О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 21.10.2021г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 341 по
описа за 2021г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
от Н.И.Б. *** против Решение № ППН-01-1733/2020 от 22.07.2021г. на Комисия за защита на личните
данни, с което на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във връзка с §44 от ПЗР на
Закона за защита на личните данни, поради изтичане на едногодишния преклузивен
срок от узнаване на нарушението, е оставена без разглеждане като недопустима
жалба рег. № ППН-01-1733/11.11.2019г., подадена срещу администратора „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК **** и е прекратено административното производство.
Жалбата е подадена до
Административен съд – София – град (АССГ). АССГ е счел, че спорът е подсъден на
Административен съд – Шумен и с определение № 6851/16.09.2021г. по АД №
8416/2021г. по описа на АССГ е прекратил производството по АД № 8416/2021г.
пред АССГ и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд – Шумен.
При проверка редовността на жалбата съдът е констатирал,
че по делото не е представен документ за внесена по сметка на Административен
съд – гр.Шумен държавна такса в размер на 10 лева, поради което с определение
от 29.09.2021г. е указал на оспорващата да отстрани констатираната нередовност.
В унисон с дадените указания Н.И.Б.
представя доказателства за внесена държавна такса. Същата депозира и писмена
молба рег. № ДА-01-2610/04.10.2021г., съдържаща искане да бъде освободена от
внасяне на такси и разноски по производството. С оглед констатацията за внесена
държавна такса в размер на 10 лева, съдът намира за необходимо да посочи, че
към настоящия момент молбата за освобождаване се явява без предмет и не следва
да бъде обсъждана. Със заплащането на държавната такса нередовностите са
отстранени и съдът дължи произнасяне по същество.
Оспорващата излага подробно
фактите по сключени между нея и „Банка ДСК“ ЕАД договори, както и сигналите, с
които е сезирала органите на МВР и Прокуратурата на РБ, във връзка с
изпълнението на тези договори, респективно предприетите действия от страна на
банката. Сочи, че са налице редица нарушения на клаузите по тези договори. Изразява
несъгласие с Решение № ППН-01-1733/2020 от 22.07.2021г. на Комисия за защита на
личните данни, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу
„Банка ДСК“ ЕАД и настоява за справедливо решение на казуса от съда.
Ответната страна – Комисия за
защита на личните данни не изразява становище по жалбата.
„Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ****, чрез
упълномощен представител юрисконсулт З.В., в писмено възражение рег. №
ДА-01-2749/19.10.2021г. оспорва жалбата. По изложени подробни аргументи счита,
са обжалваното решение на КЗЛД е правилно, съобразено е с материалния и
процесуалния закон и не са налице основания за неговата отмяна.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По преписката са представени
следните договори между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Б.:
-
Договор за разплащателна сметка на физически лица от 20.02.2008г.;
-
Договор за издаване и обслужване на дебитни карти на Банка ДСК от
20.02.2008г.;
-
Договор за кредит за текущо потребление от 04.08.2008г.;
-
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
физическо лице от 27.02.2014г.;
-
Допълнително споразумение към договор за издаване и обслужване на дебитна
карта от 07.03.2018г.
На 07.08.2018г. Н.Б. подала жалба
до РУ на МВР - Шумен с твърдения, че не е сключвала посочените по-горе договори.
В хода на извършената проверка било установено, че жалбоподателката е подписала
собственоръчно, както тях, така и декларацията за предаване / връщане на
банкова карта, а наблюдаващият прокурор е постановил отказ за образуване на
досъдебно производство.
Недоволна от действията на
правоохранителните органи, Н.Б. сезирала КЗЛД с жалба рег.№ ППН-01-1733/11.11.2019г.,
като изложила твърдения за неправомерно обработване на лични данни от страна на
Банката. В жалбата посочила, че от 05.04.2017г., на която дата бил наложен
запор върху пенсията ѝ, води неравностойна битка с „Банка ДСК“ ЕАД, без
резултат, независимо от наличието на множество груби нарушения на клаузи по
договора.
Обстоятелствата относно сключени
между оспорващата и „Банка ДСК“ ЕАД договори, както и инициираните по жалба на
лицето преписки в РУ на МВР – Шумен били установени в рамките на развилото се
пред КЗЛД производство.
Въз основа на установените факти
КЗЛД приела, че жалбоподателката е узнала за евентуално извършеното нарушение
алтернативно на 05.04.2017г. (когато е направен запор на пенсията ѝ) или
на 07.08.2018г. (когато е сезирала РУ на МВР – Шумен), с оглед на което
подадената на 11.11.2019г. жалба до КЗЛД се явява недопустима на основание §44
от ПЗР на ЗЗЛД – поради изтичане на едногодишния преклузивен срок от узнаване
на нарушението, поради което жалбата е оставена без разглеждане и административното
производство е прекратено.
Решението на КЗЛД е съобщено на Н.Б.
чрез изпращане на препис от същото. Получено е на 28.07.2021г.
Настоящата жалба е входирана при
административния орган с рег. № 27856/09.08.2021г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Решение № ППН-01-1733/2020 от
22.07.2021г. на Комисия за защита на личните данни обективира изричен отказ на
административен орган да се произнесе по отправено пред него искане, който акт подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на
чл.197 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице и в законово установения срок по чл.197 от АПК, поради което
е процесуално допустима.
При разглеждането ѝ по
същество съдът приема следното:
Решението е постановено от
компетентен колективен орган – КЗЛД, в законостановената писмена форма и при
спазване на процедурния ред. Същото съдържа изложение на фактическите
основания, обусловили постановяването на административния акт, като изложените
факти са съотнесени към цитираните правни основания.
Решението съответства на
приложимия материален закон, а подадената срещу него жалба се преценява като
неоснователна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2
от АПК, при постъпване на искане, административният орган е длъжен да провери
предпоставките за допустимост на производството. В случая, видно от изложените
фактически и правни основания, административният орган е приел жалбата за
недопустима с оглед хипотезата, визирана в чл.27, ал.2, т.6 от АПК - предвид
наличие на други специални изисквания, установени със закон, а именно
пропускане на едногодишния срок по §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД.
Решението е правилно. Правото на
жалба може да бъде валидно упражнено само в рамките на сроковете, установени в
ЗЗЛД за сезиране на Комисията.
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗДЛ при
нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на
данни има право да сезира Комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението,
но не по-късно от две години от извършването му.
Според §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД
за нарушения на закона и на Регламент (ЕС) 2016/679, извършени до влизането в
сила на този закон
(02.03.2019г.), срокът за сезиране на Комисията по чл.38 е една година от
узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му.
Доколкото се касае за нарушения,
извършени преди влизането на ЗЗЛД в сила, срокът, в който субектът на данни има
право да сезира комисията е една година от узнаване на нарушението. В случая
този срок е пропуснат. От приложените по делото писмени доказателства, както и
от изложението на оспорващата, се установява, че същата е узнала за твърдяното
от нея нарушение, на 05.04.2017г., когато е направен запор на пенсията ѝ.
Писмен документ, обективиращ „узнаването“, се явява жалбата на Н.Б. ***,
регистрирана с № 12577/07.08.2018г. От тази дата започва да тече едногодишният
срок, в който същата е могла валидно да сезира КЗЛД с искане за установяване на
нарушение. Указаният в закон срок е преклузивен и неговото пропускане погасява
правото на жалба срещу осъщественото нарушение. Видно от положения вх.щемпел
върху жалбата, Н.Б. е сезирала КЗЛД на 11.11.20219г. – т.е. след изтичане на
законоустановения едногодишен срок, поради което след извършване на дължимата
проверка, правилно административният орган е приел същата за недопустима и е
прекратил производството по нея.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че Решение № ППН-01-1733/2020 от 22.07.2021г. на
Комисия за защита на личните данни е законосъобразно, поради което подадената жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от
горното и на основание на чл.200, ал.1 от АПК
Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.И.Б. *** против Решение № ППН-01-1733/2020 от 22.07.2021г. на
Комисия за защита на личните данни.
Определението може да се обжалва
с частна жалба, подадена от страните пред Върховния административен съд на
Република България - гр. София в седемдневен срок от съобщаването му чрез
изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК.
Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: