите, приходите и разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по историческа цена или друга според приложимите счетоводни стандарти. Самата историческа цена представлява цената на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена (по см.на §1 т.3 от ДР на ЗСч.). Поддържа се, че според чл.125 ал.3 от ТЗ стойностното изражение на дружествения дял следва да е базирано, или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който обаче няма обвързваща съда материална доказателствена сила и редовността му подлежи на изрична проверка, или на заключение от вещо лице, което да определи стойността на дружествения дял към релевантния момент при спазване на чл.13 от ЗСч., §1 т.3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.
Ответникът е подал в срок допълнителен отговор на допълнителната искова молба, на основание чл. 373 от ГПК, с който заявява, че цитираната от ищцата норма за историческа цена на актива, която е цена на придобиване, а ако няма цена на придобиване – себестойност или справедлива цена, касае определяне стойността на актива при първоначалното завеждане на ДМА в счетоводството на предприятието. Посочва се, че тази стойност търпи ежегодна промяна със стойността на начислените амортизации. Поддържа се, че при определяне стойността на ликвидационния дял следва да се вземе предвид стойността на активите, посочена в баланса на предприятието. Едва ако даден актив не е намерил счетоводно отражение в баланса (каквото твърдение отсъства), следва вещото лице да определи каква би била неговата балансова стойност по реда на НСС 16 за отчитане на дълготрайните материални активи на база „историческа цена“ – стойност на придобиване и начислена амортизация. Поддържа се искането при извършване на счетоводната експертиза да се вземе под внимание балансовата стойност на активите. Оспорва се твърдението, че оборотната ведомост, представена с исковата молба, е била предоставена на ищцата от ответното дружество. Сочи се, че в нея липсва подпис и не може да се установи кой е нейният съставител. Прави се искане на основание чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр.чл.155 от ГПК да се приемат за безспорно установени всички факти и обстоятелства, обявени в ТР при АВ по партидата на „Феникс гарант“ ООД.
Предявените искове са с правно основание чл. 125, ал. 3 във вр. с чл. 127 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да изплати стойността на наследен дружествен дял на починал съдружник на ищцата, съответно на наследствения ѝ дял по чл.5 от ЗН, заедно с обезщетение за забава от края на месеца, в който членството е прекратено със смъртта на съдружника, до предявяване на настоящия иск.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно, че членството на съдружника Ч.в ответното дружество „Феникс гарант“ ООД е прекратено със смъртта му на 20.11.2019 год., както и че ищцата К.В.Ч., като негова дъщеря, е наследила ½ от притежаваните от него дружествени дялове от капитала на дружеството.
Съобразявайки обстоятелствата, вписани по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, на основание чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът констатира, че починалият съдружник е притежавал 65 % от капитала на дружеството от общо 78100 лв., съгласно дружествения договор, или 5076 дяла по 10 лв. равни на 50760 лв. С чл.18 от договора съдружниците са определили имуществените отношения с напускащия съдружник да се определят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Това предвиждане е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. В случая следва да бъде възприета датата на смъртта на лицето, като дата на прекратяване и стойността да бъде определена по баланса към края на м. ноември 2019г. Критерий при оценката на дела на съдружника е сумата на активите и пасивите съобразно счетоводния баланс, като нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и напусналия/прекратили участието си/ съдружник, да бъдат уредени по различен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Според трайната и задължителна практика на ВКС под "имущество" по смисъла на цитираната норма следва да се разбират всички активи (права) и пасиви (задължения) на дружеството. Разликата между активите и пасивите формират, така наречената чиста нетна стойност на активите. Именно на база нетния актив на дружеството се изчислява размерът на дружествения дял на съдружника, като се вземат предвид притежаваните от него дялове в капитала на дружеството, Закон за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Затова, за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (земя, сгради и др.), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. Тоест при формиране на дължимите на съдружника суми следва да се изчисли разликата между стойността на активите и сбора от всички задължения до и над една година. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, ще се достигне до определяне на чистия актив. Неговата стойност следва да бъде разделена на броя на дяловете от капитала на дружеството и след остойностяване на 1 дружествен дял той да послужи като база за определяне на задължението към съдружника, в зависимост от броя на дяловете му. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника, тъй като те представляват счетоводното изражение на актива, при двустранното записване.
В случая по делото е представен междинен счетоводен баланс към 30.11.2019 г. и е прието заключението на вещото лице Р.Д., по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От заключението се установява, че нетната стойност на активите е в размер на 826033.99 лв., която сума е равна разликата между активите в баланса (от 937796.06 лв.) и задълженията на дружеството (от 111762.07 лв.) Видно от изготвения от вещото лице баланс общата сума за раздел “собствен капитал” в пасива е положителна величина на стойност 826033.99лв., а общият размер на задълженията възлиза на посочените 111762.07 лв. При определяне на равностойността на дяловете на ищцата, като наследник на ½ от наследството на съдружника Ч., притежаващ 65 % от капитала, вещото лице е съобразило размера на регистърния капитал и е определило стойността на дела извън основния записан капитал. Така е изчислило, че стойността на един дружествен дял възлиза на 95.77лв., след приспадане на направените първоначални вноски от съдружниците в размер на общо 78100 лв. от нетната стойност на актива (която е равна на общата сума в баланса в раздел “собствен капитал”) и разделянето на разликата на броя на дяловете – 7810бр. Съдружникът Ч.е притежавал 5076 дяла по 95.766лв. равняващи се на 486.109.22лв. Към тях е прибавен размера на внесения от този съдружник основен капитал и е определена стойността на дяловете от общо 536869.22 лв. С оглед направените изчисления и съобразно баланса на Феникс грант ООД към 30.11.2019 г. стойността на припадащата се част от дяловете на ищцата възлиза в размер на 243 054.61 лв., без включване на първоначалната вноска в регистърния капитал или 268434.61 лв. – при включване и на регистърния капитал в балансовата стойност на дела на ищцата. В съдебно заседание експертът уточнява, че с цел прецизност при изчисляване на печалбата на дружеството първо се изважда внесения от съдружниците капитал, който след това се прибавя като стойност и се получава точния размер на дела на съдружника. По тази методика е определена частта на ищцата възлизаща на 268434.61 лв.
Поради недостатъчност на документацията експертът е посочил, че не може да направи категоричен изводи за това, дали междинният баланс към 30.11.2019 г. е съставен в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. В тази връзка са изложени аргументи в съдебно заседание относно отписаните като несъбираеми и погасени по давност вземания. Със заключението вещото лице е изготвило баланс към 30.11.2019 г., който е представен графично и в съпоставка с представения от дружеството междинен баланс.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и обосновано, базирано на представените писмени доказателства, които не са оспорени по отношение на тяхната автентичност и се ползват с формална доказателствена сила. Не се установява несътоветствие на заключението в различните елементи от баланса, които да внасят съмнение в неговата правилност. Ето защо, данните от експертизата следва да послужат като база при определяне на стойността на дружествения дял. Становището на експерта, относно редовността на водене на счетоводството при отписване на несъбираемите и погасени по давност вземания, не се отразява негативно на установения размер на активите на дружеството, по начин по който да повлияе на основателността на претенцията. Това е така, доколкото установената чиста стойност на актива е положителна величина и то надхвърляща няколкократно размера на предявения понастоящем частичен иск. Съдът приема, че изготвеният от вещото лице баланс отразява точно и вярно имущественото и икономическото състояние на дружеството към 30.11.2019 г., съобразно представените доказателства. По делото е установена разликата между балансовата стойност на активите и пасивите, формираща т.нар. чиста стойност на активите, в размер на 826033.99 лв. Съгласно заключението на вещото лице дяловете на съдружника Ч.са с балансова стойност от 536869.22 лв., като съдът възприема приложената от експерта методика на изчисление. Следователно дружественият дял, подлежащ на изплащане на ищцата, съобразно наследствените й права, е в размер на 268434.61 лв. Доколкото в настоящия процес е заявен частичен иск от 40 000 лв., то същият следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
По искането за присъждане на лихва за забава, съдът съобрази следното:
Падежът на задължението за изплащане на стойността на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник е нормативно установен с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Доколкото едва в края на месеца, в който е настъпило прекратяването, се определя и стойността, то към този момент задължението ще бъде установено по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД задължението с определен падеж кани длъжника и той изпада в забава след изтичането на съответния ден, без да е необходима покана от кредитора. Следователно считано от 01.12.2019 г. дружеството е в забава по отношение на правоимащия ищец и искът за заплащане на лихва за забава се явява основателен за периода до подаване на исковата молба. На основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на дължимата лихва върху главницата от 40 000 лв., за заявения с исковата молба период от 01.12.2019 г. до 07.07.2020г., на стойност от 2444.44 лв. За горницата до пълния предявен размер от 2500 лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Макар и да е посочено в исковата молба, че претенцията от 2500 лв. е частична от общо 37 736.11 лв., съдът приема, че същата следва да бъде разгледана единствено като иск за заплащане на обезщетение за забава върху предявения в настоящия процес размер на главницата от 40000лв. За горницата над тази главница искът не е предмет на разглеждане, поради което само в рамките на дължимата лихва за забава върху 40 000лв. тя би могла да бъде предявена като частична претенция. В случая е заявена в по-голям размер от установения и следва да бъде отхвърлена до сумата от 2500лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 2226 лв. - направените от ищеца разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Феникс гарант“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Индустриална“ № 2, с ЕИК *********, представлявано от управителя Георги Димов Михайлов, да заплати на К.В.Ч., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.С.П., с адрес ***, сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) – частичен иск от общо претендирана главница от 617 500 лв., представляваща ½ от стойността на притежаваните от наследодателя Венцислав Стефанов Ч.дружествени дялове във „Феникс гарант“ ООД, изчислена въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството му в ответното дружество – 30.11.2019г., както и сумата от 2444.44лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв. начислена за периода 01.12.2019 г. - 07.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 09.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2226 лв. (две хиляди двеста двадесет и шест лева) – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава върху главницата от 40 000 лв. за горницата над 2444.44лв. до пълния заявен като частичен размер от 2500лв., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: