РЕШЕНИЕ
№ 8196
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110115115 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Д. Ш. срещу
„Топлофикация - София” ЕАД за признаването за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата от 3058,40 лв., представляваща претендираната от
страна на ответника главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2006
г. – м. 04.2008 г., за което е издаден изпълнителен лист от 04.10.2012 г. по ч. гр. дело
№ по описа на СРС, 91 състав.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ С Я. Сочи, че последното извършено
действие по изпълнителното дело е от 16.11.2015 г., поради което същото следва да се
счита за прекратено по силата на закона, считано от 16.11.2017 г. – поради
неизвършване на изпълнителни действия в срок от две години. Следващото предприето
изпълнително действие било от 27.09.2018 г. – след прекратяване на делото по силата
на закона. Счита, че от 16.11.2015 г. е започнал да тече давностният срок, с изтичането
на който е погасено правото на принудително изпълнение, като същото се е погасило
след изтичането на срок от 5 години след това. Моли да бъде признато за установено в
отношенията й с ответника, че не дължи процесната сума, предмет на издадения
изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а не три години. На следващо място, давността била прекъсната с
образуването на изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Я. По изп. дело били
предприемани различни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Освен това по
сметка на ответното дружество постъпвали суми от съдебния изпълнител във връзка с
предприети изпълнителни действия, като всяка от тях водела до прекъсване на
1
давността. Поради тези и останалите подробно изложени съображенияq моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че ответникът е кредитор
по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 04.10.2012 г. и е
образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ С
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу М.Д. Ал, същият е
издаден на основание чл. 416 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от
издадения изпълнителен лист, след издаването на заповедта за изпълнение е проведено
исково производство, приключило с влязло в сила решение от 27.06.2011 г. по гр. дело
№ г. по описа на СРС.
По делото не са представени доказателства за датата на влизане на постановеното
решение в законна сила, поради което съдът приема, че същото следва да е влязло в
законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист –
03.10.2012 г.
Въз основа на изпълнителния лист, с постановление на съдебния изпълнител от
10.04.2014 г. е образувано процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ С и район
на действие Софийски градски съд.
Видно от представения препис на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, като е предприел и
извършването на изпълнителни действия с оглед възлагането му от взискателя по реда
на чл. 18 ЗЧСИ.
На 17.04.2014 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Бя“ АД
– работодател на длъжника, като е наложен запор върху получаваното от ищцата
трудово възнаграждение. Видно от извършеното отбелязване в разписката, запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице на 22.04.2014 г., от която дата се
счита наложен запорът.
От постъпилия на 30.04.2014 г. при ЧСИ отговор от „Б Б“ АД се установява, че
2
длъжникът е служител на дружеството, както и че последното ще прави ежемесечни
удръжки от възнаграждението съгласно чл. 446 ГПК.
В изпълнение на наложения запор по сметка на съдебния изпълнител постъпвали
ежемесечни преводи от работодателя на Ш. в периода от 09.06.2014 г. до 01.06.2015 г.,
отразени на гърба на изпълнителния лист. Със съобщение от 26.06.2015 г. „Б Б“ АД
уведомява ЧСИ, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.
На 01.07.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ЕС “
ЕООД – нов работодател на длъжника, като е наложен запор върху получаваното от
ищцата трудово възнаграждение. Видно от извършеното отбелязване в разписката,
запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 22.07.2015 г., от която
дата се счита наложен запорът.
Вследствие наложения запор, на 07.10.2015 г. е постъпило плащане от третото
задължено лице по сметка на съдебния изпълнител, което представлява и последното
отразено погасяване на дълга върху изпълнителния лист.
С молба с вх. номер при ЧСИ от 04.07.2017 г., преди изтичане на двугодишния
срок от последното извършено изпълнително действие, взискателят е направил искане
за налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника
/л. 141/.
Вследствие на депозираната молба, съдебният изпълнител е извършил справка за
разкрити банкови сметки на длъжника, като на 28.09.2018 г. е изпратил запорни
съобщения до „Обединена българска банка“ АД и „Ут Б“ АД, връчени на третите
задължени лица на 02.10.2018 г.
На 10.10.2018 г. от „Обединена българска банка“ АД е постъпил отговор, че е
наложен запор върху разкритите от Ш. сметки, но липсват парични авоари по същите,
които да бъдат преведени.
Не се установява да са извършвани други изпълнителни действия.
По делото е установено, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за
изпълнение на парични задължения, установени с влязло в сила решение от 27.06.2011
г. по гр. дело № 49759/2009 г. по описа на СРС, за което съдът прие, с оглед липсата на
представени доказателства, че сигурна дата за влизането му в законна сила е денят
преди издаването на изпълнителния лист – 03.10.2012 г. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно решение се погасява с 5-годишна
давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от подаването на исковата молба, но
съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае съдебният процес, т. е. срокът
започва да тече от датата на влизане на съдебното решение в сила. Следователно, за
основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи
дали след влизане в сила на съдебния акт на 03.10.2012 г. е изтекъл изискуемият
петгодишен давностен срок за вземането.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. В случая ответното дружество е депозирало молба за
образуване на изпълнително дело, като такова е образувано на 10.04.2014 г. В част от
периода, в който е било висящо изп. дело № 958/2014 г. по описа на ЧСИ С. Якимов не
е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало
изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т.
10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд
(ВКС) за изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая
тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото
съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова държава, а един
3
от основните принципи на правовата държава е защита на легитимните правни
очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за
съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния
процес за вземането, то гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали
поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че
за периода от образуване на изпълнителното дело № 958/2014 г. по описа на ЧСИ С.
Якимов до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение. Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г.
давността за вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла да тече.
Първото предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител след тази
дата, прекъсващо давността, е наложеният запор върху получавано трудово
възнаграждение от ищцата при „ЕС Груп Хюмън Кепитъл“ ЕООД, като действието се
счита извършено с достигане на запорното съобщение до третото задължено лице - на
22.07.2015 г.
Неоснователно е направеното от ищцата твърдение, че след последното
предприето изпълнително действие през 2015 г. /за което съдът достигна до извод, че е
от дата 22.07.2015 г., а не от 16.11.2015 г., както твърди ищцата/, са настъпили
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона.
Изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на закона на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Видно от данните по делото, с молба с вх.
номер при ЧСИ от 04.07.2017 г., преди изтичане на двугодишния срок от последното
извършено изпълнително действие, взискателят е направил искане за налагане на запор
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника /л. 141/. С така
предприетото действие, взискателят е осуетил настъпването на последицата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, предполагаща прекратяване на изпълнителното производство поради
бездействие от страна на кредитора в продължение на период от две години.
В период по-кратък от 5 години от последното извършено изпълнително действие
на 22.07.2015 г., а именно - на 02.10.2018 г. съдебният изпълнител наложил запор
върху разкритите банкови сметки на ищцата при „Обединена българска банка“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД. Така предприетото изпълнително действие е довело до ново
прекъсване на погасителната давност.
Считано от 02.10.2018 г. до приключване на съдебното дирене в производството
по делото /30.06.2022 г./ не е изтекъл срок от пет години, поради което оспореното
вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност. Предявеният отрицателен
установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв.
4
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Ш., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от общо 3058,40 лв., представляваща
претендираната от страна на ответника главница за потребена топлинна енергия за
периода от м. 05.2006 г. – м. 04.2008 г., за което е издаден изпълнителен лист от
04.10.2012 г. по ч. гр. дело №г. по описа на СРС, 91 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Ш., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв. разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5