РЕШЕНИЕ
№ 13024
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110104761 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против 1) А. А. Х. – непълнолетна, 2) А. А. Х. – малолетен, чрез
законния му представител А. Х., баща, и 3) С. Е. Ч..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 40, находящ се в гр. *****.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 879, 74 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 584, 68 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 23.01.2025 г.;
сумата 62, 55 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 13, 19 лв., представляваща мораторна лихва за периода
02.06.2022 г. – 23.01.2025 г.,
в условията на разделност, както следва: А. А. Х. – 1/12, А. А. Х. – 1/12,
1
и С. Е. Ч. – 10/12. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатя исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Е. Ч., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
посочените от ищеца квоти в съсобствеността да отговарят на действителното
положение, като твърди, че е собственик на 6/12, съответно – останалите
двама ответници – на по 3/12 от процесния имот. Оспорва наличието на
договорно правоотношение между ищеца и етажната собственост. Прави
възражение за давност. Твърди, че е извършвал плащания за исковия период.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците А. А. Х. и А. А. Х., чрез назначения особен представител адв. К.,
с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се качеството на
ответниците на съсобственици на имота по съображения, че не се установява
приемане на наследство, нито да живеят в процесния имот. Прави се
възражение за давност. Отправя се искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, нА.а следното от фактическа
страна:
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *****, дело № 157/2000 г. от 14.11.2000 г., с който за задълженията
на Ц. С.ов Т. и И. П. Т.а по договор за банков кредит е учредена договорна
ипотека по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 40, находящ
се в гр. *****, придобит по време на брака им и представляващ СИО. Като
приложение към нотариалния акт е описан договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег. № 95, том 11/1984 г. – ГДИС
при СНС.
Представено е удостоверение за наследници за лицето Ц. С.ов Т., от
което е видно, че същият е починал на 24.09.2014 г., като е оставил
наследници по закон: И. П. Т. – съпруга, Ц. Ц.ова Т.а-Х. – дъщеря, починала на
04.01.2014 г. (преди наследодателя), с наследници от своя страна: С. Е. Ч. –
син, А. А. Х. – дъщеря, и А. А. Х. – син.
Със заявление-декларация от 09.07.2015 г. И. П. Т. е поискала откриване
на партида за имота на нейно име.
Със саморъчно завещание от 27.08.2015 г., вписано в Служба по
вписванията, И. П. Т. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на
своя внук С. Е. Ч.. Завещанието е обявено с протокол от 20.05.2016 г. на
нотариус рег. № 002 на НК, от който е видно, че И. П. Т. е починала на
10.05.2016 г.
С нотариален акт за дарение № **********, дело № 749/2024 г. от от
08.08.2024 г. след исковия период С. Е. Ч. дарява на сестра си А. А. Х. 3/12, и
на брат си А. А. Х. – 3/12 ид.ч. от процесния имот.
2
По делото е представен протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. ........, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Бруната
България“ ООД (с последващо фирмено наименование – „Бруната“ ООД, а
към момента – „Далсия“ ООД).
В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. 40 – Ц. С.ов Т..
Представен е договор № 2092/26.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Топлофикация София“
ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Далсия ООД.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчетите на
за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира. Начислена е
и топлинна енергия за отопление на имота, топлина енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчета
на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния сезон.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата 4 270, 85 лв., представляваща разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 088, 73 лв. и сумата
за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 817, 88 лв. В
3
посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и
лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период е
извършвано от „Далсия ООД, както и че за периода м.12.2021 г. – м.04.2024 г.
стойността на дяловото разпределение възлиза на сумата 62, 55 лв.
По делото са представени съобщенията към общите фактури от
31.07.2022 г., 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г., в които са налице данни за плащания
както следва: сумата 157, 28 лв. по общата фактура от 31.07.2022 г. за периода
м.05.2021 г. – м.04.20222 г., сумата 174, 53 лв. по общата фактура от
31.07.2023 г. за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г.
От страна на ответника С. Е. Ч. са представени 15 бр. разписки за
извършени чрез EasyPay плащания, които предхождат подаването на исковата
молба. Плащанията не са извършени по банков път с посочване на основание
за същото от страна на платеца, а на каса чрез EasyPay по процесната
договорна сметка. От тях плащанията, касаещи процесните задължения, са в
размер на сумата 908, 91 лв.
При така установеното съдът нА.а от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
4
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *****, дело № 157/2000 г. от 14.11.2000 г., с който за задълженията
на Ц. С.ов Т. и И. П. Т.а по договор за банков кредит е учредена договорна
ипотека по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 40, находящ
се в гр. *****, придобит по време на брака им и представляващ СИО. Като
приложение към нотариалния акт е описан договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег. № 95, том 11/1984 г. – ГДИС
при СНС. Нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила
относно извършените от и пред нотариуса действия, в т.ч. – че пред него са
били представени документите, описани като приложения към нотариалния
акт, какъвто в случая е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ, рег. № 95, том 11/1984 г. – ГДИС при СНС, част от чието
съдържание е и възпроизведено в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *****, дело № 157/2000 г. от 14.11.2000 г., а именно – че
процесният имот е придобит от Ц. С.ов Т. и И. П. Т.а по време на брака им.
