;
Р Е Ш Е Н И Е
№260806/9.3.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14194 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „Ю.Б. “ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД срещу В.К.К.,
с ЕГН: **********, с адрес *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът в условията на солидарност с
търговското дружество „В.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 462.60 лв./четиристотин
шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, за периода
от 23.09.2014г. до
25.03.2019г., представляваща административни
такси за имуществени застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за банков
кредит, и анекси към нето,
както и сума в размер на 238.50 лв./двеста
тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване
на ипотека, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 26.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 2564/28.03.2019г., постановена по гр.дело №
4698/2019г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
Предявени са в евентуалност
осъдителни искове от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД срещу В.К.К.,
с ЕГН: **********, с адрес *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 462.60лв./четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, за периода от 23.09.2014г. до 25.03.2019г., представляваща административни такси за имуществени
застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за
банков кредит, и анекси към нето, както
и сума в размер на 238.50лв./двеста тридесет и осем лева и петдесет
стотинки/, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване
на ипотека, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните
са обвързани по силата на договор за банков кредит по съвместна програма между МТСП на РБ, „Българска банка за развитие“
АД и “Б.П.Б.“ АД, №207 от 2009г., сключен
на 11.09.2009г., Анекс А01-207/2010 от 24.06.2010г., Анекс
А02-207/2010 от 30.11.2010г., Анекс
А03-207/2010 от 22.12.2010г., Анекс
А04-207/2011 от 31.01.2011г. и Анекс А05-207/2011 от 14.06.2011г. към него. Твърди, че изискуемостта на
всички задължения по него е настъпила на 30.09.2012г., съгласно Анекс А05-207/2010 от
14.06.2010г.
Посочва
се, че ответникът има качество на солидарен длъжник с кредитополучателя „В.“ ЕООД,
за който е възникнало задължението за плащане на процесните суми по договора за
банков кредит от 2009г.
Твърди, че поради настъпила забава в плащанията на
дължимите и изискуеми вземания, както и след надлежно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем с връчване на нотариален покана, кредитора е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за процесните суми, вследствие на което е
образувано изпълнително производство.
В
условията на евентуалност, в случай че не бъде прието, че
волеизявлението на банката за отнасяне на вземането като предсрочно изискуемо е
достигнало до знанието на ответника преди депозиране на заявлението в съда, се
предявяват осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати сумата от 462.60лв./четиристотин
шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, за периода
от 23.09.2014г. до
25.03.2019г., представляваща административни
такси за имуществени застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за банков
кредит, и анекси към нето,
както и сума в размер на 238.50лв./двеста
тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване
на ипотека. Поддържа се, че вземането
произтича от настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
договора за банков кредит, което волеизявление е достигнало до знанието на
длъжника с връчване препис от исковата молба, на осн. чл. 79, ал.1 вр. чл. 430 ТЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника чрез назначеният му от съда особен
представител, който релевира възражения за недопустимост на предявените искове,
а в условията на евентуалност излага, че същите са неоснователни. Посочва, че
ищецът не е довел до знанието на длъжника и ответник в производството по делото
намерението си да отнесе вземането за предсрочно изискуемо. В евентуалност
релевира възражение за погасяване по давност на вземането.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор от 11.09.2009г. „Б.П.Б.“
АД в качеството й на кредитор отпуска на търговското
дружество „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.К. банков кредит в размер на 30000 лева. Поръчител по договора
за банков кредит е ответникът В.К.К.. Приложени са
към делото Анекс А01-207/2010 от 24.06.2010г., Анекс
А02-207/2010 от 30.11.2010г.,
Анекс А03-207/2010 от
22.12.2010г., Анекс А04-207/2011
от 31.01.2011г. и Анекс А05-207/2011 от 14.06.2011г. към договор
за банков кредит от 11.09.2009г., с който падежа на последната погасителна
вноска се уговоря на 30.09.2012г.
С договор от 18.09.2009г.
за ипотека на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 58, том ІІ, рег. №3183,
дело № 289/2009г. по описа на нотариус Д.В., с район на действие ВРС, ипотекарния гарант Д.И.Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, учредява в полза на „Б.П.Б.“ АД ипотека върху собствения си недвижим имот намиращ се в гр. Варна, ул. С.
№12, бл.12, ет.4, ап.21, като гаранция за отпуснатия в полза на търговското дружество „В.“ЕООД банков
заем.
С молба с нотариална заверка на подписите рег. № 6352/25.10.2018г. „Б.П.Б.“
АД е поискала подновяване на договорна ипотека, оформена в нотариален акт № 58,
том ІІ, рег. №3183, дело № 289/2009г. по описа на нотариус Д.В. с район на
действие ВРС. Видно от отбелязването върху молбата за подновяването на
ипотеката, същата е вписана в книгите на Служба по вписванията Варна вх.рег.№
29573/25.10.2018г.
Представени по делото са
застрахователни полици от 29.08.2014г. (л.37), 16.09.2015г. (л.40),
10.09.2016г. (л.43), 08.09.2017г. (л.47) и от 20.09.2018г. (л.50), в които са
оформени договори за застраховка „Защитен дом“, по силата на които търговското
дружество „В.“ЕООД има качество на застраховащ, застраховано лице е Д.И.Д., а като
ползващо се лице е посочено – права за обект, жилищни сгради на „Б.П.Б.“
АД, като адреса на застрахованото имущество е посочено, че
се намира в гр. Варна, ул. С. бл.№12, ет.4 и представлява апартамент №21.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Р.С., в което се посочва, че при преглед в счетоводството на ищеца се
установяват плащания осъществени от него на 23.09.2014г. в размер на 87,36 лева
на основание полица от 29.08.2014г., на 29.09.2015г. сумата в размер на 87,36
лева на основание полица от 16.09.2015г., на 21.09.2016г. сумата от 95,96 лева
на основание полица от 10.09.2016г., на
27.09.2017г. в размер на 95,96 лева, на 10.10.2018г.
в размер на 95,96 лева на основание полица от 20.09.2018г. или всичко общо в
размер на 462,60 лева. Експерта установява, че на 24.10.2018г. са осъществени
две плащания в размер на 15 лева на основание държавна такса за подновяване на
ипотека по кредит, както и сумата от 223,20 лева – нотариални такси по
подновяване на ипотека по кредит, или всичко по това перо в размер на 238,50
лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Предмет на главните искове са
установителни претенции за суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. От приобщеното към делото заповедно производство, по което е
образувано ч.гр. дело № 4698/2019г. на ВРС, се установява, че заявителя „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу „В.“ ЕООД и В.К.К.. В
точка 14 от заявлението е посочено, че изискуемостта на всички задължения по
договора за банков кредит от 2009г. и анекси към него е настъпила на
30.09.2012г. По повод това заявление и въз основа на разпореждане №
13902/28.03.2019г., постановено по ч.гр.дело № 4698/2019г. на ВРС е издадена заповед
за изпълнение № 2564/28.03.2019г.,
постановена по гр.дело № 4698/2019г. на ВРС, като в условията на солидарност с
търговското дружество „В. ЕООД“, длъжникът К. е осъден да заплати процесните
суми. В разпореждането е прието, че в документът, на който се позовава
заявителя – извлечение от банковите сметки, съответно от представения договор
за кредит, падежът на задължението е настъпил на 30.09.2012г. В хипотезата на
осъществено връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на издадената заповед за
изпълнение на длъжника В.К.К., на кредитора са дадени указания да предяви
установителен иск за сумите, за които в негова полза е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. В изпълнение на задълженото и в указания срок е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, по който е образувано настоящото исково
производство.
От
приложните към исковото производство писмени доказателства съдът приема, че
между „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД и търговското
дружество „В.“ ЕООД, представлявано от ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит от 11.09.2009г. По този
договор на кредитополучателя е предоставен банков заем в размер на 30000 лева,
който съобразно последяващите уговорки в сключените след договора за кредит
анекси е прието, че сумата следва да бъде върната в срок до 30.09.2012г.Поръчител
по договора за банков кредит, съобразно уговореното в договора е ответникът в
качеството му на физическо лице. В договорът за банков кредит страните са
уговорили задължението на кредитополучателя да осъществи обезпечение на
задължението си към кредитора, като учреди в негова полза договорна ипотека
върху недвижи имот представляващ апартамент №21, находящ се на ул. С. №*, бл.
**, ет. *в гр. Варна. Уговорено е, че разходите за изповядване и вписване на
ипотеката следва да бъдат в тежест на кредитополучателя. В тежест на
кредитополучателя е вменено и задължението да представи договор за застраховка
с посочена от кредитора застрахователна компания за срок от действието на
договора, както и да заплаща дължимите застрахователни премии.
В изпълнение на чл.5 от договора за банков
кредит от 11.09.2009г., на 18.09.2009г. собственикът на имот представляващ апартамент №21, ул. С. №*, бл. **, ет. *в гр.
Варна – Д.И.Д. е учредил ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД върху собственият си имот, във връзка с отпуснатият на „В.“
ЕООД банков кредит от 11.09.2009г.Преди да изтече срока по чл. 172 ЗЗД,
кредиторът с молба от 25.10.2018г. е поискал вписване продължаване срока на
учредената в негова полза договорна ипотека. По повод така осъществената
процедура по чл. 172 ЗЗД, от заключението по назначената и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза съдът приема, че ищецът е заплатил на
24.10.2018г. разходи в общ размер от 238,50 лева, от които 15 лева дължима
държавна такса и 223,50 лева дължима нотариална такса.
Съобразно
уговорка в чл.5.2, ал.3 от договора за банков кредит от 2009г.,
кредитополучателя следва да предостави застраховка, която следва да покрива
всички съответни на предоставеното обезпечение застрахователни рискове, което
задължение за последния е ограничено за срока на договора. В тази връзка ищецът
представя пет броя застрахователни полици от 29.08.2014г., 16.09.2015г., 10.09.2016г.,
08.09.2017г. и 20.09.2018г., в които са оформени договори за застраховка
„Защитен дом“, по силата на които търговското дружество имащо качество на
кредитополучател по договора за банков кредит от 2009г. - „В.“ЕООД, като
застраховащ по смисъла на §1, т.2 ДР на КЗ, уговоря в полза на застраховано
лице по смисъла на §1, т.1 ДР на КЗ - Д.И.Д., застрахователна защита на негови
имуществени права, които са предмет на обезпечение по договор за банков кредит,
а именно имуществена застраховка по отношение на апартамент №21, ул. С. №12,
ет.4 в гр. Варна. Съдът приема, че с оглед горепосочените пет договора за
застраховка, оформени в цитираните застрахователни полици, ищецът е заплатил
общ сумата от 462,60 лева застрахователни премии. Този извод съдът прави при
кредитиране заключението на в.л. С. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
Съобразно клаузите по договора за
банков кредит от 2009г., ответникът К. има качество на поръчител. Поръчителя на
осн. чл. 138, ал.1 ЗЗД се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря
за изпълнение на неговото задължение. От така изложеното следва извода, че
отговорността на поръчителя има акцесорен характер,
при което за да произведе действие е необходимо да съществува главно
задължение. При така изложеното следва да бъде поставен въпроса, дали в полза
на кредитополучателя „В.“ ЕООД съществува задължение по силата на договор за
банков кредит от 11.09.2009г. и последващите анекси
към него, от който да следва задължение за последния да заплати сумата от
462,60 лева – такси по имуществени застраховки, претендирани за периода
23.09.2014г.-25.03.2019г., както и разходи по подновяване на договорна ипотека
във връзка с имота, който е послужил като гаранция по предоставения банков заем.
Видно от уговорките в договора за
банков кредит на кредитополучателя „В.“ ЕООД се предоставя кредит от 30000
лева, като с анекс от 14.06.2011г. се определя краен срок за изпълнение на
задължението по договора, а т.е. падеж на 30.09.2012г. на задължението. От този
момент насетне се сочи, че по силата на договора са станали изискуеми всички
задължения които кредитополучателя е имал. Така посочената и уговорена в
последния анекс дата – 30.09.2012г. следва да бъде приета, че слага край
на договора за банков кредит от 2009г.
Правна възможност на кредитора, в хипотезата че кредитополучателя не
изпълнява своето задължение, да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
намерение следва да съобщи на длъжника. Константна е съдебната практика, че в
случай, че кредиторът желае да се възползва от възможността, която му дава
заповедното производство, то той следва да е довел до знанието на длъжника
намерението си да отнесе вземането за предсрочно изискуемо преди да депозира
заявлението си в съда, или с други думи осъществи изявление по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ преди да депозира заявление в съда. В хода на съдебното
производство, което се развива по реда на чл. 422 ГПК, съобщението на банката,
че се позовава на предсрочна изискуемост на задължението не може да бъде взето
в предвид, като факт по чл. 235, ал.2 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че
предмет на предсрочна изискуемост са онези вземания, които са предмет на
възникналата между тях облигационна връзка. Предсрочната изискуемост дава право
на кредитора да поиска заплащане на уговорената в договора главница преди да е
настъпил падежа на нейното плащане, който е уговорен в самия договор за банков
кредит или анекс към него. В негова правна възможност е да поиска заплащане на
дължимите договорни лихви до момента на обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо, а от този момента нататък претенцията може да бъде единствено за законната
лихва за забава от настъпване на изискуемостта до плащане на задължението.
Не е спорно между страните, а и самият ищец със свое изявление по делото
оформено в писмена справка по чл. 366 ГПК (л.24) посочва, че по повод
неизпълнение договора за банков кредит от 2009г., по негово искане е образувано
ч.гр.дело № 15177/2012г. на ВРС. По посоченото съдебно производство в полза на
ищеца преди осъществяване на правоприемството от „Ю.Б.“ АД е издадена заповед за
изпълнение №8219/19.10.12. на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя „В.” ЕООД, който солидарно
с ответника В.К.К.
са осъдени за заплатят на „Б.П.Б.” АД сумите от 21 330.31 лева,
представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит № 207 от 11.09.2009
год., изменен и допълнен с Анекс № А01-207/2009 от 24.06.2010 год., Анекс №
А2-207/2010 от 30.11.2010 год., Анекс № А3-2010 от 22.12.2010 год., Анекс №
А4-207/2011 от 31.01.2011 год., Анекс № А5-207/2011 от 14.06.2011 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 18.10.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, както
сумата от 182.22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 03.10.2012
год. до 17.10.2012 год.
От анализа на така изложеното
следва да бъде посочено, че кредиторът позовавайки се на настъпване падежа на
последната погасителна вноска е депозирал заявление в съда, по което е
образувано ч.гр. дело №15177/2012г. на ВРС, като в негова полза е издадена
изпълнителен лист за незаплатената главница, така и наказателна лихва, считано
от датата следваща падежа на задължението до депозиране на заявлението в съда.С
настъпване датата на последното плащане се прекратява действието на договора,
което поражда и отпадане задължението на страните по него, в това число и
задължението на кредитополучателя да заплаща застрахователни премии и съответно
разходи по вписване на учредената в полза на кредитора ипотека. Ако до този
момент кредиторът не е събрал, наред с незаплатената главница и тези вземания
под формата на изрично уговорени по см. на чл. 58, ал.2 ЗКИ допълнителни
разходни договора, то той е следвало да включи същите в заявлението си, с което
е сезира първоначално съда. Кредиторът в чиято полза е издаден изпълнителният
лист на 19.10.2012г., следва да осъществи изпълнение на присъденото му
задължение, като е възможно да насочи това изпълнение и срещу недвижимия имот,
по отношение на който в негова полза е вписана първа по ред договорна ипотека,
на осн. чл. 173 ЗЗД, вместо да иска продължаване действието на същата, с което
да сторва разходи за това. Доколкото договора за банков кредит от 2009г. се
счита за прекратен от 30.09.2012г., то за кредитополучателя от този момент
нататък не съществува задължение да осигури застраховка на даденото като
обезпечение по договора недвижимо имущество, като заплаща дължимото за това
застрахователно възнаграждение. Отпадат за него и разходите, които дължи по
вписване на ипотеката. Тук съдът намира, че следва да посочи, че допълнителни
разходи платими от кредитополучателя се дължат само ако изрично са уговорени в
договора за кредит, което се извлича от хипотезата на чл. 58, ал.2 ЗКИ. В
договора е уговорено, че разходите по вписване на първа по ред ипотека са за
сметка на кредитополучателя, но не и тези разходи по нейното продължаване, още
повече такива сторени след крейният срок на договора.
В заключени следва да бъде
посочено, че доколкото за кредитополучателя не съществува задължение за плащане
на разноски по подновяване на вписана ипотека и такси за имуществени
застраховки, то и за поръчителя не същества такова задължение, предвид това, че
неговата отговорност е акцесорна, т.е. ще съществува
единствено и само, ако съществува задължение на кредитополучателя по договора
за кредит.
В хипотезата на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, в настоящото
производство по този конкретен казус, не може да става въпрос за обявена
предсрочна изискуемост на задължението по договора от 2009г. Не е възможно
веднъж кредитора да сезира съда със заявление за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК през
2012г., като се позове на настъпилия падеж на задължението, а в последствие с
ново заявление от 2019г. да твърди предсрочна изискуемост по същото това
облигационно правоотношение. Основанието, което се сочи от заявителя по ч.гр.
дело № 4698/2019г. и ч.гр.дело № 15117/2012г. на ВРС е идентично, все иде реч
за един и същ договор за банков кредит от 11.09.2009г. и уговорките постигнати в
допълнителни Анекс А01-207/2010 от
24.06.2010г., Анекс А02-207/2010 от
30.11.2010г., Анекс
А03-207/2010 от 22.12.2010г., Анекс
А04-207/2011 от 31.01.2011г. и Анекс А05-207/2011 от 14.06.2011г. към него.
По изложените съображения
предявените установителни искове от „Ю.Б. “ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД срещу В.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът в условията на солидарност с
търговското дружество „В.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление *** дължи сумата от 462.60лв./четиристотин шестдесет
и два лева и шестдесет стотинки/, за периода от
23.09.2014г. до 25.03.2019г., представляваща
административни такси за имуществени застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за
банков кредит, и анекси към нето, както
и сума в размер на 238.50лв./двеста тридесет и осем лева и петдесет
стотинки/, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване
на ипотека, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 26.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 2564/28.03.2019г., постановена по гр.дело №
4698/2019г. на ВРС, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид
отхвърляне на главните искове, то следва да бъдат разгледани предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове.
В
исковата си молба ищецът релевира изявление за обявяване на вземането му за
предсрочно изискуемо, поради което и с оглед връчване на препис от исковата
молба в хода на съдебното производство на ответника, да бъде прието, че
задължението на кредитора да доведе до знанието на длъжника на това свое
изявление е изпълнено.
Съдът
намира, че за да бъде обявено едно вземане за предсрочно изискуемо, то не
следва да е настъпил падежа на неговото изпълнение. Няма как след настъпване на
падеж на едно вземане по договор за банков кредит, кредитора да се позовава на
права, които му дава чл. 60, ал.2 ЗКИ, като го отнесе за събиране преди
уговорената крайна дата между страните. Тази възможност за кредитора е налице
преди да настъпи падежа на задължението. Само тогава и в хипотезата на предявен
осъдителен иск (вкл. и в евентуалност), банката ще може да се позове на
обявената с връчване на съдебните книжа на ответника предсрочна изискуемост, което
обстоятелство следва да бъде взето от съда като настъпил и отнисим
факт в хода на процеса по см. на чл. 235, ал.3 ГПК
Падежа
на задължението по договор за банков кредит от 11.09.2009г. и уговорките постигнати в
допълнителни Анекс А01-207/2010 от 24.06.2010г.,
Анекс А02-207/2010 от 30.11.2010г., Анекс А03-207/2010 от 22.12.2010г., Анекс
А04-207/2011 от 31.01.2011г. и Анекс А05-207/2011 от 14.06.2011г. към него, е настъпил на 30.09.2012г.
Препис от отговора на исковата молба, в която е обективирано изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по този договор
от 2009г. е връчено на ответника чрез особеният му представител на 25.02.2020г.
Невъзможно е към този момент да възникне предсрочна изискуемост по процесния
договор от 2009г., доколкото много преди това е настъпил неговия окончателен
падеж. Платените такси по договори за застраховки и разноски по продължаване на
договорна ипотека не произтичат на самостоятелно правно основание, а произтичат
от договора за банков кредит от 2009г. Доколкото към момента на заплащането им
от ищеца не се установи този договор за обвързва страните, то и тези такси и
разноски не се дължат от кредитополучателя, респективно и от поръчителя по този
договор, каквото качество има ответника К..
За пълнота на изложението по тези
предявени осъдителни искове съдът посочва, че поначало предсрочната изискуемост настъпва от датата,
на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
– кредитополучател и то ако са били
налице обективните и уговорени в договора предпоставки за това.
От този момент целият
или неплатеният остатък по кредита
е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Задължението на банката, в случай че се позовава на
предсрочна изискуемост е да уведоми за това си намерение лицето по договора за
банков кредит, което има качество на кредитополучател. Ответникът К., както
вече бе посочено по процесния договор от 2009г. е поръчител, а не кредитополучател,
поради което с неговото уведомяване включително и с връчване на препис от
исковата молба не може да бъде постигнат ефекта на предсрочната изискуемост на
вземането. Банката не може алтернативно да избира кого ще уведоми. За
поръчителят считано от датата, на която кредитополучателя е уведомен започва да
тече срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, с изтичането на който срок и при не ангажиране
отговорността на кредитополучателя през този период от време, отговорността на
поръчителя ще отпадне.
По
изложените съображения следва да бъдат отхвърлени и предявените в условията на
евентуалност от „Ю.Б.“,
като правоприемник на „Б.П.Б.“
АД срещу В.К.К., с ЕГН: **********, с адрес *** искове за осъждане на ответника да
заплати сумата от 462.60 лв., за периода
от 23.09.2014г. до
25.03.2019г., представляваща административни
такси за имуществени застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за банков
кредит, и анекси към нето,
както и сума в размер на 238.50лв. представляваща нотариални и
държавни такси за подновяване на ипотека, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 430 ТЗ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявените искове от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД срещу В.К.К.,
с ЕГН: **********, с адрес *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът в условията на солидарност с
търговското дружество „В.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** дължи сумата от 462.60 /четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева, за периода от 23.09.2014г. до 25.03.2019г., представляваща административни такси за имуществени
застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за
банков кредит, и анекси към нето, както
и сума в размер на 238.50/двеста тридесет и осем лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща нотариални
и държавни такси за подновяване на ипотека, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда –
26.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2564/28.03.2019г., постановена по гр.дело № 4698/2019г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
отхвърля предявените в условията на евентуалност искове от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД срещу В.К.К., с ЕГН: **********, с адрес *** за осъждане
на ответника да заплати сумата от 462.60 /четиристотин шестдесет
и два лева и шестдесет стотинки/ лева, за
периода от 23.09.2014г. до 25.03.2019г., представляваща административни такси за имуществени застраховки, във връзка чл.5, ал.3 от Договора за
банков кредит, и анекси към нето, както
и сума в размер на 238.50 /двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща нотариални и държавни такси за подновяване
на ипотека, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :