Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 21.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА,
първи граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретар Нина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1174 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Пиргос агро” ООД срещу А.Й.М.обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл.309а,
т.1 от ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от
15 854,40 лева, дължима по фактура №*********/02.05.2013г. и по фактура
№*********/02.05.2013г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер от 4638,13
лева за периода от 01.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 2772 лева, дължима по фактура №*********/30.11.2015г., ведно с мораторна
лихва върху нея от 278,82 лева за периода от 01.12.2015г. до 02.12.2016г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура №
**********/27.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер от 57,83 лева за
периода от 11.08.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от
10 860 лева, дължима по фактура №30000093/28.04.2016г., ведно с мораторна
лихва в размер от 646,84 лева за периода от 29.04.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 18 240 лева, дължима
по фактура №30000114/30.04.2016г., ведно с мораторна лихва от 612,99 лева за
периода от 02.08.2016г. до 02.12.2016г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 12 444,48 лева, дължима по фактура
№**********/30.05.2016г., ведно с мораторна лихва от 214,20 лева за периода от
01.10.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3459,60 лева,
дължима по фактура №**********/30.06.2016г., ведно с мораторна лихва от 146,49
лева за периода от 01.07.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че между ищеца и ответника са
налице облигационни отношения във връзка с извършвани доставки на семена,
торове и препарати за нуждите на ответника като земеделски производител. Сочи
се, че тези отношения са започнали отдавна, като в началото ответника
изпълнявал задълженията си за плащане, а ищецът доставял заявената от него като
вид и количество стока. Ответникът допуснал забава в плащанията на доставените
му стоки за 2013г., 2015г. и 2016г. Излага доводи, че претенцията за дължими
суми от 2013г. е по фактура №*********/02.05.2013г. и по фактура
№*********/02.05.2013г. По първата фактура било постъпило частично плащане,
като дължима останала сумата от 960 лева. По втората фактура била платена
сумата от 1560 лева, за което било издадено кредитно известие и дължимата сума
по нея била намалена до 14 894,40 лева.
През 2015г. била извършена доставка на семена от ечемик на стойност 2772
лева, за което била издадена фактура №*********/30.11.2015г. През 2016г.
ответникът не заплатил доставените му стоки: препарати за растителна защита
Дует Ултра и Ципефор, семена за царевица и слънчоглед, тор Карбамид, препарати
за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник, Фокус ултра, за което били
съставени фактури №**********/30.06.2016г., №**********/30.05.2016г.,
№30000114/30.04.2016г., №30000093/28.04.2016г.; № **********/27.04.2016г.;
№*********/30.11.2015г.. Във връзка с претенцията за обезщетение за забава
ищецът сочи, че в част от фактурите е посочен изричен падеж, от който е изчислявана
мораторната лихва. При фактурите с непосочен падеж е съобразен текстът на
чл.327, ал.1 ТЗ и мораторната лихва е изчислявана от датата на съставяне на
фактурата. Общият размер на всички дължими суми от ответника е 65 488,08
лева. Навежда доводи, че в проведените
извънсъдебни преговори ответникът не оспорва дължимостта на сумите, но не
предприема действие по погасяването им. Било допуснато обезпечение на иск чрез
запор на банкови сметки.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. Със становище постъпило
след изтичане на срока по чл.131 ГПК и произнасяне от съда по реда на чл.140 ГП
ответникът е възразил, че не е получил фактурираните стоки, както и че
представените фактури не са подписани от него.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представени
са фактури №*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.; №**********/30.06.2016г.,
№**********/30.05.2016г., №30000114/30.04.2016г., №30000093/28.04.2016г.; №
**********/27.04.2016г.; №*********/30.11.2015г., както и справки за изчислена
договорна лихва по всяка от тях. Същите са били използвани при изготвяне
заключението на експертизата на вещото лице, поради което не следва да бъдат
обсъждани самостоятелно. Фактурите не
носят подпис на получателя на стоките.
Представено е споразумение
от 31.01.2017г. между „Пиргос агро” ООД и земеделски производител А.Й.М., в
което е установено, че А.Й.М.дължи на „Пиргос агро” ООД главница в размер от
65 488,08 лева по фактури, както следва:15 854,40 лева – салдо от 2014г.;
фактура **********/30.11.2015г.; фактура **********/27.04.2016г.; фактура
**********/28.04.2016г.; фактура **********/30.04.2016г.; фактура
**********/30.05.2016г.; фактура **********/30.06.2016г.; кредитно известие
№*********/28.10.2016г. Посочено, е че към този момент задълженията за
неустойка за забава е в размер на 5587,92 лева. Постигнато е съгласие между страните
посочените задължения да бъдат погасени до 31.07.2017г., а съгласно т.4.4 от същото при недостатъчен
добив – непогасената сума следва да бъде заплатена до 31.07.2018г.
Споразумението е с нотариална заверка на подписите рег. №2113/05.04.2017г. на В.В.,
нотариус с рег. №338 при НК.
Представен е нотариален акт
за учредяване на ипотека върху недвижим имот №195, том три, рег. №2787, дело
№344/2017г. при нотариус В.В., нотаруис с рег. №338 при НК. В представения
договор страните са установили, че размерът на задължението на А.Й.М.към
„Пиргос агро” ООД към момента на учредяване на договорната ипотека на
02.05.2017г. е в размер на 65 488,08 лева, представляваща сбор от
задълженията по следните фактури№*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г. За обезпечаване на посочените задължения е учредена
ипотека върху недвижим имот, собственост на А.М., като е уговорено, че при
неизпълнение на посочените парични задължения в срок до 04.08.2018г. кредиторът
може да пристъпи към изпълнение върху ипотекирания имот.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. На вещото лице не е даден достъп
до счетоводството на ответника, поради което е работило въз основа на документи,
представени от ТД на НАП – офис Враца. Вещото лице е посочило, че въз основа на
осчетоводяването на процесните фактури задължението на ответника към ищеца е в
размер на 65 488,08 лева, като
общият размер на натрупаните лихви от падежа на всяко задължение до
02.12.2016г. е 7009,74 лева. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за
претендирания от ищеца период от 01.01.2014г. до 02.12.2016г. обезщетението за
забавае в размер от 4706,20 лева. Вещото лице е установило от представените от
ТД на НАП – офис Враца документи, че ответникът А.Й.М.е осчетоводила процесните
фактури №*********/02.05.2013г.; №*********/02.05.2013г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г. Не са отразени в
дневниците за покупки по ДДС и не е използван данъчен кредит по фактура
**********/30.06.2016г. и фактура №*********/30.11.2015г. Установено е, че за
фактурите, за които е спазен механизмът за обратно начисляване на ДДС са
извършени необходимите действия. Във
връзка с представен в съдебно заседание на 13.09.2017г. протокол
№1/01.06.2017г., издаден от А.Й.М.за коригиране на данъчен кредит по четири
броя фактури, вещото лице е дало становище, че въз основа на такъв документ не
може да бъде извършена корекция на вече осчетоводени фактури, по които е заявен
и използван данъчен кредит. Не са представени и доказателства за успешно
завършена процедура за корекция на данъчен кредит.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на главния иск с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД:.
Основателността
на предявен иск за реално изпълнение на поето правно (договорно) задължение, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума, настъпила изискуемост на задължението
и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
основана на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявеното право на вземане за сумата 65 488,08 лева. По
отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт – липса
на дължимо поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като ответната страна
следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от основанието
на иска за доказан.
Със сключването на споразумение
от 31.01.2017г. страните са уговорили отсрочване на следните задължения: 15
854,40 лева– салдо от 2014г.; фактура **********/30.11.2015г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г.; кредитно известие №*********/28.10.2016г., общо в
размер от 65 488,08 лева и учредяване на договорна ипотека с нотариален
акт №195, том трети, рег. №2787, дело №344/2017г. на В.В., нотариус с рег. №338
при НК, за обезпечаване на задълженията по фактури №*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г. с общ размер от 65 488,08 лева ответникът земеделски
производител А.Й.М.извънсъдебно е признала факта в правната й сфера да са възникнали
задължения за заплащане цена на доставени стоки по посочените в двата документа
фактури: №*********/02.05.2013г.; №*********/02.05.2013г.;/ в споразумение от
31.01.2017г. сборът от сумите по тези фактури е посочен като салдо от 2014г./;
№*********/30.11.2015г.; фактура **********/27.04.2016г.; фактура
**********/28.04.2016г.; фактура **********/30.04.2016г.; фактура
**********/30.05.2016г.; фактура **********/30.06.2016г. на обща стойност 65
488,08 лева, за които кредиторът „Пиргос Агро" ООД се съгласил
изпълнението на тези задължения да бъде разсрочено до 31.07.2017г.. Това
споразумение за разсрочване задълженията на длъжника по договор,
нито учредяването на обезпечение и поставяне на срок, след който кредиторът
може да пристъпи към принудително изпълнение върху ипотекирания имот, не може
да бъде възприето като сключено с animus novandi, водещо до
обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Способите
за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението
на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните
предпоставки за новиране, трябва да е налице разлика между новото и старото правоотношение, засягаща някои от съществените му елементи. В този смисъл е постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ отд. и решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ
отделение и решение №
210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В случая, споразумението
от 31.01.2017 г. не е новирало задълженията, възникнали от извършените продажби
на стоки, а единствено е определило нов падеж на задълженията за плащане на
цената на доставените стоки. При изрично обективираното признание на
възникналото задължение, което съставлява неизгоден за призналата го страна
факт и при липсата на изложени твърдения волята на А.Й.М.при
сключване на споразумението от 31.01.2017 г. и нотариален акт №195, том трети,
рег. №2787, дело №344/2017г. на В.В., нотариус с рег. №338 при НК да е била
опорочена, съдът приема, че правопораждащите задължението факти са осъществени -
извършени са доставки на стоки, при задължение за заплащане на тяхната цена,
която възлиза на претендираната в настоящото производство сума.
Не
може да бъде прието като новация и извършеното обезпечаване на посочените
задължения с договор за ипотека на недвижим имот от 02.05.2017г. Поставеният
срок, след който кредиторът може да пристъпи към изпълнение върху
предоставеното обезпечение, не може да бъде приет като определен нов падеж на
вземанията на „Пиргос Агро“ ООД. Към момента на учредяване на договорната
ипотека все още не е бил настъпил определеният със споразумение от 31.01.2017г.
срок за плащане на задълженията по цитираните фактури, липсва изрично изразена
воля на кредитора в тази посока. Също така в договора за учредяване на ипотека
от 02.05.2017г. е упоменато, че за обезпечените вземания е предявен иск, по
който е образувано настоящото производство. С оглед изложеното съдът счита, че
определеният срок е посочен с цел определяне началния момент, от който ищецът
може да пристъпи към удовлетворяване на своите претенции от ипотекираното
имущество, а не падеж на обезпечените вземания.
Ответникът
е оспорил представените документи и е поискал откриване на производство по
тяхното оспорване по реда на 193 ГПК, но не е внесъл такса за изготвяне на
допуснатата експертиза, а в съдебно заседание на 13.09.2017г. изрично е заявил,
че не оспорва споразумението и нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека и ще се ползва от тях.
Изложеното във връзка с наличието на
извънсъдебно признание на задълженията от страна на ответника обуславя
неоснователността на възраженията на ответника А.Й.М.за липсата на извършени доставки на стоките, за цената на които били издадени посочените в договора фактури. Налице е изрично обективирано извънсъдебно
признание на задължението за заплащане на сумата 65 488,08 лева по фактури №*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г.
Задължението за погасяване е следвало да се изпълни до 31.07.2017 г., т.е. уговорен е срок, с настъпването на който
задължението става изискуемо, без да е необходимо кредиторът да отправя покана
за изпълнение, като след изтичане на срока на 31.07.2017 г. А.Й.М.е изпаднала в забава.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е обективирал фактически
твърдения да е извършил погасителни плащания в изпълнение на задълженията,
изрично признати със сключване на споразумението, както и за прилагане на
арбитражна клауза по изпълнението му. Следва да се отбележи, че по отношение на
направеното възражение, че сумите не се дължат, както и че не е настъпил
падежът му поради наличие на предвиденото
в т.4.4 от споразумение от 31.07.2017г. условие – недостатъчен добив, с
оглед което падежът на задължението е 31.07.2018г., е настъпила предвидената в
процесуалния закон преклузия. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало
се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като по отношение на заявените след
този срок възражения настъпват предвидените в чл.133 ГПК последици. В този срок е следвало да бъде
направено и възражението за наличие на арбитражна клауза в споразумение, което
ответникът е подписал и с което е разполагал. Несвоевременно направени са и
възраженията, включени в писмена защита, в която е изложено освен вече
посочените и възражение, че кредиторът не упражнил право на избор как да бъде
изпълнено задължението, след като изборът е преминал върху него поради
бездействие на длъжника.
