№ 3224
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110203978 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-025564 от 10.12.2021г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което
на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП на ИВ. ИЛ. С. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, на основание
чл.178Е от ЗДвП за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца.
Срещу Наказателното постановление ИВ. ИЛ. С. подава жалба чрез адвокат П.. В
жалбата се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя на 04.10.2021г. и в отсъствие на свидетели, възприели
нарушенията, като това е станало една година след като наказващият орган е приел, че С. е
извършил нарушенията, поради което се претендира за нарушение на чл.40 от ЗАНН.
Жалбоподателят отрича да е извършил вменените му с процесното НП нарушения. Оспорва
се С. да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.7 от ЗДвП, както и да е реализирал ПТП и
да е напуснал местопроизшествието. В жалбата се твърди, че има несъответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението по чл.15, ал.7 от ЗДвП, както и че
наказващият орган не е посочил дали има предвид паркиране в парк, градина, детска
площадка и дали мястото, на което е паркирал е извън обозначените за това места. От страна
1
на жалбоподателя се твърди, че в НП има и друго противоречие, тъй като едновременно се
твърди С. да е паркирал в „тревните площи“ и да е осъществил ПТП и да е напуснал
мястото. Не било ясно дали С. е предизвикал ПТП и ако да – с кого, както и дали е напуснал
мястото на ПТП или е паркирал. Не било установено и дали в хода на управление на МПС-
то С. е наранил хора или предизвикал смърт, повреда на превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Поради
това се иска отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. Християн
Петков, който в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявява, че поддържа жалбата. В хода по
същество защитникът пледира за недоказаност на което и да било от вменените на И.С.
административни нарушения. Според адв. Петков не е доказано жалбоподателят да е
извършил ПТП, с което да е нарушил чл.20 от ЗДвП или да е нарушил чл.15, ал.7 от ЗДвП,
както и да е извършил ПТП и да е напуснал местопроизшествието. Преповтаря се тезата от
жалбата, че има противоречие в така описаната фактическа обстановка, тъй като от една
страна се твърди, че С. е паркирал в тревни площи, а от друга страна се сочи, че е
осъществил ПТП и е напуснал мястото. Не ставало ясно и къде С. е предизвикал ПТП, с
кого и напуснал ли е мястото на ПТП-то или просто е паркирал. Не бил изяснен и точният
адрес на извършване на нарушението, тъй като в Акт пишело ул. „...“ срещу бл.70, а
свидетелят В. посочил ул. „...“ срещу бл.7. Претендира се за нарушение на чл.42, т.4 от
ЗАНН. Прави се извод, че Актът е нередовен и не може да породи правни последици, нито
да послужи за определяне на административна отговорност. Претендира се за ограничено
правото на защита на жалбоподателя и се иска цялостна отмяна на атакуваното Наказателно
постановление. В пледоарията си адвокатът посочва, че актосъставителят Ц. не е участвал
по какъвто и да е начин в проверката и установяване на нарушението, не е присъствал при
извършване на нарушението, нито е участвал в неговото установяване, а е съставил АУАН
въз основа на Докладна записка. Адвокат Петков посочва пред съда, че нормата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН дава възможност, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, Актът да се състави в отсъствие на свидетели, но твърди, че Докладната записка
не е официален документ, тъй като няма предвидена форма и ред за нейното съставяне.
Поради това адв. Петков счита, че АУАН не може да бъде съставен въз основа на Докладна
записка, която няма качеството на официален документ. На следващо место защитата
приема, че актосъставител може да бъде само лице, което е установило пряко нарушението,
а в случая свидетелят Ц. не е присъствал нито на извършване, нито на установяване на
нарушението. Претендира се за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. По-нататък по време на
съдебните прения пред СРС адвокатът посочва, че в АУАН са отбелязани като свидетели
лица, за които няма яснота в какво качество са участвали като свидетели - дали са свидетели
по установяване, по извършване на нарушение или по съставяне на Акта. Адвокат Петков
заявява, че поддържа и останалите възражения, изложени в жалбата. Пледира за отмяна на
Наказателното постановление като незаконосъобразно издадено при допуснати съществени,
неотстраними процесуални нарушения, както и за присъждане на направените по делото
разноски според представения договор за правна защита и съдействие.
2
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да взема становище по спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 19.10.2020г. свидетелят К. В. забелязал в гр. София, на ул. „...“ срещу ..., че е
паркиран в зелената площ лек автомобил „.........“ с ...... регистрация и му направил снимки.
В. забелязал, че бордюрът на тротоара бил повреден. Свидетелят не е възприел кой е
управлявал, респ паркирал автомобила, който заснел и кога точно е станало това.
Предполага, че автомобилът е бил паркиран предния ден вечерта, а В. го е установил на
другия ден преди обяд. Въпреки това и макар св. К. В. да не е присъствал в момента, в който
автомобилът е минал през бордюра, свидетелят решил, че именно с това МПС е бил
повреден част от бордюра, тъй като имало изкривени и отместени плочи. В. не видял щети
по МПС-то или пострадали хора, а единствено следи от гумите на автомобила върху
зелената площ, тъй като почвата била мека и кална.
На 19.10.2020г. В. изпратил сигнал до Столична община – район „Красно село“, в
който приложил направените от него снимки. На тях се вижда, че автомобилът е с
регистрационен № ........... От Столична община – район „Красно село“ сигналът бил
препратен към ОПП – СДВР с писмо, заведено в ОПП – СДВР на 13.01.2021г. Била
образувана преписка, в хода на която били снети писмени сведения от ИВ. ИЛ. С. –
собственик на лек автомобил „.........“ с рег. № ........... Било установено, че автомобилът има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към „Лев Инс“ АД, важаща за периода от
24.08.2020г. до 23.08.2021г. Въз основа на сведенията свидетелят Цветан Ц. (в присъствието
на Е.Д. и А.С. – свидетели на съставянето на Акта) съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 221101 от 04.10.2021г. Актът е издаден
на ИВ. ИЛ. С. за това, че на 19.10.2020г. около 10:30 часа в гр. София, по ул. „...“ с посока на
движение центъра, С. управлявал собственото си МПС с рег. № .......... и срещу ..., вход А
поради недостатъчен контрол върху МПС-то реализира ПТП /самокатастрофира/ в бордюр,
след което паркира в зелените площи и напуска местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР. В Акта е посочено, че С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП,
чл.15, ал.7 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Актът е съставен в отсъствие на ИВ. ИЛ. С., като няма данни по делото лицето да е
било поканено за съставяне на Акта.
На 17.11.2021г. Актът бил предявен на С., но той отказал да го подпише и неговият
отказ бил удостоверен с подписа на Звездослав Михайлов. Въпреки, че не подписал Акта,
ИВ. ИЛ. С. посочил в АУАН, че има възражения и записал, че не е извършил ПТП, не е
напускал, а просто е паркирал.
Въз основа на този АУАН срещу ИВ. ИЛ. С. е издадено процесното Наказателно
постановление № 21-4332-025564 от 10.12.2021г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР
на основание чл.185 от ЗДвП е наказал С. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в
3
размер на 20 лева, на основание чл.178Е от ЗДвП за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП – с
„глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца.
Това Наказателно постановление е получено от С. на 23.02.2022г. и е обжалвано с
жалба, подадена чрез адв. П. по пощата на 01.03.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни,
веществени и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Ц. и В.
(дадени в съдебно заседание на 03.06.2022.); АУАН с бланков № 221101/04.10.2021г.;
снимков материал (на лист 8 от делото); писмо от Столична община – район „Красно село“
до ОПП – СДВР (лист 9 от делото); застрахователна полица (лист 11 от делото); писма от
ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен (лист 13 и лист 13а от делото); писмо от РУ-Гулянци до
ОПП – СДВР (лист 17 от делото); справка картон на водача (лист 18-20 от делото); Заповеди
на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13380 от 28.10.2019г. и № 8121з-515 от
14.05.2018г. (лист 21 и лист 22-23 от делото); плик от жалба (лист 24 от делото); Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г. (лист 38 от делото) и Акт за встъпване в
длъжност от 28.01.2016г. (лист 39 от делото).
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото писмени сведения от ИВ. ИЛ. С. (на лист 7 от делото) и от КР. (на
лист 10 от делото), тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски
показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и
като такива те не представляват свидетелско показание.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложеното по делото възражение
срещу АУАН, тъй като то съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора и
няма белезите на гласно или писмено доказателство.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и писмата, приложени на лист 14-16
от делото, тъй като те представляват съпроводителни писма по своето естество и с тях не се
изясняват конкретни обстоятелства от обективната действителност. Не така стои въпросът
по отношение на писмата, приложени на лист 13, лист 13а и лист 17 от делото. Те се явяват
относими и информативни писмени доказателства, които са обективни и достоверни.
Поради това СРС ги кредитира и приема, че с писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен
(приложено на лист 13а от делото) Актът е бил изпратен за връчване на нарушителя, с
писмо от РУ-Гулянци до ОПП – СДВР (приложено на лист 17 от делото) Актът е бил върнат
в ОПП – СДВР, а с писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Плевен (приложено на лист 13 от
делото) Наказателното постановление е било изпратено за връчване на нарушителя.
Приложените на лист 8 от делото снимки са обективно съществуващи. От тях не се
изяснява мястото или датата на паркиране на лекия автомобил, а единствено неговия
регистрационен номер, поради което за това обстоятелство съдът ги кредитира.
Писмото на лист 9 от делото има достоверна дата, обективно и непредубедено писмено
4
доказателство е. Поради това СРС го кредитира и установява, че в Столична община – район
„Красно село“ е постъпил сигнал на 19.10.2020г., който е бил препратен към ОПП – СДВР и
който касае „неправомерно паркиране и нанасяне на щети на бордюра на новоизградения
тротоар на ул. „...“ от водач на автомобил с видна регистрация на снимките“.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, приложени на лист 8 и лист 9 от
делото, както и от подкрепящите ги показания на св.В., съдът достига до само един
възможен извод и той е, че снимките на лист 8 от делото са били направени от св. В., който
е подал сигнал до Столична община – район „Красно село“ на 19.10.2020г. и който сигнал е
бил препратен към ОПП – СДВР.
Приложените по делото застрахователна полица и справка картон на водача са
издадени по предвидения за това ред, обективни и достоверни са и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
жалбоподателят С. е собственик на лек автомобил „.........“ с рег. № .......... и има много
предишни нарушения по ЗДвП.
Приложеният на лист 24 от делото плик от жалба има достоверна дата. Поради това
съдът кредитира и това доказателство и съответно приема, че жалбата срещу процесното НП
е била подадена по пощата на 01.03.2022г.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, както и
Актът за встъпване в длъжност представляват официални документи, издадени от държавен
орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
СРС ги кредитира. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от
12.01.2016г. и Акт за встъпване в длъжност от 28.01.2016г. се установява, че
актосъставителят ЦВ. е заемал длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР (което
следва и от неговите показания, дадени пред СРС). Като такъв по силата на точка 1.2. от
Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018г. той се явява
компетентен да състави АУАН. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с №
8121К-13380 от 28.10.2019г. и № 8121з-515 от 14.05.2018г. следва, че Д.Д.а е Началник на
03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и съответно може да издава
Наказателни постановения, вкл. и процесното НП. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП се явяват издадени от оправомощени за това лица.
По отношение на показанията на свидетеля Ц. съдът счита, че те са информативни
единствено относно заеманата от свидетеля длъжност към месец октомври 2021г. и
доколкото намират опора в кредитираните по-горе писмени доказателства (Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г. и Акт за встъпване в длъжност от
28.01.2016г.) – съдът им се доверява в тази част. Същевременно показанията на св. Ц.
относно процесните нарушения се явяват неинформативни първо защото свидетелят не е
посещавал мястото и второ защото не знае кой е присъствал на местопроизшествието.
Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията
на св. Ц.. Доколкото той твърди, че е съставил АУАН по Докладна записка, независимо, че
такава не е приложена по делото, следва да се отбележи /с оглед доводите на адв. Петков/,
5
че съгласно трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III
НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Предвид правната природа и становището на Върховната съдебна
инстанция за доказателствената годност и сила на Докладната записка, този състав на СРС
счита, че дори и да беше приложена по делото Докладна записка, същата не следва да бъде
анализирана и приемана като годно доказателство в административно – наказателния
процес. Вярно е становището на адв. Петков, че Докладната записка не е официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Доколкото, обаче, в случая няма Докладна записка
и в Акта не се твърди той да е съставен по Докладна записка, както и защото Актът е
подписан от актосъставителя и от двама свидетели /присъствали при съставянето на Акта/,
то реално нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН („Когато нарушението е установено въз основа
на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.”) в
случая не е била прилагана.
Съдът подложи на задълбочен анализ показанията на свидетеля В., тъй като той е
подал сигнала до Столична община, заснел е автомобила и твърди водачът на заснетото
МПС да е извършил нарушения. Според този съдебен състав показанията на св. В. относно
вменените на жалбоподателя нарушения се явяват неинформативни, тъй като В. твърди, че
не е присъствал в момента, в който автомобилът е минавал през бордюра, не е виждал щети
по МПС-то или пострадали лица, а е възприел автомобила в момент, в който той вече е бил
паркиран, както и състоянието на бордюра. Не е ясно, обаче, дали състоянието на бордюра е
в пряка причинно – следствена връзка с поведението на водача на автомобила, тъй като св.
В. не е видял самото паркиране, а само отпечатъците на гумите на МПС-то и че то е минало
през въпросния бордюр. Освен това показанията на св. В. съдържат и вътрешни
противоречия, заради които съдът не може с категоричност да заключи, че твърдяната от
свидетеля повреда на бордюра е причинена именно от заснетия от В. автомобил. Става
въпрос за следното – св. В. едновременно твърди, че е възприел състоянието на бордюра
непосредствено преди автомобилът да отиде на зелената площ и същевременно казва, че
„явно“ автомобилът бил паркиран предния ден, а той е отишъл на „другия ден преди обяд“
и не е видял кога автомобилът паркира на зелената площ. Щом В. твърди, че не е видял
момента, в който МПС-то минава през бордюра, то следва, че той не е видял самото
паркиране на МПС върху зелената площ, а е видял калните среди от гумите на автомобила и
това, че „на другия ден преди обяд“ е имало изкривени и отместени плочи. При условие, че
св. В. твърди, че предишния ден бордюрът е бил здрав, а на следващия ден бил с разместени
и изкривени плочи, то от показанията на свидетеля може да се направи извод, че в рамките
от едното до второто отиване на св. В. на въпросното място се е случило нещо, което е
разкривило и отместило плочите. Доколкото по делото няма данни дали преди или след
паркирането на заснетото МПС-то друго превозно средство не е минало през този бордюр
на същото място, изводът на св. В., че заснетият от него автомобил е повредил бордюра не
6
следва да се кредитира, тъй като по същество в тази част от показанията си К. В. не
пресъздава непосредствено случил се пред него факт, а лично умозаключение. Всеобщо
известно е, че думите на свидетеля, в които той прави изводи, а не твърдения за факти, не са
свидетелско показание и не следва да се кредитират от съда. При така направеното
уточнение следва, че показанията на св. В. следва да се кредитират само в онази част, в
която той дава сведения за мястото, направените снимки на автомобила с ...... регистрация,
състоянието на бордюра предишния и на следващия ден, състоянието на МПС-то (че е
паркирано) и че свидетелят не е присъствал в момента, в който автомобилът е преминал
през бордюра и паркирал в зелената площ. По отношение на това кога, кой и как е повредил
бордюра СРС не кредитира показанията на св. В., тъй като от една страна те съдържат извод
на свидетеля, който той сам прави, а не непосредствено възприети от него факти, а от друга
страна липсва категоричност и еднозначност в показанията му относно това кога МПС-то е
било паркирано – предвид употребения израз „явно“, който също предполага извод, а не
лично възприет факт от страна на К. В..
Предвид изложеното до тук настоящият съдебен състав счита, че констатациите в
АУАН не намират опора в нито едно годно събрано по делото доказателство. Поради това
СРС не следва да кредитира АУАН, още повече, че той страда и от пороци, за които ще
стане дума по-долу.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от направения по-горе анализ на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи, както и Акта за встъпване в длъжност следва, че конкретните АУАН и НП са
издадени от оправомощени лица.
В случая се твърди, че и трите нарушения са извършени на 19.10.2020г. Не е ясно на
коя дата нарушителят е бил открит, но във всички случаи това е станало след 13.01.2021г.,
когато в ОПП – СДВР е заведено писмото от Столична община – район „Красно село“, с
което се препраща сигналът на свидетеля В.. Доколкото по делото фигурират писмени
сведения от С. с дата 01.09.2021г. (макар същите да не носят белезите на писмено или гласно
доказателство), доколкото реално документ с това наименование и дата фигурира в
обективната действителност, следва да се приеме, че този документ съществува, респ. че от
датата на неговото създаване /01.09.2021г./ е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН и че съответно към датата на съставяне на Акта /04.10.2021г./ не е изтекъл.
Датата на деянията се твърди, че е 19.10.2020г. и считано от нея до датата на съставяне на
АУАН /04.10.2021г./ не е изтекъл и 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поради това
СРС приема, че визираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове са спазени. Между датите на
7
съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък
от 6 месеца. Поради това съдът приема, че в случая е спазен и преклузивният срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от двама свидетели. Доколкото е
подчертано в Акта, че Е.Д. е свидетел „при съставяне на акта“ и изрично срещу името на
А.С. е записано, че и той е свидетел при съставяне на АУАН, настоящият съдебен състав не
споделя тезата на адв. Петков, че е нарушен чл.40, ал.3 от ЗАНН и че от съдържанието на
Акта не можело да се установи в какво качество са участвали свидетелите по него - дали
като свидетели по установяване, по извършване на нарушение или по съставяне на Акта.
Въпреки това, обаче, СРС счита, че има друго допуснато нарушение на чл.40 от
ЗАНН – от самия Акт, както и по аргумент на противното от писмото на лист 13а от делото
следва, че АУАН с бланков № 221101/04.10.2021г. не е съставен в присъствието на
нарушителя. Принципно това е допустимо, когато нарушителят е известен, но не може да
бъде открит или когато е поканен, но не се яви за съставяне на Акт (чл.40, ал.2 от ЗАНН). От
доказателственият материал, събран в кориците на делото, не може да се направи извод, че
жалбоподателят е бил търсен, респ. поканен да се яви в ОПП - СДВР за съставяне на АУАН
на 04.10.2021г. Липсата на покана прави нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН неприложима в
конкретния случай. Поради това и доколкото АУАН е съставен в отсъствието на
нарушителя и без да е поканен да се яви в ОПП-СДВР на 04.10.2021г., съдът приема, че в
хода на административно – наказателното производство срещу И.С. е било допуснато
нарушение по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Това е довело до нарушаване правото на
жалбоподателя да присъства лично при съставянето на АУАН и поставя под въпрос доколко
Актът е бил съставен в действителност на посочената в него дата (и е спазен 1-годишният
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН) и доколко АУАН е съставен пред посочените в него свидетели.
Поради това съдът приема, че конкретната процедура по съставяне на АУАН е опорочена,
поради което и СРС не кредитира Акта по-горе при анализа на доказателствата. С оглед
визирания тук порок в Акта, административно-наказващият орган е следвало преди да се
произнесе по преписката да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост /на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН/ и съответно да не издава Наказателно
постановление въз основа на АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя и без
доказателства същият да е бил поканен да се яви в ОПП – СДВР на 04.10.2021г. на
действието по съставяне на АУАН.
Освен това СРС – 10 състав счита, че в хода на административно – наказателното
8
производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила.
Става въпрос за нарушения на чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН и то в няколко
направления :
Налице е несъответствие между Акта и Наказателното постановление по отношение
мястото на извършване и на трите нарушения. В Акта е посочен като адрес ул. „...“ срещу
„бл.7 вх.А“, а в НП е посочено друго място - ул. „...“ срещу „...“. Така се е стигнало до
неяснота на административно – наказателното обвинение относно мястото на извършване на
нарушенията, респ. до несъответствие между реквизита на АУАН по чл.42, т.3 от ЗАНН и
реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В Акта и Наказателното постановление липсва съответствие между словесното и
цифровото описание и на трите нарушения. Поради това СРС приема, че е допуснато
нарушение и на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По отношение на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и в Акта, и в НП е посочено с думи, че ИВ. ИЛ. С.
управлявал автомобила си и поради „недостатъчен контрол“ върху МПС-то реализира ПТП
/самокатастрофира/ в бордюр. Понятието „недостатъчен контрол“ е прекалено общо. За да е
описано нарушението по разбираем за нарушителя начин, срещу който той да може да
организира защитата си, следва в Акта и в Наказателното постановление да е посочено
какво конкретно водачът на лек автомобил „.........“ с рег. № .......... е направил или е
пропуснал да стори, за да се стигне до удар в бордюр. Такива факти в АУАН и в НП няма.
Не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. Това означава, че
обвинението за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП е неясно и е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно С. да разбере
административното обвинение, срещу което следва да организира защитата си. По
отношение на нарушението по чл.15, ал.7 от ЗДвП никъде в АУАН и НП не е посочено дали
автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в парк, градина или детска площадка. Не е
посочено и дали мястото, където е паркирано МПС-то е или не е обозначено за паркиране.
Посочено е единствено, че автомобилът е паркиран „в зелени площи“, което описание на
нарушението отговаря като състав на нормата на чл.28, ал.1, т.7 от Наредбата за
организацията и движението на територията на Столична община (НОДТСО). Поради това
съдебният състав счита, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на
тук коментираното административно обвинение, както и тотална липса на описание на
съществените елементи на вмененото нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Това също
представлява неяснота на обвинението и води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво се изразява нарушението и срещу кои факти да организира
защитата си. По отношение на третото нарушение (по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП) също
е допуснато съществено процесуално нарушение при неговото описание в Акта и
Наказателното постановление. За това нарушение жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – за
това, че е напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР.
Нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказания за водач, който наруши
9
задълженията си като участник в ПТП. Видно е, че санкционната норма е бланкетна, поради
което в НП следва да е посочена и разпоредбата, съдържаща съответното задължение за
участника в ПТП, което не е било изпълнено. В тази връзка в обжалваното НП /подобно на
АУАН, послужил като основание за издаване на процесното НП/ е посочена като нарушена
нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. "В" от ЗДвП. Същевременно нито в АУАН, нито в
Наказателното постановление е посочено с думи дали от ПТП-то има или няма настъпили
имуществени вреди, не е посочено кои са участниците в ПТП-то /при условие, че се твърди
автомобилът да е самокатастрофирал в бордюр/, респ. дали има или няма съгласие между
участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то.
Гореизложеното показва, че и по отношение на третото нарушение липсват съставомерни
факти в АУАН и НП и не са посочени обстоятелства, при които се твърди да е било
реализирано това нарушение.
Посочените по-горе нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да
разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по
адекватен начин защитата си – в случая и срещу трите вменени на С. административни
нарушения. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се
очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно,
конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вменените нарушения.
Визираните по-горе несъответствията между словесното и цифровото описание на
нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.7 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП
представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице и винаги обуславят извод за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание - без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Водим от всичко изложено по-горе СРС прие, че в случая има редица допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят в
съдебната фаза по обжалване на Наказателното постановление, тъй като са от категорията
на съществените, които водят до ограничаване правата на нарушителя за разбере срещу
какво точно административно обвинение да се защитава още от началото на започнатото
срещу него административно – наказателно производство, както и да участва лично в него.
Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено на формално основание.
Друг е въпросът, че и по същество обвинението пак не би било доказано и в трите си
пункта, тъй като от направения по-горе доказателствен анализ се установи, че няма
достатъчни, категорични и несъмнени, доказателства относно поведението на водача на лек
автомобил „.........“ с рег. № ........... Не се доказа дори от показанията на св. В. и направения
им по-горе анализ, че бордюрът е бил увреден именно с това МПС, а не по друг начин и от
друг автомобил. Това, че автомобилът е оставил кални следи от гумите си не представлява
административно нарушение. Не е ясно дали автомобилът изобщо е самокатастрофирал.
Няма нито едно годно, пряко и достоверно доказателство, от което да може да се направи
извод за реализирано ПТП. Не са събрани доказателства дали мястото, където е паркирал
10
автомобилът е парк, градина или детска площадка, както и дали е обозначено за паркиране.
Това не може да се установи и от снимките на лист 8 от делото. Същевременно от
показанията на св. В. и АУАН се установява, че автомобилът е бил паркиран на ул. „...“
срещу ..., а с процесното Наказателно постановление е повдигнато обвинение за друго място
– ул. „...“ срещу ...0, което означава, че и в тази част /касателно мястото на извършване на
нарушенията/ обвинението е останало недоказано. Не на последно место съдебният състав
счита, че не е доказано и авторството на деянието, тъй като няма нито едно доказателство,
което да сочи, че вменените с Наказателното постановление нарушения са извършени не от
някой друг, а именно от ИВ. ИЛ. С., тъй като за паркирането на автомобила няма
установени очевидци. Освен това от показанията на св. В. и по аргумент на противното от
писмото на лист 9 от делото следва, че сигналът е подаден на 19.10.2020г., но МПС е било
паркирано на процесното място предишната вечер. Поради това следва, че не е доказана и
датата на извършване на нарушенията, тъй като в Наказателното постановление е посочена
датата 19.10.2020г., а от направения по-горе анализ на доказателствата може да се направи
извод единствено, че на тази дата е бил заснет автомобилът и е бил подаден сигналът от В.
до Столична община, което автоматично не означава, че всичко, което се вменява на
неговия водач е било извършено в същия ден. Предвид липсата на очевидци това няма как
да бъде доказано, а с оглед депозираните пред СРС показания на К. В. дори се явява оборено
административното обвинение в частта относно датата на извършване на нарушенията.
Доколкото не е безспорно доказано да е реализирано ПТП, нито по автомобила на С. да има
щети от въпросното деяние, не следва да се приема за доказано и административно –
наказателното обвинение срещу С. по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Водим от изложеното до тук съдът прие, че следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление – и поради множество допуснати съществени процесуални
нарушения, и поради недоказаност и на трите административни нарушения, вменени на
И.С. с процесното НП.
Според чл.87 от ЗАНН висящото административно – наказателно производство се
довършва по процесуалния ред, разписан в сегадействащия ЗАНН. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според
чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване не е изпълнено, но
въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски
съобразно доказателствата по делото“, с оглед изхода на спора и изрично направеното от
страна на адв. Петков искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10
състав следва да прецени наличните по делото доказателства, а именно двата договора за
правна защита и съдействие, приложени на лист 6 и лист 42 от делото. С единия се доказва,
11
че жалбоподателят е платил в брой на адв. В. П. сумата от 300 лева, а с другия договор се
доказва, че С. е платил на адв. Християн Петков сумата от 400 лева. Това означава, че по
делото жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение на двама
защитници в общ размер на 700 лева. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на
делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева (както в случая – една глоба в размер на 20 лева, втора глоба в размер на 50 лева и
трета глоба в размер на 100 лева или общо 170 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. Петков в
случая е над тази сума, а именно 400 лева. Доколкото адвокат Петков е взел участие само в
едно съдебно заседание пред СРС, продължило около половин час, а същевременно делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, този съдебен състав счита, че в случая на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат в размер не на действително
направените (400 лева), а до размера на минимално определеното адвокатско
възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 300 лева. Поради това ОПП –
СДВР следва да бъде осъден да заплати на ИВ. ИЛ. С. за направени от него по делото
разноски за адвокат сумата от 300 лева, а за разликата до реално платеното адвокатско
възнаграждение на адв. Петков (за разликата до 400 лева) – искането следва да се остави без
уважение. Вярно е, че по делото има и още един договор за правна защита и съдействие (на
лист 6 от делото), но доколкото той е с адв. В. П., а по делото се установи, че тя само е
подготвила и подала жалбата срещу процесното НП, без този адвокат да е представлявал
жалбоподателя пред СРС, то на основание чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОПП – СДВР следва
да бъде осъдена за заплати на жалбоподателя за платеното от него адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалбата сума в размер на 150 лева. За разликата над 150
лева до платените от С. на адв. П. 300 лева искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се остави без уважение. Гореизложеното означава, че Отдел
„Пътна полиция” при СДВР следва да заплати на жалбоподателя общо сума в размер на 450
лева (300 + 150 лева), а за разликата над 450 лева до претендираните общо 700 лева (300 лева
адвокатски хонорар на адв. П. и 400 лева адвокатски хонорар на адв. Петков) - искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-025564 от 10.12.2021г., издадено от
Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на ИВ. ИЛ. С. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, на основание чл.178Е от ЗДвП за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП му е
12
наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция” при СДВР да заплати на ИВ. ИЛ. С. с ЕГН
********** сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева) за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за разликата над 450 лева до претендираните общо 700 лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13