Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 20.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр.състав в публично заседание проведено на 05.02.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8327
по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Ю.Д.В. срещу З.М.Д. ***, за разваляне на договор за гледане и
издръжка. Твърди се, че на 24.12.1993 г., с договор, обективиран в нотариален
акт ***, ищцата е прехвърлила на сина си Д.Г.Д. собствения си недвижим имот,
находящ се в ***, идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня и
тоалетна, със застроена площ от 57,32 кв. м., заедно с принадлежащото помещение
№ 5, с площ от 5,90 кв. м. и 1,190% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху мястото, срещу задължение за издръжка и
гледане. Сочи се, че на 13.06.2018 г. синът на ищцата - Д.Г.Д., е починал, и от
тази дата ответницата заедно с двамата му малолетни синове са собственици на
имота, поради настъпило правоприемство чрез наследяване на целия имот - всеки
от тях по 1/3 идеална част. Като приобретател по договора, Д.Д.е поел
задължението за гледане и издръжка към ищцата като й осигури нормален живот
докато е жива, като тези задължения са преминали върху неговите наследници, тъй
като договорът продължава своето действие след смъртта на приобретателя. Ищцата
Ю.В. твърди, че от смъртта на сина й на 13.06.2018г. договорът не се изпълнява
от ответницата изцяло, не получава никакви грижи, сама се издържа и си плаща
всички сметки. Ответницата отказва каквато и да е комуникация с ищцата, но тъй
като последната не желае да засяга правата на малолетните си внуци, за нея е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разваляне на
алеаторния договор относно гореописания имот само по отношение на 1/3 идеална
част от него, получена от ответницата по наследството. Претендира разноски.
Ответницата
З.М.Д. заявява, че искът е допустим и основателен. Не оспорва твърденията в
исковата молба, признава факта на неизпълнението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: Видно от нотариален акт ***, на 24.12.1993 г., с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
ищцата е прехвърлила собствения си АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в ***,
идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, със
застроена площ от 57,32 кв. м., заедно с принадлежащото помещение № 5, с площ
от 5,90 кв. м. и 1,190% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху мястото, на Д.Г.Д., срещу задължение от негова страна да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, докато е жива, като ѝ
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, като последната си е
запазила правото на ползване върху целия имот до края на живота си.
Понастоящем, съгласно схема № 15-449781 – 04.07.2018 г. на самостоятелен обект
в сграда на СГКК – гр. П., имотът е с идентификатор ***.21.9 с адрес ***, находящ
се в сграда № 21, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение –
жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ от 57,32 кв. м., с прилежаща част - помещение № 5, с площ от 5,90 кв. м. и 1,190%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.21.8, под
обекта - ***.21.6, и над обекта - ***.21.12. Видно от приложеното извлечение от
акт за сключен гр.брак № 234/2001г. на Община П., бракът между Д.Г.Д.
и ответницата З.М.Д. е сключен на 20.05.2001г., след сключването на Договора за
прехвърляне на недвижимия имот, поради което ответницата не е била през време
на брака страна по договора. От представеното Удостоверение за наследници от
26.06.2018г. на Община П. се установява, че Д.Г.Д. е починал на 13.06.2018г., и
е оставил за наследници своята съпруга З.М.Д. и своите синове - Д.Д.Д.и М.Д.Д..
Ищцата Ю.В. е представила писмени и гласни доказателства за нуждата си от издръжка
и гледане, както следва: С телепоща от 24.07.2018г. тя е поканила ответницата
да започне да изпълнява задълженията си за гледане и издръжка в пълен обем, или
при обективна невъзможност – да ѝ заплаща на 7. число всеки месец по
500лв. Поискване на грижите и издръжката от приобретателите по договора се
доказва и от разпита на свидетелката Е.Ц.А., близка на ищцата. Тя посочи, че
докато е бил жив, Д.Д.е полагал грижи за майка си, но след неговата смърт ответницата
не е полагала такива. Свидетелката сочи тотална липса на комуникация между
ищцата и ответницата по делото при видяна от нея случка в гробището, където
двете страни не си разменили нито дума, докато се намирали на едно и също
място. Твърди също, че пенсията на Ю. е 250 лв. и тя изпитва трудности да се
издържа сама с нея. Твърди, че ищцата е започнала временна работа като чистачка
в Административен съд гр. П.. Свидетелката сочи, че познава ищцата от 2015г. и докато е бил жив синът ѝ, той ѝ е
оказвал морална и парична подкрепа, но се забелязва разлика в живота ѝ от
2015г. насам - сега живее по-ограничено и всички средства си набавя сама.
Свидетелката разказва за ситуация, в която ответницата е била афектирана от
факта, че синът на ищцата е платил 6 лв. за телефона ѝ и му се развикала
пред ищцата. Показанията на разпитаната свидетелка за ниския доход на ищцата се
потвърждават и от представените пред съда доказателства при искането за
освобождаване от ДТ по делото – разпореждане на НОИ за отпусната пенсия в
размер на 263.49лв. пенсия и трудов договор от 13.09.2018г. за работа по
заместване. Като цяло, липсата на полагане на грижи и даване на издръжка от
ответницата не се оспорва и се признава от нея.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По
делото безспорно се установи, че съществува валиден договор за гледане и
издръжка, с който ищцата е прехвърлила собствения си недвижим имот в гр. П. на
сина си Д.Д.срещу задължението за осигуряване на добро гледане и издръжка на
прехвърлителя. С прехвърляне на собствеността, ищцата е изпълнила своето
задължение по договора. По делото подлежи на доказване изпълнението на уговорените
в договора грижи - гледане и издръжка на прехвърлителката, докато е жива, като
ѝ се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега. По делото
се установи, че до смъртта на Д.Г.Д. на 13.06.2018г., той е полагал грижи и е давал
издръжка на прехвърлителя. Въпреки че по делото не се доказа какво е било
качеството на живота, който е водила ищцата към 1993г., и какъвто стандарт е
следвало да поддържа приобретателя по договора, то явно от свидетелските
показания, до смъртта на Д.Д., тя е водила осигурен от него живот, от чието
качество е била удовлетворена, т.е. той е отговарял на уговореното задължение
по договора. По делото обаче безспорно се доказа, че понастоящем ищцата изпитва
необходимост от издръжка и гледане и че не води спокоен и нормален живот, какъвто
е водила преди смъртта на сина си. Показанията на св. Е.А., които съдът изцяло
кредитира, като дадени от човек с непосредствени наблюдения за живота на
ищцата, сочат, че ищцата, за разлика отпреди не може да си позволи да заплаща дори
и разходи за парно отопление в жилището, което е довело и до започване на
работа, въпреки, че е пенсионер. След неговата смърт, притежаваният само от
него, придобит преди брака апартамент, както и задълженията по договора за
неговото придобиване, са наследени при равни права, съобр. разпоредбите на чл.
5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН, от ответницата и децата Д. и М., т.е. – по 1/3
ид.ч. за всеки от тях. Ответницата З.Д. признава, че не е давала издръжка и не
е осигурявала гледане, и няма намерения да го прави в бъдеще. Това признание на
факти кореспондира изцяло със събраните по делото гласни доказателства.
Поради
гореизложеното, съдът намира, че за 1/3 от договора, отговаряща на правата и
задълженията на ответницата З.М.Д., същият следва да се развали поради пълно
виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя.
С
оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че ищецът е лице, освободено от
съда от разноски по чл. 83, ал. 1, предл. 2 от ГПК, то на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда
държавната такса, дължима за производството, в размер на 51.35лв.
Направеното
искане за присъждане на разноски за адвокат на ищцата, при положение, че
последната е била представлявана безплатно на осн. чл. 38 ал 1 т. 2 от ЗА, също
се явява основателно. Ищцата е материално затруднено лице, за което са налице
доказателства, на базата на които е била и освободена от такси и разноски в
производството. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца - адв. Е.Й. от ПлАК, с адрес ***, по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 319лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на
ищеца и така определеното възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, съдът следва да даде шестмесечен срок на ищцата
да впише решението в частта, в която се разваля договора, като ѝ се
укаже, че след изтичане на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Вoден
от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
до размер на 1/3 ид. част Договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален
акт ***, с който Ю.Д.В. с ЕГН ********** ***, е прехвърлила срещу задължение за
гледане и издръжка, на Д.Г.Д. с ЕГН **********,
поч. на 13.06.2018г., собствеността на следния имот:
АПАРТАМЕНТ
№ 9, находящ се в ***, идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня и
тоалетна, със застроена площ от 57,32 кв. м., заедно с принадлежащото помещение
№ 5, с площ от 5,90 кв. м. и 1,190% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху мястото, понастоящем, имотът се идентифицира,
съгласно схема № 15-449781 – 04.07.2018 г. на самостоятелен обект в сграда на
СГКК – гр. П., с идентификатор ***.21.9 с адрес ***, находящ се в сграда № 21,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, на
1 ниво, с площ от 57,32 кв. м., с прилежаща част - помещение № 5, с площ от 5,90 кв. м. и 1,190%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - ***.21.8, под
обекта - ***.21.6, и над обекта - ***.21.12;
по отношение на З.М.Д., ЕГН **********
***, в качеството ѝ на наследник на Д.Г.Д., ПОРАДИ ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
на договорните задължения.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78 ал. 6 от ГПК, З.М.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС разноски по делото в размер на
51.35лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал 1 т.
2 от ЗА, З.М.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Й.
от ПлАК, с адрес ***, сумата от 319лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и
съдействие, оказани на Ю.Д.В. с ЕГН **********, по гр.д. 8327/2018г. на ПлРС.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 115, ал. 2 от
ЗС,
на Ю.Д.В. с ЕГН **********, шестмесечен срок след влизането в сила на
решението, за отбелязването му в частта, в която се разваля договора, в Служба
по вписванията гр. П., като Ѝ
УКАЗВА, че след изтичането на този срок, вписването на исковата молба по
делото губи действието си.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: