МОТИВИ към НОХД
№1591/2009 г.:
Обвинението
е против подсъдимия Х.И.П. ***
за престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”
във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и
чл.25, ал.1 от
ЗДП.
Подсъдимият се обвинява за това, че на
13.03.2009 г. около 17:00 часа в с.В., при управление на
собствения си л.а. "О. К." с ДК №… е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП -
като участник в движението по пътищата с поведението си е създал опасност и
пречка за движението и е причинил имуществени вреди и чл.25 ал.1 от ЗДП - като
водач на МПС, предприемайки маневра завиване наляво за
навлизане по друг път, преди маневрата не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението които са се движили след него и е извършил
маневрата без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение и по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 5 100 лв.
на л.а. "А.." с ДК №.., собственост на С.П. ***.
Подсъдимият Х.П. не се признава за виновен по предявеното му обвинение, но дава подробни обяснения
за механизма на извършеното.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
На 13.07.2009
г., около 17.00 часа свидетелите С.Л., Д.Л., В.П. и А.Г.,***
за с.Ветрен дол с лек автомобил „А.”, с ДК №., собственост
на свиздетеля С.Л..***. Автомобилът
бил управляван от свидетеля С.Л., на предната дясна седалка до него пътувал свиетелят Д.Л.,
а отзад свидетелите П. и Г..***, свидетелят Сл. Л.
забелязал, че пред него се движи л.а. „О.К.”. Същият бил с
ДК№ ., и бил управляван от подсъдимия Х.П..
На предната дясна седалка до него пътувала
съпругата му - свидетелката Г.П.,
а отзад в автомобила – 13 год. им син – Георги П.. Подсъдимият П. и
семейството му били тръгнали към кланицата в с.Варвара. Когато наближил
железопътния прелез в с.Варвара, подсъдимият П.
намалил скоростта и подал светлинен сигнал с десен пътепоказател. Свидетелят Сл. Л.
помислил, че л.а. „О. К.” ще завие
надясно, но същият продължил преминавайки през кръстовището. Автомобилът,
управляван от подсъдимия се насочил надясно, като наполовина напуснал
пътната лента и намалил скоростта. Подсъдимият П.
видял, че зад него се движи автомобил, но преценил, че има достатъчно място за
да извърши маневра „завой наляво” и да продължи по пътя водещ до кланицата. Свидетелят Сл. Л., който
помислил, че л а. „О. К.” ще спре, предприел
маневра заобикаляне и частично навлязъл в пътната лента за насрещно движение,
която била свободна. В този момент подсъдимият П. предприел
маневра „завой наляво”. Между двата автомобила последвал сблъсък – челен
за л. а. „А.”, с ДК №
.
и в лявата странична част на купето за л. а. „О. К.”, с
ДК . След удара, л.а. „О. К.” се
приплъзнал напред и вляво и напуснал платното за движение, а л.а. „А.” изминал още
няколко метра на платното за движение и спрял. Вследствие на удара, пътуващят в
л.а. „О. К.” Г. П. –
изхвърчал през задния прозорец на л.а. на 10 м. зад него. На мястото на
автопроизшествието спрели преминаващи автомобили, като сред пътуващите имало
лекари, които оказали първа помощ на подсъдимия П. и
неговият син Г. П., който бил в безсъзнание. По-късно двамата били откарани с
линейка в болница.
По делото са
изготвени химически експертизи за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на двата автомобила - подсъдимия. П. и свидетеля. С.Л.. От
заключението им е видно, че няма установено съдържание на
етилов алкохол в пробите им от кръв.
В хода на
разследването е изготвена и приета по делото авто-техническа
експертиза от заключението на която
е видно, че техническите състояния на л.а. „А.”, с ДК №. и на л.а.„О.К.а”, с ДК №.,
непосредствено преди произшествието са били технически
изправни и тяхното техническо състояние не е в причинно следствена връзка с
настъпилото автопроизшествие. Скоростта на л.а.„А”, с ДК №.
непосредствено преди произшествието е
била от порядъка на 89 км/ч., а скоростта на
л.а. „О.К.”, с ДК №. е била от
порядъка на 41 км/ ч. Посочено
е, че в момента на удара двата автомобила са били разположени: л. а.
„А.” – надлъжно върху непрекъснатата осева линия, а
л.
а. „О.К.” – напречно под ъгъл
около 90 градуса върхунепрекъснатата
осева линия, разделяща двете ленти за
движение.
Видно от приетата по делото автотехническа-оценъчна експертиза щетата
причинена на л.а. „А.”, с ДК №. .. е в размер на 5 100 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите В.П., Г.П., С.Л., А.Г., Д.Л., проведената
по реда на чл.143 от НПК очна ставка между подсъдимия Х.П. и свидетеля В.П.,
заключенията на основната и допълнителна автотехнически и оценъчна експертизи,
както и писмените доказателства приложени по делото.
От показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на подсъдимия се
установи, че подсъдимият П. с намерението да извърши обратен завой, подавайки
десет светлинен пътепоказател, отбил управлявания от него лек автомобил „Опел
Корса” плътно в дясно на платното на движение, излизайки от него и навлизайки в
крайпътния банкет, като намалил почти до нула скоростта си на движение.
Обстоятелството дали автомобилът, управляван от подсъдимия е излязъл изцяло
или наполовина от платното за движение, за което са налице известни
противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.С.Л. и Д.Л.
макар, че е от значение за главния факт – настъпилото ПТП и да представлява
нарушение на чл.49 от ЗДП, не е единствено определящо, като причина за
станалото ПТП. Още повече, че такова нарушение на ЗДП не е вменено, като
обвинение. Това се отнася и до обстоятелството дали подсъдимият е подал ляв
пътепоказател при предприемане на маневрата.
Факт е обаче, както се установи от самите обяснения на подсъдимия, че той е
видял ясно и отчетливо движещия се след него автомобил „А.”, управляван от
свидетеля С.Л.. Още повече, че дистанцията между двата автомобила е била
достатъчно малка, за да се прецени дори скоростта на движение на лекия
автомобил „А.”, като се вземат предвид показанията на свидетелите С.Л., А.Г. и Д.Л..
Възникналите известни противоречия в техните показания за това
обстоятелство се дължат на субективната им възможност им
за възприемане и възпроизвеждане на фактите.
В този смисъл дава вяра на тези показания, тъй като те са ясни, точни и
кореспондират с формалната логика, а именно, че при спирането на автомобила на
подсъдимия, автомобила управляван от свидетеля С.Л. е бил на разстояние след
първия под 100 м.
– разстояние достатъчно и задължително подсъдимият да възприеме и да съобрази
положението, посоката и скоростта на движение на движещия се след него
автомобил. Още повече, свидетелите са категорични, свидетелят С.Л. е пода ляв
пътепоказател, предприемайки заобикаляне на възприетия от него спрял лек
автомобил, управляван от подсъдимия П..
Съдът не дава вяра обясненията на подсъдимия П., че автомобила на свидетеля
Л. е бил на разстояние то него около 150 м., тъй като при простото изчисление на,
вземайки предвид скоростта на лекия автомобил „Ауди А6” и разстоянието, което
сочи подсъдимия – 150 м.,
на свидетеля Л. е било необходимо време от около 10 м, за да достигне до
мястото на удара, което е нелогично и ясно е съответства на обективната истина.
Съдът кредитира заключението на първоначалната и допълнителната автотехнически
експертизи, приета по време на съдебното следствие, като пълно, ясно и
компетентно изготвени. От същото се установи, че скоростта на движение на
автомобила управляван от подсъдимия П. преди произшествието е била около 41 км/ч, а тази на лек
автомобил „А.”, управляван от свидетеля Л. – около 89 км/ч. Видно събраните
доказателства, подсъдимият е навлязъл в главния път, като
е предприел маневра наляво за маневра „обратен завой” без да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, или минават покрай него и не се е съобразил с положението, посоката и
скоростта на движение на движещото се по главния път ППС.
По този начин е нарушил
правилата за движение регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП. С поведението си в
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП е създал опасност и пречки за движението на
движещия се след него автомобил, управляван от свидетеля Л..
Следва да се има предвид,
че подсъдимият е излизал от
земен път към път с настилка и бил длъжен да пропусне движещото се по пътя с
настилка пътно превозно средство, съгласно чл.49 от ЗДП, макар и това да не
включено в предмета на обвинението.
В
резултата на това е настъпил страничен сблъсък между двата автомобила. В следствие на това е настъпило ПТП, при което на лекия
автомобил „Ауиди А6” са причинени щети на стойност 5 100 лева, видно от
приетата оценъчна експертиза, които с оглед размера се определят като
значителни.
Съдът счита, че възражението за наличие на вина или поне
съпричиняване от страна на свидетеля С.Л. е неоснователно.
Съпричиняване на вредите от страна на другия участник в
ПТП-то може да има само когато той лично с поведението си е допринесъл за
настъпването им.
