Определение по дело №49857/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14375
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110149857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14375
гр. София, 02.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110149857 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпили са молби с вх. № 76082/07.03.2024 г. и 75909/07.03.2024 г.
от Д. И. И. и С. Й. И., с които се искат изменение на Решение № 2576 от
14.02.2024 г. по гр. д. № 49857/2023 г. по описа на СРС, в частта за
разноските.
В молбите се поддържа, че не са съгласни с разходите от 275 лева.
Твърди, че ответника не си е направило труда за целия този срок да ги
уведоми по някакъв начин, че имат задължения. Нямало как да знаели, че при
продажба, останало нещо за доплащане в предвид, че преди сделката е
направена справка за каквито и да е било тежести.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, противната страна „Т----“ ЕАД подава
отговор. В него изразява становище, че разноски се дължат, тъй като
плащането е извършено по време на процеса, а не преди процеса.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на решението в частта за
1
разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ответника
за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото не е налице списък от ответниците, но това не касае възможността за
изменение на разноските, тъй като същите не претендират такива, а искат да
се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
Второ, съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, страната може да
поиска допълване или изменение на решението в частта за разноски.
Решението е връчено на ответниците на 25.02.2024 г. ( л. …. от
делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича
на 11.03.2024 г. Молбите по чл.248 ГПК са постъпили в съда на 07.03.2024 г.
чрез куриер, подадена на 28.02.2024 г. Молбите са подадени в срока по
чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Спорно остава дали ответниците могат да се позоват на чл.78, ал.2 ГПК.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва
въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение
на ответника.
Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото ответниците са
платили в хода на производството, което се е развило след заповедно
производство. В хода на заповедното производство двамата ответници са
подали възражения по чл.414 ГПК (л.18,22 от делото). Следователно, с
подаването на възражението ответниците са дали повод за завеждане на
делото и са знаели, че дължат суми. Същите са ги оспорили. Не е налице
втората предпоставка, а именно ответниците да не са дали повод за завеждане
на делото. Освен това липсата на плащане от тяхна страна, преди заповедното
производство, е основание да се приеме за извънпроцесуално поведение, че са
2
дали повод на кредитора да си събере вземанията по съдебен ред.
Неоснователно е възражението, че ответниците са продали имот и не
дължат суми. Първо, с плащането те са признали иска, макар и след срока по
чл.131 ГПК. Второ, по делото не са ангажирани доказателства между новите и
старите собственици за това как се разпределят разходите от комунални
услуги помежду им. След като няма такова представено споразумение, то се
приема, че до датата на продажба собственикът дължи всички разноски по
дома (комуто ползите нему тежестите), а след датата на продажба, новият
собственик поема задълженията.
Неоснователно е възражението, че ищецът не ги е уведомил за
дължимост на сумите. Съгласно ОУ на ищеца, същият издава фактури, като
страната има задължение да я следи и да се плати задълженията. Ищецът
няма задължение изрично уведомява длъжника за сумите, след като има
издадена фактура и същата е изпратена на собственика на обекта, потребител
на топлинна енергия.
Неоснователно е възражението за справката за тежести. Същата касае
вещни тежести, а не тежести по облигация. Следователно е без значение е, че
в справката била писало липса на тежести. С грижата на добър стопанин
ответниците е следвало да проверят наличието на задължения и да договорят
с купувачите как се разпределя отговорността за комунални услуги.
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото ио ттеглянето или отказът от иска са извършени
поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/
ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при
прекратяване на производството съдът да установи относими към спора
факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да
изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на
иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от
страните. В този смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. №
2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение №
238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение №
3
277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.
В случая ответниците са извършили плащане в хода на процеса, поради
което независимо, че исковете са отхвърлени, то същите понасят
отговорността за разноски.
С оглед изложеното, Съдът приема молбите са неоснователни. Ето
следва изцяло да се оставят без уважение молби с вх. № 76082/07.03.2024 г. и
75909/07.03.2024 г. от Д. И. И. и С. Й. И., с които се искат изменение на
Решение № 2576 от 14.02.2024 г. по гр. д. № 49857/2023 г. по описа на СРС, в
частта за разноските.
По разноските
В това производство разноски не се дължат
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло молби с вх. № 76082/07.03.2024 г.
и 75909/07.03.2024 г. от Д. И. И. и С. Й. И., с които се искат изменение на
Решение № 2576 от 14.02.2024 г. по гр. д. № 49857/2023 г. по описа на СРС, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на
срокове и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4