С оглед изложеното, по отношение на имота е възникнала СИО за Ц.
С.ов Т. и И. П. Т.а.
Ц. С.ов Т. е починал на 24.09.2014 г., видно от представеното
удостоверение за наследници, при което СИО се е прекратила при равни
дялове, като е оставил наследници по закон: И. П. Т. – съпруга, Ц. Ц.ова Т.а-Х.
– дъщеря, починала на 04.01.2014 г. (преди наследодателя), с наследници от
своя страна: С. Е. Ч. – син, А. А. Х. – дъщеря, и А. А. Х. – син.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, които са
починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по
закон от своите низходящи без ограничение на степените.
С оглед изложеното по отношение на имота е възникнала съсобственост,
както следва: И. П. Т. – 3/4 (1/2 от прекратената СИО + 1/4 по наследяване от
съпруга й), С. Е. Ч. – 1/12, А. А. Х. – 1/12, и А. А. Х. – 1/12 (тримата
придобили по равно по право на заместване от майка им нейната 1/4).
Със саморъчно завещание от 27.08.2015 г., вписано в Служба по
вписванията, И. П. Т. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на
своя внук С. Е. Ч.. Горното включва и притежаваните приживе от нея 3/4 от
процесния имот, с оглед на което С. Е. Ч. се легитимира като собственик на
общо 10/12.
С нотариален акт за дарение № **********, дело № 749/2024 г. от от
08.08.2024 г. С. Е. Ч. дарява на сестра си А. А. Х. 3/12, и на брат си А. А. Х. –
3/12 ид.ч. от процесния имот. Това разпореждане обаче е извършено след
исковия период, поради което е неотносимо към предмета на спора.
При това положение за исковия период е налице съсобственост, както
5
следва: С. Е. Ч. – 10/12, А. А. Х. – 1/12, и А. А. Х. – 1/12.
От качеството на ответниците на съсобственици произтича качеството
им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „Далсия“ ООД. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто
смисъл са ангажираните писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
6
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на топлинната енергия през исковия период
възлиза на сумата 4 270, 85 лв., представляваща разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 5 088, 73 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 817, 88 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла
погасителна давност, във връзка с което съдът нА.а следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Искът е предявен на 28.01.2025 г., с оглед на което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
28.01.2022 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2021 г. –
м.11.2021 г. /изискуемостта на вземането за м.11.2021 г. настъпва на 15.01.2022
г./, т.е. погасено по давност е част от вземане по обща фактура от 31.07.2022 г.,
издадена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на сумата 697, 80 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.12.2021 г – м.04.2024
г., от които, след отчитане на установените плащания за този период, е налице
непогасен остатък в размер на сумата 2 332, 33 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: С. Е. Ч. – 10/12, А. А. Х. –
1/12, и А. А. Х. – 1/12.
7
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Мораторна лихва не се дължи върху погасените по давност вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Върху непогасените по давност главни вземания за периода м.12.2021 г –
м.04.2024 г. се дължи мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2022 г. –
23.01.2025 г., в размер на сумата 475, 35 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: С. Е. Ч. – 10/12, А. А. Х. –
1/12, и А. А. Х. – 1/12.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София“ ЕАД – в
качеството й на продавач на топлинна енергия, се явява установен по
основание. Установи се по делото, че дяловото разпределение за исковия
период е извършвано от „Далсия“ ООД.
8
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.12.2021 г. – м.04.2024 г. възлиза на сумата 62, 55 лв., определен при
съобразяване заключението на СТЕ.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: С. Е. Ч. – 10/12, А. А. Х. –
1/12, и А. А. Х. – 1/12.
Съдът нА.а, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете, които следва да бъдат понесени от ответниците, както следва: С. Е.
Ч. – 426, 92 лв., А. А. Х. – 383, 33 лв., и А. А. Х. – 383, 33 лв. При изчисляване
на разноските е съобразено, че разходът за депозит за особен представител на
ответниците А. А. Х. и А. А. Х. не участва във възложените на ответника С. Е.
Ч. разноски.
Ответниците имат право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендират такива,
нито ангажират доказателства за извършването им, разноски не следва да им
се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН **********, А. А. Х., ЕГН **********,
действащ чрез законния представител – бащата А. Х., роден на 15.03.1976 г., и
С. Е. Ч., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
С. Е. Ч. – 10/12, А. А. Х. – 1/12, и А. А. Х. – 1/12 от следните суми:
сумата 2 332, 33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 40, находящ се в гр. *****, за
периода м.12.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 28.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 475, 35 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 23.01.2025 г.;
сумата 62, 55 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
9
от датата на исковата молба – 28.01.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 332, 33 лв. до пълния предявен размер
от 2 879, 74 лв. и за периода м.05.2021 г. – м.11.2021 г., представляваща
стойност на топлинна енергия; иска за сумата над 475, 35 лв. до пълния
предявен размер от 584, 68 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 23.01.2025 г., както и иска за сумата 13, 19 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
02.06.2022 г. – 23.01.2025 г.
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН **********, А. А. Х., ЕГН ********** и С. Е.
Ч., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, както следва:
С. Е. Ч. – сумата 426, 92 лв., А. А. Х. – сумата 383, 33 лв., и А. А. Х. –
сумата 383, 33 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10