Не се оправдава от правна
страна оплакването, че и пострадалият Л. има съвина за настъпване на резултата,
тъй като се е движил в своето платно за движение с висока несъобразена с
пътната обстановка скорост. Наистина движението по този начин на автомобила е
неправилно и в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, но това нарушение не се намира
в причинна връзка с резултата, тъй като движението на пострадалия в своето
платно за движение е осигурявало спокойно движение и необходимата видимост по
отношение на превозните средства, движещи се пред него и в случая спрели плътно
в дясно извън пътното платно, които следва да се движат и да извършва маневри
съобразно с правилата за движение по пътищата. Вярно е, видно от заключението
на допълнителната автотехническата експертиза, че както със реалната скорост, с
която се движил автомобил „А.”, така и при движение с максимално допустимата скорост
в населено място от 50 км/ч,
ПТП е можело да бъде предотвратено, в случай че свидетелят Л. е предприел
спиране. Но непредприемането по този
начин на „спасителна маневра” - спиране от страна на свидетеля Л., не може да
му се вмени във вина, тъй като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че спрелият
пред него автомобил ще извърши завиване на ляво в нарушение за правилата на
ЗДвП. Още повече, че съобразявайки се с наличието на спрял пред него автомобил,
усложняващ пътната обстановка, свидетелят Л. е извършил заобикаляне с навлизане
частично в съседната лента за движение, подавайки за това съответен светлинен
сигнал. Необходимо е да се отбележи, че „спасителна маневра се предприема
винаги в опасната зона поради липса на достатъчно време да се избегне
опасността за движението по друг начин. Но в този случай, както се установи от
заключението на допълнителната автотехническа експертиза, автомобилът на
подсъдимия е бил извън опасната зона за спиране на лекия автомобил „А.” и освен
това за водачът на този автомобил и по принцип не съществува законно задължение
да предприеме спасителна маневра.
Предприетата от подсъдимия маневра в нарушение на правилата за движение макар
да е възприел движението на автомобила управляван от свидетеля Л., не се е
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, не изчакал
преминаването на автомобила, е довела до настъпило ПТП. Повече от ясно е, произшествието не би
настъпило, ако подсъдимият не бе предприел маневрата, дори свидетелят Л. да се
бе движил с още по-висока скорост.
Следва да се отбележи, че подсъдимият е допуснал и друго нарушение на
правилата за движение регламентирани в ЗДП, което е убягнало от полезрението на
обвинението, което обаче също е в причинна връзка с настъпилия резултат.
От заключението на първоначалната автотехническа експертиза се установи, че
участъка от пътя, в който подсъдимият е предприел маневрата е бил урегулиран с
пътна маркировка – „непрекъсната осева линия, разделяща двете ленти за
движение. А съгласно чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДП при такава пътна маркировка
"Единична непрекъсната линия" на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат.
Тези
нарушения на предписанията на правилата за
движение са довели до опасното движение на подсъдимия по пътя, поради което той
е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва
ПТП, което определя формата на вина на
подсъдимия, като непредпазливост за настъпилите имуществени вреди, които с
оглед размера се определят като значителни.
Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна
връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият Х.И.П.
е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”а” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДП и чл.25,
ал.1 от ЗДП, като на на 13.03.2009 г. около
17:00 часа в с.В., при управление на собствения си л.а. "О. К." с ДК №. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП -
като участник в движението по пътищата с поведението си е създал опасност и
пречка за движението и е причинил имуществени вреди и чл.25 ал.1 от ЗДП - като
водач на МПС, предприемайки маневра завиване наляво за
навлизане по друг път, преди маневрата не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението които са се движили след него и е извършил
маневрата без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение и по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 5 100 лв.
на л.а. "А." с ДК №., собственост на С.П. ***.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Х.П. за извършените от него деяния
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната
дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за
общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна
транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на лични и имуществени интереси неопределен брой лица, което определя
и високата им обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяниe, която е висока, като се има предвид начина на извършване и
тежестта на вредните последици.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”а” от НК
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
В резултат на престъплението са настъпили значителни
имуществени вреди, които не са възстановени.
Поради това не са налице кумулативните предпоставки на
чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия и налагане на административно наказание.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, съдът
отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе високата
стойност на причинените имуществени вреди и несъобразяването с императивни
правила за движение от страна на подсъдимия въпреки доброто им познаване, с
оглед дългогодишния му професионален опит като водач на МПС.
При превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на
подсъдимия Х.И.П. по втората алтернатива предвидена за това престъпление, а
именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните
мерки за контрол и въздействие:
Задължителна регистрация по настоящия му за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис пред пробационнен
служител– два пъти месечно и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
На основание с чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият Х.И.П. следва да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът определи това наказание, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като взе предвид липсата на данни за други нарушения по
ЗДП от страна на подсъдимия.
С оглед разпоредбите на чл.169, ал.2 от НПК
подсъдимият Х.П. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски в размер на 292 лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: