Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 23.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публичното
заседание на десети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ИВАН М.
СНЕЖАНА НАУМОВА
с участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора
Десислав Начков, като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВНОХ дело N
647 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от адв. С.Л.-П. ***, в качеството й на договорен защитник на
подсъдимия К.П.В. ***, против присъда на РС Козлодуй от 07.11.2018год.,
постановена по нох дело № 220/2018год. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда подсъдимият К.В. е признат за виновен в това, че на 31.05.2018.,
около 23,00часа в гр. Козлодуй по ул.“Ген. Скобелев“, е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Рено Меган“, с рег.№ Вр *** СА, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда /1,27 промила/, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARDM -0082,
поради което и на основание чл. 343б ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода.
С присъдата си първоинстанционния съд на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил
изпълнението на така определеното наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия К.В. от
право да управлява МПС за срок от шест месеца от влизане в сила на настоящата
присъда, като на основание чл. 59, ал.4 НК е приспаднал от това наказание
времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 31.05.2018год.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и явна несправедливост на атакуваната присъда. Твърди се, че подсъдимият е употребил алкохол,
но след като е предизвикал ПТП и преди да пристигнат пътните полицаи. Същият не
е имал тази алкохолна концентрация по време на управление на МПС. Оспорва се
установената алкохолна концентрация, като се навеждат доводи, че същата е
установена в нарушение на Наредба №1/19.07.2017год. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Прави се искане за отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на нова – оправдателна такава.
Пред въззивната инстанция подсъдимият К.В. и неговият договорен защитник –
адв. Л.-П. поддържат жалбата с всички изложени в нея съображения и отправено
искане за постановяване на оправдателна присъда.
Участващият в съдебното производство пред въззивния съд прокурор от ВрОП
оспорва жалбата на подсъдимия и неговия защитник, като изразява становище за
обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт, както и за
справедливост на наложеното наказание. Прави искане за потвърждаване на
присъдата.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание
доводи и съображения от страните в процеса и след цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 НПК, приема следното:
Жалбата от подсъдимия и неговия договорен защитник
адв. Св. Л.-П. е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт, което обуславя нейната
процесуална допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са събрани
необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна писмени и
гласни доказателства, които съдът е анализирал обстойно, в резултат на което е
достигнал до верни в по-голямата си част правни изводи относно авторството на
деянието, начина на извършване на престъплението, правната му квалификация и
субективната страна на деянието. От събраните по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства съдът е извел фактическа обстановка, която
изцяло се възприема от настоящата инстанция.
По делото по безспорен начин е установено, че
подсъдимият К.В. е правоспособен водач на МПС, категории „В“, въз основа на
СУМПС № *********, което е било с валидност до 21.09.2010год.
На 31.05.2018год., подсъдимият, заедно със свои
колеги посетили питейно заведение, където се почерпили за приключен планов
ремонт. Около 23,00 часа подсъдимият си тръгнал, като предложил на двама свои
колеги да ги закара, единият от които бил св. К. ***, при извършена от него
маневра на заден ход, В. блъснал със задната част на автомобила си портата на
дом № 2Б на ул.“Ген. Скобелев“, като по този начин предизвикал ПТП, след което
леко дръпнал колата напред, а портата паднала на земята. Собствениците на имота
– св. Н. и Е. Т.
чули силен трясък и след като се показали, видели автомобила пред портата им, която
била съборена. Същите своевременно уведомили нац. телефон 112, след което
излезли навън и видели подсъдимия, който стоял до колата си и я оглеждал. Така всички
изчакали пристигането на полицейските служители - св. Ж. М. и С. Д., които били на смяна със служебен полицейски
автомобил, съгласно утвърден график. Първият изпълнявал длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ на МВР гр. Козлодуй,
а вторият бил на длъжност ВПА при РУ на МВР Козлодуй. Двамата полицейски
служители заварили подсъдимият до лекия автомобил, св. К. Т. вътре в автомобила на предна дясна седалка и
двамата собственици на имота – Н. и
Е. Т., които стояли пред портата си. След като
проверили документите на подсъдимия за правоспособност, които били напълно
изрядни, св. М. го поканил да отиде до
служебния автомобил за изпробване за алкохол. Подсъдимият се приближил до
полицейския автомобил и след като бил изпробван от св. М. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510 ARDM с фабричен № 0082,
последното устройство отчело наличие на алкохол в издишания въздух 1,27
промила. Подсъдимият бил запознат с резултата от проверката, който бил показан
и на св. Т., след което му бил
съставен АУАН № 0361455/31.05.2018год. от св. Ж. Х. М.. В този акт св. Д. бил вписан като свидетел по съставянето на акта. Подсъдимият
К.В. подписал съставеният му АУАН, в който изрично посочил, че няма възражения.
Веднага след оформяне на акта бил съставен и протокол за изследване, в който
била посочена алкохолната концентрация и в който подсъдимият отново записал, че
приема показанията, като отказал кръвна проба. Двамата полицейски служители завели
подсъдимият в болница, където бил прегледан, а след това задържан за 24 часа.
Така установената и възприета както от
първостепенния съд, така и от настоящата инстанция фактическа обстановка почива
на събрания по делото доказателствен материал, който контролирания съд е
подложил на обстоен анализ. На първо място, правоспособността на подсъдимия
като водач на МПС, се установява от приложената на л.16 от ДП справка за
нарушител водач и от приложеното копие от АУАН. Това обстоятелство не се
оспорва от страните в процеса. Не се оспорват от подсъдимия и фактите, че на
инкриминираната дата същият е управлявал лек автомобил марка „Рено Меган“ с ДК№
Вр *** СА и при маневра назад на ул.“Ген. Скобелев“ е ударил металната порта
на дом № 2Б, от който са излезли двамата
свидетели – Н. и Е. Т., както и, че след около 15 минути са пристигнали двамата
полицейски служители - Ж. М. и Св. Д..
По безспорен начин е установено и обстоятелството, че след пристигането им подсъдимият
е бил изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което е
показало наличие на алкохол в издишания въздух 1,27 промила.
Спорният момент относно това обстоятелство, на
който защитата основава своите възражения е, кога е употребил подсъдимия
алкохола, в резултат на който е показан горния резултат на алкохолна
концентрация – дали преди управлението на МПС или след ПТП, докато е изчаквал
пристигането на полицейските служители. Съдът не възприема за основателно това
твърдение на защитата, че докато е чакал пристигането на полицейските
служители, подсъдимият поради главоболие или притеснение е влизал в л.а. и пил от бутилка с концентрат
– водка. Това негово твърдение е голословно и представлява защитна теза. Същото
не се подкрепя от нито едно доказателство, дори от показанията на св. Т., който
наистина твърди, че докато са чакали пристигането на полиция, подсъдимият на
два пъти е влизал в колата, но не установява, че е употребявал алкохол нито, че
в колата е имало такъв. Нещо повече, житейски неоправдано е да се приеме, че
водачът на МПС, който е предизвикал ПТП и чака пристигане на полиция на място
ще употреби алкохол преди да е изпробван и след като е наясно, че ще бъде
изпробван за алкохол, още повече, че подсъдимият е интелигентен човек с висше
образование, който е дългогодишен водач на МПС – от 1990год.
Следващото съществено оплакване на защитата е, че
при изпробване на подсъдимия за алкохол е допуснато нарушение на Наредба №
1/19.07.2017год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества от водачите на МПС. Твърдението
на защитата, че подсъдимият не е проверен с доказателствен анализатор, така
както изисква чл. 7, ал.1 от Наредбата, нито му е направено медицинско
изследване, се явява неоснователно, но не по изложените от първостепенния съд съображения,
които не се възприемат от настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 7, ал.1
от Наредба № 1/2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози,
законодателят изрично е заложил изискването, за проверка на установената с
техническо устройство алкохолна концентрация с доказателствен анализатор или с
медицинско изследване в случаите, когато с техническото средство е установена такава
над 1,2 промила. В тези случаи е неприложима разпоредбата на чл. 6, ал.4, вр.
чл. 3, ал.2 от Наредбата, която е относима към случаите на установена алкохолна
концентрация над 0,5 до 1,2 промила. В случая обаче, въззивната инстанция
приема, че е налице хипотезата на чл. 12, ал.4 от Наредбата. Това е така, тъй
като в обясненията си пред съда, самия подсъдим е заявил, че след извършената
му проверка с техническото средство, същият сам доброволно се е отказал от
медицинско изследване, което е отразил в приложения на л. 15 ДП талон за
изследване, както и поради факта, че същият е съпроводен до ФСМЦ Козлодуй, но
поради неговия изричен отказ не му е проведено медицинско изследване, а само е
освидетелстван. Липсата на протокол за медицинско изследване, в който изрично
да бъде отразено защо не е извършено такова изследване формално е нарушение, но
не такова, което да изключва приложението на чл. 12, ал.4 от Наредбата, респ.
установената с техническото средство и неоспорена алкохолна концентрация.
Останалите признаци на този текст са спазени – на нарушителя е издаден талон за
медицинско изследване, същият е придружен от двамата полицаи до Спешния център
и единствено поради неговия отказ от изследване и изрично заявеното приемане на
резултата от техническото устройство, на същия не е извършено такова
изследване. Ето защо, въззивната инстанция намира и това възражение на
защитата, с което се оспорва наличието на надлежно установена алкохолна
концентрация у подсъдимия за неоснователно.
Не може да бъде прието за основателно и
оплакването за явна несправедливост, тъй като първостепенния съд е отчел всички
смекчаващи вината обстоятелства, липсата на отегчаващи такива, при което
правилно е приел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и е
определил наказанието на подсъдимия В. при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК –
на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл.
66, ал.1 НК.
С така определеното наказание и начина на неговото
изтърпяване съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК, както
личната превенция – да се поправи и превъзпита осъдения и да му се въздейства
предупредително, така и генералната превенция – да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Въз основа на гореизложеното, и с направената
корекция в мотивите на контролирания съдебен акт, настоящият въззивен състав
приема за неоснователни наведените от защитата пред настоящата инстанция доводи
за явна несправедливост и незаконосъобразност на осъдителната присъда.
Първостепенният съд е положил всички усилия и е събрал всички необходими
доказателства, анализирал е същите обстойно, в резултат на което е постановил
един обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Въззивният състав приема за обосновано с доказателствата
по делото и законосъобразно и определеното на подсъдимия В. наказание по реда
на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, т.7 НК, а именно лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца. Обосновано и законосъобразно съдът е
приложил и разпоредбата на чл. 59, ал.4 НК, като е приспаднал лишаването на
подсъдимия от право да управлява МПС по административен ред, считано от
31.05.2018год.
При гореизложените съображения и на основание чл.
338 НПК, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на РС Козлодуй от
07.11.2018год., постановена по нох дело № 220/2018год. по описа на същия съд.
НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: