Решение по дело №3260/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1159 / 14.8.2020г.

гр. Перник, 14.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 03260 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по предявен от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. М.Н., срещу С.Н.Б. ***, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата от 770,54 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2016г., сумата от 58,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 15.112017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

            В исковата молба се твърди, че между ответника и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2016г.,  съгласно който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор е предоставил на ответника кредит в размер на 1172,62 лева за закупуване на избрана от ответника стока, като към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 140,71 лева. Съгласно клаузите на посочения договор, ищецът е превел средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Уговореното от страните общо крайно задължение е в размер на 1489,22 лева, изплащането на което е разсрочено на 17 месечни вноски, всяка от които в размер на 82,73 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, но ответникът, след извършено частично плащане е преустановил изпълнението на задълженията си по договора.

            С исковата молба са представени писмени доказателства, чието приемане и прилагане по делото се иска. Направено е и доказателствено искане за прилагане на ч. гр. д. № 5221/2018г. по описа на ПРС.

            В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции, излагайки подробни аргументи за това.   

 Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. М.Н., е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу С.Н.Б. *** за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5221 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2016г.,  сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД  като кредитор и  С.Н.Б. като кредитополучател. По силата на този договор банката се задължила да отпусне целеви потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 1172,62 лева. В договора  се съдържа следното: сума на кредита: 1047,00 лева; срок на заема: 18 месеца; размер на вноска 82,73лева; ГПР 36,36 %; и общо задължение: 1489,22лева. Приложено е извлечение от счетоводните книги на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД  за задълженията към 17.07.2018г. по договор за предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя С.Н.Б. , в което са отразени непогасените задължения към кредитора в общ размер на сумата от 932,92лв., от които както следва: сумата от 770,54 - дължима главница; сумата от 58,62 лв.- договорна лихва и 103,76 – обещетение за забава от 15.01.2017г. до 17.07.2018г..  

По делото е прието заключението на съдебно –графологична експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава заключение , че Подписите, положени за „Потребител”, Подпис на застрахования кредитополучател”, „Получил”, след „Вярно с оригинала" и за „Кандидат” в Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2016г. и приложените към него два броя Застрахователни удостоверения с №81001NLB211140002778892016 по групова застрахователна полица 81001NLB2111 и № 11900ВЕ100040002778892016 по групова застрахователна полица 11900ВЕ1000, Фактура копие №**********/13.05.2016г., Копие на личната карта на С.Н.Б. и Искане-Декларация за потребителски кредит от С.Н.Б. от 13.05.2016г., приложени към делото са изпълнени от С.Н.Б..

По делото е прието заключението на съдебно – икономическата експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице посочва, че кредитът е усвоен на 13.05.2016 г. еднократно с извършения превод по сметка на “Технокомерс" ООД по фактура № **********/13.05.2016 г. с преводно нареждане - бордеро № 1824643. съгласно договора за потребителски кредит за покупка на  стоки.  От общото задължение по кредита 1489.22 лв. към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в регистратурата на PC-Перник, ответника е погасил първите 6 месечни вноски по 82.73 лв. и частично от 7-та месечна вноска сумата 81.97 лв., 8-та вноска 81.75 лв., общо погасена сума за 660.10 лв.   Размера на непогасените задължения на длъжника по договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.07.2018г. е в размер на 932.88 лв.. в т.ч.: непогасена главница 770.54 лв., дължима договорна лихва 58.58 лв. за период и /от 15.01.2017 г. до 15.11.2017 г./обезщетение лиха за забава                                                 103.76 лв. за период/от 15.01.2017 г. до 17.07.2018 г./.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 1047,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 175,89 лева, застраховка живот 125,62лв, еднократна такса за оценка на риска  140,71лв.  като крайното общо задължение по договора възлиза на 1489,22лв.. Дължимо на 17 равни месечни вноски по 82,73лв. и последна изравнителна в размер на 82,81лв. Видно от приобщените доказателства по делото ответника е погасил сумата 660,10лв., от  които 542,79лв- главница и  117,31лв. -договорна лихва.

Горното налага извод, че остатъкът от главницата по кредита в размер на 770,54 лева, редовно изискуема главница /главница по вноски с настъпил падеж/ е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното погасяване. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница, като основателни са заявените акцесорни претенции за лихви в посоченият размер и за посоченият период.

С оглед на всичко изложено се налага извод, че исковата претенция се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена.

Разноски

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищецът е направил следните разноски: 25,00 лева – държавна такса, 100,00лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и 200,00 лева – депозит за възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение  в размер на 300,00лв, т. е. направените разноски са в общ размер на 625,00 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК по делото- стр127.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 5221 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 150,00лева – юрисконсултско възнаграждение и 25,00 – държавна такса, т. е. общо 175,00лева.

Като се взе предвид уважаването  на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца направени разноски  както следва: 625,00лева за исковото производство и 175,00 лева в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. М.Н., срещу С.Н.Б. ***  установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че С.Н.Б. с ЕГН:**********  и адрес: *** дължи  на  „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, сумата от  770,54 лева - главница; 58,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 15.112017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2016г. и за които вземания  е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5221 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.

 ОСЪЖДА С.Н.Б. с ЕГН:**********  и адрес: *** да заплати „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в размер на 625,00лева за исковото производство и 175,00 лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 05221 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА С.Н.Б. с ЕГН:**********  и адрес: *** да внесе сумата в размер на 213,85лева по сметка на РС Перник за изплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5221 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия: