РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 и следващите
текстове от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №23616/14.09.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив (№55543/22.07.22 г. на ЧСИ), подадена от
длъжника П. Н. Г. чрез адв. Д. К., против покана за доброволно изпълнение
изх. №55192/22.06.22 г., връчена на 08.07.2022 г., по изпълнително дело
№20228240400052 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по
регистъра на КЧСИ относно налагане на запор върху несеквестируемо
вземане и разноските, както и жалба с вх. №60628/12.08.22 г., подадена от
длъжника П. Н. Г. чрез адв. Д. К. против разпореждане изх. №66955/03.08.22
г., връчено на 05.08.22 г., с което са определени разноските по изпълнително
дело №20228240400052 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по
регистъра на КЧСИ.
В жалба вх. №23616/14.09.22 г. (вх. №55543/22.07.22 г. на ЧСИ) се
излагат съображения за несеквестируемост на доходите от трудово
възнаграждение и пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като се
оспорва сумирането на същите. Счита, че пенсията за инвалидност е
несеквестируема в нейната цялост, като се позовава на чл.114а, ал.1 КСО.
Оспорва се и размера на разноските, посочени в ПДИ, които надвишават
посочените в изпълнителния лист суми. Иска се отмяна на постановлението
за разноски и действията на ЧСИ, насочени към несеквестируемо
1
възнаграждение, както и спиране прилагането на чл.446 ГПК върху трудовото
възнаграждение по указания от ЧСИ начин до произнасяне по възраженията
на жалбоподателя.
Постъпили са писмени възражения от взискателя „********“ ООД
чрез адв. К. Т., като се излагат съображения за неоснователност на жалбата. С
ПДИ не са дадени указания от ЧСИ как да се наложи запора върху вземанията
на длъжника. Не е аргументирано и оспорването на разноските по
изпълнението. Иска се жалбата да се остави без уважение.
С жалба вх. №60628/12.08.22 г. на ЧСИ се оспорват разноските по
изпълнението, описани на стр.2-4 от атакуваното разпореждане изх.
№66955/03.08.22 г., в частност трикратно присъдените прекомерни
адвокатски хонорари - два пъти по 300 лв. в обезпечителното производство
по изп.д. №20208240401075, както и 350 лв. адвокатско възнаграждение по
изп.д. №20228240400052, при присъдено с изпълнителния лист вземане от
570 лв. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане, ведно със законните
последици.
Писмен отговор на тази жалба не е постъпил.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда подробни съображения за твърденията си.
Жалбите са подадени от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, т.2 и т.7 от ГПК, тъй като се твърди, че е налице несеквестируемост на
вземането, върху което е наложен запор, а и се възразява срещу определените
от ЧСИ разноски. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледани по
същество, жалбите са частично основателни.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №20228240400052 по описа на Частен съдебен
изпълнител Константин Павлов с рег. №824 от регистъра на КЧСИ, е
образувано на 18.01.2022 г. с разпореждане от същата дата на ЧСИ по молба
на „**********“ ООД чрез упълномощено лице, с приложен изпълнителен
лист, издаден на 04.01.2022 г. от РС Пловдив въз основа на влязло в сила
решение по гр.д. №9098/2020 г. по описа на същия съд, срещу длъжника П. Г.,
за сумата от 570 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит, 36.58 лв. – лихва за забава, законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
както и 343.81 лв. разноски съобразно уважената част от исковете. Посочен е
способ за изпълнение – налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
Уточнено е, че има допуснато обезпечение на предявения иск, като е
образувано изп.д. №1075/20 г. по описа на същия ЧСИ. Претендира се и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., заплатено съобразно
2
отразеното в договора за правна защита.
С фактура (л.12 от изп.д.) са определени разноски в размер на 72
лв., които са заплатени от взискателя (л.17).
От ЧСИ е направено уведомяване на ТД НАП Пловдив за
образуваното изпълнително производство, проучване на имуществото на
длъжника, установени са и трудовите договори, като с разпореждане от
22.06.22 г. (л.31) е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника от работодателя. Г. получава и лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО със срок до 01.10.22 г. в
размер на 314.50 лв. (справка на л.32 от ИД).
На 22.06.22 г. е изпратена и ПДИ до длъжника (л.37 и сл. ИД),
като е уведомена за задължението и за наложените запори. ПДИ е връчена на
Г. лично на 08.07.2022 г. С ПДИ е посочен размера на задължението – 570 лв.
главница, законна лихва 112.26 лв. за периода 27.07.20 г. – 06.07.22 г.; 336.58
лв. неолихвяеми вземания, 733.81 лв. присъдени разноски, 794 лв. такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 06.07.22 г.
Запорно съобщение е изпратено до работодателя – ************“
Пловдив, уведомен е за размера на получаваната от длъжника лична пенсия,
като е посочена сума, която следва да се превежда по сметка на ЧСИ.
Получено е на 27.06.22 г., като е постъпил отговор (л.63) за наложени
предходни запори
С молба от 08.07.22 г. (л.57 ИД) длъжникът е възразила, че
пенсията е несеквестируема и върху нея не могат да се правят удръжки.
Приложила е и разпореждане от 01.07.22 г., според което определената
пенсия е в размер на 396.95 лв. Препис от молбата е изпратен на взискателя,
като същият е изразил становище за неоснователност.
Изискана е информация от работодателя и е постъпила справка за
получаваното от Г. нетно възнаграждение за периода от януари до юни 2022
г. включително.
По постъпило възражение от Г. против определения размер на
задължението в ПДИ, с разпореждане от 03.08.22 г. ЧСИ е конкретизирал
размера на дълга както следва:
Главница в размер на 570 лв., законна лихва – 116.69 лв. за
периода 27.07.20 г. – 03.08.22 г.;
Неолихвяеми вземания – 336.58 лв. – сбор от 36.58 лв. лихва за
забава за периода от 07.12.2019 г. до 06.07.20 г., присъдени с решение
№261366/28.04.21 г. на РС Пловдив и 300 лв. адвокатски хонорар, предявен
по изп.д. №1075/20 г. на ЧСИ Павлов;
Разноски по гр.д. – 733.81 лв., сбор от 343.81 лв. – разноски по
решението и 350 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Според настоящия състав е налице грешка при пресмятането, тъй като сборът
на посочените две суми е 693.81 лв.
3
Посочени са и конкретните размери на дължимите такси и
разноски по ТТРЗЧСИ.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбите, настоящият съдебен състав намира следното:
Неоснователно е възражението, че вземанията за пенсия поради
инвалидност са несеквестируеми. Страната се позовава на разпоредбата на
чл.114а, ал.1 КСО, според която върху паричните обезщетения и помощите,
изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към
държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и
при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5. В случая Г. не получава
обезщетение или помощ, а пенсия, като приложение намира разпоредбата на
ал.2 от същия текст - при определяне на дохода от пенсии, върху които се
налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на
държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по
реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на
добавката за чужда помощ. Ето защо не се възприемат доводите в жалбата,
още повече, че е формирана задължителна съдебна практика в съответствие с
т.1, т.3 и т.13 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Изрично е посочено, че доходите от трудови възнаграждения и от пенсии са
частично несеквестируеми, като определянето на секвестируемата част става
в съответствие с чл.446 и чл.446а ГПК.
Неоснователно е искането на длъжника за спиране прилагането на
чл.446 ГПК върху трудовото възнаграждение. Касае се за императивна норма
на закона, а и не се излагат съображения защо според страната се налага
исканото спиране. Същевременно в случая няма искане за спиране
производството по делото, като не се дължи отделен диспозитив.
Относно разноските:
В ПДИ са посочени разноски, без да става ясно по какъв начин са
формирани те. Не е ясно и от къде произхождат посочените суми –
неолихвяеми вземания и разноски, доколкото такива суми по изпълнителния
лист не са посочени. Настоящия състав, с оглед липсата на конкретизация, не
е в състояние да се произнесе правилно ли е определен размера на таксите по
ТТРЗЧСИ, налице ли е съответствие с разпоредбата на чл.73а от ГПК. И ЧСИ,
и страните по изпълнителното дело следва да знаят как се формират
разноските. Респективно – за да се иска извършване на плащане на конкретни
суми, за длъжника следва да е ясно за какво точно се иска от него да плати.
Това налага отмяна на постановлението на ЧСИ относно задължението по
изпълнително дело №52/22 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов,
инкорпорирано в ПДИ до длъжника. Делото обаче не следва да се връща на
ЧСИ за произнасяне, тъй като сумите, които са възложени в тежест на
4
длъжника, се конкретизират с разпореждането от 03.08.22 г.
По отношение на жалбата, касаеща разноските, описани в
цитираното разпореждане – същата касае единствено размера на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно т.5 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайния му изход. В този смисъл сумата от 300 лв. адвокатски хонорар,
предявен по изп.д. №1075/20 г. на ЧСИ Павлов неправилно е посочена при
определяне на задължението. Не е правомощие на ЧСИ, а само на съда,
разглеждащ делото, да определи дължимите разноски във връзка с допускане
на обезпечението. Разпореждането в тази част е неправилно и следва да се
отмени.
Относно адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело –
същото е в размер на 350 лв. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
дължат 200 лв. по т.1 за образуване на делото, а по чл.10 т.2 от Наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. - 200 лв. Взискателят вече е представляван от
упълномощения от него адвокат – изготвени са отговори и е изразено
становище, като не са налице основания за редуциране на размера.
Колкото до адвокатското възнаграждение, касаещо
представителството по воденото гражданско дело – сумата е присъдена със
съдебното решение и е недопустимо по пътя на обжалване действията на ЧСИ
да се иска изменение на съдебния акт.
Не са наведени доводи относно размера на таксите и разноските,
като съдът не се произнася по отношение на тях.
Жалбата е частично основателна, като следва да се отмени
разпореждането относно сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по друго дело - №1075/20 г. по описа на ЧСИ Павлов.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в покана
за доброволно изпълнение изх. №55192/22.06.22 г., връчена на 08.07.2022 г.
на длъжника П. Н. Г., ЕГН **********, по изпълнително дело
№20228240400052 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по
регистъра на КЧСИ, с което е определено задължение по изпълнителното
дело в общ размер на 2546.65 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
5
вх. №23616/14.09.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив (№55543/22.07.22
г. на ЧСИ), подадена от длъжника П. Н. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. К.,
против постановление, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение
изх. №55192/22.06.22 г., връчена на 08.07.2022 г., по изпълнително дело
№20228240400052 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по
регистъра на КЧСИ, относно налагане на запор върху несеквестируемо
вземане на длъжника.
ОТМЕНЯ разпореждане изх. №66955/03.08.22 г., с което са
определени разноските по изпълнително дело №20228240400052 по описа на
ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по регистъра на КЧСИ, в частта,
касаеща приемането за събиране на сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатски хонорар, предявен по изпълнително дело
№20208240401075, посочена от ЧСИ като неолихвяемо вземане, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №60628/12.08.22 г., подадена от
длъжника П. Н. Г., ЕГН **********, в останалата част, в която са определени
разноски по изпълнително дело №20228240400052 по описа на ЧСИ
Константин Павлов за адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6