№ 31730
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110148593 по описа за 2022 година
Ищецът М. П. С. е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД срещу ответника „*************, с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 10лв., частично предявен иск от сумата от 800лева, представляваща
недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по
договор за паричен заем № 4160892/31.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 05.09.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021 г. сключил с „************ договор за паричен
заем № 4160892/31.05.2021 г., по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски
кредит в размер 2000 лева, при годишен лихвен процент от 35 % и размер на годишния
процент на разходите от 49 %, като ответникът се задължил да върне предоставената
му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора било
предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на
което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати
неустойка. Излагат се твърдения, че ищецът върнал получената по договора за заем
сума в размер на 2000 лева. В изпълнение на чл. 4 от договора на 31.05.2021г. ищецът
сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника „*************, по
силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „************
задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички
задължения на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем №
4160892/31.05.2021 г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в
полза на ответника сума в общ размер на 800лева, платими на вноски заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Поддържа, че характеристиките на
потребителски договор, освен договора за заем, има и договорът за предоставяне на
поръчителство от 31.05.2021 г., сключен с ответника „*************, тъй като
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество било обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови
клаузи. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да
отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция (в размер от
сумата по процесния договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и
не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да
1
бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищеца. Чрез
поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял
да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
„************ дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора
за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като
сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а
единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде
прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Релевира и
довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по
който е обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което
последният бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. С
оглед изложеното се поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да
върне на ответника предоставената от него сума в размер на 2000 лева, а с
надплатената над този размер сума от 800 лева ответното дружество се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се искът да бъде уважен,
като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Прави искания по чл.190 ГПК, по чл.192 ГПК и за допускане на ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„*************. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод,
че между страните не е сключван договор за предоставяне на поръчителство от
31.05.2021 г., като оспорва да е сключен и договор за заем, поради което не е пасивно
процесуално легитимиран по предявения иск. По същество се заявява, че предявеният
иск е неоснователен. В случай, че се установи сключването на твърдения от ищеца
договор за поръчителство, се поддържа, че със същия ответникът бил изпълнил
поетото с договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно
с ищеца за всички задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит.
Оспорва се договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави и
да е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си
имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на
поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение. На
2
ищеца били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на
вземанията по договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв,
който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът
получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че
разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има
характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими
разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Сочи се, че извън правоотношението по договора
за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали
възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Възразява по направените от ищеца доказателствени искания. Прави искане по
чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи процесния договор за
поръчителство.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил на ответника процесната сума, че същата е постъпила в патримониума на
ответника, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, а именно: без да е било налице годен юридически
факт, т.е. с оглед конкретните твърдения – следва да докаже, че е платил сумата по
нищожен договор за предоставяне на гаранция.
В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да
получи процесната сума, а именно - наличието на валидни клаузи в договора, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение
на задълженията му по договора.
Съдът обявява на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договора за заем, сключен с потребителя, и при установяване на такива, ще се
произнесе относно тяхната валидност.
3. Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза за изясняване
на спорни обстоятелства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК и следва да се уважи, тъй
като касае релевантни за производството обстоятелства.
С оглед разпределената доказателствена тежест, искането по чл. 190 ГПК на
ответника следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
3
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
5. Други:
Съдът констатира, че ищецът следва да посочи банкова сметка, по която
ответникът би могъл да заплати претенцията, в изпълнение на задължението си по
чл.127, ал.4 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.02.2023г. от 13:20 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да
посочи банкова сметка за плащане - чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „************, ЕИК ***********, в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, ведно с препис от
молбата по чл. 192 ГПК на л. 6 от делото, да представи заверен препис от документите,
посочени в молбата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „************* в
1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи в заверено копие всички
документи, свързани с процесния договор за поръчителство № 416089 от 31.05.2021 г.,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде
преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба,
като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
4
преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5