№ 20265
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110122256 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 116934/27.04.2023г. на СРС,
подадена от „************“ ЕАД срещу ЗАД „**********“ АД във връзка със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3744/02.02.2023г., издадена по ч.гр.д. №3766/2023г. на СРС.
Ищецът "**********" ЕАД чрез адв. Д. Д. - АК-София, е предявил срещу ответника
"**********" АД иск с правно основание по чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1964,42 лева, представляваща
неплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (с
включени ликвидационни разноски) по щета № *********** за нанесени вреди на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ******, при пътно-транспортно
произшествие на 20.10.2021г., настъпило в село Горни Богров /Столична община/, бул.
"*********" № 420, причинено виновно от водача на МПС марка "ДАФ", модел "ХФ", рег.
№ **********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(24.01.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 20.10.2021г.,
в село Горни Богров /Столична община/, бул. "*********" № 420, водачът на МПС марка
"ДАФ", модел "ХФ", рег. № **********, виновно причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег.
№ ******. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена
застраховка "Каско" (полица № *************) с клаузи "Пълно каско", "Помощ на пътя" и
допълнително покритие "Официален сервиз". За автомобила, управляван от причинилия
произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
***********. За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят-ищец
заплатил обезщетение от 3908,84 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът
предявил регресна претенция спрямо ответника, заедно с ликвидационни разноски.
1
Ответникът изплатил само 1969,42 лева, като разликата останала неплатена. За насрочените
по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от мл. адв. М.В., която
поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
От страна на ответника "**********" АД чрез мл. юрк. С. П. е депозиран Отговор на
исковата молба, вх. № 201012/13.07.2023г. на СРС. Доколкото исковата молба е връчена на
ответника за отговор на 05.06.2023г., то срокът за подаването му е изтекъл на 05.07.2023г.
/работен ден - сряда/. Получен по електронна поща на 12.07.2023г. и регистриран на
13.07.2023г. отговорът се явява подаден извън срока по чл. 131 ГПК, поради което за
ответника е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК. Отговорът следва да бъде взет предвид
само в частта си, в която не е настъпила преклузия - относно фактите и обстоятелствата,
които се признават, както и досежно доказателствените искания. Ответникът не оспорва
датата и мястото на ПТП, че МПС, водачът на което се твърди да е причинил ПТП, към
датата на същото е било застраховано при ответника, наличието на застраховка "Каско" при
ищеца за другата кола, изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца, както и
отправянето на регресна покана. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се представлява от мл. юрк. П., която оспорва предявения иск, включително в
хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявения с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено
застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно
обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Между страните не са спорни датата и мястото на ПТП, че МПС, водачът на което се
твърди да е причинил ПТП, към датата на същото е било застраховано при ответника,
наличието на застраховка "Каско" при ищеца за другата кола, изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца, както и отправянето на регресна покана.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото
като свидетел е разпитан Х. Д.. Показанията му съдът кредитира като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят е управлявал автомобила
„Тойота“. Спомня си за произшествието, което станало някъде след 16.10.2021г., около 10-
10:30 сутринта. Прибирал се от смяна на гуми, като паркирал пред офис-сградата на
фирмата, която се намирала на бул. „*********“ № 420. Спрял пред паркомястото, тръгнал
да захожда назад и колегата му Ц. Х. го ударил с камион „Даф“. Не е сигурен откъде е
идвал, но вероятно било от автомивката, идвал откъм сградата. Свидетелят не видял
2
камиона, не видял движение. Ударът станал в двора на предприятието, където имало
паркинг с обособени места за паркиране. Към момента на удара свидетелят бил спрял, а
камионът го ударил отпред в ляво. Камионът се движел много бавно, а ударената кола се
отместила малко. Описва щетите, които си спомня. Водачът на камиона не бил давал
сигнали, а свидетелят не го забелязал, тъй като вероятно е излязъл след като той бил спрял.
Наоколо нямало други автомобили. Потвърждава подписа си върху двустранния
констативен протокол.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Потвърждава се механизъм на ПТП по начина, описан от разпитания свидетел.
Вещото лице е установило, че ударът между двете превозни средства е настъпил в зоната на
предния ляв ръб на автомобила „Тойота“, за който е бил страничен, а за камиона „Даф“
ударът е бил косо страничен в зоната на задната част на предния десен калник, термичен
екран и катализатор. Мястото на ПТП е на около 19м. от източния ъгъл на автомивката, като
е онагледено на съответна схема. Към момента на удара автомобилът „Тойота“ е бил в
покой, а камионът „Даф“ се е движел с около 11,95 км/ч. Водачът на автомобила „Тойота“ в
посочената ситуация и намирайки се в покой не е имал техническа възможност да
възприеме камиона и да реагира своевременно с аварийно придвижване извън треакторията
му, за да избегне удара, който за него се явява непредотвратим. Напротив, за шофьора на
камиона ударът е бил предотвратим, тъй като е имал техническа възможност своевременно
да възприеме другата кола и да предприеме аварийно спиране, тъй като дължината на
опасната му зона е била по-малка от разстоянието, на което не е намирал от точката на удара
в момента, когато е настъпила опасността, още повече, че по делото липсват данни за
обекти, които да са ограничавали видимостта. Процесните щети са в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП, като пазарната стойност за отстраняването им възлиза на
4747,22 лева.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на
камиона „Даф“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Същият
не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП да контролира непрекъснато
управляваното превозно средство и да избира скоростта си така, че да може да може да спре
пред всяко предвидимо препятствие и при всяка ситуация, в която възникне опасност за
движението, както и задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова
имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил
за отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 3908,84 лева. Вещото
лице е установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза
на 4747,22 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски от 25,00 лева, на 4772,22 лева. От нея ищецът признава, че са му
заплатени 1969,42 лева, т.е. разликата е 2802,80 лева, която сума е по-голяма от заявената
като дължима и предявена по настоящото дело. Поради това предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
3
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 480,29 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство в размер от 364,29 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.
411 КЗ, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „**********“ АД ,
ЕИК *********, със седалище в град София, дължи на „**********" ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, сумата от 1964,42 лева, представляваща неплатен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (с включени
ликвидационни разноски) по щета № *********** за нанесени вреди на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ******, при пътно-транспортно произшествие на
20.10.2021г., настъпило в село Горни Богров /Столична община/, бул. "*********" № 420,
причинено виновно от водача на МПС марка "ДАФ", модел "ХФ", рег. № **********, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2023г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „**********“
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на „**********" ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 480,29
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 3866/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „**********“
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на „**********" ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 364,29
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
22256/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4