С решение №
382/6.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г., IV г.о. е дадено тълкуване, че съгласно чл.133 вр. с
чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти – т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. ОСГТК ВКС. След като ответникът не е заявил в срока за отговор на
исковата молба възражения за невъзникване или погасяване на задължението,
съответно не е твърдял да са налице непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 147 ГПК, то и не би могло да ангажира доказателства за
установяване на тези преклудирани факти. Съдът неправилно е включил в доклада направеното възражение, че стоките
по процесните фактури не са получени, както и че липсва подпис на ответника на
фактурите, тъй като същото е било несвоевременно въведено. Следва да се отбележи, че по делото не са
представени доказателства ответникът да се е противопоставил на извършените
действия. Видно от изготвеното и изслушано заключение на вещото лице, фактурите
са осчетоводени от ответника и е ползван данъчен кредит освен по фактура
**********/30.06.2016г. и фактура №*********/30.11.2015г. От тези неоспорени
констатации на вещото лице следва изводът, че ответникът е получил процесните
фактури и не само, че не се е противопоставил, с оглед разпоредбата на чл.301
от ТЗ, но същите са били предмет на съответни счетоводни операции. При тези данни,
съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за
неполучаване на стоките по процесните фактури, както и неполучаването на самите
фактури. По отношение на двете фактури, които не са осчетоводени от ответника,
е налице извънсъдебно признание от негова страна, в което е заявил, че дължи сумите
по тях. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника изрично заявява, че задължението по процесните
фактури е в претендирания размер от 65488,08 лева, като оспорва единствено настъпването
на тяхната изискуемост.
При това положение, ответникът
не е доказал да е изпълнил задължението за заплащане на сумата 65 488,08 лева в уговорения в споразумение
от 31.01.2017 г. срок. Възражението,
че следва да бъде приложен срокът определен в т.4.4 от същото е направено извън
преклузивните срокове и не може да бъде обсъждано в настоящото производство, а
в негова подкрепа не са събрани или поискани никакви доказателства. Следва да
бъде отбелязано, че не може да бъде споделено твърдението на ответника, че
обстоятелството, че реколтата е недостатъчна е отрицателен факт, поради което
ищецът е следвало да докаже наличие на достатъчно реколта. Количеството реколта
е обективен факт, във връзка с който се прави преценката дали същата е
достатъчна или не. Страната, която се позовава на уговорката за отлагане срока
на плащане поради настъпило условие – недостатъчна реколта, следва да установи количеството
на получената реколта и да обоснове причините, поради които същата се явява
недостатъчна. Липсва и определен от страните критерий за наличие на достатъчна реколта.
На основание чл.235,
ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спора,
настъпили след предявяване на иска. Към момента на приключване на съдебното дирене
и устните състезания падежът на задължението 31.07.2017г. е настъпил, което
обстоятелство се взема предвид от съда при постановяване на решението.
Изложеното обуславя извод
ищецът да е носител на неудовлетворено изискуемо вземане за сума в общ размер от
65 488,08 лева, от които сумата от
15 854,40 лева, дължима по фактура №*********/02.05.2013г. и по фактура
№*********/02.05.2013г.; сумата от 2772 лева, дължима по фактура
№*********/30.11.2015г.; сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура №
**********/27.04.2016г.; сумата от 10 860 лева, дължима по фактура
№30000093/28.04.2016г.; сумата от 18 240 лева, дължима по фактура
№30000114/30.04.2016г.; сумата от 12 444,48 лева, дължима по фактура №**********/30.05.2016г.;
сумата от 3459,60 лева, дължима по фактура №**********/30.06.2016г., поради
което и предявеният главен иск е основателен и доказан за пълния предявен
размер.
По отношение на
акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В случая, съдът прие
дължимост на главното вземане, което е изискуемо и не е погасено чрез
изпълнение или друг способ. Със споразумение от
31.01.2017г. страните са уговори нов падеж на задълженията по посочените в него
фактури – 31.07.2017г., който е настъпил в хода на производството. В
споразумението липсва изрична уговорка за дължимост на натрупаните до неговото
подписване обезщетения за забава по всяка от процесните фактури. С оглед
изложеното съдът приема, че обезщетение за забава се дължи от уговорения нов
падеж за всички задължения по фактури №*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.; фактура
**********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г., който е 31.07.2017г. Изискуемостта на задължението е
настъпила в хода на процеса, поради което претенцията за присъждане на законна
лихва върху дължимата сума по всяка от фактурите е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена в пълния предявен размер: мораторна
лихва върху задълженията по фактури №*********/02.05.2013г.; №*********/02.05.2013г.
в размер от 4638,13 лева за периода от 01.01.2014г. до 02.12.2016г.; мораторна
лихва върху задължението по фактура №*********/30.11.2015г. в размер от 278,82
лева за периода от 01.12.2015г. до 02.12.2016г.; мораторна лихва върху
задължението по фактура **********/27.04.2016г. в размер от 57,83 лева за
периода от 11.08.2016г. до 02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по
фактура фактура **********/28.04.2016г. в размер от 646,84 лева за периода от
29.04.2016г. до 02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура **********/30.04.2016г.
в размер от 612,99 лева за периода от 02.08.2016г. до 02.12.2016г.; мораторна
лихва върху задължението по фактура **********/30.05.2016г. в размер от 214,20
лева за периода от 01.10.2016г. до 02.12.2016г.; мораторна лихва върху
задължението по фактура №**********/30.06.2016г. в размер от 146,49 лева за
периода от 01.07.2016г. до 02.12.2016г.
С оглед изхода на
спора, право на разноски се поражда за всяка от страните, съобразно уважената,
респ. отхвърлена част от исковете, в приложение на разпоредбите
на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Направеното възражение от
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар и приложимост на чл.78, ал.8 ГПК е неоснователно. Просецуалният
представител на ищеца е адвокат, а не юрисконсулт, представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е уговорено и заплатено в
брой възнаграждение от 2700 лева. В представен списък по чл.80 ГПК ищецът
претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 800
лева, който е по-нисък от платения, като същият е и под минимума, определен в
чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ.
Ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 4055,52 лева, представляващи внесена държавна такса, заплатено адвокатско
възнаграждение и внесен депозит за ССчЕ, от които има право на 3684,46 лева.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
земеделски
производител А.Й.М., ЕГН **********,
адрес ***«Димитър Благоев» №30 да заплати на „Пиргос агро" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 2, ет.2, съдебен адрес ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 15 854,40 лева/ петнадесет хиляди
осемстотин петдесет и четири лева и 40 ст./, дължима по фактура
№*********/02.05.2013г. и по фактура №*********/02.05.2013г.; сумата от 2772 лева /две хиляди седемстотин
седемдесет и два лева/, дължима по фактура №*********/30.11.2015г.; сумата
от 1857,60 лева /хиляда осемстотин
петдесет и седем лева и 70 ст./, дължима по фактура №
**********/27.04.2016г.; сумата от 10
860 лева /десет хиляди осемстотин и шестдесет лева/, дължима по фактура
№30000093/28.04.2016г.; сумата от 18 240
лева /осемнадесет хиляди двеста и четиридесет лева/, дължима по фактура
№30000114/30.04.2016г.; сумата от 12
444,48 лева /дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и 48 ст./,
дължима по фактура №**********/30.05.2016г.; сумата от 3459,60 лева /три хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 60 ст./,
дължима по фактура №**********/30.06.2016г., –
цена на доставени препарати за растителна
защита Дует Ултра и Ципефор, семена за царевица и слънчоглед, тор Карбамид,
препарати за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник, Фокус ултра, семена от
ечемик, за заплащането на която било
сключено споразумение за разсрочване на просрочени задължения по фактури №*********/02.05.2013г.; №*********/02.05.2013г.; №*********/30.11.2015г.;
фактура **********/27.04.2016г.; фактура **********/28.04.2016г.; фактура
**********/30.04.2016г.; фактура **********/30.05.2016г.; фактура
**********/30.06.2016г., ведно със законната лихва върху тях от настъпване на
изискуемостта им – 31.07.2017 г. до окончателното им погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск с квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна
лихва върху задълженията по фактури №*********/02.05.2013г.;
№*********/02.05.2013г. в размер от 4638,13 лева за периода от 01.01.2014г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура
№*********/30.11.2015г. в размер от 278,82 лева за периода от 01.12.2015г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура
**********/27.04.2016г. в размер от 57,83 лева за периода от 11.08.2016г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура фактура
**********/28.04.2016г. в размер от 646,84 лева за периода от 29.04.2016г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура
**********/30.04.2016г. в размер от 612,99 лева за периода от 02.08.2016г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура
**********/30.05.2016г. в размер от 214,20 лева за периода от 01.10.2016г. до
02.12.2016г.; мораторна лихва върху задължението по фактура №**********/30.06.2016г.
в размер от 146,49 лева за периода от 01.07.2016г. до 02.12.2016г.
ОСЪЖДА земеделски производител А.Й.М., ЕГН
**********, адрес ***«Димитър Благоев» №30, да заплати на „Пиргос агро" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 2, ет.2, съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3684,46 лева (три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 46
ст.) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: