Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. София, 7.5.2019
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на
петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 87 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) от П.В.Г. срещу Г.Ф. за заплащане на сумата от 1000 лева, предявена като
частичен иск от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.В.Г.
неимуществени вреди вследствие на причинено ПТП от неустановен водач ПТП на
17.02.2017г. в гр. София, на ул. Амстердам, ведно със законната лихва върху
претендираната сума за периода от датата на предявяване на иска - 30.11.2017г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че на 17.02.2017г. около 06.25ч. в гр. София, на ул. Амстердам се движело
неустановено МПС в посока от ул. Димитър Пешев към ул. Илия Бешков, като по
същото време ищецът решил да прекоси ул. Амстердам в близост до №3 с посока на
движение от дясно на ляво спрямо движението автомобила, като преди това твърди
да се е огледал и да се е уверил, че е възможно да премине безопасно. Водачът
на автомобила не забелязал пешеходеца и блъснал същия, с което му причинил
счупване на горен край на тибията - закрито в ляво; мозъчно сътресение и
повърхностна травма на окосмената част на главата. Виновният водач не бил
открит. Ищецът твърди водачът на автомобила да е извършил нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. След твърдяното ПТП ищецът
бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ с оплаквания от силни болки в лявата
колянна става и главата, където бил хоспитализиран за периода от 17.02.2017г.
до 23.02.2017г. На ищеца била извършена операция - репозиция на фрактурата с
поставяне на плака и винтове и пришиване на минискуса, след която били
назначени терапевтични процедури - имобилизация превръзки и рехабилитация,
както и прием на медикаменти и след изписването продължил лечението си в
домашни условия. Ищецът твърди да е изпитвал силни болки в областта на
получените увреди и обща отпадналост, долният му крайник бил обездвижен и
лечението му било предимно на легло, което му попречило да се справя с
ежедневните си нужди и наложило ангажиране на помощ от близки. Ищецът твърди,
че не могъл да спи, заради което приемал седативи и обезболяващи лекарства,
както и че все още не се е възстановил напълно. Същият бил с понижено
настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Поддържа, че на
31.03.2017г. е подал молба пред ответника, с която претендирал изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но такова му било отказано. Това
обстоятелство обосновавало правния му интерес от исковата претенция.
В отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че по делото липсвали
доказателства за настъпването на твърдяното ПТП, за неговия механизъм, както и
относно причината за претърпените от ищеца вреди. Представеният констативен
протокол бил съставен изцяло по данни на ищеца и не се ползвал с материална
доказателствена сила и от него не се установявало, че е настъпило ПТП с неидентифицирано МПС. В
протокола нямало находки за такова, липсвал и акт със задължителна сила относно
вината на дееца. Поддържа, че от протокола за оглед на местопроизшествие не се
установявали следи от удар, от движение на МПС в близост до ищеца. Оспорва
причинната връзка между вредите и твърдяното ПТП, тъй като не били установени и
описани следи от движението на МПС, които да потвърждаван механизма на ПТП, а
според приложения болничен лист ищецът бил претърпял трудова злополука. На
следващо място прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца
като твърди, че същият пресичал на необозначено за целта място, навлязъл
внезапно на пътното платно пред движещия се автомобил, с което извършил
нарушение на чл. 113 ЗДвП и чл. 114, ал.1 ЗДвП. Твърди, че претендираният
размер на претенцията бил прекомерен и не отговарял на икономическите условия в
страната, стандарта на живот и установената съдебна практика към датата на ПТП,
освен това ищецът получавал обезщетение в размер на 70 на сто от
месечната брутна работна заплата от работодателя си по време на
нетрудоспособността. Претендира разноски.
С определение
от 23.11.2018 г. е допуснато увеличение на иска за сумата от 40000 лв.,
частично от 60000 лв.
В съдебно
заседание ищецът, чрез адв. Симеонов, поддържа иска. Ответникът, чрез юрк.
Попова, оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
В Констативен протокол № 1297/17.02.2017 г. е описано,
че на 17.02.2017 г., около 6:25 часа, П.В.Г. *** от ул. Димитър Пешев към ул.
