РЕШЕНИЕ№
гр... София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести октомври ………………………………..…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева………….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Радка Георгиева…………...………………...…….……… в присъствието на
прокурора......... Томи Наков................................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4374 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест и
допълнителни съображения към него, срещу присъда постановената на 13.06.2018
година по НОХД № 18513/ 2017 година по описа на СРС, с която подсъдимия Т.Г.З.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.З пр.2
т.1, пр.1 от НК , а го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 354а ал.З пр.2 т.1, пр.1 от НК.
В протеста са изложени
оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че са неправилни
изводите на съда за квалифицирането на случая като „маловажен“ по смисъла на
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2 от НК. Извършеното не представлявало деяние
със занижена степен на обществена опасност в рамките на квалификацията. Върху
степента на обществена опасност на извършеното деяние рефлектирал начинът, по
който подсъдимият е държал обекта с наркотичното вещество - на публично място,
в спрял в столицата автомобил , отървавайки се от него, изхвърляйки го от себе
си. Наркотичното вещество било иззето след извършено претърсване и изземване в
автомобил, след отказано съдействие от страна на подсъдимия, отричане
съпричастност към намереното наркотично вещество, убеждаване на присъстващи
лица и конкретно свидетелката С.К.да заяви, че веществото е нейно. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимия Т.Г.З. да бъде признат за
ВИНОВЕН по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1 пр.1 от НК да му се наложи справедливо наказание.
В съдебно заседание прокурорът
не поддържа протеста, счита,
че присъдата на първата инстанция е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Защитникът моли протеста да бъде
оставен без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като
правилна, законосъобразна и обоснована. Счита за правилни изводите на съда, че случая е маловажен, не
само с оглед ниската стойност и малкото количество на наркотичното вещество,
намерено в подсъдимия, но и с оглед на всички обстоятелства, а именно неговите
характеристични данни, обстоятелството, че същият е на ниска възраст –
18-годишен по време на извършване на деянието, не е осъждан.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки наведените в протеста оплаквания и съгласно разпоредбата на
чл.327 от НПК съдът намира следното:
Атакуваните присъда подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ПРОТЕСТА Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил в по-голямата им част обосновани
и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс.Т.Г.З. е роден на *** ***, българин,
с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование. На 06. 11.
2016г. сутринта, свидетелите В.В., С.К.и Б.П.и подсъдимият Т.З. пътували в лек
автомобил марка „Роувър”, модел „214 Si” с per. № ********,
управляван от св.Б.П.. На предната седалка до него пътувал подсъдимият Т.З., а
на задната свидетелите В.В. и С.К.. Около 09. 15 часа автомобилът спрял на ул.
„********в ж.к. „Лагера“ в гр София. Подс. Т.З. извадил от дрехите си сгънато
полиетиленово пликче /сгъвка/, което поставил в близост до ръчната спирачка. В
този момент автомобилът бил заобиколен от полицейски служители при 06 РУ при
СДВР, които искали да извършат проверка на
лицата в него. При проверката полицейските служители установили, че в
близост до скоростния лост и ръчната спирачка се намира сгънато полиетиленово
пликче, което било иззето. В сгъвката имало друга такава, съдържаща амфетамин с
нето тегло 2,01 грама с процентно съдържание на амфетамин 38,3 %.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в показанията
на свидетелите В.В. /снети в хода на съдебното следствие и тези, приобщени на
основание чл. 281 от НПК/, С.К./дадени в хода на съдебното следствие и тези,
прочетени на основание чл. 281 от НПК/, И.П., К.К., С.Т./снети в хода на
съдебното следствие и тези, прочетени на основание чл. 281 от НПК/ и Б.П.,
както и въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- протоколи за претърсване и изземване /л. 18 - л. 22 от ДП и л. 32 -36 от
ДП/, протокол за извършена физикохимична експертиза /л. 117 - 118 от ДП/,
справка за съдимост и др., се налага извод, че подсъдимия е осъществил състава
на престъплението за което е осъден.
Неоснователно
е твърдението на прокурорът, че деянието, за което подсъдимият е признат за
виновен, не представлява "маловажен случай", а престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за което е предявено обвинение.
Анализирайки подробно събраните по делото
доказателства и отчитайки несъществените противоречия между част от тях,
районният съд е направил обоснован извод, че деянието е съставомерно от обективна страна по чл. 354а, ал. 5 във
вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Безспорно е установено, че на 06. 11. 2016 г. около 09.15 часа в лек
автомобил марка „Роувър“, модел „214 Si“ с per. № ********,
находящ се в гр. София, ж. к. „Лагера“, ул. „********без надлежно разрешително
/изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП във вр.
с чл. 30 от ЗКНВП/, подсъдимият Т.З. е държал високорискови наркотични вещества
- амфетамин с тегло 2,01 грама с цена за един грам 30 /тридесет/ лева, на
стойност 60,03 лева /шестдесет лева и три стотинки/. Съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетеля В.В., в частта относно обстоятелството кой
именно е сложил полиетиленовия плик между двете предни седалки в автомобила,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Свидетелят категорично е
посочил, че именно подс.Т.З. е поставил пликчето между двете предни седалки,
където по-късно е открито от полицейските служители. Видно от заключението на
експерта по физикохимичната експертиза, бялото прахообразно вещество, намиращо
се в иззетата от автомобила сгъвка съдържа амфетамин с нето тегло 2,01 грама с
процентно съдържание на амфетамин 38,3 %. За определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, съгласно Постановление на МС от 29.
01. 1998 г., цената на един грам амфетамин е 30 лева, без значение от
процентното съдържание. Предвид това, в конкретния случай цената на амфетамин с
нето тегло 2, 01 грама възлиза на обща стойност 60,03 лева /шестдесет лева и
три стотинки/. Амфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р. България и по Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ, бр. 30 от
1999 г. - чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, във връзка с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
където последното е прието в списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина. Безспорно е
установено, че подс.З. е държал високорисковото наркотично вещество без
разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което правилно
първоинстанционния съд е приел, че държането е незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение.
Въззивният
съд намира за обоснована преценката на първоинстанционния такъв, че извършеното
от подсъдимия осъществява състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр.
с ал. 3, т. 1 от НК. Деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като е със занижена степен на обществена опасност в рамките
на квалификацията. Именно начинът, по който подсъдимият е държал обекта с
наркотичното вещество дава основание да
се направи такъв извод. В случая са налице незначителни вредни последици, като
обосновано районният съд е свързал същите с мотивите и подбудите на подсъдимия,
със социалното отражение на деянието и най-вече с данните за личността му. Подс.
З. е в млада възраст и е неосъждан. Въпреки, че е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, което се преценява като лоша
характеристика на подсъдимия е в млада възраст, извършеното следва да се
разглежда като резултат от недооценка на престъпния характер и последиците от
извършването му. В случая степента на обществена опасност и морална укоримост
на престъплението са по- ниски от обикновените случаи на държане на
високорискови наркотични вещества. Именно данните за личността на подсъдимия,
наред с останалите факти по делото- малкото количество и сравнително ниската
стойност на държаното наркотично вещество, налагат да се приеме, че конкретният
случай е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като е налице деяние с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид.
От
субективна страна първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия е действал с
пряк умисъл, който извод е правилен. Действията
на подсъдимия са били умишлени. Същият е
съзнавал, че веществото което държи е наркотично. Знаел е, че без съответно
разрешение това държане е противозаконно. От интелектуална страна е съзнавал,
че няма такова разрешение. Разбирал е общественоопасният характер на деянието и
е искал настъпването на общественооапсните му последици.
При
определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление районният
съд правил е отчел като смекчаващи обстоятелства факта, че подсъдимият е
неосъждан и младата му възраст към датата на извършване на престъплението - 18
години. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие лошите характеристични
данни съдържащи се в справката му за съдимост. Въз основа на тези обстоятелства
съдът е отмерил наказание глоба в размер на 500 лева, което е малко под средния
размер предвиден за престъплението. Индивидуализирано по този начин наложеното
наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и не е явно
несправедливо. Същото ще постигне визираните в чл.36 от НК цели.
Въз основа
на изложеното, Софийски градски съд, в
настоящия въззивен състав намира, че атакуваната присъда е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена. В хода на производството са събрани достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.З. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1 от НК. Наказателната му отговорност е
била правилно ангажирана от първоинстанционния съд, който при определяне на
наказателно-правната санкция не е допуснал явна несправедливост на наложеното
наказание. С оглед на това протеста е неоснователен, а присъдата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
.
ПОТВЪРЖДАВА присъда постановената
на 13.06.2018 година по НОХД № 18513/ 2017 година по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.