№ 6420
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 31.03.2023г., постановено по гр.д. № 871538/2017г. на
СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Д. О. Б. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
срещу ответника за следните суми: за сумата от 2 604, 16 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк
“****, абонатен номер 006797 и за сумата от 344, 83 лева – обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от
01.09.2012г. до 24.06.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38055/2014г. по описа
на СРС, ГО, 123 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са
изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
1
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилна
преценка на доказателствената сила на приетите по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е
приел, че не следва да кредитира експертните заключения, тъй като същите са
изготвени от вещите лица на база оспорени в процеса документи и на база
документи, които не са приети като доказателства по делото. Жалбоподателят
счита тези доводи за неоснователни, тъй като всички документи, въз основа на
които са изготвени заключенията по приетите в производството пред СРС
експертизи, се базират на приети по делото като писмени доказателствени
средства документи. От същите се установявало по несъмнен начин както
съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор
за продажба на топлинна енергия, така и количеството на доставената и
потребена от ответника топлинна енергия. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Въззиваемата страна Д. О. Б. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателство и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Поддържа, че ищцовото дружество не е доказало количеството и
стойността на доставената топлинна енергия и началния момент на
изискуемост на вземането. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
2
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на същото намира следното:
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот,
представляващ ап. № 66, находящ се в гр. София, жк “****, е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Ответникът е
оспорил предявения иск със следните правоизключващи и правопогасяващи
възражения: за липса на облигационно правоотношение между страните
поради несключване на писмен договор; неизпълнение на задължението на
ищеца за доставяне на топлинна енергия в имота в претендираното количество
и стойност; неправилно определяне на реалното количество потребена
топлинна енергия; за погасяване на вземането по давност.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
3
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай се установява, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.04.1994г., обективиран в нотариален акт № 89, дело №
8679/1994г., Д. О. Б. е придобила правото на собственост върху процесния
имот. По делото е приета като доказателство молба-декларация от
ответницата Б. от 29.07.1999г. /неоспорена от страната/, с която е поискано
открИ.ето на партида за процесния топлоснабдяван имот. С този документ се
установява, че ответницата Д. Б. е направила изрично искане пред ищцовото
дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от
документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот,
като това заявление представлява по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението на Д. Б. за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
процесния имот, тъй като ответникът е поискал открИ.ето на партида, а
предприятието е уважило искането му. От посочената дата – 29.07.1999г.,
предхождаща началото на исковия период, между ответницата и ищцовото
дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия за процесния обект.
4
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване.
Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите
условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна
енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка,
като конкретните показания са снети въз основа на отчет на монтираните три
топлинни разпределители. Потребената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване била отчитана въз основа на показанията на 1 брой водомер.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е
5
изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК
оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза от страна на
ответника и с оглед липсата на други доказателства, които да опровергават
заключението на вещото лице, се налага извод, че същото следва да се
кредитира. В този смисъл съдът счита за неоснователни наведените от
ответника възражения, че дяловото разпределение е било извършвано
неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна
енергия, че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната
станция, че доставената топлинна енергия била отчитана въз основа на
технически неизправно средство за търговско измерване. Освен това следва да
се посочи, че съдебната практика приема, че ако експертно заключение се
базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в
процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези
доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В случая обаче
ответницата не е релевирала възражения срещу достоверността на
документите, върху които се основават изводите на вещото лице, и с които
същият се е снабдил след извършването на съответната проверка в ищцовото
дружество и при третото лице-помагач. С оглед изложеното поддържаните във
въззивното производство възражения относно липсата на доказателства за
количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия са
неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е
годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е
направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи,
но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско измерване и
6
индивидуални справки за отопление и топла вода.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия
период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът
се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се
установява, че начислената по фактури за процесния период стойност на
доставената топлинна енергия е в размер на общо 2 640, 88 лева, а с включени
изравнителни сметки възлиза на 2 238, 38 лева. Вещото лице е посочило, че
няма данни за извършени плащания на задължението от абоната.
По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София от 2008г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно
отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
7
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. При
съобразяване на датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.07.2014г. /когато погасителната давност е прекъсната/ се
налага извод, че нито едно от вземанията, включени в исковия период, не е
погасено по давност – не е изтекъл изискуемия тригодишен период, започнал
да тече от 01.09.2012г. /по отношение на вземането за първия месец от исковия
период – м.07.2012г./.
С оглед изложеното се налага извод, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е основателен до размер на сумата от 2 238, 38 лева.
Първоинстанционното решение като неправилно следва да се отмени в
посочената част – до размер на сумата от 2 238, 38 лева и вместо него да се
постанови друго, с което претенцията да се уважи.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.
София от 2008г., доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно
отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Размерът на вземането за обезщетение за забава, определено от съда по
реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на сумата от 310 лева. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от 310
лева – обезщетение за забава и вместо него да се постанови друго, с което
претенцията да се уважи в посочения размер.
По отношение на разноските:
8
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от общо 137,
38 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /при определен
общ размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева/.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 81, 51 лева за адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното исково производство съдебни разноски в размер на 743
лева и сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 408 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в исковото
производство за сумата над 67, 92 лева и за съдебните разноски в заповедното
производство за разликата над 40, 75 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 31.03.2023г., постановено по гр.дело №
87153/2017г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД срещу Д. О. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществунането на следните вземания: до размер на сумата от
2 238, 38 лева – главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода от м.07.2012г. до м.04.2013г. и до размер на сумата от 310
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
9
главното парично вземане за стойността на потребената топлинна енергия за
периода на забава от 01.09.2012г. до 24.06.2014г., както и в частта, в която
ищецът ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е осъден да заплати на ответника
Д. О. Б. съдебни разноски в първоинстанционното исково производство за
разликата над 67, 92 лева и за съдебните разноски в заповедното производство
– за разликата над 40, 75 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Д. О.
Б., ЕГН **********, гр. София, жк “**** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че в полза на ищеца съществуват вземания за следните суми: за сумата
от 2 238, 38 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 006797, през периода
от м.07.2012г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
10.07.2014г. до окончателното изплащане и за сумата от 310 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
01.09.2012г. до 24.06.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38055/2014г. по описа
на СРС, ГО, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.03.2023г., постановено по гр.дело №
87153/2017г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. О. Б., ЕГН **********, гр. София, жк “**** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК сумата от 743 /седемстотин четиридесет и три/ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното исково производство, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 408 /четиристотин и осем/
лева – съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 38055/2014г.
по описа на СРС, ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА Д. О. Б., ЕГН **********, гр. София, жк “**** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
10
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 137, 38 /сто тридесет и седем лева и 38 ст./ лева
– съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати
на Д. О. Б., ЕГН **********, гр. София, жк “**** на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 81, 51 /осемдесет и един лев и 51 ст./ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11