Илия Бешков в района срещу № 3. В този момент е бил блъснат от неустановен
автомобил. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие с отбелязване
същото да не е запазено, както и албум.
В уведомително писмо от Софийска районна
прокуратура е отразено, че с постановление на СРП от 28.05.2018 г.
наказателното производство по ДП ЗМ 11053/2017 г. по описа на С „РТП“ е спряно
и делото е изпратено на СДВР за извършване на оперативноиздирвателни
мероприятия по установяване на извършителя на престъплението.
В Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е
отразено, че в периода 17.02.2017 г. до 2.302.2017 г. ищецът е бил на болнично
лечение с диагноза: счупване на горния край на тибиата (голям пищял) закрито
вляво, мозъчно сътресение без открита вътречерепна рана и повърхностна травма
на окосмената част на главата. На ищеца и издаден болничен лист за периода
17.02.2017 г. - 25.03.2017 г.
На 30.03.2017 г. ищецът е предявил пред ответника
искане за изплащане на претърпени неимуществени вреди.
В приета и неоспорена Автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й.Й.при съобразяване на приетите по делото
писмени и веществени доказателства (записът от видеокамера), е отразено на
17.02.2017 г., около 6:30 ч., ищецът да е пресичал пътното платно на бул.
Амстердам, срещу № 3. Ищецът предприел пресичане на булеварда и почти бил
пресякъл, когато бил блъснат от движещ се лек автомобил, за който не се
забелязва модел, марка или водач. От записа може да се направи извод, че от
момента на потегляне до мястото на удара неизвестният автомобил се е движил 5-6
секунди, като скоростта му на движение към момента на удара с пешеходеца била 27,72
км/ч. Водачът е имал възможността да предотврати произшествието чрез спиране в
момента, в който е възприел пешеходеца. На свой ред пешеходецът – при спиране
преди да навлезе в лентата за движение на лекия автомобил. От техническа гледна
точка причините аз ПТП са поведението на водача – който не е предприел спиране
при наличие на пешеходец на пътното платно, както и неспиране от страна на
пешеходеца преди навлизане в лентата за движение на лекия автомобил. На
мястото, където е предприето пресичане на пътното платно от страна на ищеца,
няма пешеходна пътека.
По делото е приета Съдебномедицинска експертиза,
чийто изводи съдът кредитира. Д-р Ц.Г.посочва, че при процесния инцидент ищецът
е получил: черепномозъчна травма с контузия и охлузване в дясната теменна
област и мозъчно сътресение, както и травма на опорнодвигателния апарат,
изразяваща се в контузия на ляво коляно с разместено счупване на
външно-страничния кондил (израстък в горен край на големия пищял, участващ в
образуването на коленната става) на голямопищялната кост на лява подбедрица. На
ищеца е направена операция по спешност с налагане на кръвнарепозиция и метална
остеосинтеза. Направени са имобилизация, превръзки и рехабилитация.
Уврежданията могат да бъдат причинени при твърдян от ищеца механизъм – блъскане
вляво и последващо отхвърляне и падане надясно на терен. Счупването на кондил
на големия пищял и проведените операция налагат имобилизация 8-10 седмици, като
натоварване на крака се разрешава след 85 дни. Д-р Гатев, при личен преглед на
ищеца, констатира нестабилност на ставата. Движенията на коленната става не са
напълно възстановени, ищецът куца с левия крак, не може да кляка и изпитва
болки при по-продължително натоварване За придвижване използва помощно средство
– бастун. Флексията на левия крак е 60 градуса при норма 130. Налице са белези
от операция странично на коляното. Не се установяват сетивни и циркулаторни
промени на крайника. Поради сътресението на мозъка е необходимо 20-25 дни
лечение. Необходими са допълнителни изследвания за възможно по-тежко
заболяване. Не е възможно споделените от ищеца оплаквания да се приемат във
връзка с претърпяна от ПТП травма. Вещото лице изключва възможността да се
касае за едномоментно падане от собствен ръст. При изслушването на вещото лице
в съдебно заседание то сочи, че не може да се заключи с категоричност
паркинсоновият синдром, констатиран в допълнително представени доказателства,
да е в резултат на ПТП. Възможно е да се касае за недиагностицирана по-тежка
черепно-мозъчна травма, наслоила се на фона на хронични заболявания –
хипертония, мозъчно-съдов статус. Причинната връзка е много трудно доказуема.
Експертът допълва, че регистрираните данни на церебрастена симптоматика са свързани
и с преживяването на травмата, като по-продължителното й протичане може да се
обясни с наличния фон на болестно увреден терен от хронични заболявания. Друго
релевантно обстоятелство е дали е спазван предписания режим.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля В.П.Г., син на ищеца. Свидетелят сочи, че на 17.02.2017 г.
майка му му се обадила по телефона, за да му съобщи, че баща му е блъснат от
кола пред работното си място. Имал силни болки и свидетелят го закарал в
„Пирогов“. Последвала операция и болничен престой за около седмица. Два и
половина – три месеца иецът бил на легло, болките му били почти постоянни. За
него се грижели свидетеля и майка му. След три месеца взели проходилка, а след
6-7 месеца ищецът започнал да стъпва на крака си. След инцидента ищецът
споделял, че това не е неговия крак. Треперел, нямал спокоен сън, нощно време
ставал по няколко пъти. Притеснявал се, че не е същият като преди.
От съвкупната
преценка на така събраните доказателства съдът намира, че са налице елементите
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени, веществени
и Автотехническа експертиза водят до извод, че процесния инцидент е реализиран
от водач на лек автомобил в нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗдвП и чл. 37, ал. 2 ЗдвП, задължаваща водача на автомобила да проявява
внимание към уязвимите участници в движението – пешеходци, както и да пропусне
същите при извършване на маневра „ляв завой“.
Вредоносният резултат е причинен в резултат на нарушение на правилата за
движение от страна на неустановен водач, управлявайки неустановен автомобил,
неговата вина и причинната връзка между ПТП и причинените на ищеца вреди.
По отношение на същите съдът кредитира изводите на вещото лице по приетата и неоспорена експертиза в частта, в която същият с категоричност установява пряка причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените увреждания. В частта, в която извод за сегашното здравословно състояние на ищеца се прави при допускане на възможна връзка, изложеното от експерта не следва да се взима предвид, доколкото отговорността на ответника се ангажира за онези вреди, които са установени с категоричност. Установява се, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял операция. Изпитвал е интензивни болки и е страдал продължително време. Оздравителният период е траел 5-6 месеца, като към настоящия момент движението на коляното не е напълно възстановено и ищецът се придвижва с бастун.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.1 КЗ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република България и е
причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вида на уврежданията (при съобразяване на мотивите за
кои от тях с категоричност се установява да са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП); интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване и как уврежданията са се отразили на ищцата с оглед нейната
възраст, начин на живот и среда.
Не са
представени доказателства увреждането да е прието за трудова злополука и на
ищеца да е заплатено обезщетение от работодателя.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания
и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв. за ищеца, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
С определение от 23.11.2018 г.
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в размер на 1560 лв. за
увеличения размер на иска.
Предвид установения изход от
спора на ищеца следва да се заплатят разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 225 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно наредбата, е 1730,00 лв., като предвид представените доказателства за
регистрация по ЗДДС на адвокатско дружество „Г.и партньори“ същото е в размер
на 2076 лв.
Сторените от ответника
разноски са в общ размер 300 лв., при съобразяване на представения по делото
списък по чл. 80 ГПК и определяне на юрисконсултското възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. Съобразно отхвърлената част от иска (х 0,5) ищецът
дължи разноски в размер на 150 лв.
Ответникът, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, дължи, съобразно уважената част от иска, разноски в размер на 750
лв.
Мотивиран от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на П.В.Г.,
ЕГН **********, IBAN ***:
-
на
основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ, сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, претърпяно от ищеца на 17.2.2017 г. в гр. София по вина на лице,
управлявало МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. –
частично от 60000 лв.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 225 лв.,
държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл. 38 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Г.и партньори“, БУЛСТАТ ********,
IBAN ***, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото съобразно уважената част от иска в размер на 2076 лв.
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.Ф., ***, разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 750 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: