РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1859/17.10.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На петнадесети октомври                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3198 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.В.И., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 16-0819-006969/ 13.01.2017г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на му наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.76 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП и 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.146, ал.1 от ЗДвП.                       

     В жалбата  се сочи, че НП е незаконосъобразно и с иска неговата отмяна в цялост.

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от процесуални представители –адв.Н., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като излага аргументи, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че деянието за което е повдигнато обвинение по чл.146 от ЗДвП е несъставомерно. Позовава се и на изтекла давност.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 04.12.2016 г., около 23.50 часа въззивникът управлявал товарен автомобил марка „Ситроен Ц4“ с рег.№ ЕН7951ВР в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“. До банка „Експресбанк“, посока Автогара –Варна, той бил спрян от служители на полицията, сред които и св.С.Г.. В хода на проверката било установено, че управлявания от него автомобил е собственост на лицето Р.М.М.. Било установено още, че по време на движение водачът използва допълнителни светлини за мъгла и снеговалеж на осветен участък от пътя, с улично осветление и добра видимост, както и че предният ляв фар на автомобила не свети на къса светлина. Органите на полицията констатирали още, че автомобилът управляван от въззивника бил с изменена конструкция на брой места за пътници от 1+1, на 1+4.    

При така установеното св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.76 от ЗДвП; чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП и чл.146, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 02.07.2019г., видно от отбелязването в справката за нарушител/водач и от приложеното от жалбоподателя към жалбата копие от НП.

 В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по делото Справка и писмо от сектор ПП-Варна, от които е видно, че товарен автомобил марка „Ситроен Ц4“ с рег.№ ЕН7951ВР, към 04.12.2016г. е бил  собственост на лицето Р.М.М., както и че техническите характеристики на МПС включват 1+1 места за седящи.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповед, от приобщените в хода на съдебното следствие справка и писмо от Сектор „Пп“-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Г..

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 08.07.2019г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-748/124.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор , оправомощен съгласно същата заповед.

    АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, че е изтекла предвидената в закона давност за санкциониране на въззивника.  Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.   В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника не е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивницата да бъде санкционирана се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието. Видно от съдържанието на процесното НП и приложените доказателства въззивникът е санкциониран за три нарушения на ЗДвП извършенио на  04.12.16г.- датата е посочена изрично в НП. НП е било издадено на 13.01.2017г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 04.06.2021г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивника не е погасена по давност.

    АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

      По пункт първи от НП: 

      Въззивникът е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.76 от ЗДвП.

      Разпоредбата на чл. 76 от ЗДвП, в редакцията й към момента на деянието описано в АУАН и НН предвижда, забрана за използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.

      В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба. Видно от съдържанието на АУАН и НП административното обвинение на въззивника е повдигнато за това, че  по време на движение водачът използва допълнителни светлини за мъгла и снеговалеж на осветен участък от пътя, с улично осветление и добра видимост. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗДвП предвижда случаите, в които може да се използват допълнителни светлини за мъгла - само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия, като предвижда, че тези светлини не може да се използват самостоятелно. Видно от така разписаното правило за поведение допълнителните светлини за мъгла са разрешени от закона при посочените по-горе обстоятелства. При посочените по-горе факти актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушение на чл.76 от ЗДвП, като в случая е налице противоречие между описаното от фактическа страна обвинение и неговата правна квалификация, доколкото използването на светлини за мъгла принципно е предвидено в ЗДвП при определени обстоятелства. Описаното в АУАН и НП нарушение се субсумира под състава на разпоредбата на чл.74 от ЗДвП, като в член 180, ал.1 от ЗДвП е предвидена и санкция глоба от 20 до 150 лв.  за водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство. Посочената от административнонаказващия орган като нарушена  разпоредба на чл.185 от ЗДвП обаче не въвежда аналогична отговорност за водача, на МПС, последната разпоредба е обща и намира приложение в случаи, когато едно деяние е указано като нарушение по ЗДвП, но липсва друга санкционна разпоредба. А в случая има изрична санкционна норма предвиждаща отговорност за нарушение на правилата за използване на светлините на ППС, каквото всъщност фактическо обвинение е повдигнато на въззивника.

      От горното се налага заключение, че наказателното постановление, както и в АУАН, липсва описание на съставомерните за нарушението по чл.76 от ЗДвП обстоятелства, като е налице противоречие между описаното от фактическа страна и посочената като нарушена разпоредба. Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, посочено като нарушител, от правото му да разбере за какво точно нарушение е обвинен, както и да организира защитата си.

   Всичко гореизложено мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление, в тази му част, като незаконосъобразно, постановено при съществено процесуално нарушение.

    По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП.   

    Разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, в редакция, действаща към момента на извършване на процесното по делото нарушение / ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./  е предвидено ангажирането на административнонаказателна отговорност (глоба в размер от 50 до 150 лева) на водач на МПС, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване. В НП и АУАН установеното поведение на водача е квалифицирано по чл. 101, ал.3, т.8 от ЗДвП. Посочената разпоредба, в редакцията й към момента на процесното деюние / ДВ, бр. 54 от 2010 г./ предвижда, че не се прилага нормата на чл.101, ал.2 от ЗДвП, указваща възможност за придвижване на автомобила на собствен ход за отстраняване на възникнала по време на движението му повреда до мястото на отстраняване на повредата или неизправността, тогава, когато тази неизправност касае неизправност на светлинните устройства или светлоотразители  при движение през нощта. Посочената по този начин норма на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП обаче се явява недостатъчно ясна квалификация на визираното нарушение, доколкото същата не съдържа конкретно правило за поведение, а само сочи неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия, като съответното задължение на водачите при възникване по време на движението на повреда или неизправност в пътното превозно средство се съдържа в разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, която не е посочена в наказателното постановление. Текстово в , нито в НП, нито в АУАН, е отразено какво е било дължимото поведение на водача в случая, което той не е съобразил при възникналата неизправност на автомобила му, а именно, че е бил длъжен да спре и да вземе мерки за отстраняване на неизправността, без да има право да продължи движението на автомобила. Фактическото описание в двата акта се е изчерпало до там, че е посочено единствено, че „на автомобила не свети преден ляв фар на къса светлина“. Кога е установено че не свети тази светлина, по време на движение на автомобила ли или в последствие, също не е ясно от двата акта. Ето защо съдът приема, че НП се явява незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и по този пункт от НП.

    За прецизност следва да се отбележи, че и понастоящем разпоредбите на ЗДвП ) чл.179, ал.6, т.1-3  (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., предвижда налагане на наказание глоба за този който  управлява технически неизправно пътно превозно средство, като размерът на глобата е от 50 до 500 лева в зависимост констатираните неизправности /незначителни неизправности; значителни неизправности и пасни неизправности/. Съгласно действащата разпоредба на чл. 101 от ЗДвП водачите имат задължение, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, да спрат и да вземат мерки за нейното отстраняване (ал. 1), както и възможността, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, да придвижат пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (ал. 2). Съгласно чл. 101, ал. 3, разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности, а съгласно ал. 4, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно т.4.1.1., б. "а" от Приложение 5 към чл. 31, ал.1 от наредбата, констатираната при проверката неизправност – дефектна или липсваща светлина на фаровете / не свети преден ляв фар на автомобила/ може да се квалифицира като "значителна", но не и "опасна" техническа неизправност. Така или иначе предвид констатираните съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на наказания субект да разбере в какво точно е обвинен по този пункт от НП, съдът намира, че не следва да взема становище по приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да отчита кой е по-благоприятния закон в случая.

     Поради всичко гореизложено НП подлежи на отмяна и по този пункт.

    По пункт трети от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.146, ал.1 от ЗДвП.      .   

     С този пункт от НП жалбоподателят е наказан за нарушение на  чл.146, ал.1 от ЗДвП, според който  изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Видно от адм. обвинение , същото е повдигнато спрямо жалбоподателя, затова че е управлявал МПС, което е с изменена конструкция на брой места за пътници. Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП пък предвижда административна отговорност – глоба от 2000лв. до 7000 лв. за този който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство. В случая съдът споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че и двете норми цитирани в НП /нарушена и санкционна/ са бланкетни и е необходимо запълването им с приложимите разпоредби от съответната наредба, издадена от министъра на транспорта, разписваща установения ред за  комплектуване с основни агрегати от различни модели или изменение на конструкцията на моторно превозно средство. Липсата на съставомерни факти, както бе споменато и по-горе винаги съставлява съществено процесуално нарушение и то от категорията на съществените, водещи до безусловна отмяна на НП, тъй като лишава административно обвинения от възможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен. От друга страна приложената от АНО санкционна разпоредба не предвижда отговорност за водач, управляващ МПС с изменена конструкция, а само за този който без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство т.е. предвидена е отговорност за този който измени конструкцията на МПС, но не и за този който управлява МПС с изменена конструкция. В НП не е посочено, че въззивникът е изменил конструкцията на МПС, такива доказателства не бяха ангажирани от страна на АНО и не бяха събран в хода на съдебното следствие. От друга страна в чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП е предвидена административна отговорност- глоба за  собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. В случая обаче видно от материалите по делото възз. не е собственик на МПС, нито пък длъжностно лице, а притежава единствено качеството на негов водач. Ето защо деянието се явява несъставомерно по тези текстове на ЗДвП. Предвид това НП подлежи на отмяна и по този пункт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0819-006969/ 13.01.2017г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на М.В.И., ЕГН **********,*** са  наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.76 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение  на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП и 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.146, ал.1 от ЗДвП.                      

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: